Мелиса Ландърс
Звезден полет (26)

Двадесет и шеста глава

На Доран и екипажа им трябваха двайсет минути, за да извадят вратата на лабораторията от пантите й с отвертката, която намериха в едно чекмедже — два пъти по-дълго, отколкото би трябвало да им отнеме, защото шокът от всичко, което Доран току-що бе научил, правеше ръцете му непохватни.

Той не можеше да разсъждава ясно. Вече не разбираше нищо. Майката, която му беше липсвала през половината от живота му, се интересуваше повече от отмъщение, отколкото от собствените си деца. Бащата, когото боготвореше от времето, когато можеше да пристъпва несръчно след него, бе поставил семейния бизнес пред самото семейство. И Гейдж. Мъртвите се бяха надигнали. Всичко това се оказа прекалено много за него.

— Доран — щракна с пръсти Кейн на сантиметри от лицето му. — Събуди се!

Доран примигна и излезе от унеса. Той последва Рени и Кейн по коридора. Не можеше да си позволи мислите му да го разсеят, не и ако искаше да настигне Солара. Тя разчиташе той да запази ума си бистър и нямаше да я разочарова.

— Комуникационната връзка не работи — съобщи Кейн, натискайки копчето на гърдите си.

— Значи някой е изключил системата — каза мрачно Рени. — А единственият начин да се направи това е от пилотската кабина.

Това беше всичко, което Доран имаше нужда да чуе. Той сложи кислородния шлем и тримата се затичаха към въздушния шлюз. Когато изпълзя на повърхността на планетата, беше напрегнат и готов за бой.

Завъртя се в кръг с вдигнати юмруци… и не видя никого.

Объркан, той свали ръцете си, оглеждайки се на всички страни. Леденият пейзаж му се стори съвсем същият, както когато бе тръгнал. Нищо не изглеждаше различно от нормалното — докато не обърна поглед към небето и не забеляза пиратския кораб, чийто хангар се затваряше зад конвой от совалки. Тогава изведнъж разбра и страхът да не загуби Солара и Гейдж го накара да се изправи толкова бързо на крака, че очакваше да се изстреля до луната.

Рени го разтърси силно, като пренасочи вниманието му към „Банши“ и совалката му, все още спрели от другата страна на въздушния шлюз. Краката на Доран понечиха да се затичат, но Рени го дръпна и с два пръста му направи знак Първо ще проверим.

Доран си наложи да се успокои и кимна в знак на съгласие. Пиратите нямаше да оставят нищо полезно като кораб и товара му. Някои от тях сигурно още бяха тук.

Рени тръгна към рампата. Когато стигнаха до нея, Доран надникна вътре и забеляза някакво движение. Той се отдръпна бързо назад, но двамата пирати, които претърсваха товарното помещение, го видяха. Единият извика към другия и след това се затичаха надолу по рампата да проверят какво става.

Сърцето на Доран заседна в гърлото му и той отстъпи назад към Кейн, който напразно се оглеждаше за място, на което да се скрият. Нямаше абсолютно нищо, зад което да застанат.

Докато продължаваха да отстъпват назад, Рени се наведе под рампата и мъжете го отминаха. Тогава той се качи зад двамата и се промъкна тихо към тях. За времето, което беше нужно на Доран да мигне, Рени извади револвера от кобура на единия от мъжете. Пиратите се завъртяха и той веднага простреля и двамата в гърдите. Преди още димът да се е разсеял, той направи знаци с ръка, за да им каже, че влиза вътре и изчезна нагоре по рампата.

Доран се опита да не забелязва парата, която се вдигаше от телата.

Той взе револвера на другия пират, докато Кейн задигаше два ножа, и двамата се присъединиха към Рени, който претърсваше „Банши“. След като претърсиха всяко ъгълче на кораба и не откриха други мародери, те се събраха на мостика, за да решат какво да правят по-нататък.

И тримата закрачиха по пода, без да могат да спрат на едно място.

— Не можем да останем повече тук — каза Доран, потропвайки нервно с пръст по шлема, закопчан на кръста му. — Трябва веднага да тръгваме. Димаркъс може да…

— Съгласен съм — прекъсна го Кейн. — Да излитаме и ще мислим какво да правим, докато пътуваме.

Рени се опита да спори с тях, вдигайки ръка.

— Изправени сме пред напълно въоръжен боен кораб, а единственото оръжие, което имаме, е елементът на изненадата. Затова все още не съм активирал комуникационната връзка. Ако тръгнем неподготвени, нямаме никакъв шанс. Няма да можем да помогнем на никого, ако сме мъртви.

Доран разбираше, но не можеше да стои тук, докато Димаркъс убиваше всички, които обичаше. Имаше едно просто решение, което щеше да успее, само ако побързаше.

— Димаркъс иска мен. Затова ме отведете при него.

— И дума не може да става — възрази Рени, сваляйки очилата, за да разтърка очите си. — Димаркъс е по-умен, отколкото мислиш. Той няма да пусне никого, защото така ще изглежда слаб.

— Ще се погрижа те да излязат — каза Доран.

— Как? — повдигна вежда с любопитство Кейн.

— Сигурно са със скафандри, нали? Иначе няма как да са се качили на совалката на пиратите — посочи Доран. — Ако все още имат кислородните си шлемове, мога…

— Да ги изхвърлиш през въздушен капак или отворен хангар — довърши Кейн, поглеждайки към Рени. — Може да се получи, ако ти си там с „Банши“, за да ги вземеш.

— Чувам прекалено много „ако“ в този план — отговори Рени.

Без да му обръща внимание, Кейн погледна към Доран.

— Идвам с теб.

Доран поклати глава.

— Трябваш ни в совалката, за да вземеш някого, ако Рени го изпусне.

Кейн прехапа устна, премисляйки мълчаливо идеята, след което срещна погледа на Доран и отправи само една молба.

— Обещай, че ще се погрижиш за Каси. Знам, че това, което тя ти причини, не беше правилно, но…

— Ще я доведа — каза Доран. — Или ще умра, докато се опитвам да го направя.

— Добре. Тогава съм съгласен.

Кейн протегна ръка и Доран я стисна за втори път след скарването им. Но този път жестът беше повече от празно предложение за мир. Когато стиснаха длани, двамата си размениха погледи, пълни с разбиране и абсолютна вяра, че ще направят каквото трябва, за да върнат хората си у дома.