Мелиса Ландърс
Звезден полет (19)

Деветнадесета глава

Върнаха се на „Банши“ рано на следващата вечер и разказаха на екипажа всичко, което се беше случило. Солара представи срещата им с Пазителите на Реда като странно съвпадение, като през цялото време кипеше от гняв всеки път, когато погледът й попаднеше на Кейн. Разказването на историята я накара да осъзнае още по-добре в колко голяма опасност ги беше поставил и нямаше търпение да го разобличи като предател.

По време на вечерята тя седеше срещу него и се усмихваше мило, докато свиваше единия си юмрук в скута си.

— Чилито е невероятно — каза тя. — По някакъв различен начин ли го направи?

— Всъщност да — той се оживи и започна да обяснява как заменил една подправка с друга, но Солара не го слушаше. Вместо това го оглеждаше за признаци на вина — колеблив поглед, неспокойно въртене, разширяване на ноздрите. Той не издаваше нищо, което го правеше или роден актьор, или социопат. Вероятно второто. — Благодаря, че забеляза — добави той.

— За мен е удоволствие.

Внезапно шумолене привлече вниманието им към един шкаф и когато Кейн го отвори, видя Ейкорн, заровила глава в пакет леща, който беше разкъсала. Част от миниатюрните сухи зърна се разсипаха, изтраквайки на пода. Ейкорн изглежда разбра, че са я разкрили. Рунтавото й тяло изчезна напълно в пакета.

— По дяволите — изруга Кейн, вдигайки я внимателно. — Отиде утрешната вечеря.

Капитанът се протегна през масата и взе Ейкорн в ръката си.

— Вината си е твоя — каза той на Кейн, галейки животинчето по главата с палеца си. — Мястото на храната е в кутии, а не в пакети. Ровенето е в природата й.

Без да подозира за проблемите, които е създала, Ейкорн затвори и двете си очи и започна да мърка доволно. В следващия си живот Солара искаше да се върне като захарна мечка. Сигурно е хубаво да не се тревожиш за нищо.

— Твой ред е — каза капитанът. — Задай ни въпрос.

— И да е добър — добави Рени.

Солара сви устни, потупвайки ги с показалеца си, преструвайки се, че се замисля дълбоко, въпреки че всъщност бе избрала въпроса си преди часове.

— Добре, какво ще кажете за това? Какво предпочиташ — да разкажеш най-мрачната си тайна на цялата галактика, или да издадеш най-мрачната тайна на най-добрия си приятел на най-големия му враг? — Целта на въпроса беше да изпита Кейн, затова тя погледна първо към него. — Какъв е твоят отговор?

— Това е лесно — отговори той. — Първото.

— Тайните ти сигурно не са много мрачни — вдигна вежда със съмнение тя.

— Ще се изненадаш — каза Кейн и се загледа в лещата, разпиляна на пода. — Но бих направил всичко, за да защитя най-добрия си приятел. — Той хвърли един поглед към нея и повтори: — Всичко.

Солара се намръщи при отговора му. Не беше такъв, какъвто очакваше. Един по един останалите от екипажа даваха същия отговор, докато се нахраниха, натрупаха празните купи в мивката и приготвиха металните чаши за обичайното събиране след вечеря край камината.

Доран улови погледа й и кимна леко — сигнал, че ще занимава екипажа в дневната, докато тя претърси леглото на Кейн.

— Отивам до стаята си за минутка — каза тя на групата. — Започвайте без мен.

Тя се качи горе и мина през дневната, а след това продължи към отворената врата и изчака там за следващия сигнал на Доран. Спалните помещения на кораба бяха свързани с дневната с един къс коридор, така че всеки можеше да я види от далечния край на стаята. Затова остана на мястото си, докато чу Доран да предизвиква екипажа на игра на покер, а след това и шума от настаняването им по столовете, след което отиде на пръсти в стаята на Касия и Кейн.

В стаята се усещаха следи от аромата на цветя на Касия, толкова лек, че Солара не би забелязала, ако не знаеше за имплантите. Изпита чувство на вина за това, че рови в нещата й, но не достатъчно, че да не претърси всяко от вградените в стената чекмеджета.

Под една купчина ризи на Кейн тя откри малка кесия с двайсет горивни чипа, което беше заплатата на един работник на кораб за два месеца. Нищо необикновено. В чекмеджето с чорапите му тя откри най-различни обикновени вещи — по-стар модел таблет с пукнат екран, няколко снимки, всичките на Касия, различни сувенири, идентификационна карта на Соларната Лига с името КЕЙН АРИК.

Нямаше доказателства за получена награда, нито електронна кредитна сметка. Той не притежаваше дори и лазерен бръснач, което обясняваше защо непрекъснато използваше този на Касия. Надникна под долното легло, но не откри нищо друго освен прах, а ако в стаята имаше скрити панели, тя не можа да ги открие. Едва когато прокара пръсти под долния матрак, откри нещо интересно.

За втори път в живота си докосваше злато. Но в сравнение с тази огърлица, украшението на Димаркъс изглеждаше като имитация. На края на дебела и здрава верижка висеше амулет с размерите на длан с шлифован син камък в средата. Дори и в полутъмното помещение, камъкът улавяше светлината от лампата на изхода и разпръскваше призми по ръкава й. Тя се вгледа по-отблизо, любувайки се на сложния дизайн, който украсяваше колието с преплетен кръг от разцъфнали лози. Тази изработка показваше, че украшението не идва от поточна линия. Тя го обърна и видя, че другата страна е повредена от светлинни одрасквания, но не толкова дълбоки, че да скрият името, написано със самоуверен почерк.

Принцеса Касия Адълайд Роуз.

Солара изпусна огърлицата и се наложи да направи няколко сложни акробатични номера, за да не й позволи да падне на пода. Примигна няколко пъти и прочете текста още два пъти, в случай че очите й са я излъгали. Но не бяха. Касия беше с кралско потекло.

Но от коя планета? Десетки колонии можеха да се нарекат монархии или защото бяха управлявани като такива, или защото начело на демократична страна символично стоеше монарх. Лигата не се интересуваше как се управляват колониите, стига да спазваха законите на Слънчевите Територии да си плащат данъците. За да открие света, от който идваше Касия, щеше да е нужно време за проучване.

По-важният въпрос беше защо едно момиче ще замени живота сред кралски особи за кариерата на работничка на кораб, и то в компанията на бегълци, или защо Касия не се бе върнала към този живот, когато бе разбрала, че Дейва преследват този кораб. Там, откъдето идваше, сигурно се бе случило нещо ужасно, щом се чувстваше принудена да остане тук. И каква беше ролята на Кейн във всичко това? Той, изглежда, принадлежеше към същата раса, но съдейки по вещите му, беше човек с простички вкусове, а не кралска особа. Солара не откри в стаята му никаква следа от пари, платени като награда, а и започваше да мисли, че така или иначе парите нямаха значение за него.

Тя върна огърлицата на мястото й под матрака, дъвчейки вътрешната част на бузата си. Дали беше сгрешила за Кейн? Или може би той имаше друг мотив да иска Доран да се махне от кораба?

* * *

Естествено първата реакция на Доран при новината беше да злорадства.

— Знаех си, че е важна особа — каза той, изритвайки обувките си в долната част на леглото. Свали ризата си и я метна на рамо, а след това събу и панталоните си. — Изглежда, че съм бил прав.

Солара се завъртя бързо с гръб, но беше късно. Образът на Доран по бельо се беше запечатал в ума й. По някаква причина, когато се бе съгласила да делят леглото, тя си беше представяла, че ще спят напълно облечени.

— Както и да е. Но не знаеше, че е принцеса.

— Не точно, но това не ме учудва.

— Е, това, което ще ти кажа сега, ще те учуди — каза тя, взирайки се във вратата, но вместо нея виждаше мускулите на Доран. — Проверих изходящите съобщения и не открих нищо. Дори рестартирах системата. Никой не е изпращал съобщение от миналата седмица.

— Хм. Може би сме сгрешили за Кейн.

— Мислех си, че има една възможност, която пропуснахме. Пазителите на Реда може да са открили кораба ти чрез системата за проследяване. Това ще обясни защо се появиха точно в момента, в който включи навигатора.

— Но за да направят това, трябва да знаят точно кой кораб търсят. Баща ми не даде тази информация дори и на мен.

— Вероятно по време на разследването са взели документацията му.

— Предполагам, че може да е станало така — каза Доран, а после прошумоляха чаршафи и се чу скърцането на матрака. — Между другото, вече можеш да се обърнеш.

— Легни с лице към стената — каза тя.

— Защо?

— За да се полюбувам на тила ти — отговори саркастично Солара. — Ти как мислиш?

— О, хайде стига. Виждал съм те съблечена.

— Това беше, когато спеше на пода. Искаш ли пак да се върнем към същото положение?

Той измърмори няколко цветисти думи и се обърна на една страна. В момента, в който вече беше с гръб към нея, Солара избърса влажните си ръце в одеялото и издиша на пресекулки. Беше се страхувала от този момент още откакто напуснаха пещерата, където тя се беше събудила така притисната към Доран, че на практика лежеше върху него.

Той беше злорадствал и за това.

Преди да загаси светлината и да събуе панталоните си, тя отново провери резето. Когато се мушна между чаршафите, те бяха по-приятни от обикновено, вече събрали топлина от човека „пещ“, който лежеше на сантиметри от нея. Тя усети тялото му, което излъчваше енергия. Не много близо, но все пак на прекалено малко разстояние, за да й е спокойно.

— Дръпни се — прошепна Солара.

Матракът се разтърси при движението му.

— Още малко — каза тя.

— Ако се приближа още малко до стената, ще трябва да й купя вечеря — изсъска той.

Тя сграбчи възглавницата си и я мушна между тях.

— Ето, така е по-добре.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против това?

— Разбира се, че съм сигурна.

— Добре тогава — прошепна Доран и тя усети усмивката му. — Този път се опитай да не се качваш върху мен, когато заспя.

Лицето й пламна и тя го изрита по пищяла.

— Продължавай с шегите и ще се постарая да не се събудиш сутринта.

— Лека нощ, Солара — изрече напевно той.

— Приятни сънища — отговори тя. — Далече в другия край.