Мелиса Ландърс
Звезден полет (23)

Двадесет и трета глава

— Ще ми подадеш ли хидравличния ключ? — попита Солара, пъхнала глава във филтрационната система на банята, докато задните й части се въртяха във въздуха и навяваха на Доран мисли, различни от тези за поправки. Тя сигурно знаеше, че той не внимава, затова поясни: — Онзи със синята дръжка.

— Ъхъ — отговори той, продължавайки да гледа втренчено.

— Доран!

Той откъсна поглед и й подаде синия ключ, след това се наведе напред и погледна през рамото й, за да види дали привършва. Бъркотията от тръби под пода приличаше на извадени черва, така че отговорът вероятно беше „не“.

Той клюмна.

Докато чакаха геомагнитната буря да премине, Солара бе решила да направи пълен преглед на „Банши“ — мил жест, но на Доран му беше омръзнало да я дели с кораба. Той непрекъснато фантазираше как ще я отведе на някое тропическо място, където ще са само двамата. В тези фантазии животът се беше върнал към нормалното и той имаше пълен достъп до играчките на Сполдинг.

— Виждала ли си океана? — попита той.

— Веднъж — извика през рамо Солара. — Монахините ни заведоха за един ден до Галвъстън. Валя през цялото време, но ние се забавлявахме. Сестра Агнес ми позволи да я заровя до шията и да направя от нея скулптура на русалка.

— Искам да те заведа на Карибите — заяви Доран. — Ще вземем една от по-малките яхти на баща ми, за да може да пуснем котва в плитчините на островите. — Така щяха да са съвсем сами — никакви хотели, никакви туристически плажове, нито дори екипаж, който да им пречи. — Ще се гмуркаме и ще плуваме направо от лодката.

— Собствена яхта? Какво ще е следващото, лична совалка?

— Ами, да — отговори той. — Как иначе ще стигнем до пристанището, за да вземем яхтата?

Солара се изправи и се облегна на лакът, усмихвайки се към него.

— Ако се опитваш да ме глезиш, няма да се получи. Аз мога сама да се грижа за себе си.

Той отвърна на усмивката й, докато цялото му сърце се разтапяше. Чувствата му към нея бяха почти осезаеми, надигащи се като огромни вълни в гърдите му, и той откри, че непрекъснато иска да ги изразява. Всяка нощ правеше всичко, което можеше, за да й покаже колко много я обича — докато двамата оставаха без дъх и напълно изтощени, — но не беше достатъчно. Искаше да даде на Солара гардероби, пълни с лъскави вечерни рокли, да я отведе на екзотични места и да я нахрани с най-отбрани ястия. Нямаше по-добра награда от това да я вижда щастлива, затова от този момент нататък, Доран щеше да я глези така, сякаш това беше най-важното му задължение.

— Аз съм много мотивиран — каза той. — Затова предлагам да не се съпротивляваш.

Тя се наведе за една бърза целувка, преди да се върне към задачата си.

— Малко избързваш. Може да не успеем да се върнем.

Доран се намръщи. Знаеше това по-добре от всеки друг.

— Човек може да мечтае.

По интеркома на „Банши“ прозвуча гласът на капитана и сложи край на бляновете.

— Изглежда, че най-лошото от бурята е преминало, така че се пригответе за излитане. Би трябвало да пристигнем на планета X до сутринта.

Планета X — мястото, където трябваше да отиде Доран. Това означаваше, че ужасното му пътуване почти свършваше, макар че дали щеше да приключи в негова полза оставаше да се види.

— Искаш ли да говорим за това? — попита Солара.

— Не — отговори той.

Не искаше и да мисли за това. През последните няколко седмици той едва не се бе пръснал от мислене, опитвайки се да разбере как да спаси себе си и да освободи баща си. Сега, когато разбираше животът на колко хора в далечните райони зависи от завръщането му в „Сполдинг Фюъл“, той усещаше на раменете си толкова голям товар, че понякога се улавяше, че се привежда под него. А ако не успееше? Или ако някой друг разбереше за координатите и стигнеше там преди него?

Не, със сигурност не искаше да говори за това.

— Е, забравете онова, което казах — обади се ядосано капитан Роси по интеркома. — Бурята сигурно е повредила предавателя. Не искам да излитам, преди да е поправен. Лара, ще дойдеш ли да погледнеш?

Солара се измъкна от тръбите под пода.

— Разбира се, само една минутка.

— Мисля, че частите са изгорели — каза капитанът. — Може би ще успееш да вземеш каквото ни трябва от другата система.

— Каква друга система? — попита тя, сбръчквайки чело.

— Аварийната комуникационна система. Тя е добра резерва, но ако трябва да избирам между двете, предпочитам да работи главната.

— Не знаех, че имаме резервна.

— Не се предполага да знаеш. Тя е скрита под конзолата.

Солара размени един дълъг, мълчалив поглед с Доран — поглед, който им казваше, че когато претърсваха кораба, бяха оставили един камък необърнат. Колкото и да не му се искаше да се връща назад, той не можеше пренебрегне вероятността Кейн да е използвал аварийната комуникационна система, за да се свърже с Пазителите на Реда.

— Добре — отговори Солара на капитана. — Идваме.

Десет минути по-късно Доран лежеше под контролното табло в пилотската кабина и примигваше срещу един миниатюрен комуникационен екран, докато Солара рестартираше апаратурата зад него.

Древният екран примигна и оживя, искайки от него да вкара честотата на получателя. Той не беше свикнал с такава операционна система, затова се наложи да опита няколко пъти, за да стигне до главното меню, но щом се озова там, влезе в папка ИЗПРАТЕНИ и зачака да се появи информацията. Скоро екранът се изпълни с цели страници от редове, като всеки от тях показваше дата, време, честота и дължина на съобщението за всяко обаждане, направено от „Банши“. Прегледа предишния месец, търсейки кода за повикване на Слънчевата Лига, който завършваше на серия от нули.

Докато търсеше информацията, в стомаха му започна да се събира лошо предчувствие. То му напомняше на онзи път, когато бе проследил първата си приятелка и я бе открил с друг. Като се връщаше назад сега, всъщност не бе имал нужда от доказателства. Дълбоко в душата си бе усещал, че нещо не е наред, и оттогава се бе научил да се доверява на инстинктите си. А в този момент те му казваха, че ще намери честотата на полицията в системата на кораба.

И точно така стана.

До Пазителите на Реда беше изпратено едно кратко съобщение преди седмици, на сутринта, когато бе тръгнал със совалката към Обсидиан. Прочете информацията два пъти и провери датата три пъти, докато накрая не можеше да го отрече.

Кейн го беше предал.

Доран не беше подготвен за удара, който дойде в този момент. В гърдите му се надигна болка — от онзи вид, който само приятел може да ти причини. Но страданието не продължи дълго. След болката дойде толкова силен гняв, че не можеше да мисли за нищо друго и направо побесня. Имаше достатъчно разум само за да се измъкне изпод конзолата, а след това всяка логика изхвръкна през прозореца. Не мислеше за стратегия или намиране на подходящия момент. Важното беше само да намери отдушник за юмруците си и знаеше къде точно може да стане това.

Без да обръща внимание на въпросите на Солара, той отвори с трясък вратата на пилотската кабина и се спусна надолу по стълбите, като не си направи труда да приглуши трополенето на обувките си. Главата му пулсираше силно и нямаше да може да се сдържи, дори и да искаше. Миризмата на лук го отведе в кухнята, където той се спря на вратата, само за да погледне над Касия и Рени към момчето с растите, застанало пред печката.

След това се хвърли напред.

Когато Кейн погледна през рамо, очите му се отвориха широко и той изпусна черпака, за да се подготви за удара. Микросекунда по-късно телата им се сблъскаха с плясване, при което Кейн залитна назад, удряйки се в стената на склада. Шкафовете се разтресоха и металните чаши изтрополяха на пода, а зад Доран се чуха викове. Кейн размаха ръце, опитвайки се да запази равновесие, но Доран не му даде възможност да го направи. Подпирайки се с едната ръка на стената, той заби юмрука на другата в корема на Кейн, след това я дръпна назад и заби едно дясно кроше в челюстта му.

Кокалчетата му изпищяха при удара на кост върху кост, но Доран не обърна внимание на болката. Тъкмо се беше приготвил за още един удар, когато две силни ръце се сключиха около кръста му и го повлякоха назад към масата.

— Достатъчно — каза Рени в ухото му. Доран започна да се мята и да рита като животно. Той заби обувката си във вратата на фурната толкова силно, че остави вдлъбнатина, но не успя да се освободи. Рени беше по-силен отколкото изглеждаше.

— Достатъчно — повтори той. — Не ме карай да те зашеметявам.

Доран прикова очи в Кейн, който имаше нахалството да му отговори с гневен поглед. Кейн избърса кървящата си устна и извика:

— Какво ти става, по дяволите?

— Какво ми става на мен? — извика Доран и отново започна да се бори, за да се измъкне. Бореше се напразно, докато цялата болка и целият гняв се надигнаха в него като вълна. — Знам какво си направил, негоднико! — изкрещя той. — Знам, че си бил ти!

Забеляза, че по лицето на Кейн преминава пламъче на разбиране, последвано от очевидното изражение на виновен човек, който е наясно, че са го хванали. Кейн поклати глава, но не се опита да отрича това, което бе направил. Само отвори и затвори устата си, без да издаде никакъв звук. Този път не можеше да се измъкне от ситуацията с чара си.

На вратата се появи капитанът заедно със Солара. Той огледа чиниите, разпилени по пода на цялата трапезария, и посочи с бастуна си към вдлъбнатината на печката.

— Тук прилича на Армагедон. Най-добре някой да започне да говори.

— Хайде — обърна се Доран към Кейн. — Кажи им. — Гласът му заглъхна и цялото му желание за бой умря. Понеже беше престанал да се бори, Рени го пусна. — Кажи им как си ме предал заради наградата.

Нещо в изражението на Кейн се ожесточи, сякаш се гордееше с това, което беше направил. Той скръсти ръце и призна:

— Да, аз бях. Направих го заради парите. И не съжалявам.

Челюстите на всички увиснаха и в трапезарията настъпи тишина. Касия пристъпи пред Кейн, клатейки глава към него.

— Престани — нареди тя и се обърна към Доран. — Не той те предаде. Аз бях тази, която се обади.

— Не я слушай — каза Кейн и я избута настрани. — Аз го направих.

Касия се завъртя към него, свивайки малките си ръце в юмруци.

— Млъкни, Кейн! Нямам нужда ти да ме защитаваш!

— Така ли мислиш? Защото разцепената ми устна казва друго!

Капитанът сложи край на глупостите като удари с патерицата си по пода и изрева:

— Какво, по дяволите, става тук?

— И аз това искам да знам — отговори Доран. — Това, че Пазителите на Реда ме откриха на Обсидиан, не беше случайно. Някой им беше казал, че съм там.

— Този някой бях аз — каза Касия. — Кейн няма нищо общо с това. Отначало не му казах, но веднага щом разбра, той се опита да ти помогне като…

— Пилотира совалката — довърши Солара. — Затова изяви желание да го направи. Почти трябваше да се бия с него, за да отида аз.

Касия кимна, без да отделя поглед от Доран.

— Той щеше да те откара някъде на безопасно място и да се преструва, че совалката е повредена, докато Пазителите на Реда си отидат.

— Но защо? — попита Доран. — Какво съм ти направил? — Знаеше, че това няма значение — така или иначе му беше забила нож в гърба, — но искаше да разбере. — Толкова ли ме мразиш?

— Изобщо не те мразя.

— Показваш го по странен начин.

— Няма да повярваш, но имах добри намерения — отговори Касия. — Мислех, че си мекушав, че си просто едно разглезено богаташче, което не разбира колко опасен е животът тук, навън. — Тя погледна надолу в краката си. — Защото точно такава бях аз, когато напуснах дома си. Мислех, че ще е най-добре Пазителите на Реда да те заведат обратно на Земята. За да си далече от опасностите.

Доран се изсмя. Той нито за миг не вярваше, че подбудите й са толкова чисти.

— Направила си ми услуга? Нямам търпение да ти се отплатя.

Кейн сложи ръка на рамото й.

— Остави я. Нещата са много по-сложни.

— Разбира се, че са — каза Доран. — Не съм глупак.

— Нямаш представа какъв е залогът — отговори Касия. — Ако Дейва те заловят…

— Ще ме измъчват до смърт — прекъсна я Доран. — Това вече го знам.

— Не, няма да е така. — Тя вдигна изпълнени със страх очи. — Ще те измъчват, докато им кажеш къде съм.

Доран наклони глава, за да е сигурен, че е чул правилно.

— Моето име е на договора — продължи Касия. — Моето и на Кейн. Но той не е направил нищо лошо, освен това, че ме подкрепя. Ако Дейва ни заловят, него ще го убият, а мен ще отведат у дома за нещо още по-лошо.

— Защо? — попита Солара. — Какво си направила?

Няколко секунди изглеждаше, че Касия се опитва да изрече следващите думи. Едва когато Кейн взе ръката й, тя каза:

— Избягах от Етурия и предизвиках война.

— Вината не беше нейна — обади се Кейн. — Две от управляващите семейства враждуват от цяла вечност. Войната даже бе закъсняла.

— Но бракът ми трябваше да я предотврати — промърмори Касия с прикован в пода поглед. — Родителите ми свикаха среща с враждуващия род. Договориха се да обединят семействата ни, като ме обещаха на принц на име Мариус. — Горната й устна потрепна. — Не исках да имам нищо общо с него. Направих десетки сцени, но родителите ми не отстъпваха. Казаха, че постъпвам егоистично, че е мой дълг да сложа край на враждата. Карахме се за това месеци наред. В един момент спряхме да говорим. Седмица преди сватбата родителите ми организираха празненство в чест на Мариус и тогава го подслушах да казва на свой довереник, че и той не иска да има нищо общо с мен. А целта на семейството му не била мир. Той трябваше да се ожени за мен, а след това да убие баща ми и да управлява и двете кралства.

— Също така да извади мозъка на Каси и да я превърне в марионетка — добави Кейн.

Касия кимна.

— Семейството му изобретило същата технология, която използват Дейва, за блокиране на кората на главния мозък. Всичко бяха измислили — идеалният начин за поемане на контрол. Но когато казах на баща ми, той не ми повярва. Предполагам, че след всичките сцени, мислеше, че измислям още нещо, за да забавя сватбата. — Очите й срещнаха погледа на Кейн и тя му се усмихна уморено. — Така че отидох при най-добрия си приятел и поисках помощ. Той остави всичко и ме последва, въпреки че чиракуването му за чиновник почти приключваше.

Кейн стисна ръката й.

— Животът в двореца така или иначе не е толкова привлекателен.

— Няколко седмици по-късно срещнахме капитана — каза тя. — Молехме за работа на всяка станция и той единствен ни взе…

— Чакай малко — намеси се Доран, разтривайки слепоочията си. — Всичко това е много трогателно, но какво общо има с факта, че ме предаде на Пазителите на Реда?

— Изпаднах в паника и направих грешка — отговори Касия. — Мислех, че е лесно да те сломят или че ще доведеш Дейва до нас. — Тя разпери ръце в безмълвно извинение, но Доран не пропусна да забележи, че не си бе направила труда да каже, че съжалява. — Но сгреших. Ти си по-корав отколкото те мислех.

— Ето ви новина, Ваше Височество — сопна се Доран, а гневът отново започна да се надига в него. — Ти си по-голяма заплаха за екипажа, отколкото аз изобщо бих могъл да бъда. Ако някой трябва да бъде изхвърлен от кораба, трябваше да започнеш със себе си.

— Ей, стига — предупреди го Кейн. — Каза ти, че съжалява. Нищо не е станало.

— Нищо не е станало? — повтори Доран, втренчен гневно в Кейн. — Ти наистина ли вярваш на думите, които излизат от устата ти, или просто искаш да се харесаш на принцесата си?

Кейн се наду като мечка и направи заплашително две крачки напред.

— Не говори за нея по този начин.

— Лицемер такъв — извика ядосано Доран. — Ще говоря както си искам, по дяволите!

Роси застана между двамата и ги бутна в различни посоки.

— Спрете и двамата! — каза той. — Вече прекалихте. Или си стиснете ръцете, за да може да го обсъдим като възрастни хора, или ще ви затворя.

Доран присви очи. Искаше добре да стисне Кейн, но за гърлото, не за ръката.

— Добре тогава — заяви Роси. — Отивайте в стаите си. Първо ти, Кейн. — Когато не последва друго движение, освен това на разширяващите се ноздри на Кейн, той изрева: — Това е заповед!

Когато Кейн се втурна навън, затръшвайки вратата, Роси се обърна към Доран и му каза да направи същото.

— И не излизайте, докато и двамата не сте готови да се държите добре.

* * *

Шест часа по-късно гладът ги накара да излязат от стаите си и да си стиснат ръцете с няколко безсмислени извинения. Що се отнасяше до Доран, той щеше да живее с Касия и Кейн, но с приятелството им беше свършено.

Вечерята беше по-неловка от прегръдка със смъртта.

Никой не гледаше другите в очите и единственият звук беше потракването на приборите по чиниите. Дори и Ейкорн, изглежда, усещаше напрежението. Тя остана скрита в джоба на капитана по време на цялата вечеря, като от време на време протягаше лапичка за още една стафида.

По средата на вечерята капитанът прочисти гърлото си.

— Слушайте — каза той, без да се обръща определено към никого. — Всеки изпада в паника и прави погрешен избор, дори и аз. Мен все още ме издирват на Земята за дезертьорство в последната война. — Той погледна към Доран и попита: — Казвал ли съм ти за това?

Доран поклати неохотно глава. Разбираше, че предстои лекция, и не беше в настроение да я слуша.

— Бях горе-долу на твоите години — каза капитанът. — Беше вечерта преди първата ми битка и бях много пиян. Станах от леглото си и казах на сержанта, че трябва да отида до тоалетната, а след това избягах, без да си направя труда да си обуя панталоните. — Той изсумтя на себе си. — Нека ти кажа, че няма нищо по-лошо от това да бягаш по бельо.

Доран ровеше храната си и се опитваше да си представи замръзналия от студ капитан, който бяга от първата си битка, но не успя.

— Не можех да се прибера у дома и да се изправя пред баща си — продължи Роси. — Затова се присъединих към един екипаж и се озовах в това положение. Повече не видях родителите си, но се заклех никога вече да не ги посрамвам. И с гордост мога да кажа, че удържах на думата си. — Той даде още една стафида на Ейкорн и добави: — На всички ни е позволено веднъж или два пъти да проявим слабост. Всички грешат.

— Вярно е — съгласи се Доран и сложи край на проповедта със следващите си думи: — Но някои грешки са по-големи от други.

След това Рени мъдро смени темата:

— Чий ред е тази вечер?

Капитанът посочи с лъжица към Кейн.

— Готов ли си с въпрос? — попита Рени.

— Да, имам един — отговори с ъгълчето на устата си Кейн. Той отпи от водата си и остави чашата на масата, изчаквайки Доран да го погледне. В очите на Кейн все още имаше много негодувание.

— Какво предпочиташ — да провалиш живота на двама невинни непознати или да гледаш как някой, когото обичаш, умира от жестока смърт? — попита той.

Подтекстът зад този въпрос беше толкова деликатен, колкото аматьорска бомба. Доран приближи чаша до устните си и отпи, отказвайки да е първият, който ще отговори. Когато останалите членове на екипажа се включиха, всички дадоха един и същ отговор. Изправени пред този хипотетичен избор, те не биха се поколебали да пожертват живота на невинни хора, за да защитят този, когото обичат. Капитанът отиде и една крачка по-нататък, припомняйки им за заселниците на Ню Хейвън и как той бе поставил безопасността на екипажа си над безопасността на цяло едно село.

Всички погледнаха към Доран, очаквайки отговора му. Той усети, че Солара стиска ръката му под масата и когато тя го погледна с онази нейна усмивка с трапчинките, той беше принуден да признае пред себе си, че и той щеше да направи същото, ако беше на мястото на Касия и Кейн. Това не означаваше, че им има доверие, нито че беше готов да им прости. Но заедно с отговора си, той кимна неохотно с глава.

— И аз така си помислих — каза Кейн и се върна към купичката си. — И ти си като нас.