Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (42) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Четирийсета глава

Септември 1987-а

Стана 17:20. Нете вече изплете цяла педя. Под широко отворения прозорец минаха хора с най-различен външен вид и възраст. Някои се спираха пред жилищната сграда, но от Курт Ве нямаше й следа.

Тя се опита да възкреси спомена за последния си разговор с него. За мига, когато се сбогува и окачи слушалката. Нали тогава я обзе обнадеждаващо предчувствие, че се е хванал на въдицата? Да. Явно обаче се бе заблудила. Или?

Навярно Ве се бе притаил зад дърветата и бе наблюдавал какво се случва. Дали бе видял как Филип Ньорви влиза в сградата, а после не излиза оттам?

Разтърка задната част на главата си. Без Курт Ве не можеше нито да изпита пълно удовлетворение от победата, нито да намери покой. Напрежението стегна в обръч тила й. Ако веднага не вземе обезболяващо, мигрената щеше да я връхлети с всичка сила, а Нете нямаше нито време, нито сили да се бори с нея. Моментът налагаше умът й да остане бистър, и то повече от всякога.

Отиде в банята, извади флакончето от аптечката и установи с пулсираща глава, че е останала само една таблетка.

Сети се, че слава богу, има още едно флаконче в бюфета в трапезарията. Излезе в коридора и погледна затворената врата. Значи необходимостта изискваше отново да влезе при поизстиналите гости, които изконсумирали вече последното си ястие, и сега седяха пред разкошната празнична трапеза, аранжирана със сребърни прибори, кристални чаши и гарафа с вода.

Нете бързо отвори вратата и я затвори пак толкова чевръсто, защото вътре се носеше ясно доловима смрад — по вина на Филип Ньорви.

Стрелна трупа му с укоризнен поглед. Предстоеше й доста голяма цапаница с него, както впрочем и с всички. Отвори бюфета и извади флакончето.

Приседна откъм по-късия край на масата и огледа жертвите.

Освен Таге, проснат на пода като бедстващ морж, другите си седяха чинно подравнени един до друг. Рита, Виго и Филип.

Нете си наля чаша вода, лапна три таблетки с ясното съзнание, че превишава препоръчителната доза, и вдигна кристалната чаша към трите обронени върху гърдите глави с угаснали очи.

— Наздраве, уважаеми! — поздрави тя и глътна таблетките.

Засмя се на кощунствената си шега и се сети какво количество формалин ще трябва да излее в устата на замлъкналите завинаги гости. Надяваше се препаратът да забави процесите на разлагане.

— И на вас ще ви налея питие, само имайте търпение. След малко към компанията ще се присъедини още една особа. Двама от вас я познават. Казва се Гите Чарлс. Да, чухте съвсем правилно. Русата чума, която отрови живота на толкова момичета на прокълнатия остров. Някога беше ослепителна гледка, дано още е такава. Тук държим високо ниво, нали?

Избухна в гръмогласен смях и млъкна чак когато спазмите в тила я предупредиха, че прекалява. Стана, поклони се на компанията и побърза да излезе оттам.

Не биваше да кара Гите Чарлс да чака.

 

 

След обяда Рита я дръпна настрана.

— Чуй ме, Нете. След като ти се насити, Гите ще те зареже, а ти знаеш какво следва. Видя какво се случи с мен.

Протегна ръка и показа белезите от инжекциите. Нете преброи пет убождания. С четири повече, отколкото биха на нея.

— Животът ми тук е истински ад — продължи Рита, докато се озърташе боязливо. — Проклетите надзиратели непрекъснато ми дишат във врата и за най-дребното нещо. Чистя нужници, пера дамски превръзки и хвърлям боклука. Все гнусни работи, и то заедно с най-големите олигофрени в дома. А вещиците непрекъснато ми връзват кусур: това не се прави така, онова не се прави онака. Надуха ми главата. Истината е, че ме тормозят заради Гите. Погледни.

Рита се обърна гърбом, откачи презрамките на гащеризона си, смъкна го и разголи задните си части. Под дупето й се точеха няколко синкавочервени ивици.

— Според теб как съм се сдобила с тях?

Тя размаха показалец.

— Сигурна съм, че при следващото посещение на главния лекар ще го убедят да ме изпрати за стерилизация. Затова трябва да се махна веднага, а ти ще дойдеш с мен, чу ли? Трябваш ми.

Нете кимна. Чарлс я шантажираше със заплахите си да я отрови с черна попадийка. Ала това не беше всичко. Държеше се безжалостно с момичетата и се смееше до сълзи, докато разказваше как им трови живота; предлагаше ги за стерилизация, без да са й сторили нищо лошо.

Нете започна сериозно да се бои от непредвидимите й настроения.

— Как ще се доберем до отсрещния бряг? — попита тя.

— Остави това на мен.

— А аз какво да направя?

— Ти ще намериш пари.

— Пари? Как?

— Ще откраднеш спестяванията на Гите Чарлс. Показа ми ги, докато й бях любимка. Знам къде ги крие.

— Къде?

— В стаята си. Къде другаде, умницата ми?

— Тогава защо не ги откраднеш ти?

Рита се усмихна и посочи гащеризона си.

— Каква работа имам аз в коридорите? — После пак стана сериозна. — Трябва да стане през деня, докато Гите се разпорежда навън. Нали ми каза, че знаеш къде държи ключа?

— През деня? Не мога.

Рита стисна юмруци и ги размаха в лицето на Нете. Беше пребледняла като платно, дъвкателните й мускули трепереха.

— Можеш и ще го направиш, ако ти е мил животът. Разбра ли? И то веднага. Ще офейкаме още довечера.

 

 

Стаята на Гите Чарлс се намираше на етажа над работилницата по ръкоделие и Нете цял предобед се поти в опити да издебне сгоден случай да се покрие за няколко минути. Удобен момент обаче все не се появяваше, защото заниманията им изискваха голямо усърдие, а учителката бродираше до прозореца. Изобщо цареше удивително спокойна атмосфера. Ден без стълкновения и без спешни поръчения из сградата.

Нете се оглеждаше. Все нещо трябваше да се случи. Въпросът беше как да го предизвика.

Не щеш ли, хрумна й идея.

Пред нея седяха две момичета, препитавали се с проституция в Копенхаген. Наричаха ги Бет и Бети, защото все говореха за Бет Дейвис и Бети Грейбъл — холивудските актриси, на които двете бивши уличници се възхищаваха и се опитваха да подражават. Нете нямаше представа кои са въпросните знаменитости, защото кракът й не бе стъпвал в кинозала, и й беше дошло до гуша от постоянното им прехласване.

Зад Нете пък седеше пачаврата Пия от Орхус и тъчеше на стана си. Тя не беше толкова приказлива като другите, вероятно защото падаше малко флегматична, беше по-възрастна и през леглото й бяха минали какви ли не мъже. В кратките промеждутъци, когато учителката излизаше, Пия, Бет и Бети все разправяха по някоя история от специфичния си професионален живот: за краста, за цените на отделните сексуални пози и услуги, за смрадливи мъже и какво може да се постигне с един силен и добре прицелен ритник в слабините на клиент, отказващ да си плати.

Нете се извърна. Пачаврата от Орхус вдигна глава и й се усмихна. Беше родила три деца и веднага след раждането ги беше дала за осиновяване. Всичко подсказваше, че редът й да легне на хирургическата маса в болницата в Корсьор наближава. Нете беше напълно наясно какво става там — в дома непрекъснато кръжаха слухове. По препоръка от главните лекари Социалното министерство насрочваше в заведенията за слабоумни предстояща стерилизация, без да уведомяват бъдещите потърпевши. Над всяка питомка в дома висеше бомба със закъснител. Изключение не правеше и пачаврата от Орхус Пия. Затова тя кротуваше и все се отнасяше в мечти. Защото всички момичета на острова хранеха блянове за бъдещето, повечето — за семейство и деца.

Това важеше и за Пия, и за Нете.

Нете прикри устата си с ръка и й прошепна на ухо:

— Съжалявам, че ти го казвам, но Бет и Бети пак те наклепаха с големите си уста пред учителката. Била си се хвалила, че за един предобед изкарваш сто крони от свирки и само да излезеш оттук, пак подхващаш занаята. Исках само да те предупредя. Бас държа, че вече е стигнало до Гите Чарлс. Много жалко, но е истина.

Станът зад нея притихна. Пия отпусна ръце в скута си. Нуждаеше се от време да осмисли чутото и да предвиди последиците от подлостта на двете „актриси“.

— Наклеветиха те, че си щяла да намушкаш Чарлс с шивашката ножица — додаде шепнешком Нете. — Истина ли е?

Нещо прищрака у Пия. След секунди тя демонстрира нагледно колко тежко удря уличница от Орхус.

Нете се изниза заднешком през вратата, докато учителката крещеше за помощ, а хаосът обхващаше цялото помещение.

Надзирателите дотърчаха от кухнята и склада. Биха тревога със звънеца пред кабинета на директорката. За секунди сънливият ден се преобрази в ад от крясъци, вопли и ругатни, които не биваше изобщо да се изричат.

Нете бързо се качи в стаята на Гите и откри ключа върху перваза.

Никога не беше влизала тук, но забеляза, че стените са украсени с хубави рисунки, а леглото — спретнато. В ниския скрин имаше съвсем малко вещи, сред които и чифт спортни обувки; Нете никога не бе виждала Гите да ги носи.

В тях Нете откри близо петстотин крони и пръстен с гравиран надпис: „Алистър Чарлс — Олине Йенсен, Торсхавн, 7 август 1929-а“.

Нете изобщо не докосна пръстена.

 

 

Вечерта изолаторите в мазето и на третия етаж бяха пълни с най-активните кавгаджийки от работилницата по ръкоделие. По време на вечеря никой не пророни дума. Момичетата се спотайваха боязливо, защото по ръцете на надзирателите още личаха синини от борбата, а атмосферата беше повече от нажежена.

Рита погледна Нете и поклати глава. Не одобряваше създалата се олелия.

Вдигна десет пръста, после двата палеца: тръгват в дванайсет в полунощ. Друг беше въпросът как Рита си представяше, че ще се измъкнат от врящия адски казан.

Тогава Нете изобщо не подозираше за намеренията на съучастничката си да подпали леглото на своята съквартирантка. На острова момичетата нямаха достъп до кибрит, но Рита неслучайно беше Рита. Справи се с една-единствена клечка и парченце от драскалото, което отмъкна от кухнята. Бе скрила ценния арсенал под пищните си гърди и го извади, след като изчака дебилната й съседка по легло да заспи дълбоко.

Момичето се събуди и се развика, когато стаята вече се беше задимила. За секунди персоналът бе вдигнат на крак, защото се бе случвало и друг път. Досега имаше няколко случая на пожар в обора, най-опустошителния — само преди няколко години. Дори пазачът на фара и неговият помощник с увиснали тиранти и разпасани ризи се притекоха на помощ и се заеха да разпределят по места кой да изпомпва вода и кой да носи кофите.

Рита и Нете се срещнаха зад градината с билки и погледнаха стаята на Рита, обхваната в пламъци. Горещата вълна изби прозорците с грохот, оттам се извиха димни спирали и се устремиха към ясното звездно небе.

Съвсем скоро подозренията за палежа щяха да паднат върху Рита. Двете разполагаха със съвсем оскъдно време.

Точно както предполагаше Нете, в „Свободата“ ги чакаха двама рибари. Гореше газена лампа. За нейна изненада единият се оказа Виго и — по-лошо — той изобщо не я позна!

Погледна я с кривата усмивка, с която онзи път чакаше да дойде редът му, докато неговият другар чукаше Рита отзад. Нете би искала да получи такава сладострастна усмивка от свой любим, но не и от непознат. А Виго беше точно непознат.

Тя му се представи като момичето от увеселителния парк, а той дори не се сети. Само се засмя: щом са се праскали веднъж, ще повторят.

При тези думи сърцето на Нете се разкъса.

Междувременно другият преброи парите и заяви, че не стигат. Поиска да легнат на масата и да си разтворят краката, за да доплатят остатъка в натура.

Това явно не влизаше в първоначалната уговорка, защото Рита се разкрещя и посегна да го удари, но се оказа фатална грешка.

— Тогава си останете на острова! — сопна се той. — Изчезвайте!

Нете погледна Виго с надеждата той да се възпротиви, но на него изобщо не му пукаше. Прояви пълно равнодушие.

Рита размисли и си вдигна полата, но мъжете вече бяха изгубили желание. Защо да скачат на такава оперена кокошка, която познават до болка, щом могат да си намерят нещо по-свежо?

— Ела, Нете, да си вървим. Върнете ни парите! — извика Рита, но мъжете се разсмяха още по-гръмко и си разделиха плячката.

Нете остана шокирана. Нямаше начин Гите Чарлс да не я разобличи. Как тогава да се върне в дома? Животът й там щеше да се превърне в невиждан ад.

— Вземете м… мен — заекна тя и легна върху масата, докато мъжете гонеха Рита.

Нете чу как навън приятелката й сипеше ругатни. После се възцари тишина, нарушавана единствено от ускорения дъх на непознатия.

След като той свърши, дойде редът на Вито. Нете имаше чувството, че е изгубила способността да плаче. Животът, който си бе представяла, изтече безвъзвратно през пръстите й. Не бе допускала, че е възможно на този свят да има толкова подлост и злоба.

Докато Виго задоволяваше нагона си, тя плъзна поглед из тясното помещение, за да се сбогува — не само със Спройо, а и с досегашната Нете.

Тялото на Виго се изопна сладостно, другарят му от ъгъла се разсмя, вратата отхвръкна, Рита тикна обвинително показалец към двамата мъже, а пронизващите очи на Гите се впиха в Нете.

Мъжете хукнаха да бягат, докато тя лежеше с разголени слабини като прикована към масата.

От този миг у Нете лумна безгранична омраза към двете жени и към Виго, който се наричаше мъж, а беше пълен мерзавец.