Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (30) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Двайсет и осма глава

Ноември 2010-а

— Само да ви предам, че управителят на машинното забрани на мъжете от отдела да използват мъжката тоалетна в коридора до сряда. Тогава ще я поправи — съобщи Росе с ръце на кръста. — Явно някой вчера здравата я е запушил с тоалетна хартия. Кой ли може да е?

Извърна глава от Асад и прикова поглед право в Карл с вежди, хвръкнали чак до въгленовочерната й коса.

Карл размаха отбранително ръце. Че той откъде да знае — съобщаваше пантомимата на международния език на тялото. А в Карловата лексика това значеше, че въпросът с мъжката тоалетната изобщо не влиза в работата на Росе и той не е в настроение да обсъжда хигиенните си навици и чревните си неразположения с представителка на противоположния пол. Точка.

— Когато използвате дамската, или ще пикаете седнали, или после ще спускате дъската.

Карл сбърчи чело. Росе навлизаше твърде рязко в личното му пространство.

— Събери всички възможни данни за Нете Хермансен и състави списък. Но преди това ми дай телефона на онзи журналист — Сьорен Брант — отмина наставленията й той.

Ако Росе възнамеряваше да го поставя в неудобно положение, нямаше да й позволи да го направи в почивния му ден. Всичко си има граници.

— Аз току-що говорих с Брант, Карл — обади се Асад, надвесен над чаша, от която се разнасяше и пара, и смрад на съмнителна субстанция.

Карл наклони изненадано глава. Я виж ти!

— Със Сьорен Брант? — свъси вежди Карл. — Нали не си го осветлил относно откраднатите медицински картони?

Асад си сложи юмруците на кръста.

— Според теб едногърбата камила топи ли си краката в езерото, от което пие?

— Каза ли му, Асад?

Помощникът отпусна ръце.

— Ами… подхвърлих, че проверяваме Курт Ве.

— И?!

— И това-онова за Льонбер от „Праволинейност“.

— Наистина ли разполагаме с нещо за него?

— Да, под буква Л. Ньорви е водел и негови дела.

— После ще се върнем на този въпрос. И как реагира Сьорен Брант?

— Потвърди, че е чувал доста неща за Тайната борба. Разговарял е с първата съпруга на Ньорви и от нея е научил, че медицински сестри и лекари години наред са насочвали бременни в затруднено положение към гинекологичен преглед при лекарите от тайното дружество. Без да подозират при кого отиват, впоследствие жените са губели плода. Сьорен Брат разполага с разни материали и би ни ги предоставил на драго сърце, ако и ние му дадем с каквото разполагаме.

— Божичко! Асад, имаш ли изобщо представа какви си ги надробил! Ще ни изхвърлят на мига, ако се разчуе, че сме си присвоили доказателствен материал чрез незаконно проникване в чуждо имущество. Продиктувай ми номера му.

Карл набра журналиста, обзет от лошо предчувствие.

— Да, преди малко разговарях с колегата ви — потвърди Сьорен Брант след краткото представяне на Карл. От гласа му лъхаше младост и честолюбие. Опасна комбинация.

— Доколкото разбрах, Асад е спазарил бартер с вас.

— Да, страхотна идея. Все още ми липсват свързващите звена между кукловодите на „Праволинейност“ и Тайната борба. Само си представете каква победа ще е, ако успеем да спрем тези умопомрачени психопати, преди да са се добрали до властта.

— Извинете, Брант, но се боя, че колегата ми е бил твърде щедър в обещанията си. Ще предоставим събрания материал на главния прокурор.

— На главния прокурор? — разсмя се журналистът. — Това би било пълна глупост, но професионализмът ви заслужава уважение. Днес такива като вас вече са на изчезване. Но мен за момента нищо не е в състояние да ме накара да се разприказвам.

Карл все едно слушаше самия себе си.

— Чуйте ме, Мьорк. Хората от обкръжението на Курт Ве са истински психопати. Най-безскрупулно убиват неродени деца. Изработили са си ефективна система за прикриване на следите. От дарения разполагат с милиони и назначават свои помощници, с които никой не би искал да кръстоса шпаги. Да не мислите, че в момента живея на адреса, вписан срещу името ми в гражданския регистър? Да не съм луд! Грижа се за безопасността си, защото те си служат с всякакви средства, ако някой посее съмнение относно порочните им възгледи за човека и провежданата от тях политика. Уверявам ви. Само се сетете за самоубийството на Ханс Кристиан Дюрман отпреди няколко дни. Ако питате мен, принудили са го да се нагълта с приспивателни. Затова ще си трая, разбирате ли?

— Докато съберете достатъчно информация, която да огласите?

— Да. Готов съм да вляза в затвора, но да защитя анонимността на източниците си. Бъдете сигурен. Няма да се спра пред нищо, докато не разкажа играта на Ве и компания.

— Добре. В момента разследваме няколко изчезвания, явно свързани с жените, интернирани на остров Спройо. Дали е логично да се предположи, че Курт Ве има пръст и в тази история? Знам, оттогава са изминали петдесет години, но вероятно разполагате с някакви сведения.

Чу как събеседникът му си пое приглушено дъх, после слушалката утихна.

— Там ли сте?

— Да, да. Само ми трябва малко време да се окопитя. Лелята на майка ми е била интернирана на остров Спройо. Разправяла ни е потресаващи случки. Не конкретно за Курт Ве, а за други от неговата порода. Не разполагам с данни за негово участие в мерзостите, извършени на острова, но никак не бих се учудил, ако е вярно.

— Срещнах се с журналист на име Луис Петерсон. Преди време е писал критични статии за Курт Ве. Познавате ли го?

— Само по име. Чел съм и негови публикации. Той олицетворява всичко онова, срещу което се борят честните журналисти. Работеше на свободна практика и беше изнесъл много интересни факти, но Курт Ве явно го наведе на други мисли, като го назначи в „Благодеяние“ — новинарска агенция с тенденциозен подход — и то вероятно срещу отлично заплащане. И критичните статии постепенно секнаха.

— Вие получавали ли сте подобно предложение?

— Все още не, но от такива хиени всичко може да се очаква — засмя се Сьорен Брант. — По време на конгреса на „Праволинейност“ вчера яко вбесих Курт Ве и Льонбер.

— Споменавате Льонбер… Какво знаете за него?

— Вилфри Льонбер — дясна ръка и галеник на Курт Ве. Баща на председателката на „Благодеяние“, самата тя подставено лице, съосновател на „Праволинейност“ и пламенен активист в Тайната борба. Съветвам ви да го хванете натясно. Двамата с Курт Ве са съвременните аналози на доктор Йозеф Менгеле.

 

 

Забелязаха заревото доста преди да доближат къщата. Тъмните ноемврийски следобеди предоставят оптималните условия за засичането на горящи огньове.

— Скъпичък квартал — отбеляза Асад, докато оглеждаше величествените къщи.

Домът на Льонбер не приличаше на съседните — бял, висок, с прозорци като дворец и глазирани керемиди. Отличаваше се единствено по отдалечеността му от улицата. Дългата алея, застлана с хрущящ чакъл, осуети безшумното приближаване на двамата посетители.

— Какво търсите в моя имот? — попита мъжки глас.

Карл и Асад заобиколиха плета и видяха възрастен мъж в кафява престилка с огромни градински ръкавици.

— Нямате работа тук — заяви той и застана пред варела, от който излизаха пламъци, подхранвани от стопанина с листове хартия от ръчна количка наблизо.

— Бих искал да ви обърна внимание, че е забранено да се горят отпадъци на открито — подчерта Карл, докато от разстояние се опитваше да отгатне какво пише върху книжата. Навярно бяха медицински картони и документация, разобличаващи участието на Льонбер и компания в редица престъпления.

— Така ли? И къде го пише? Годината не е сушава, нали?

— В такъв случай с голямо удоволствие ще си направим труда да се обадим в пожарната служба в Гентофте, за да уточним какво точно гласят общинските разпоредби за горенето на отпадъци. — Обърна се към Асад: — Ще бъдеш ли така добър да направиш справката?

Мъжът отметна глава с досада:

— Какво толкова! Защо ми придиряте за някакви си овехтели бумаги? На кого преча?

Карл извади полицейската си значка.

— Според мен е доста смущаващо, че унищожавате материали с потенциала да хвърлят светлина върху купчина въпроси около вашата дейност и дейността на Курт Ве.

И в най-развихрените си фантазии Карл не бе допускал, че човек на възрастта на Льонбер, при това слаботелесен като пленник в нацистки лагер, е способен да извърши онова, което се случи през следващите няколко секунди — и то с такава бързина и решимост.

Льонбер вдигна от ръчната количка цялата купчина хартия наведнъж, изсипа я във варела, грабна от тревата пластмасова бутилка с чист бензин, развъртя капачката и я хвърли върху хартията.

Действията му произведоха поразителен ефект. Карл и Асад се отдръпнаха на няколко крачки назад, защото огненият стълб лумна с пукот и почти достигна короната на внушителен пурпурен бук, възправил се величествено насред градината.

— Е, сега вече се обаждайте в пожарната — подхвърли Льонбер. — Колко ли ще ме глобят? Пет бона? Голяма работа!

Понечи да се прибере в къщата, ала Карл го хвана за лакътя.

— Дъщеря ви Лиселоте знае ли какви мерзости се вършат зад гърба й, макар да се води председател на фондацията?

— Лиселоте? Мерзости? Ако говорите за ръководния й пост в „Благодеяние“, тя може само да се гордее с постигнатото.

— Дали? Да не би да се гордее и с незаконните аборти в Тайната борба или още не сте й казали за тях? Дъщеря ви споделя ли извратените ви антропологични възгледи? Подкрепя ли убийствата на невинни деца? И с тях ли се гордее, или просто тъне в пълно неведение?

Дори огнените езици от варела се оказаха недостатъчни да разтопят мразовития блясък в очите на Льонбер.

— Да сме наясно: нямам представа за какво говорите. Ако разполагате с нещо конкретно, което искате да представите пред адвоката ми, обадете му се вдругиден. Кантората отваря в понеделник, осем и половина. Казва се Касперсен — за ваше сведение, фигурира в телефонния указател.

— А, да — обади се Асад. — Касперсен. Виждали сме го по телевизията. И той членува в „Праволинейност“, нали? Да, дайте ни номера му. Много ще сме ви благодарни.

Оперената реакция на Асад смекчи високомерното изражение на Льонбер.

Карл се наведе напред и изстреля почти шепнешком прощалния си залп:

— Благодарим за разговора, Вилфри. Според мен видяхме и чухме достатъчно. Предайте на Курт Ве, че ще посетим една стара негова приятелка в „Ньоребру“. Госпожа Хермансен. Нали така е нашумял случаят навремето — делото „Хермансен“?

 

 

„Ньоребру“ приличаше на военна зона. Набързо построените сгради в квартала бяха създали идеалната почва за избуяването на куп социални проблеми, съпътствани от престъпност, насилие и омраза. Времената, когато социалната дейност в „Ньоребру“ имаше за основна цел да помага на отрудени работници да водят що-годе достоен живот, бяха отминали безвъзвратно. Само покрай езерата се виждаха процъфтяващи останки от някогашното величие.

„Езерата все още са най-хубавото място в града“ — твърдеше Антонсен от Рьовре. И беше прав. Докато човек съзерцава тези красиви, атрактивни сгради, над които са надвиснали кестени, докато гледа как по спокойната вода се плъзгат ята лебеди, изобщо не би допуснал, че само стотина метра по-нататък се вихрят рокерски и емигрантски банди и е опасно да се размотаваш там след мръкване.

— Май си е вкъщи. — Асад посочи мансардните прозорци.

Карл кимна. Прозорците на цялата сива сграда светеха.

— Идвам от полицията, Нете Хермансен — представи се Карл по домофона. — Може ли да се кача и да ви задам няколко въпроса? Ще ми отворите ли?

— Какви въпроси? — попита тя.

— Нищо особено. Извършваме рутинна проверка.

— Заради престрелките на улица „Блогор“ ли? Чух ги много добре. Но бъдете така добър да отстъпите назад и да ми покажете значката си. Не мога да ви пусна само на доверие.

Карл даде знак на Асад да остане до вратата, а самият той се отдръпна назад в градинската алея така, че светлината от сградата да озари лицето му.

След миг един прозорец се отвори и навън се подаде женска глава.

Карл протегна значката си колкото успя по-нагоре.

Трийсет секунди по-късно домофонът избръмча.

Изкачиха сума стълби и се запъхтяха здравата, но най-сетне се добраха до петия етаж и завариха външната врата широко разтворена. Явно Нете Хермансен все пак не се плашеше току-така.

— О! — възкликна обаче тя, когато смуглото лице на Асад се появи зад Карл в коридора, намирисващ на мухъл.

Видимо се стресна — заслуга на безпощадните емигрантски банди в „Ньоребру“.

— Не се страхувайте от моя помощник. Той е най-читавият човек на света — излъга Карл.

— Добър ден, госпожо Хермансен — протегна й ръка Асад и се поклони като ученик на галаконцерт на танцов кръжок. — Хафез ал-Асад, но ме наричайте просто Асад. За мен е удоволствие да се запозная с вас.

Тя се поколеба, ала в крайна сметка стисна десницата му.

— Ще пийнете ли по чаша чай? — предложи тя и им наля, без да обърне внимание на отрицателния жест на Карл и на въодушевеното кимане на Асад.

Стаята по нищо не се отличаваше от повечето стаи на възрастни жени. Разносъставна съвкупност от тежки мебели и сувенири, събирани през половинвековен житейски път. Правеше впечатление само липсата на рамкирани семейни снимки. Карл си припомни справката на Росе за съдбата на Нете Хермансен и откри обяснение за липсващите фотографии на близки хора.

Тя внесе чая и чашите върху поднос. Леко накуцваше, но за седемдесет и трите си години изглеждаше много добре. Светлоруса коса, навярно боядисана, подстригана изключително елегантно. Макар съдбата да не се бе отнесла благосклонно към нея, парите си бяха казали думата. Все пак друго е да си живееш в охолство.

— Колко хубава рокля — отправи й комплимент Асад.

Домакинята не отговори, но наля чай първо на него.

— Заради престрелката от миналата седмица ли идвате? — попита тя и седна помежду им, избутвайки чинийка с дребни сладки към Карл.

Той любезно отказа и се поизправи във фатерщула.

— Не, дошли сме по друг повод. През 1987 година са изчезнали безследно няколко лица и се надяваме, че вие… — Той млъкна. — Нали мога да бъда откровен?

Тя кимна. Мярна се известна неохота, но реакцията й трудно се поддаваше на тълкувание.

— Надяваме се да ни помогнете да се доближим до разплитането на тези мистериозни случаи.

По челото й се образуваха няколко фини отвесни бръчици.

— С удоволствие, ако е по силите ми.

— Направихме кратка справка за живота ви, Нете. Не ви е било никак леко. Ние, разследващите случая, сме потресени от издевателствата, с които вие и други жени като вас сте били принудени да се примирите, уверявам ви.

Тя вдигна едната си вежда. Навярно й стана неприятно, че повдигат този въпрос. Съвсем нормално.

— Извинете ни, задето се ровим из миналото ви, но повечето от изчезналите лица явно са били свързани по някакъв начин с остров Спройо. След малко ще се върна към този факт. — Карл сръбна от чая — горчивичък за неговия вкус, но по-приятен от шербета на Асад. — Дойдохме при вас главно защото разследваме изчезването на братовчед ви Таге Хермансен през септември 1987-а.

Тя наклони глава.

— Таге! Нима е в неизвестност? От цяла вечност не сме се чували. Не знаех, че е изчезнал. Какъв ужас.

— Днес преди обяд се отбихме в сервиза му в Бренеруп на остров Фюн и там открихме този плик.

Карл го извади от прозрачен джоб и й го показа.

— Наистина поканих Таге да ми дойде на гости. Чак сега разбирам защо така и не ми отговори.

— Случайно да сте запазили екземпляр от писмото? Машинописно копие под индиго или разпечатка от принтер?

— Нямам копие — усмихна се тя. — Написах го на ръка.

Карл кимна.

— По време на вашия престой в дома на Спройо там е работила и медицинска сестра на име Гите Чарлс. Помните ли я?

Отвесните бръчици се появиха отново.

— Да, спомням си я. Няма как да забравя когото и да е от персонала.

— И Гите Чарлс е изчезнала през същия период като Таге Хермансен.

— Сериозно? Чудна работа.

— Да — и Рита Нилсен.

По тялото на Нете премина лека тръпка. Бръчиците не се заличиха, ала тя изпъна рамене назад.

— Рита? Кога?

— Последното, известно за нея, е, че на 4 септември 1987-а в десет и десет сутринта си е купила цигари от лавка по улица „Ньоребруге’е“ само на двеста метра оттук. Мерцедесът й е открит на улица „Капелвай“. Тя също е наблизо, ако не греша?

Нете Хермансен стисна устни.

— Ужас! През въпросния ден Рита наистина се отби при мен. Четвърти септември казахте, нали? Спомням си, че беше в края на лятото, но точната дата съм я забравила. Бях навлязла в етап от живота си, когато стана неизбежно да преодолея травмите от миналото. Две години по-рано бях изгубила съпруга си и не можех да продължа напред. Затова поканих у дома Рита и Таге.

— И Рита Нилсен ви е навестила?

— Да. — Нете посочи масата. — Пихме от същите чаши. Остана около два часа. Помня, че хем ми беше странно, хем приятно да се видим пак. Изгладихме някогашните си неразбирателства. Отношенията ни на острова невинаги са били безоблачни.

— След като е обявена за изчезнала, полицията е извършила много обстойни издирвателни действия. Защо не се свързахте с властите, Нете Хермансен?

— Какъв ужас… какво може да я е сполетяло?

Тя се загледа за миг в празното пространство. Не отговореше ли на зададения въпрос, значи криеше нещо.

— Защо не съм се свързала с властите? Защото изобщо не знаех, че е обявена за издирване. Още в деня след срещата ни заминах за Майорка, за да си купя къща. Спомням си го съвсем ясно. После в продължение на половин година не съм преглеждала датски вестници. Целият зимен сезон прекарвам в Сон Вида. В момента съм у дома по изключение. Появиха се проблеми с бъбреците ми и предпочетох да ги отстраня тук, в Дания.

— Предполагам, имате някакъв документ, който да удостоверява собствеността ви в Сон Вида?

— Разбира се. Но чакайте малко! Защо ме разпитвате? Ако съм заподозряна в нещо, имам право да знам.

— Не сте, Нете Хермансен. Просто сме длъжни да изясним някои въпроси, сред които и защо не сте се обадили в полицията, след като Рита Нилсен е била официално обявена за издирване. Може ли да ми покажете нотариален акт за къщата ви?

— Добре че не го оставих в Майорка — малко кисело промърмори тя. — До миналата година държах всички книжа там, но после разбиха маса къщи по моята улица и реших да не рискувам.

Тя знаеше точно къде е оставила документите. Постави ги пред Карл и посочи датата на имотната сделка.

— Купих къщата на 30 септември 1987-а, но в продължение на три седмици ходех на огледи и договарях изгодна цена. Собственикът на къщата се опита да ме изработи, обаче не успя.

— И все пак…

— Да, така е: от 4-ти до 30-и септември има двайсет и шест дни, но ви казвам самата истина. Навярно още пазя някъде самолетните билети. С тях ще ви докажа, че действително през въпросния период не съм си била у дома. Ще ми трябва обаче доста време, докато ги изровя.

— Печат в паспорта например също би свършил работа — увери я Карл. — Случайно да пазите стария си паспорт?

— Мисля, че го пазя, но ще се наложи да се отбиете друг ден. Очаква ме доста продължително търсене.

Карл кимна. Нете Хермансен несъмнено говореше истината.

— В какви отношения бяхте с Гите Чарлс?

— Защо ви интересува?

— Имате право да питате. Не се изразих съвсем коректно. Просто разполагаме с прекалено оскъдни сведения за нея. На практика никой неин познат не е жив и нямаме възможност да проучим що за човек е била и какви причини евентуално стоят зад изчезването й. Ще я опишете ли?

Нете Хермансен видимо се затрудняваше. Изправена беше пред дилемата „защо пленникът да говори хубави неща за тъмничаря“.

— Зле ли се е държала с вас? — попита Асад. — Затова ли ви е тежко?

— Да — кимна тя.

— Защото Спройо е бил много жесток остров, нали? И Гите Чарлс е била сред онези, които не са ви пускали да си тръгнете оттам, нали? — продължи Асад с очи, приковани право в чинийката със сладки.

Нете Хермансен кимна повторно.

— От години не съм се сещала нито за нея, нито за Спройо. Там вършеха такива безумия. Държаха ни в пълна изолация от света и ни прерязаха яйцепроводите. Наричаха ни слабоумни. Нямам представа защо. Имаше много по-големи злодеи от Гите Чарлс, но тя изобщо не ми помогна да се махна оттам.

— И откакто сте напуснали острова, не сте поддържали контакт с нея?

— Не съм. И слава богу.

— Сред изчезналите е и мъж на име Филип Ньорви. Помните ли го?

Тя кимна леко.

— И той е изчезнал през същия ден — добави Карл. — От вдовицата му разбрахме, че е получил покана за среща в Копенхаген. Споменахте, че по онова време сте се опитвали да се освободите от минали травми. Филип Ньорви също е имал своеобразна вина за вашето нещастие, нали? Именно той е причината заведеното от вас дело срещу Курт Ве да приключи неблагополучно. И Ньорви ли е бил сред хората, с които сте искали да си изясните отношенията, Нете? Вие ли сте му изпратили въпросната покана?

— Не. Поканих у дома само Таге и Рита — поклати глава тя. — Не разбирам. Толкова много хора, и все мои познати. Какво може да се е случило?

— Точно затова ние от специалния отдел „Q“ възобновихме разследването. В ресора ни влизат стари случаи, изискващи особено внимание. Както сама отбелязахте, не е нормално наведнъж да изчезнат толкова много хора, при това малко или много обвързани помежду си.

— Поразровихме се и из делата на лекаря Курт Ве — додаде Асад. Малко поизбърза, но какво да го правиш. — Имал е доста допирни точки с повечето от другите изчезнали. Най-вече с Ньорви.

— Курт Ве! — Нете Хермансен вдигна глава като котка, забелязала, че на една лапа разстояние е кацнала птица.

— Наясно сме, че от него водят началото си всичките ви нещастия. В протокол от съдебно заседание, намерен в картотеката на Ньорви, прочетохме как е успял да омаловажи всички обвинения срещу клиента си и да ги обърне срещу вас. Съжалявам, че пак се повтарям, но ако успеете да осветлите поне частично вероятната връзка между изчезналите лица и личността на Курт Ве, ще ви бъдем много благодарни.

— Ще се опитам да осмисля фактите — кимна тя.

— Вашият случай без съмнение е поставил началото на поредица от случаи, при които Курт Ве е потулвал истината и е спасил собствената си кожа, без да го е грижа за причинените неправди. Ако успеем да го изправим на подсъдимата скамейка, най-вероятно ще се наложи да ви призовем като свидетел, наред с мнозина други. Какво ще кажете?

— Дали ще свидетелствам срещу Ве? Категорично отказвам. Отдавна съм загърбила онзи период от живота си. Възмездието ще го застигне и без моята намеса. Дяволът сигурно чака и потрива ръце.

— Разбираме ви отлично, Нете — увери я Асад и посегна да си налее още чай, но Карл го спря с жест.

— Ще се чуем в близко бъдеще. Благодарим за почерпката. — И Карл кимна на Асад, за да му покаже, че посещението е приключило.

Ако побързат, ще се прибере навреме, ще се преоблече и ще отиде да провери дали ключът към покоите на Мона е годен да се използва по предназначение.

Асад също благодари на домакинята. Мимоходом грабна още една сладка, похвали вкуса и неочаквано вдигна показалец.

— Чакай малко, Карл. Пропуснахме да попитаме за един човек. — Асад се обърна към Нете Хермансен. — Сред изчезналите е и рибар от Лунебор на име Виго Моенсен. Случайно да сте го срещали? С лодка от Лунебор се стига бързо до Спройо.

— За щастие него не го познавам — усмихна се домакинята.

 

 

— Изглеждаш много размислен, Карл. Какво ти се върти в главата?

— Умислен, Асад. Не размислен. Не ти ли се струва, че се сдобихме с доста храна за размисъл?

— Прав си. Стана още по-объркано. Ако изключим Виго Моенсен, можем да разделим замесените в две групи. В едната влизат Рита, Гите, Курт Ве, Ньорви и Нете. Таге остава извън първата група, защото засега не знаем да има нещо общо със Спройо. Втората група се състои от Таге и Нете. Единствена тя е имала вземане-даване с всички.

— Възможно е, но няма как да сме сигурни. Навярно и Курт Ве познава повечето изчезнали. Трябва да стигнем до дъното на тази история. Така или иначе, версията за колективно самоубийство или за случайно съвпадение на необясними, едновременни злополуки вече изпадна от дневния ми ред.

— Я повтори, Карл. Много сложно го каза.

— Не сега, Асад. По-късно ще ти обясня.