Юси Адлер–Улсен
Пациент 64 (24) (Четвъртият случай на комисар Карл Мьорк)

Двайсет и втора глава

Септември 1987-а

Сутринта Нете осъмна с пулсиращо главоболие. Не знаеше какво е отключило мигрената: дали експериментите със зловонните течности в херметически затворената стая, или съзнанието, че в рамките на следващите съдбоносни дванайсет часа й предстои да отнеме шест човешки живота.

Знаеше обаче друго: не изпие ли силни обезболяващи, всичко ще отиде на кино. Навярно и две таблетки щяха да й помогнат, ала за всеки случай взе три. След час-два мозъчните капиляри се отпуснаха, а светлината от прозореца престана да пронизва очите й със силата на ток.

Постави чаените чаши върху махагоновия бюфет в уютната дневна, подреди старателно сребърните лъжички една до друга и сложи бутилката с екстракт от черна попадийка така, че да й е подръка, докато налива в чашите необходимото количество.

За десети пъти си преповтори начертания сценарий, после седна и зачака, докато старинният часовник тиктакаше зад гърба й. Утре следобед щеше да излети към Майорка. Пищната зеленина на Валдемоса обсеби съзнанието й и прогони и миналото, и всички демони.

А дотогава трябваше само да напълни гробницата.

 

 

Приемното семейство, където социалните я настаниха след спонтанния аборт в реката и отказа на баща й да изпълнява родителските си задължения, прие Нете като пълна отрепка. Впрочем и занапред хората я посрещаха с предубеждение.

Слугинската стая беше отделена от останалите, а работата през деня — тежка. Единственото време, през което тя общуваше с новите си родители, беше на вечеря, а те се хранеха при най-дълбоко мълчание. Колчем Нете отвореше уста, веднага й се сопваха да мълчи, независимо колко възпитано се стараеше да говори. Дори дъщерята и синът, нейни връстници, я гледаха накриво. Без да я познават, се държаха, все едно разполагат с неограничена власт над нея. Не я включваха в заниманията си и от устата им не чу нито една мила дума. Затова пък претенциите, недоволството и забележките изобилстваха.

Родният дом на Нете се намираше на двайсетина километра и ако имаше велосипед, щеше да стигне дотам за час. Но тя нямаше. Всеки ден се надяваше баща й да я навести. Напразно.

След година и половина на новото място най-после я повикаха в господарската стая. Там приемният й баща разговаряше усмихнат с местния полицай. Щом видя Нете, стана сериозен.

— Нете Хермансен, с прискърбие ви съобщавам, че миналата неделя баща ви се е обесил в дома си. Затова властите назначиха това добро семейство за ваш постоянен попечител. Това означава, че ще живеете тук, докато навършите двайсет и една години, тоест пълнолетие. Радвайте се, защото биологичният ви баща остави след себе си единствено дългове.

И толкова. Нито дума повече. Нито съболезнования, нито информация за предстоящото погребение.

Само кимнаха. Животът на Нете се срина. Аудиенцията приключи.

Тя плака на полето, докато слугините и ратаите шушукаха, както се злослови по адрес на аутсайдер. Понякога Нете се чувстваше толкова самотна, че изпитваше физическа болка; понякога толкова лишена от физически контакт, че кожата й гореше.

Жадуваше поне за една лека милувка, за едно погалване по бузата! Но не ги получи.

През уикенда в града пристигна увеселителен парк, другите слуги потеглиха с автобуса за града, без да й кажат. Затова Нете застана до селския път с две крони в джоба и вдигна палец за автостоп.

Спря микробус. Не изглеждаше кой знае как с раздрънканата си платформа и оръфани седалки, но затова пък шофьорът се усмихваше.

Явно не знаеше коя е Нете Хермансен.

Представи се: Виго Моенсен, идвал от Лунебор. На платформата возел пушена риба за търговец на пазарска сергия. Цели два сандъка. Оттам се носеше миризма на море, пушек и изобщо на предстоящо приключение.

Когато другите момичета я забелязаха да се разхожда между въртележки и стрелбищни шатри със сладолед в ръка в компанията на симпатичен млад мъж, погледите им се изпълниха с нещо, невиждано от Нете дотогава. По-късно го разчете като завист, но в онзи миг се ужаси. Имаше основания.

Беше топъл ден — като летните дни с Таге — а Виго разказваше толкова увлекателно за морето и волния живот, че Нете се потопи изцяло в неговия свят. Надигащото се у нея щастие я сгря и направи намеренията на Виго много по-лесно осъществими, отколкото биха били при малко по-различни обстоятелства.

Докато я караше към къщи, той я прегърна през раменете и тя не се възпротиви. Гледаше го с надежда и пламнали бузи. Той спря микробуса в една горичка и я привлече към себе си. Извади презерватив и я увери, че хем ще е приятно, хем безопасно. И Нете му повярва.

Ала той запя друга песен, когато извади члена си и установи, че презервативът се е скъсал. Тя го попита дали има риск да забременее с надеждата той да я успокои, че дори това да се случи, ще я вземе със себе си.

Не получи очакваното уверение. Забременя. Другите момичета бързо разбраха.

— Който повръща в житото, има семе в корема — извика една.

И се запревиваха от смях.

Половин час по-късно тя се изправи пред приемната си майка. С разтреперан глас попечителката я заплаши с какви ли не страхотии, включително с полиция, ако не махне детето.

Още същия ден на двора спря такси и отведе сина на господарите. Не искаха да рискуват името му да се свърже с мръсотиите, в които ги бе въвлякла Нете. Тя се кълнеше, че е заченала от свестен лунеборски младеж, когото срещнала на пазара, ала никой не й повярва, защото слугините го описаха като подлец, който гледа да се мушне под фустата на някоя девойка.

Вследствие от проведения разговор поставиха ултиматум на Нете: или отива при лекаря от селото й и маха копелето, или ще потърсят съдействие от социалните и полицията.

— Няма да ти е за пръв път да абортираш — подчерта приемната й майка без капка съчувствие, а бащата я закара и я остави през дома на лекаря. Като приключи, да се прибере с автобуса. Да си губи целия ден с нея — как ли пък не! Не й пожела късмет, но се усмихна някак извинително. Или просто доволно.

Нете така и не разбра какво се върти в главата му.

 

 

Тя седя дълго, люля се на стола и тупка коленете си едно о друго в зелената чакалня. Миризмата на камфор и лекарства я изпълваше с безпокойство и боязън. Страхът от медицинските инструменти и гинекологичния стол я връхлетя, а минутите се нижеха мудно, докато пациенти с кашлица и травми на краката хлътваха зад затворените врати. Тя чу гласа на лекаря — плътен и овладян, но не и успокояващ.

Дойде нейният ред — последната пациентка за деня — лекар, по-млад от онзи, когото очакваше, и протегна ръка и я поздрави с топъл глас. Именно този тембър разсея резервите й. Той добави, че си я спомня, и я попита добре ли се чувства в новото си семейство. Тя кимна безмълвно и се остави в ръцете му.

Затова Нете не се озадачи, когато той отпрати секретарката и заключи вратата. Е, малко се учуди защо синът, а не бащата я гледа, все едно са се виждали много пъти. Бяха се срещали само веднъж: по време на посещението на възрастния лекар след спонтанния й аборт.

— На теб се пада честта да си първата ми самостоятелна гинекологична пациентка, Нете. Баща ми току-що ми повери цялата си практика и оттук насетне аз съм докторът.

— Но аз имам час при вашия баща, докторе. Знаете ли за какво идвам?

Той я огледа щателно. Нете не обърна внимание. Лекарят отиде до прозореца, спусна завесите и се обърна към нея. Личеше, че зад деловата престилка и професионалния поглед се крие нещо интимно.

— Да, знам — най-сетне отвърна той, седна срещу нея и откъсна очи от тялото й. — За жалост в нашата страна не е позволено да се извършват аборти по желание. Но ти имаш късмет, че съм наследил милосърдния нрав на баща ми. Вероятно си наясно с всичко това? — сложи длан върху коляното й. — Сигурно се досещаш, че двамата с теб ще загазим здравата, ако за днешната ни среща узнаят други хора.

Тя кимна мълчаливо и протегна към него плик. Вътре бяха всичките й спестявания за последните две години и стотачка от приемната й майка. Общо четиристотин крони. Нете се надяваше да стигнат. В джоба й останаха само пет монети от по две крони.

— Не бързай толкова. Първо ще те прегледам на стола. Съблечи се и остави бельото си тук.

Тя се подчини, втренчи се в стремената на стола и си помисли, че няма да може да се качи. Изкиска се сподавено, макар да се боеше. Всичко това й се струваше нереално и комично.

— Опалянка — той намести краката й в стремената.

Лежеше гола от кръста надолу и се питаше кога ли ще се случи нещо.

Повдигна глава и видя как той се взира между бедрата й.

— Стой мирна — нареди той и се разшава, все едно разкопчава панталоните си и ги оставя да се смъкнат.

Само след секунда тя разбра, че е отгатнала съвсем правилно.

Косматите му бедра се допряха до нейните. Усети гъдел, после грубо нахлуване в утробата си. Тялото й отскочи назад като изстреляно с лък.

— Ох! — извика тя.

Той се отдръпна и проникна още по-брутално в нея, пак и пак, докато държеше здраво коленете й така, че тя да не може да мръдне. Не говореше, само се взираше между краката й с ококорени очи.

Тя му извика да спре. Трахеята й се стегна. Той се строполи върху нея с цялата си тежест и тикна лице в нейното. Очите му гледаха безжизнено. Този път Нете не изпита удоволствие както с Таге и Виго. Не, не, този път беше гадно. Повдигаше й се дори само от миризмата му.

Не след дълго той вдигна към тавана примижалите си очи и от разтворените му устни се откъсна силно стенание.

После си закопча панталона и погали разранените й, оплескани с лепкава слуз слабини.

— Готова си. Така се процедира.

Нете прехапа устни. В тази секунда я връхлетя срам, от който тя дълго не можа да се отърси. Усещаше, че тялото и мисълта й изведнъж стават две отделни вселени, които взаимно се експлоатират. Чувстваше се злочеста, разгневена и безкрайно самотна.

Видя как лекарят приготвя маската за упойка и за миг се поколеба дали да не избяга. Сладникавата миризма на етер разшири ноздрите й и докато потъваше в анестетичен унес, тя си напомни, че когато всичко свърши, с десетте крони ще си купи билет за влака за Одензе и ще потърси централата на Майчина помощ. Беше чувала, че тази организация оказва съдействие на жени като нея. Курт Ве щеше да си плати за стореното.

Така се положиха основите на доживотното й бедствие.

 

 

През следващите дни се заредиха разгром след разгром. Жените от Майчина помощ я посрещнаха радушно, почерпиха я с чай, подържаха й ръката и показаха готовност да се отзоват. Ала след като им разправи за изнасилването, последвалото прекъсване на бременността и парите, които е платила, лицата на милосърдните сестри станаха много, много сериозни.

— Нете, дай си ясна сметка какви тежки обвинения отправяш. Освен това не разбираме защо първо правиш аборт, а после идваш при нас. Историята ти звучи много объркано и се налага да потърсим съдействие от властите. Разбери, че сме длъжни да пазим репутацията си неопетнена.

Нете обмисляше дали да не обясни, че приемните й родители са я тласнали към това решение, защото не са искали техните деца и наетите във фермата слуги да стават свидетели на развратния, безнравствен живот на момиче, поставено под тяхното покровителство. Но от солидарност с попечителите си се въздържа. Тогава още не подозираше, че те няма да й се отплатят със същата лоялност.

Не след дълго в Централата се появиха двама униформени полицаи и я помолиха да ги придружи. Преди да даде показания в участъка, щели да я заведат в болницата, за да проверят твърденията й.

След като приключат, тя ще може да пренощува под вещия надзор на Майчина помощ.

В болницата я прегледаха обстойно и установиха, че действително съвсем наскоро е претърпяла гинекологична интервенция. Мъже в бели престилки завираха пръсти между краката й, а жени със значки на медицински сестри я подсушиха.

Задаваха й въпроси. Тя отговори откровено. Лицата на лекарите излъчваха сериозност, докато си шепнеха угрижено в кьошетата.

Това засили увереността на Нете, че медицинският персонал е на нейна страна, но присъствието на усмихнатия, незакопчан с белезници Курт Ве в полицейската зала за разпит я хвърли в ужас. Явно бе провел съвсем дружески разговор с униформените служители, а придружаващият го мъж, който се представи като адвокат Филип Ньорви, се канеше, меко казано, да вгорчи живота на Нете.

Помолиха я да седне и дадоха знак на две жени да влязат в залата. Едната беше от Майчина помощ. Другата не поясни коя е.

— Разговаряхме с доктор Ве и той потвърди, че е кюртирал матката ви, Нете Хермансен — оповести непознатата. — Това е амбулаторният картон.

Поставиха папка на масата пред Нете. Върху корицата стоеше дума, която момичето не можа да прочете, а отдолу — №64. Поне разпознаваше числата.

— Да, пред вас е медицинският картон, попълнен от доктор Ве, след като сте напуснали клиниката — намеси се адвокатът. — В него е ясно упоменато, че поради обилно, спорадично появяващо се кръвотечение сте били подложена на абразио. Кръвоизливите се дължат на спонтанен аборт, който сте претърпели преди близо две години. Освен това пише, че въпреки крехката си възраст сте признали за скорошни сексуални контакти с непознати мъже. Вашите приемни родители подкрепиха тези твърдения. Дотук съгласна ли сте?

— Не знам какво значи абразио, но знам, че докторът върши с мен нередни неща — тя стисна устни, за да овладее тремора им. Няма да я разреват.

— Както вече разбрахте, аз съм адвокат на Курт Ве. Ще ви помоля да се въздържате от недоказуеми обвинения — предупреди я мъжът със сивото лице. — Твърдите, че доктор Ве е прекъснал бременността ви, но лекарите в тази болница не откриха следи от такава намеса. Курт Ве е съвестен и високо компетентен лекар, чието призвание е да помага на хората, а не да провежда забранени от закона гинекологични интервенции. Направил ви е абразио по медицински показания, нали?

Тялото му се килна напред, все едно искаше да я блъсне с глава, ала Нете не се изплаши. Вече беше достигнала предела на страха.

— Той легна върху мен и ме облада, макар че му крещях да спре. Мамка му, това е самата истина!

Все едно говореше на дървета.

— Избягвай да употребяваш такива думи — смъмри я жената от Майчина помощ. — Правиш си лоша услуга.

Адвокатът плъзна многозначителен поглед към присъстващите. Нете не можеше да си представи по-противен тип.

— Освен това твърдите, че доктор Ве е блудствал с вас. Той ни обясни любезно, че дълбокото упояване с етер често предизвиква халюцинации. Знаете ли какво означава думата, Нете?

— Не, но ми е все едно. Защото той ме изнасили, преди да ми сложи маската.

Присъстващите се спогледаха.

— Нете Хермансен, ако един лекар иска да се възползва сексуално от своя пациентка, логично е той да изчака тя да изгуби съзнание, нали? — намеси се непознатата жена. — Да знаеш, че версията ти не звучи никак достоверно. Особено след последното ти изявление.

— Беше точно така. — Нете се огледа и разбра, че никой от присъстващите не е на нейна страна.

Тя стана и усети спазми в корема и влага по бельото си.

— Искам да се прибера у дома. Ще взема автобуса.

— Уви, не става така, Нете. Или ще оттеглиш обвиненията си, или ще те помолим да останеш — поясни единият полицай.

Избута лист хартия към нея и посочи пунктирана линия най-отдолу.

— Само подпиши и си свободна.

Само! Нали за да подпишеш, трябва да си грамотен.

Нете вдигна глава към високия мъж срещу нея. В очите на Курт Ве проблесна заговорническо пламъче, когато погледите им се срещнаха. Цялото й същество се разбунтува срещу този цинизъм.

— Той ме насили — точно както ви казах — настоя тя.

Помолиха я да седне до масата в ъгъла, докато се съвещават. Жените се горещяха най-много, а Курт Ве поклати няколко пъти глава, когато се обърнаха с въпроси към него. Накрая той се изправи в цял ръст и се ръкува с всички поотделно.

Пуснаха го да си върви.

Два часа по-късно Нете седеше върху легло в къща в непознат за нея квартал.

Обещаха да задействат бързо процеса и да й назначат адвокат, за да я съветва. Приемното семейство щяло да й изпрати нещата.

С две думи, не я искаха повече в дома си.

 

 

Изминаха няколко седмици, преди обвинителният акт срещу Курт Ве да бъде внесен в съда. Дотогава властите не си губиха времето. Филип Ньорви много умело запращаше топката в противниковото поле и инстанциите го слушаха с удоволствие.

Изследваха интелигентността й, призоваха свидетели, размножиха маса документи на циклостил.

Едва два дни преди да се даде ход на делото, Нете се свърза с назначения й адвокат. Той се оказа шейсет и три годишен и много симпатичен, но нищо повече.

Чак след като седна в съдебната зала, й стана напълно ясно, че никой няма да й повярва и случаят е станал прекалено сериозен, за да бъде подминат с лека ръка.

Нито един от свидетелите не погледна към нея, докато тя даваше показания. В залата витаеше леденостуден въздух.

Противната й, подла начална учителка разказа за вдигнатите поли, за вулгаризмите, за глупостта й, за мързела, за склонността й към безразборни контакти, а свещеникът, дал първо причастие на връстниците й, я заклейми за греховността й и за порочните й влечения.

Заседателите бързо стигнаха до заключението, че тя е „антисоциална и слабоумна“.

Нейното предразположение към обществено неприемливи прояви я правело морално пропаднала и умствено изостанала. За обществото било най-добре да бъде пощадено от необходимостта да комуникира с толкова ограничени хора. Същевременно я изкараха изкусна лъжкиня — въпреки безпросветността й. „Разюздана и леконравна по характер“, повториха десетки пъти те. Не споменаха нито една положителна дума, смекчаваща вината й. Вмениха й, че подстрекава другите към непокорство и дори към брожения, че гнусните й, неистови еротични нагони винаги са предизвиквали силно смущение, а след настъпването на половото й съзряване са се превърнали в опасност за обкръжението й. После обсъдиха коефициента й на интелигентност — 72.4 по скалата на Бине-Симон — и заключиха единодушно: въпреки хуманния си лекарски подход Курт Ве е станал жертва на злостна клевета и безпочвени обвинения.

Нете възрази, че въпросите от теста са били глупави, и добави, че е дала на Курт Ве точно четиристотин крони за аборта. После обаче приемният й баща отрече от съдебната скамейка да е възможно Нете да е спастрила такава сума. Тя остана шокирана. Или съпругата му беше премълчала за своята лепта към съдържанието на плика, или той просто лъжеше. Затова Нете настоя да попитат жена му, но тя не присъстваше в залата. Отсъстваше и волята истината да излезе наяве.

После призоваха предстоятеля на училищния инспекторат, чийто племенник бе участвал в хвърлянето на Нете в реката. Той изрази становището, че е за предпочитане да настанят момичето не в приемно семейство, а в сиропиталище или — още по-добре — в изправителен дом. Славата на Нете се носела из цялата област: лягала си с когото свари и предизвикала аборта си, удряйки се в камъни. Петняла благопристойния облик на местното общество.

Съдът отхвърли едно по едно обвиненията срещу Курт Ве. От време на време Нете поглеждаше Филип Ньорви. Това дело беше неговият трамплин към съдебните зали. През цялото време по авторитетното лице на Курт Ве лепнеше лека усмивка.

В един от последните мразовити февруарски дни съдията претегли аргументите за и против и поднесе на обвиняемия извинения за всички морални щети, които е бил принуден да понесе заради клеветите на една невръстна, асоциална лъжкиня.

Докато минаваше покрай Нете, Ве й кимна, та съдебните заседатели да видят колко е великодушен. Скри умело триумфа и ехидството в ъгълчетата на очите си. После съдията възложи на властите да поверят бъдещето на седемнайсетгодишното, изостанало за възрастта си дете на Дирекцията за слабоумните, която да възпита пропадналото момиче така, че то да се превърне в по-добър човек и да служи на интересите на общото благо.

След два дни я настаниха в Келеровите заведения в Брайнинг.

Главният лекар й обясни, че не я смята за ненормална и ще пише до областния съвет с препоръката, ако Нете не се окаже слабоумна, да я изпишат.

Но не я изписаха.

Заради Рита.