П. Г. Удхаус
Обслужване с усмивка (8)

2.

Лейди Констанс беше сама на масата за чай, когато лорд Икнъм се приближи към нея. Като го видя да се задава, тя изтърва сандвича с краставички, с който възнамеряваше да се подкрепи, и със сетни сили скалъпи нещо, което трябваше да мине за приветствена усмивка. Да се каже, че се радваше да види лорд Икнъм, би било твърде преувеличено и тя вече се беше изказала с невъздържано красноречие пред брат си Кларънс относно идиотизма му да го покани (на всичкото отгоре и с приятел) в замъка Бландингс. Но, както често трябваше да си напомня при разговорите с херцог Дънстабъл, тя беше домакиня, а една домакиня трябва да крие чувствата си.

— Така се радвам да ви видя, лорд Икнъм. Много мило от ваша страна, че можахте да дойдете — заговори тя не точно през зъби, но далеч не и топлосърдечно. — Ще пиете ли чай, или бихте предпочели… Търсите ли нещо?

— Нищо важно — отвърна Икнъм, чиито очи се стрелкаха наоколо, защото усети, че нещо липсва. — Очаквах да видя малката си приятелка Майра Скунмейкър. Тя не пие ли чай следобед?

— Майра отиде на разходка. Познавате ли я?

— От малка. Баща й ми беше голям приятел.

Подчертаният мраз в държането на лейди Констанс се постопи. Нищо не би могло да я накара да забрави какво беше допринесъл този човек за поругаването на монашеския покой на замъка Бландингс през краткия си престой там, както пръскаше наоколо светлина и радост, но на един приятел на Джеймс Скунмейкър можеха да се простят много неща. С почти сърдечен глас тя каза:

— Виждали ли сте го наскоро?

— Уви, от доста години не съм. Споделя лошия навик на толкова много американци да живеят в Америка.

Лейди Констанс въздъхна. И тя не одобряваше този каприз на Джеймс Скунмейкър.

— А тъй като скъпата ми съпруга, криво или право, смята, че за мен е препоръчително да не се излагам на изкушенията на Ню Йорк и да водя кротък пасторален живот в Икнъм Хол, графство Хантс, пътищата ни се разделиха за мое огромно съжаление. Познавах го, когато беше младши член на една фирма на Уолстрийт. Предполагам, че сега е крал на финансите и се въргаля в пари.

— Да, той много преуспя.

— Винаги съм го предсказвал. Не че съм го виждал да говори по три телефона едновременно, защото още не беше достигнал тези висоти, но си личеше, че ще дойде ден, когато ще го прави безпроблемно.

— Наскоро беше тук. Остави Майра на моите грижи. Искаше тя да прекара един лондонски сезон.

— Типичната за него доброта. А тя добре ли се позабавлява?

Лейди Констанс се намръщи.

— За съжаление след няколко седмици бях принудена да я отведа от Лондон. Разбрах, че се е свързала с някакъв невъзможен младеж. — В цъкането на лорд Икнъм прозвучаха шок и ужас. — Твърдеше, че са сгодени. Абсурд, разбира се.

— Защо?

— Ами той е курат.

— Познавам не един и двама свестни курати.

— А познавате ли поне един, който да има пари?

— Е, не. Твърде често са бедни, не намирате ли? Предполагам, някой с по-ловки пръсти би си докарал нещичко от неделните дарения, но и то няма да осигури нещо повече от малък постоянен доход. Майра разрита ли се?

— Моля?

— Чувства ли се емоционално наранена от раздялата с избраника си?

— Изглежда потисната.

— Има нужда от компанията на млади хора. Какво щастие, че доведох приятеля си Мериуедър.

Лейди Констанс трепна. За миг бе забравила приятеля Мериуедър.

— Емсуърт го взе със себе си да изплакнат очите си с Императрицата. Смята, че това ще му окаже тонизиращо въздействие след дългото пътуване с влака. Мериуедър ще ви хареса.

— Нима? — откликна лейди Констанс, която считаше подобна вероятност за минимална. Непоклатимото й мнение беше, че всеки познат на Фредерик, Пети граф Икнъм, ще бъде точно толкова негоден за консумация, колкото беше и това леке върху графската титла. Мимолетната искрица на дружелюбие, припламнала след откритието, че навремето е бил в сърдечни отношения с човека, който значеше толкова много за нея, угасна и остана единствено споменът от последното му гостуване в замъка. Прииска й се да не си го спомня толкова ясно. Като мнозината люде, чиито пътища се бяха пресекли с този на лорд Икнъм, и тя искаше да забрави миналото. Понго Туисълтън би я разбрал най-добре.

— Отдавна ли познавате господин Мериуедър? — започна тя.

— От момче. Искам да кажа, откак той беше момче, не аз.

— Доколкото разбрах, пристига от Бразилия.

— Да, също като лелята на Чарли. Но… — Тук гласът на лорд Икнъм стана мрачен. — Ако не възразявате, в никакъв случай не споменавайте Бразилия пред него. Там се случи най-голямата трагедия в живота му. Младата му съпруга падна в Амазонка и бе погълната от алигатор.

— Какъв ужас!

— За нея — да, но не и за алигатора. Реших, че ще е най-добре да ви предупредя. Ще кажете и на останалите, нали? О, Дънстабъл, здравей.

Херцогът бе цъфнал на терасата и сега се взираше в него с опулени очи.

— Здравей, Икнъм. Пак ли си тук?

— Да.

— Остарял си.

— Не и духовно. Сърцето ми все още е като на невръстно дете.

— Какво да ни каже?

— А, значи си чул думите ми? Говорех за приятеля ми Мериуедър, когото лейди Констанс имаше любезността да покани заедно с мен.

Може и да е преувеличено да се твърди, че лейди Констанс изсумтя при това обяснение за присъствието на Бил в дома й, но положително подсмръкна. Замълча си и многозначително изяде един сандвич с краставичка. Мислеше какво ще наговори на брат си Кларънс по въпроса, щом го сгащи насаме.

— Та какво за него?

— Настоявах лейди Констанс да не му говори за Бразилия. Ще го запомниш ли?

— Че от къде на къде ще му говоря за Бразилия?

— Ами той там е прекарал голяма част от живота си. Но ако го сториш, очите му ще се зареят в далечината и той ще изсумти от болка. Младата му съпруга е паднала в Амазонка.

— Преглупаво от нейна страна.

— И била изядена от алигатор.

— Че какво друго е очаквала глупачката? Кони — рече херцогът, като заряза темата, която от самото начало не го грабна, — спри да се тъпчеш, ами ела с мен. Младият Джордж иска да ни снима. Той е на ливадата с Арчибалд. Икнъм, познаваш ли племенника ми Арчибалд?

— Още не — отвърна лорд Икнъм. — Очаквам с нетърпение запознанството.

— Какво, какво? — не повярва на ушите си херцогът.

— С всеки твой племенник.

— А, разбирам. Но не си прав. Той не прилича на мен. Смахнат е.

— Тъй ли?

— Има по-малко мозък дори от Кони, но няма оправдание, защото не е жена. Кони се надява той да се ожени за оная Слонмейкър, въпреки че не мога да си представя защо някое момиче би се свързало с кретен като него. Художник. Рисува картини. А знаеш какви са художниците. Къде е онова момиче Клонмейкър, Кони? Джордж иска и тя да е на снимката.

— Отиде при езерото.

— Е, ако смята, че ще хукна да я гоня, дълбоко се заблуждава — галантно отсече херцогът. — Джордж ще трябва да мине и без нея.