П. Г. Удхаус
Обслужване с усмивка (1)

1.

Утринното слънце огряваше замъка Бландингс, а разнородните обитатели на потомственото гнездо на Кларънс, Девети граф Емсуърт, си гледаха работата кой както я разбираше. Но за по-голяма прегледност ще хвърлим едно бързо око на описа, за да няма после хър-мър.

Икономът Бийч беше в просторния си килер, задълбочен в последната Агата Кристи; шофьорът Ваулс джвакаше дъвка в колата пред парадния вход; херцог Дънстабъл, цъфнал неканен за продължително гостуване и недаващ и намек от надежда, че някога ще благоволи да си тръгне, преглеждаше „Таймс“ на терасата пред Кехлибарената стая, докато внукът на граф Емсуърт Джордж пъплеше из имението с фотоапарата, който бе получил за дванайсетия си рожден ден, и в момента правеше семеен портрет на зайците, обитаващи западния край на гората.

Сестрата на лорд Емсуърт — лейди Констанс, беше в будоара си и пишеше писмо на американския си приятел Джеймс Скунмейкър. Секретарката на лорд Емсуърт Лавандула Бригс се опитваше да открие лорд Емсуърт. Самият лорд Емсуърт, придружен от щерката на господин Скунмейкър, Майра, се беше запътил към покоите на Императрицата на Бландингс, неговата възлюбена свиня, трижди сребърна медалистка в класа „Угоени прасета“ на ежегодното селскостопанско изложение на графство Шропшир. Графът беше повел момичето със себе си, защото то му се виждаше доста умърлушено напоследък, а той знаеше от личен опит, че нищо не повдига човешкия дух повече от един-едничък поглед към Императрицата веднага след закуска.

— Ето я там кочината й — изпружи той благоговеен показалец към отсрещния край на полянката, осеяна с маргарити и други благинки. — А този до нея е моят свинар Ненагледния.

Майра Скунмейкър, която вървеше с наведена глава, сякаш придружаваше ковчега на близък и непрежалим приятел, хвърли разсеян поглед в указаната посока. Беше хубаво момиче от типа изящни и стройни миньончета, но щеше да е още по-хубава, ако даваше и някой друг признак за живот. Ала челото й беше помрачено, устните стиснати, а големите кафяви очи, които се спряха върху Джордж Сирил Ненагледния, таяха в себе си нещо от тъгата на дакел, който, настанил се на трапезата в очакване да получи своите десет процента, получава вместо това недружелюбен ритник в деликатната половина от телосложението.

— Вижда ми се кретеноиден — отсече тя, като с един поглед прецени Джордж Сирил.

— А? Какво? — запече се лорд Емсуърт, за когото думата беше нова.

— Не бих се доверила на такъв човек за нищо на света.

Графът получи просветление.

— А, значи си чула как ме напусна преди време и мина на служба към съседа ми сър Грегъри Парслоу. Скандално предателство, разбира се, но от тези хора това може да се очаква. Добрият стар феодален дух не се среща вече в наше време. Но всичко това е минало и аз съм щастлив, че успях да си го върна. Много кадърен момък.

— Аз пък повтарям, че не бих му доверила да пази и носната ми кърпа.

Във всеки друг момент лорд Емсуърт би задълбал на тази тема и би я обсипал с въпроси, но сега, когато Императрицата го очакваше в края на пътя, беше прекалено погълнат от къде-къде по-важни и интересни дела. Ускори, според възможностите си, крачка, а кротките му очи грейнаха в предвкусване на нежната среща.

Опрял гръб на парапета на кочината, Джордж Сирил Ненагледния го наблюдаваше как приближава и от устата му се изтръгна тихичко изсвирване.

— Проклет да съм! — обърна се той към безсмъртната си душа. — Ква е таз пущина!

Причината за това изумление се таеше във факта, че неговият висшестоящ на социалната стълбица, обикновено, меко казано, неглиже по отношение на облеклото и известен като най-видното грозилище на Шропшир, сега от глава до пети беше като излязъл от кутийка. И най-злонамереният критик на „Шев и кройка“ не би намерил за какво да се заяде по повод сдържаното великолепие на външността му, достатъчно да стресне всеки, свикнал да го вижда в торбести вълнени панталони, вехто ловджийско сако с дупки на лактите и с шапка, която и най-изпадналият скитник би сритал с погнуса.

Причината, предизвикала промяната в повърхностния слой на Деветия граф и превърнала го в ослепителна за свинарите гледка, не беше някакъв внезапен прилив на суета. Както беше обяснил на Майра Скунмейкър, когато я срещна да се мотае из вестибюла, носеше дяволските одежди, защото по нареждане на сестра си Кони заминаваше за Лондон с влака в десет и трийсет и пет да присъства на откриването на Парламента. Макар че изобщо не му беше ясно какво пречи на Парламента да се открие и без неговата намеса.

Най-провинциален от всички провинциални благородници, лорд Емсуърт питаеше силна ненавист към Лондон. Така и не можа да разбере какво удоволствие изпитва приятелят му Икнъм от посещенията си в този отвратителен град. Изказването на последния, че Лондон пробуждал най-доброто в него и е единственото място, където душата му се разгръщала като разцъфващо цвете и щедрата му природа намирала своето най-цялостно изражение, направо го задръсти. Самият той не искаше нищо друго, освен замъка Бландингс въпреки присъствието на сестра му Констанс, секретарката Лавандула Бригс и херцог Дънстабъл и дори въпреки че Кони, престъпвайки наложеното от него вето, беше разрешила на Отряда на църковните момчета да лагерува край езерото. Много хора обичат църковните момчета, ала той не беше сред тях и непрекъснато се вайкаше от своеволието на Кони, пуснала ги да вилнеят из имота му. Понякога му се струваше, че са най-малко петстотин и всички крещят и търчат едновременно.

Но тази сутрин в ума му нямаше място за мрачни мисли относно досадни подрастващи. Силно подозираше, че тъкмо някой от тях повали цилиндъра му с прегоряла кифла по време на последния училищен празник, но с оглед предстоящото посещение при Императрицата нямаше време да се спира на минали нещастия. Човек не изпитва желание за светски помисли, когато му предстои общение със свиня-чудо.

Пристигна в генералния й щаб и огря с широка усмивка Джордж Сирил Ненагледния като пищен цветен филм. И това беше странно, тъй като Върховният главнокомандващ на свинете, както вече отбеляза Майра Скунмейкър, не беше пиршество за очите, бидейки притежател на зловещо кривогледство, счупен нос, честно спечелен по време на политически диспут в „Гъска и гъсок“ в Маркет Бландингс, и несметно количество кал върху себе си. На всичкото отгоре миришеше твърде недискретно. Но това, което очароваше лорд Емсуърт при вида на това дете на земята, не беше външността или ароматът, който пръскаше на талази, а самото му присъствие. Изпитваше вълнение само при мисълта, че този крал сред свинарите се е върнал и пак се грижи за Императрицата. Джордж Сирил можеше и да прилича на човек, когото полицията издирва под дърво и камък, но никой не можеше да отрече огромните му таланти. Той разбираше от свине.

Тъй че лорд Емсуърт сияеше и когато заговори, го направи с известната на всички висши държавници при среща на конференции на най-високо равнище неподправена сърдечност.

— Добрутро, Ненагледни.

— Добрутро, милорд.

— Императрицата добре ли е?

— Бомба е.

— Добре ли се храни?

— Като прасе, милорд.

— Прекрасно. Важно е — заобяснява лорд Емсуърт на Майра Скунмейкър, която разглеждаше благородното животно с безизразен поглед — апетитът й да е на висота. Ти, разбира се, познаваш творбите на Улф-Леман и ще си спомниш, че според хранителните им стандарти, за да остане здрава една свиня, трябва ежедневно да поглъща количества, равняващи се на петдесет и седем хиляди и осемстотин калории, които да съдържат два и половина килограма протеини и тринайсет килограма въглехидрати.

— О? — откликна Майра.

— Тайната е в кюспето от ленено семе. Кюспе от ленено семе и обелки от картофи.

— О? — повтори Майра.

— Знаех си, че ще се заинтересуваш — зарадва се лорд Емсуърт. — И, разбира се, суроватка. Ненагледни, трябва да прекарам няколко нощи в Лондон. Оставям Императрицата изключително на твоите грижи.

— Добруването й ще бъде моя постоянна грижа, милорд.

— Прекрасно, прекрасно, прекрасно — възкликна лорд Емсуърт и вероятно щеше да продължи да го повтаря още доста време, защото беше човек, който, казал веднъж „прекрасно“, трудно можеше да спре, но точно в този момент към малката им група се присъедини новодошла — висока, надменна млада жена, която гледаше на света през крайно стряскащи четвъртити очила. Тя изгледа Деветия граф с хладния поглед на гувернантка с ултраконсервативни възгледи, заварила питомеца си да играе карти.

— Извинете — намеси се тя.

Гласът не отстъпваше по студенина на очите. Лавандула Бригс не одобряваше лорд Емсуърт, както не беше одобрявала и предишните си работодатели и най-вече лорд Тилбъри от издателство „Мамут“, предшественик на лорд Емсуърт. Когато заемаше секретарски пост, чинно изпълняваше задълженията си, но се дразнеше, че е платен наемник. Искаше й се да се заеме със свой бизнес, да стане притежателка на машинописно бюро. Очевидната невъзможност да събере нужния за целта капитал гонеше нощем съня от очите й, а денем я правеше кисела и трудна за храносмилане. Подобно на Джордж Сирил Ненагледния, чиито възгледи бяха изразено прокомунистически, за което свидетелстваше счупеният нос, и тя гледаше критично на заобикалящите я състоятелни люде. Богати безделници, сърцато ги наричаше понякога тя.

Лорд Емсуърт, който чешеше Императрицата по гърба с шипа на бастуна си — внимание, високо оценявано от сребърната медалистка, се обърна с подскок. В гласа на секретарката му, когато се обръщаше неочаквано към него, винаги звучаха нотки, които го караха да се чувства като малолетник, заловен от властите да краде конфитюр от килера.

— Ъ, какво? А, здравейте, госпожице Бригс. Хубаво утро.

— Много. Лейди Констанс пожела да ви предам, че трябва да се готвите за тръгване, лорд Емсуърт.

— Какво? Какво? Има още много време.

— Лейди Констанс е на противното мнение.

— Но багажът ми е готов, нали?

— Съвсем.

— Тогава?

— Колата е пред вратата и лейди Констанс пожела да ви предам…

— Добре де, добре — раздразнено я прекъсна лорд Емсуърт и за всеки случай прибави трето „добре“. — Все измислят по нещо, все измислят по нещо — промърмори той и за кой ли път си каза, че от всички секретари и секретарки, които бе имал, никой, дори злополучният Незаменим Бакстър, не можеше да му отнеме радостта от живота с лекотата, с която го правеше отвратителното женище, което Кони по свойствения й властен начин беше назначила въпреки настойчивата му съпротива. Винаги по петите му, винаги го тормозеше, винаги изскачаше отнякъде и го караше да върши нещо. Наличието на Лавандула Бригс, Кони, херцог Дънстабъл и ония диванета, кряскащи и търчащи около езерото, правеше живота в замъка Бландингс наистина непоносим.

Хвърли мрачно един последен, изпълнен с въжделение поглед към Императрицата и закрета обратно. Подобно на доста хора преди него и той си мислеше, че най-добрият начин да открият Парламента ще е да сложат под него една бомба и да натиснат копчето.