П. Г. Удхаус
Обслужване с усмивка (24)

2.

Лавандула Бригс взе влака в дванайсет и половина от Падингтън, който я стовари на перона на Маркет Бландингс малко след четири.

Денят беше горещ, а пътуването задушно и доста изтощително, но настроението й преливаше от тихо задоволство. Беше прекарала прекрасно всяка минута от посещението си в столицата. Беше депозирала чека на херцога в банката си. Беше вечеряла с група сериозни приятели в „Смачканата теменужка“ — задушевен ресторант, а след като се нахраниха, всички отидоха в Центъра на групата на пламенната младеж на премиерата на една от ония авангардни пиеси, които разнасят през рампата дъха на варено зеле и в които малкият скитник с бомбето се оказва дядо Господ. Беше уверена, че когато се види с преподобния Кътбърт Бейли, той ще е решил, вместо да рискува демаскирането си, да предостави свинекрадските си услуги. Реши, че поводът налага почерпка с чаша чай, поради което се запъти към „Гербът на Емсуърт“. Маркет Бландингс разполагаше и с други гостилници — човек не може с лекота да пропусне „Гъската и гъсокът“, „Веселите крикетьори“, „Житният сноп“, „Каруцарски отдих“, „Бръмбар и клин“ и „Капка по капка“, ала „Гербът на Емсуърт“ беше единствената, където една дама можеше да получи чаша хубав чай с препечен хляб и масло плюс вкусен кейк. Другите заведения обслужваха предимно клиенти, другаруващи с Джордж Сирил Ненагледния, и се задоволяваха да сервират бира.

Освен това в „Гербът на Емсуърт“ човек можеше да получи поръчката си в голямата градина — една от забележителностите на Маркет Бландингс. Изпъстрена със селски маси, тя се простираше до реката и малко бяха масите, неощастливени от сянката на клонесто дърво или кичест храст. Лавандула Бригс си избра една, скрита зад гъст листак, защото имаше нужда да бъде сама, за да обмисли крайно задоволителното състояние на делата си. На други места в градината мислите й щяха да бъдат прекъсвани от семейни групи начело със зачервени майки, нареждащи на Уилфред да спре да дразни Кейти и на Пърсивал да спре да се плези на Джейн.

Беше изяла кейка и препечения хляб с маслото и вече пиеше третата си чаша чай, когато от другата страна на храсталака, където имаше селска маса, подобна на нейната, заговори глас. Единственото, което каза, беше: „Две бири“, но звукът му я прикова за стола, а някакво шесто чувство й подсказа, че ако слуша, ще чуе нещо интересно. Защото следобедният покой бе разтърсен от гласа на херцога, а имаше само едно нещо, което би го довело в Маркет Бландингс — желанието да разговаря с тайнствения човек, готов да плати две хиляди лири за безподобната свиня на лорд Емсуърт.

Секунда по-късно заговори втори глас и ако Лавандула Бригс се беше приковала на стола от първия, то вторият направо я вцепени. Произнесените думи бяха нищо и никакви — нещо за жегата през изминалия ден, но бяха достатъчни, за да разпознае в новопроговорилия бившия си работодател лорд Тилбъри от издателство „Мамут“. Твърде много диктовки бе изслушала от тези августейши устни, за да сбърка сега.

Замръзнала в стола си, тя се приготви да слуша, както уместно би се изразил херцогът, с наострени на четири уши.