П. Г. Удхаус
Обслужване с усмивка (33)

2.

На задрямалия в хамака след раздялата с херцог Дънстабъл лорд Икнъм му се стори, че ангелски глас зове името му, и за момент се замисли върху възможността да е отмъкнат в рая с огнена колесница, без да се усети. Но тогава здравият разум му подсказа, че един ангел, при своето ангелско възпитание, едва ли ще го нарича чичо Фред след толкова кратко познанство, и седна в хамака, като пропъди мъглата на съня от очите си. Видя Майра Скунмейкър, застанала до него. Изглеждаше привлекателна както винаги, но дрехите й му се сториха доста неподходящи за ранно утро в провинцията.

— Здравей — рече той. — Защо си се наконтила?

— Заминавам за Лондон. Дойдох да те попитам дали не искаш да ти донеса някакво подаръче.

— Не се сещам за нищо, освен за тютюн. Какво те води в Лондон?

— Татко ми даде тлъст чек и иска да отида да си напазарувам.

— Колко мило. Но не изглеждаш особено въодушевена.

— Напоследък няма причини за въодушевление. Всичко така се обърка.

— Нещата ще се оправят.

— Ти си мислиш така!

— Перспективите ми се струват многообещаващи.

— Не знам защо си останал с такова впечатление, но бих искала да го внушиш и на Бил. Има нужда от ободряване.

— Паднал е духом?

— Силно. Непрекъснато се стряска. Знаеш как се чувства човек, когато чака взрив.

— Неспокоен?

— Именно. Не разбира защо лейди Констанс не му е казала нищо.

— Нима очаква разговор с нея?

— А ти на негово място не би ли го очаквал? Разкрил се е пред лорд Емсуърт, който сто на сто е издрънкал всичко пред нея.

— Не е задължително. Може да е забравил.

— Допускаш, че би забравил такова нещо?

— Нещата, които Емсуърт забравя, нямат чет и брой, особено когато е разтревожен за свинята си.

— Че какво й е на свинята? Когато я видях за последен път, ми се стори цветуща.

— Лошото е, че херцогът му я отне.

— Как?

— Дълга история. Друг път ще ти я разкажа. Кой влак ще вземеш?

— В десет и трийсет и пет. Исках Бил да се прошмугне на гарата и да дойде с мен. Мислих, че може да се оженим.

— Много умно. И няма ли да го направи?

— Не. Има скрупули. Каза, че това ще е кален номер спрямо Арчи.

Лорд Икнъм въздъхна.

— Ах, тези скрупули! Непрекъснато изскачат отнякъде. Кажи му да си отдъхне. Най-голямото желание на Арчи е да се ожени за момиче на име Милисънт Ригби. Сгоден е за нея.

— Но той е сгоден за мен.

— Сгоден е и за двете ви. Крайно неловко положение за клетото момче.

— Тогава защо не развали годежа?

— Иска да измъкне хилядарка от херцога, за да си купи дял в лученото супство, и смята, че ако отхвърли милионерска дъщеря, възможностите му плътно ще доближат нулата. Единственият разумен подход според него е да си трае и да се надява на най-доброто. А ти не можеш да развалиш годежа, защото Джими ще те върне в Америка. До тази сутрин положението беше крайно деликатно.

— И какво се е случило тази сутрин?

— Херцогът неизвестно защо си е втълпил, че баща ти е разорен, и се вижда изправен пред перспективата да издържа не само теб и Арчи, ами и цялата рода Скунмейкър. Погнусата му беше толкова неописуема, че току-що ме остави и тръгна да пише чек за хиляда лири на твое име. Надява се да те купи.

— Да ме купи?

— За да не съдиш Арчи за неспазено обещание за женитба. Когато го видиш, приеми чека, осребри го и прехвърли сумата на името на Арчи. Ще имаш време, ако влакът няма закъснение. Но трябва да го направиш днес. Херцогът има гадния навик да слага запор на чековете си. Тогава, ако обясниш на Бил положението, той ще има време да се присъедини към теб във влака в десет и трийсет и пет и още утре ще можете да се отбиете в кметството, като този път се постараете да улучите едно и също. Така всичко ще си дойде на мястото.

Настъпи мълчание. Майра си пое дълбоко дъх.

— Чичо Фред, ти ли изработи всичко това?

Лорд Икнъм се изненада.

— Аз?!

— Ти ли каза на херцога, че татко е разорен?

Лорд Икнъм се замисли.

— Ами като стана дума — рече той, — не е изключено някоя моя непредпазлива дума да го е оставила с такова впечатление. Да, да, струва ми се, че изтървах нещо в този смисъл. Стори ми се подходящо за включване в графата „Пръскане на радост и светлина“. Реших, че така всички ще са щастливи, освен може би херцога.

— О, чичо Фред!

— Всичко е наред, скъпа.

— Ще те целуна.

— Доколкото виждам, нищо не ти пречи. Кажи ми — продължи лорд Икнъм, след като тя го направи, — смяташ ли, че можеш да се справиш със скрупулите на Бил?

— Ще се справя.

— Може би е по-добре, че напуска замъка. Никога не прекалявай с хорското гостоприемство, както винаги съм твърдял. Остава му само да напише учтива бележка на лейди Констанс, да й благодари за гостоприемството, да й изложи всички факти и да се надява, че тя ще я прочете в доброто настроение, в което си ти сега. Дай я на Бийч. Той ще се погрижи тя да я получи. Защо е този весел смях?

— Беше по-скоро кикот. Представих си лицето й в момента, когато я прочете.

— Мрачно, но разбиращо. Опасявам се, че няма да е твърде доволна. Когато човек тръгне да пръска радост и светлина, винаги възникват проблеми. Откриваш, че не стига за всички, и все някой трябва да остане с пръст в уста.