Лорeйн Хийт
В леглото на дявола (26)

Епилог
От дневника на Лушън Лангдън, граф Клейборн

Казват, че родителите ми са били убити на лондонските улици от банда главорези. Знам, че това не е истина. Те бяха убити от брата на баща ми, от моя чичо. А съдбата по нейните тайнствени пътища избра моята ръка да въздаде отмъщение.

Спомените ми бавно започнаха да изплуват от мрачните сенки, където бяха заточени за толкова дълго.

Спомням си как стоя до баща ми край езерото. Той беше много по-висок от мен. Струваше ми се като великан. Но винаги ме караше да се чувствам в безопасност и сега се стремя да дам на собствените ми деца това чувство на благополучие.

И старият джентълмен. Сега го познавам като мой дядо и мисля за него с нарастваща обич. Съжалявам, че не бях сигурен в мястото си до него, докато беше жив. Съжалявам още повече за това, че той беше наясно с опасенията ми.

Но знам, че той никога не се усъмни в мен и ще направя всичко по силите си, за да докажа, че доверието му не е било неоправдано.

Когато бях малък, той ме слагаше в скута си, държеше ме близо до себе си и ми разказваше приказки за предшествениците ми. В слънчевите утрини вървяхме заедно през полето. Аз сгушвах моята малка ръка в неговата огромна длан и той ме учеше да бера цветя, за да ги отнеса на майка ми.

Майка ми. Вече я виждам толкова ясно. Тя имаше най-милата усмивка. Помня как ме завиваше вечер в леглото и ми прошепваше, че ще стана изключителен граф.

Съпругата ми ме уверява, че е така, че съм изпълнил предсказанието й, но тя е доста предубедена. Обича ме, въпреки недостатъците ми. Или може би заради тях.

Приятелството ми с Джак остана накърнено. Искам да вярвам, че е бил заблуден, но той винаги е бил твърде умен, за да се хване на хитростта на някой друг. И така добавихме още едно нещо във връзката си, за което никога не говорим. Понякога мисля, че ще се прекършим под тежестта му, но в тези случаи трябва само да погледна към съпругата си, за да намеря сили да продължа. Решен съм да бъда достоен за нея, а това изисква да съм много по-силен и по-добър, отколкото някога планирах да бъда.

Виждаме Франи понякога. Не толкова често, колкото би ни се искало, за съжаление. Тя накрая се омъжи, но това е нейната история.

Скъпата Франи. Милата Франи.

Тя винаги ще остане любовта на моята младост, тази, заради която продадох душата си на дявола. Но Катрин, възлюбената ми Катрин, винаги ще бъде в центъра на сърцето ми, тази, която в последния час няма да позволи на дявола да ме вземе.