Лорeйн Хийт
В леглото на дявола (23)

Глава 22

Беше чудесен ден за седене в градината и Катрин се възползва от него, като нареди баща й да бъде свален долу и настанен в шезлонг, а тя се настани в стол до него.

Беше минал почти месец, откакто Катрин и Клейборн гледаха как Евъндейл се качва на кораба за ада. Трябваше да може да спи добре, знаейки, че Уини и Уит са в безопасност завинаги. И не беше този проблемът, който не й даваше мира, а тревогата за баща й, чието здраве се влошаваше бързо.

И копнежът Клейборн да е до нея, за да облекчи бремето, което тежеше върху плещите й.

Катрин проверяваше вестниците всяка сутрин, търсейки обявление за годежа му с мис Франи Дарлинг, но все още го нямаше. Нямаше значение. Щеше да се появи и щеше да е като нож в сърцето й.

Една сутрин беше разказала на баща си за живота на граф Клейборн. Той изглежда беше заинтригуван от историята толкова, колкото и от „Оливър Туист“. Колкото и слаб да изглеждаше, тя подозираше, че е напълно наясно, че Клейборн е мъжът, в когото бе достатъчно глупава, за да се влюби. Но не видя укор в очите му.

Фокусът на живота й се беше стеснил до баща й и тя се наслаждаваше на компанията му, колкото можеше повече, защото беше сигурна, че това са последните му дни. Беше писала на брат си, умолявайки го да се върне у дома. Бог знаеше дали писмото й го е намерило навреме.

Сега прочете последните думи от „Оливър Туист“ и много нежно затвори книгата. Усмихна се на баща си.

— И Оливър намерил дом. Доволна съм.

Той мигна бавно. Тя прокара пръсти през косата му.

— Но сърцето ми беше с Хитреца. Съжалявах, че е транспортиран. Чувам, че това е много суров живот, при все това подозирам, че има такива, които го заслужават.

Погледът му се отклони от нея и очите му сякаш се изпълниха с доволство. Тя погледна през рамо там, където той гледаше, почти очаквайки да види Стърлинг. Вместо това видя красива бяла лилия.

— Откъде се е появила? Не знаех, че градинарят ни е посадил лилии. И сезонът на цъфтежа им е преминал. — Тя отново се обърна към баща си. — Искаш ли да я откъсна за теб и да ти я донеса по-близо, за да можеш да й се насладиш повече? Зная, че са ти любимите.

Той й кимна много леко. Катрин се изправи, наведе се и целуна бузата му.

— Обичам те, папа. Веднага се връщам.

Тя отиде до масата, където държеше тънката ножица. Често отрязваше цветове, за да ги сподели с баща си. Донякъде не й се искаше да отреже лилията, тъй като знаеше, че така тя ще увехне много скоро, но беше готова да направи всичко, за да донесе радост на баща си.

— Мисля, че това е най-съвършената лилия, която съм виждала — каза тя, обръщайки се към баща си. Сърцето й прескочи и сълзи изпълниха очите й. Тя разбра дори от това разстояние. И остана да се чуди дали наистина лилията беше привлякла погледа му, или беше нещо много по-божествено.

Тя се върна при него, целуна бузата му отново и коленичи до него.

— Ако знаех, че си отиваш, нямаше да те оставя да изминеш тази последна стъпка сам. Спи спокойно, папа! Твоето пътешествие приключи, а имам чувството, че моето едва започва.

* * *

Люк мислеше, че винаги е знаел какво става в Лондон, но след нощта, в която беше отишъл в Доджър и се беше изправил срещу Джак, изглежда бе посветен в много повече. Фицсимънс трябваше да поръча по-голяма купа за масата във вестибюла, достатъчно голяма, за да побере всички покани, които Люк внезапно започна да получава — за балове, за вечери и за следобедни рецитали. Сякаш го интересуваше дали нечия дъщеря може да свири на пиано, или не. Хората вече го поздравяваха на улицата. Жените искаха мнението му за избора на разни неща, които обмисляха да купят, когато той бе в магазина да избира подаръци за Франи.

И споделяха клюки.

Ето как той научи, че лейди Катрин Мабри е прекарала последния месец в усамотение с болния си баща. Също така в рамките на часове разбра кога херцогската титла премина в ръцете на своенравия й брат.

Да не потърси Катрин, беше едно от най-трудните неща, които беше правил, но нямаше да рискува още повече репутацията й. Носеха се слухове, че лейди Катрин Мабри е била забелязана в игралния дом на Доджър. Изобилстваха и противоречиви слухове — че това просто е била последната любовница на Клейборн, жена, която той толкова малко уважавал, че я обличал като слугиня. Люк никога не коментираше тези слухове, като се надяваше, че с времето ще бъдат забравени.

Маркъс го беше уверил, че това е най-добрият подход. Люк знаеше, че семейството им е изтърпяло достатъчно скандали и че братовчед му е експерт по това как да се ограничат щетите.

Но Люк не можеше да пренебрегне смъртта на баща й.

Транспарантите бяха спуснати, когато пристигна в дома й късно същата вечер. Икономът го отведе до гостната, където беше положен ковчегът. Катрин седеше на стол до него. Имаше няколко души. Той разпозна неколцина от лордовете и допусна, че другите са от семейството и изказваха почитанията си. Катрин беше облечена в черно, а лицето й беше изпито. Стори му се, че е отслабнала.

Той осъзна колко труден е бил за нея последния месец и се прокле, че мислеше повече за очакванията на обществото, отколкото за нейните. В опита си да я защити, я беше разочаровал. Не беше изпитвал никога толкова дълбоко съжаление.

Тя се изправи, когато той пое двете й ръце, облечени в ръкавиците, които й подари.

— Милорд Клейборн, много мило от ваша страна да дойдете.

— Моите съболезнования за загубата ви. Зная, че баща ви означаваше много за вас.

Сълзи изпълниха очите й.

— Той умря в градината си, заобиколен от цветята, които толкова обичаше.

— Подозирам, че вие сте били цветът, който той е обичал най-много.

Тя се изсмя тихо и бързо покри уста, когато тези, които ги заобикаляха, повдигнаха вежди.

— Милорд, не осъзнавах, че сте поет.

— Когато ситуацията го налага, мога да се държа подобаващо.

Той задържа погледа й по-дълго, отколкото беше уместно. Не искаше да си тръгва, но знаеше, че етикетът го налага.

— Наистина, лорд Клейборн, благодаря ви, че дойдохте. Присъствието ви тук означава много за мен, отколкото можете да си представите.

— Иска ми се да можех да направя повече.

Тя се усмихна нежно. Нещо трябва да беше привлякло вниманието й, защото тя се обърна. Очите й се разшириха и тя пребледня, сякаш беше видяла призрака на баща си. Издърпа ръцете си от ръцете на Люк и се отдръпна от него.

— Стърлинг?

Люк се обърна и видя безупречно облечен мъж със сини очи, със суров поглед, да стои наблизо. Косата и гъстата му брада бяха тъмноруси, а бронзовият оттенък на кожата му показваше, че е мъж, свикнал да бъде навън.

С ъгълчето на окото си Люк видя главата на Катрин да се люшва назад, очите й да се извъртат…

Докато тялото й се отпускаше, той успя да я хване и я вдигна на ръце.

Мъжът пристъпи напред.

— Аз съм неин брат. Аз ще я взема.

— Напротив. Просто ми покажете стаята й!

— Това, сър, би било неуместно.

— Не давам и пукната пара.

Люк се промъкна покрай него. В коридора намери слуга, когото прати да доведе Бил и друг, на когото нареди да му покаже стаята на Катрин. Усещаше краката си толкова слаби, че не беше сигурен дали ще успее да се качи по стълбите.

През всички тези седмици се беше старал да запази репутацията й, а беше успял да унищожи всичко за няколко секунди.

Но нямаше значение. Беше важна само Катрин.

* * *

Катрин мислеше, че трябва да се срамува да я преглежда някой, когото познава, но доктор Грейвс имаше необичайната способност да я успокоява.

В един миг се движеше към Стърлинг, а в следващия беше в леглото си, взирайки се в балдахина. Сега почиваше в същото това легло, в халата, който Джени й беше помогнала да облече.

— Лорд Клейборн настоя да бъдете прегледана — й беше казала Джени.

Сякаш Клейборн имаше властта да издаде такова искане. О, тя съчувстваше на Франи. Жената несъмнено би намерила, че е невъзможно да живее с него.

Докато за Катрин беше напълно невъзможно да живее без него.

— Е? — попита Катрин, гледайки как доктор Грейвс прибира инструментите си в чантата.

— Припаднахте, което не е необичайно за някой, който скърби.

— И неочакваното пристигане на брат ми след толкова много години определено ме изненада силно — добави тя.

— Точно така, но подозирам, че припадъкът ви има повече общо със състоянието ви.

Катрин преглътна.

— Което е?

— Очаквате дете.

Тя затвори очи и несъзнателно притисна ръка към корема си. После отвори очи и срещна загрижения му поглед.

— Страхувах се, че е така — каза тя. — Не, това не е вярно. По-скоро се надявах да е така.

Той се облегна на колоната на леглото и скръсти ръце, вече не лекар, а приятел.

— Ще му кажете ли?

— Казвате го така, сякаш знаете кой е бащата.

— Имам подозрения. Той би искал да знае.

— Няма нужда да знае.

— Не мислите ли, че ще чуе?

О, щеше. Клейборн знаеше всичко, което включваше аристокрацията.

— Не и преди да се ожени. Ще направя всичко по силите си, за да скрия състоянието си, докато той се ожени.

Той кимна. Изправи се.

— Добре тогава.

— Обещайте да не му казвате!

— Няма. Въпреки че вероятно ще използва юмруците си върху мен, когато разбере. Като Джак, който скри истината от Люк.

— Мистър Доджър укриваше много голяма тайна.

— И мислите, че тази е по-малка?

— Няма да му откажа щастието с Франи.

— Както желаете.

Няколко минути след като той си отиде, на нея й се прииска да го повика отново. Очевидно Стърлинг беше настоял Клейборн да приеме думите на доктор Грейвс, че скръбта е причина Катрин да припадне и беше отказал достъп на Клейборн до спалнята на Катрин. Винаги беше подозирала, че отсъствието на Стърлинг й позволява свобода, която иначе не би имала. Просто не беше осъзнавала колко голяма беше тази свобода.

— Това беше изключителен спектакъл — каза Стърлинг, крачейки до леглото на Катрин.

Доктор Грейвс беше настоял тя да остане там поне до следващата сутрин.

— След всички тези години първите ти думи към мен са порицание? — попита тя обидена, наранена и ядосана.

— Боя се, че са заслужени, Катрин. Чух, че си била забелязана в игралния дом на Доджър. Че си танцувала с Клейборн и си се разхождала в градината с него. А сега и това? Да те отнесе до спалнята ти, сякаш е свикнал да го прави, когато му хрумне? Репутацията ти е съсипана.

— Да не казваш, че не си се забърквал в никаква беля, докато беше навън и се шляеше по света?

— Никой мъж няма да те вземе за съпруга.

— Което ме устройва чудесно, тъй като нямам намерение да взема никой мъж за съпруг.

— Ще се омъжиш. Аз ще се погрижа за това. Първото ми действие като граф Грейстоун ще бъде да ти осигуря подходящ съпруг.

— Не искам подходящ съпруг. — Тя искаше неподходящ. Клейборн. И ако не можеше да има него, нямаше да има никой.

— Не ме интересува какво искаш. Аз съм лорд и господар тук.

— Ти не си младият мъж, който беше, когато замина. Какво се е случило с теб?

— Няма да говорим за това сега. Тук сме, за да обсъждаме теб и отвратителното ти поведение.

Ако внезапно не се беше почувствала отново замаяна, щеше да скочи от леглото и да го зашлеви. Вместо това се принуди да остане спокойна и се облегна на възглавницата.

— Татко е мъртъв.

— Напълно съм наясно с това.

— Но ние не се опитваме да се утешим взаимно?

— Всеки от нас скърби по собствен начин.

— Ти скърбиш ли, Стърлинг?

Той не направи нищо, само стисна зъби.

— Къде беше през всичките тези години? — попита тя.

— Това не е твоя работа.

— Как успя да чуеш всички тези слухове за толкова кратко време? Откога си в Лондон?

Той внезапно сякаш се почувства много неудобно.

— От известно време.

— И не дойде да видиш татко?

— Между нас имаше много неща, които ти не би разбрала, Катрин. И никое от тях не засяга теб.

— Но ти си мой брат.

— Ето защо ще се погрижа да се омъжиш.

Тя сграбчи близката възглавница и я хвърли по него.

— Няма да се омъжа за мъж, когото ти избереш.

— Тогава имаш шест месеца да избереш сама, преди да го направя вместо теб.

Той излезе от стаята, без дори да погледне назад.

Катрин се тръшна обратно на леглото и изруга. Кой, по дяволите, беше този мъж? Изглеждаше немислимо това да е нейният мил, щедър брат.