Нора Робъртс
Заливът на въздишките (8)

7

Пещерата, докладваха те, като първо си починаха, хапнаха и пийнаха, преди да поемат обратно, е просто пещера.

Широка, дълбока и суха.

Саша я скицира, прибави размерите, които Дойл бе изчислил, както и тесния тунел, който се разширяваше във втора зала, по-широка и по-дълбока от входната.

Като използва рисунката й, Дойл отбеляза най-добрите места за поставяне на капаните.

— Не твърде близо до входа. — Бран също огледа скицата. — Така ще влязат повече от тях, когато — и ако — задействам бомбите.

— Защо им е да използват някаква си забутана пещера? — зачуди се Райли. — Той търси вила — това би избрал. Пещерата повече отива на Нереза.

— Не е нейната — настоя Саша.

— Каквато и да е причината, той е планирал нещо, иначе защо ще виждаш опасност за двама от нас? — Бран одобри отбелязаните от Дойл позиции с кимане. — Мога да го свърша. Онова, което съм приготвил, може да „узрее“ и в пещерата, както в работилницата ми. Какво ще кажеш, Сойер? Двамата с теб слизаме бързо долу, вземаме каквото е необходимо и го пренасяме тук?

— Разбира се. — Сойер инстинктивно посегна към компаса си, после спря. — Ти също можеш да ни свалиш долу, нали? Както отведе Саша на онзи нос в Корфу.

— Оттук до къщата? Мога, да. Фасулска работа.

— Никога не съм пътувал с теб.

— Е, тогава ще те повозя. — Бран се изправи, протегна ръка. Двамата мъже се хванаха за лактите. — Връщаме се след малко.

И изчезнаха.

— Шофирането ми липсва — отбеляза Райли.

Дойл изгълта един сандвич.

— На мен ли го казваш! — Той стана от мястото си, отдалечи се и се взря в синята водна шир, белите скали, зеленината и пръснатите из нея къщи.

— Оглежда за възможни снайперистки гнезда — заключи Райли. — Макар да знае, че сме твърде високо. Възможно е да се настанят тук, но после ще слязат, говоря за снайперистите. Като се върнем, ще се опитам да разбера дали Малмон си е „заплюл“ вила. Сигурно ще му трябва и лодка. Има си собствена, може да вземе нея или да нареди да му я докарат по-късно. „Ескапейд“^[1] — така се казва яхтата му. Сякаш това, което прави, е забавно.

— Надявам се утре да търсим звездата. Харесва ми уханието на земята тук. — За да го подчертае, Аника си пое дълбоко въздух. — Също и как слънцето огрява водата и сушата. Но ако намерим звездата, преди той да дойде, вече няма да сме тук.

— Първо ще се изправим срещу него. На сушата, в морето. В мрака, в светлината. Нашите светкавици срещу неговите. Той те наранява. — Саша отново хвана Аника за ръката. — Това е твоята кръв във водата. А Сойер е на сушата.

Тя отпусна глава.

— Виденията идват много бързо. Не мога да ги следвам.

— Защото много се напрягаш. — Райли коленичи на каменистата земя, зае се да масажира скованите рамене на Саша.

— Просто не виждам ясно.

— Блокирала си я. Сигурно защото тя се опитва да те блокира. Не се насилвай, Саша.

Тогава Бран и Сойер се появиха — почти на същото място. И двамата носеха кожени чанти.

— Пътуването си го биваше!

— Ново видение? — поиска да знае Бран само след един поглед към Саша.

— Само отделни образи. Днес са само отделни образи.

— Почини си малко.

— И аз това й казах. — Райли спря да масажира раменете на Саша и се изправи. — Хайде да започваме.

— Те няма ли да видят, че поставяте нещо в пещерата? — попита Аника.

— Ще ги закопая в земята на избраните от Дойл места. Този път ще е верижна реакция по моя команда. Щом се задейства първата бомба, другите ще я последват.

— Те убиват ли?

— На война сме — отбеляза Дойл, докато ги приближаваше. — Не можем да си позволим да сме деликатни!

— По-спокойно — промърмори Сойер.

— Няма да сме спокойни, когато ни атакуват. Муниции, и то много. Клетки за всеки от нас. Затова бих използвал пещерата, ако бях на тяхно място. И изпращане на хора от запад, за да прикриват снайперистките гнезда. Мъже — продължи той равно, — които имат пушки с голям обхват. Мъже, които са професионални убийци и ще ти пръснат мозъка, както правиш странично премятане.

Сойер застана пред Аника.

— Не я плаши!

— Не, не, не ме предпазвай! Благодаря ти, но не го прави. — Ръката й затрепери леко, но тя успя да се овладее, докато я поставяше върху напрегнатия лакът на Сойер. — Знам какво ще е. Положила съм клетва. — Пристъпи смело към Дойл. — Ти си убивал хора преди, ще убиваш отново. Няма нужда да съм ясновидка като Саша, за да го знам. Хората от сушата се унищожават взаимно и това е вашата слабост, най-големият ви срам. Знам, че тези, които идват, ще убиват, затова ще направим каквото трябва. Но то няма да ни донесе удоволствие или покой.

— Не. Нито едното от двете.

— Виждаш ли ги — онези, които са те обичали?

— Всички до един.

Тя се взря за един дълъг миг в очите му, хвана го за ръцете.

— Това е тежко бреме. След битката ще го носим всички. Аз не мога да разположа оръжията в пещерата. Покажете ни къде другаде трябва да се поставят. Ние със Сойер ще го направим.

Двамата взеха втората кожена чанта и с помощта на картата се изкачиха до най-близката отбелязана позиция.

— Не бива да се сърдиш на Дойл, че е суров с мен.

— Не мога да се сдържа.

— Напротив, можеш — настоя тя. — И ти като мен знаеш, че той е суров, защото се тревожи, че ще се разколебая и ще бъда ранена. Или че няма да ви защитя, ако изпаднете в беда. — За да успокои и двамата, тя се сгуши в него. — Ти също се тревожиш.

— Разбира се, малко.

— Мисля, че е повече от „малко“, а не искам да е така. Понякога имам нужда Дойл да е суров с мен, за да не забравям с какво сме се захванали.

— Добре, но не забравяй и това: аз ще ти пазя гърба. — Той повдигна лицето й. — И всичко останало.

— Няма. Ние сме от един отбор.

— Точно така. Сега виж това — подкани я Сойер, докато внимателно вадеше шишенце от кожената чанта и го поставяше върху каменистата земя.

То остана там за момент, после потъна в нея като във вода.

Аника каза:

— Леле! Бран си го бива! Но дали е безопасно за останалите? За невинните?

Макар тя да го хвана за ръката, Сойер нарочно стъпи върху мястото, където се бе намирало шишенцето.

— Само тези с лоши намерения. Нашият магьосник отново отвръща на удара. Така, следващото е на петдесетина стъпки на югоизток.

Той я погледна, докато се отклоняваха от тясната пътека.

— Знам, че ти е трудно. Ти имаш златно сърце. Но си права, че Дойл е прав. Трябва да си готова за всичко, Ани. Нереза е избрала да ни преследва, а мъжете, които използва като оръжие срещу нас? Те също са направили своя избор. Затова и ние нямаме друг. Те ще ни довършат, Ани, нещо повече — ще сложат край на шансовете да се опазят звездите от Нереза.

Тя не каза нищо, докато той разполагаше следващото шишенце.

— Впусне ли се веднъж в преследването, Малмон няма да спре по средата. А си го бива. Разполага с почти неограничени ресурси. Възможно е след време да открие дори Огнената звезда, която Бран е скрил на сигурно място.

— Той ще те убие.

— Без да се замисли. Ето така — каза Сойер и щракна с пръсти. — Малмон не цени живота, освен ако не е неговият собствен. Мен ще ме убие веднага — не че това ме радва особено. Но вие, и особено ти, Райли и Дойл — за вас ще е по-лошо.

— Защо за Дойл? Той е безсмъртен.

— Тъкмо затова. — Сойер посочи с ръка следващото място и те се насочиха натам. — Той не може да умре, но може да изпитва болка. Малмон ще се забавлява, като му я причинява, и ще го прави с години.

— Знам, че съществува жестокост.

— Но не можеш да я проумееш.

— И не желая. Но разбирам — макар да ми е трудно — че трябва да спрем тези мъже, също както спряхме създанията й. Защитаваме се един друг, пазим и звездите. Това е наш дълг. Ти каза, че не искаш да отнемаш живот, но би го направил, за да ни предпазиш.

— Точно така.

— Знам, че и останалите от екипа ще постъпят по същия начин. Аз не бива да съм различна. Дай да поставя следващото шишенце.

Те продължиха да се спускат бавно надолу, а изгледът под тях ставаше все по-красив. Слънцето се къпеше в морето, искреше върху белите скали, напичаше зеленината.

По едно време Сойер се сниши, легна по корем.

— Дойл има право, това е идеалното снайперистко гнездо. — Когато Аника легна до него, той посочи с ръка: — Виждаш ли? Това е нашата вила.

— Да, да, виждам. Но е доста далеч оттук.

— Те ще имат мощни пушки с оптичен мерник и със сигурност ще си разбират от работата. — Той изтича до раницата си и извади малък походен далекоглед.

— Погледни през това.

Аника го огледа за миг, после го приближи към очите си. Ахна и подскочи.

— О! Всичко се приближава! — Тя свали далекогледа. — Но нищо не е помръднало.

— Бинокъл — това е лещата, специално стъкло. То… най-лесното обяснение е, че увеличава. Снайперистите имат нещо подобно, нещо, наречено „оптичен мерник“, прикрепено към пушката.

— И то ще ни приближи — промърмори тя, докато отново гледаше през бинокъла. — Разбрах. Вълшебен уред, но служи на злото.

— В този случай — да.

— Тогава да поставим едно шишенце тук.

Щом го направиха, тя се обърна към него, повдигна се на пръсти, за да го целуне.

— Това е добро — да балансира злото.

— Тогава да го направим още по-добро.

Той я притегли към себе си, целуна я бавно, нежно, страстно. И се зачуди как е издържал цял час, без да я прегърне.

— Вие двамата наистина имате нужда от стая. — Над тях застана Райли с ръце на бедрата.

— Уравновесяваме злото.

— Както и да е. Покрихте ли всичко дотук?

— Всяко местенце. Погледни това.

Тя се спусна надолу с бърза, уверена стъпка, после клекна като Сойер.

— По дяволите! — Просна се по корем, както бе направил той. — Трябва да дадеш бинокъла на Дойл. Мястото е идеално за снайперистко гнездо. Ако имаш M24 или…

— AC-50 — довърши Дойл и скочи леко до тях.

Райли погледна през рамо.

— Следващото оръжие в моя списък.

Дойл слезе долу, застана до нея, кимна.

— Да, добро прикритие, видимост и обхват. Всичко е налице.

— Като по поръчка — съгласи се Райли. — Щом излезем отвън — бум-бум! Като патици в езеро, и шестимата!

— Е, пет от шест.

— Вярно. Ти пак ще се измъкнеш.

— Те ще го надвият — един срещу много. — На Аника й призля от тази мисъл и погледна Дойл. — И ще го измъчват до безкрайност. Не можем да го позволим.

— Няма да го позволим — поправи я Райли. — Имаш ли още шишенца?

Сойер потупа чантата.

— Три.

— А ти? — Тя побутна Дойл с лакът, докато се изкачваше. — Как мислиш, има ли още места за бомби?

— Едно-две.

— Тогава да ги поставим. — Тя пъхна ръка в чантата. — А, ето ги и Саша и Бран. Вие четиримата продължавайте. Ние ще довършим тук и ще ви настигнем. После ще пийнем маргарита.

— Не белини?

Райли поклати глава към Аника.

— След подобно изкачване? Само маргарита! Знаеш ли какво му е най-хубавото на този коктейл, след като си катерил баири няколко часа и си залагал капани на лошите? Салцата.

Когато се върнаха във вилата, Аника се нуждаеше от басейна, от успокоението на водата. Тъй като Саша и Сойер вече бяха започнали да действат в кухнята, тя изтича горе, преоблече се в един от новите си бански с ефирно парео.

Когато излезе, Дойл стоеше в отсрещния край на басейна и оглеждаше хълмовете. Носеше слънчеви очила и беше поставил ръка върху дръжката на ножа в колана си.

Приличаше на воин, мускулест и силен, готов да посрещне всякакви предизвикателства.

— Къде ти е бирата?

— Ще стигна и до нея.

— Оглеждаш местата, където бяхме току-що, защото се тревожиш. Дали не си пропуснал нещо важно? Дали всичко, което направихме, няма да е напразно? Тревожиш се, че ще ни убият, въпреки цялата работа и планирането. Няма.

— Оптимизмът е част от чара ти, красавице.

— Няма — повтори тя и тръгна към него. — Но ти си виждал повече смърт, отколкото е редно. Безсмъртните се изправят често пред смъртта, макар и не тяхната собствена. Винаги има хора, които загиват пред очите ти и ги губиш.

„Улучи право в десетката“, помисли си той и премести поглед към нея.

— Колко дълго ще живееш ти?

— Ние живеем по-дълго от хората. Много по-дълго. Затова знам, че когато се прибера у дома, когато се върна в морето, един ден моето сърце още ще бие, а това на Сойер — не. Трудно е да живееш с подобна мисъл.

— Той е късметлия, че те има.

— Създадени сме един за друг — каза тя простичко, — поне за времето, което имаме. Също както на всички ни е писано да сме тук заедно, да търсим и намерим звездите. Да ги отнесем на Стъкления остров. Затова ще се изправим срещу онова, което предстои, ще направим каквото трябва.

И тъй като това беше нейният начин да го успокои, тя обви ръка около кръста му, облегна се на него.

— Ти си воин. Воинът, истинският воин, не е убиец, защото притежава чест. Мъжете, които ще дойдат, нямат такава.

— Не, нямат.

— И когато дойдат, ние ще спечелим. А днес трябва да се радваме на добре свършената работа. Вземи си бира.

— Ще го направя.

Той рядко си позволяваше да почувства или покаже истинска обич, но се улови как я хваща за брадичката и я целува лекичко по устните.

Отправи се към кухнята, където Сойер стоеше и държеше поднос със салца и чипс.

— Трябва ли да ти сритам задника?

Дойл погледна назад. Аника остана за миг с ръце и лице вдигнати към небето, после се гмурна изящно в басейна.

— Братче, ако нещата бяха по-различни, ама много по-различни, със сигурност щеше да ти се наложи. Но не са, затова можем да си спестим синините. Ти бира ли избираш, или коктейлчето, дето го приготвя Райли?

— Коктейлчето.

— Както искаш — каза Дойл и влезе да си вземе бира.

Аника легна на дъното със затворени очи, леко извила устни, сякаш спеше сладко и сънуваше.

Райли излезе, понесла кана с маргарита, поставена в голяма купа за лед.

— Саша ще донесе останалото.

Остави каната и разкърши рамене.

— Божичко, „сърби ме“ да се гмурна в басейна.

— Аника е там.

— Е, и?

— Мисля, че си подремва.

Райли отиде до ръба, погледна надолу.

— Хммм. Е, тъкмо ще имам време за едно ободряващо питие.

Върна се до масата и топна парче чипс в салцата на Сойер, опита я.

— О, скъпи, знаеш какво обичам! Мога да изям цяла кофа от това нещо. Давай насам чашите, Саша! — подвикна тя, когато Саша излезе. — Готови сме за партито. Къде е Бран?

— Искаше да провери нещо в работилницата. Каза, че няма да се бави. Май Дойл си взема душ. Къде е Аника?

— Подремва си в басейна. — Райли наля щедро три чаши.

— Дрямка в басейн. — Саша си взе скицника от подноса. — Не е ли странно колко бързо свикнахме с нещо, което ние — или поне аз — смятахме за невъзможно? Аника спи в басейна. Горе Бран приготвя вълшебните си отвари. И бих могла да помоля Сойер да ме пренесе назад във времето във Франция, за да си побъбря с Моне.

— Моне или Мане? — полюбопитства Райли.

— И с двамата, но първо с Клод, той ми е любимецът. — Саша опита маргаритата и установи, че е идеална. — Така че избирам малко пътуване до Живерни.

— Бих могъл да го направя. — Сойер си взе от салцата.

— Да, така е. А след две седмици, когато луната се изпълни, Райли ще се превърне във вълк.

Сойер отметна назад глава и имитира доста успешно вълчи вой.

— Ами аз? — Саша направи жест с чашата си. — Никога не знам кога може да получа видение и да започна да предсказвам. — Тя отпи, въздъхна. — И това само след няколко кратки седмици. Всичко ми изглежда напълно нормално.

— Защото за нас е. — Райли на свой ред вдигна чашата си. — И така, пия за нас — и майната им на останалите!

Докато се чукаха, Аника се показа от басейна, облегна ръце на ръба му.

— Маргарита ли пиете?

— Идвай при нас. — Райли наля още една чаша.

Когато Дойл излезе с втора изстудена бира в ръка, видя Аника и Райли в басейна. Доктор Гуин може и да не беше русалка, помисли си той, но плуваше като риба. Саша стоеше отстрани със статив и платно, четки и боя, обърнала лице към морето.

Под беседката Сойер и Бран бяха допрели глави. Той отиде при тях. Макар да бе пропуснал маргаритите, беше почитател на салцата на Сойер.

— Какъв е планът?

— Тъкмо го обсъждахме — обясни му Сойер.

— Докато сме тук, сме защитени… доколкото е възможно. — Бран погледна Саша, извивката на гърба й, уязвимия й тил, както бе вдигнала косата под шапката си. После към хълмовете. — Но Аника ни каза, че ти още се безпокоиш.

— На куршума не му трябва голяма пролука.

— „Приятна“ мисъл — промърмори Сойер.

— Заложихме капани и добавих защита, но Дойл има право. Донякъде зависим и от Саша. В Корфу тя знаеше, че Нереза ще удари, затова бяхме подготвени. Разполагаме и с мрежата от контакти на Райли. Би трябвало да знаем кога този Малмон ще поеме към Капри. Щом го направи, за нас битката ще е на два фронта — неговите хора и създанията на Нереза.

— Сега сме по-силни отпреди. — Бран отново погледна Саша. — И по-сплотени. Това има значение. Вярвам, че е в наш плюс. Останалото е въпрос на проучване.

— Още информация в това отношение? — Дойл обърна палец към Саша.

— Засега не. За нея това е много изтощително, затова ви моля, ако аз не съм до нея, нека е някой от вас. Винаги. Тя се справя добре с виденията, но колкото повече се отваря, толкова повече Нереза напира да влезе.

— Щом всичко започне, няма да се делим и ще държим Саша под око — успокои го Сойер.

— Значи, продължаваме да си вършим работата, което означава да излезем в морето. И да влезем под водата.

— Стратегически би трябвало да изчакат с атаката, докато намерим звездата. Ако целта ми е да я имам — продължи Дойл, — ще се спотайвам, ще оставя мишената да си свърши работата, после се появявам, вадя я от строя и си вземам наградата.

— Но… — подкани го да продължи Бран.

— В случая не говорим само за логика, а и за алчност. Плюс доза лудост. Саша предсказа, че Малмон не е каквото е бил или ще бъде. Трябва да допуснем, предвид виденията й, че е сключил договор с Нереза. Не можем да знаем в какво се е превърнал, каква власт му е дала тя в замяна. Или колко краен ще е в желанието си да ни залови, знаейки какво представлява всеки от нас.

— Краен като огън и жупел! — увери го Сойер.

— В такъв случай най-вероятно ще ни нападне и ще се опита да намали броя ни или да плени един-двама. Но също така е възможно да ни атакува ударно, ако реши, че тук има информация, с която може да намери звездата сам.

— Той е самоуверен кучи син. Според мен ще атакува ударно. Само че не за да убие, или поне не за да убие някои от нас. Би предпочел да ни плени, но ще му достави удоволствие да окървави земята, докато го прави.

— Или водата — вметна Бран. — Където всъщност ще се съсредоточи търсенето ни.

— И където сме най-уязвими. — Дойл плъзна поглед към Аника. — Дори с преимуществото, което имаме.

— Мога да ви въоръжа с бомби, както ги наричаме. Няма да ви наранят — за разлика от нападателите. Но трябва да ги направя подходящи за използване под водата.

— Засега нямаме други оръжия, а харпунът изстрелва само една стрела.

— И преди сме се справяли с атаки под водата — изтъкна Сойер.

— Така е. Но сега работя — с помощта на Саша — върху идеята на Дойл да съчетаем хладното оръжие и другите видове оръжия с нещо подобно на бомбите. Почти съм готов да ги изпитам. Доста ще помогнат. Но може да се наложи да отстъпим и Сойер да ни измъкне оттук. Точно затова си говорехме с него, когато ти се присъедини към нас, Дойл.

— Обаче са нужни точни изчисления, там е проблемът. Затова успях да пренеса лодката и всички нас във вилата в Корфу. Не мога да рискувам да пропусна някого, да прекъсна връзката с него.

Обръгнал на приказките за война, Дойл си хапна малко салца.

— Какво става, ако прекъснеш връзката?

— Досега не се е случвало, но съм предупреден, че за пътника това означава продължително падане в пространството и времето. Ако сме на лодката, знам, че мога да я преместя. Но под водата може да пропусна някой и вместо него да взема с нас враг.

— Значи трябва — ако се стигне дотам и не успеем да се доберем до лодката — да се държим близо до Сойер, за да ни изтегли всичките.

Райли уви хавлия около кръста си и пристъпи в беседката.

— Във водата — започна тя и доля чашата си — сме два екипа от по трима души.

— Нима? — контрира я Дойл.

— Така трябва да бъде, ако имаме мозък в главата. Аника има ключово преимущество. Във водата тя е в стихията си. Може да чува и вижда по-добре от всеки от нас. Може да се движи по-бързо от всеки от нас. Дали трябва да е с опашката си? Не бих искала да ме удари с нея. Бран също има преимущество. Никой не обича да го удря светкавица. Той ще очисти повече гадове, отколкото ние с водолазните си ножове. Освен това може да се измъкне сам и да вземе поне един от нас. Права ли съм?

— Да, но не бих ви изоставил. Не подлежи на обсъждане.

— Нямам предвид това, но благодаря. Да минем към следващото ни преимущество: Сойер. Той е начинът ни за измъкване, ако се наложи. Щом Бран знае, че той може да вземе всички, няма нужда да се тревожи, ако се наложи да се измъкне сам.

Тя седна с питието си.

— Останалите? Трябва да се погрижим всички да останат невредими, никой да не се отделя. — Тя погледна към Сойер. — Стрелял ли си с подводен пистолет?

— Не.

— Подводен пистолет? — Бран повдигна вежди.

— Да, направен е да се използва под водата. Със стреловидни куршуми, поддържат траекторията си чрез хидродинамика. Ще свърши работа.

— Чувал съм за тях — пистолети, пушки. Подводничари, „тюлени“, те ги използват, нали?

Тя кимна на Сойер.

— И тъй нататък. Може да успея да набавя два, както и муниции. Вероятно ще отнеме няколко дни, но имам човек.

— Няма да са достатъчни — изтъкна Дойл.

— Едва ли ще измъкна повече, а и два са достатъчни. Ти си приличен стрелец, но си по-добър с лъка или меча. Бран? И той е приличен стрелец, но защо да си губи времето, когато може да поразява със светкавици? Саша още се учи да използва пистолет. Виж, с арбалета е същински Робин Худ. Аника няма да използва оръжие нито във водата, нито извън нея. Значи, два броя. Един за мен и един за Сойер. Ние сме най-добрите стрелци. Всъщност, ако не мога да набавя повече от един, той отива при Сойер.

— Ясно.

— Но първо трябва да изпратя парите.

— Само кажи колко — каза Бран, — и ще ги съберем. Добре е да имаме подобно оръжие, но щом ние можем да се сдобием с него, сигурно и те ще го използват. Трябва да измисля нещо — промърмори той. — Нещо, което да ги отклони от нас. Ще поработя по въпроса. Добра стратегия, Райли! Два екипа от по трима души.

— Те ще са повече. — Бледа, Саша пристъпи към масата, остави една скица.

Върху нея бе нарисувала подводна битка. Те, шестимата, въоръжени с нож, копие, пистолет, заобиколени от въоръжени мъже. Сойер преброи двайсет души.

— Във водата имаше кръв. И акули.

Аника отиде до Сойер, постави ръце на раменете му.

— Кръвта ги привлича и няма да се откажат. Точната дума е „настървеност“.

Райли въздъхна.

— Също като във филма „Челюсти“.

Наля си ново питие.