Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пазителите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bay of Sighs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Нора Робъртс

Заглавие: Заливът на въздишките

Преводач: Маргарита Дограмаджян

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 17.11.2016

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Петя Мешкова; Нина Славова

ISBN: 978-954-26-1599-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7165

История

  1. — Добавяне

11

Малко преди да изминат десет минути, Сойер изникна пред тях сам.

— Мястото е празно, а охранителната система отвън е обикновена. Няма да имаме проблем с влизането. — Той кимна, когато във вилата се появиха светлини. — Райли оглежда къде да поставим бръмбарите. Това място е огромно! Трябваше да направя цяла дузина.

— Ще се задоволим с наличните — каза Бран.

— Колкото — толкова. — Ръката на Сойер посегна към пистолета му, но се отпусна, когато от сенките се материализира Дойл. — Готови ли сте?

Сойер хвана Аника за ръката, прехвърли всички вътре.

Светлината се разливаше върху опушеносиви плочки и тъмно дърво в просторно фоайе, увенчано с двойно стълбище.

— Огледахме набързо тук долу и горните два етажа. Кухнята е заредена и навсякъде има свежи цветя. На това ниво има външна кухня и друга на терасата на покрива. Храната е достатъчна за цяла армия, но Малмон едва ли ще държи в къщата повече хора от личната си охрана и основния си екип. Няма да настани тук всичките си наемници.

— И все още не знаем колко са и къде ще ги настани. — Райли слезе по внушителното стълбище в очукани туристически обувки. — Тук има осем спални, включително два луксозни апартамента. Единият е по-луксозен от другия и бас държа, че Малмон ще избере него. Ваната е на крачета, от естествен камък и голяма колкото лодка. И аз бих искала да имам такава, но да не се разсейваме — гласувам да поставим единия бръмбар там.

— Съгласен съм. Той няма да провежда срещи в банята — добави Сойер. — Но сигурно ще я използва — понеже е много царствено — да се обажда оттам, да издава заповеди, да получава доклади.

— Но най-важното място за подслушване е където ще се среща с шефовете на екипа си — напомни Дойл.

— Да, със Сойер говорихме за това. Главното ниво — така го виждаме.

— Освен това вие го познавате, а ние — не — вметна Бран.

— Да. — Сойер продължаваше да се оглежда. — Както казах, огледахме набързо. Трябва да се пръснем и да направим по-пълен оглед.

Отхвърлиха кухнята, спалните в главното ниво, залата за игри и се спряха на просторен салон с прозорци към градината и морето, както и на комбинацията от офис и библиотека с красиво антично бюро и отново изобилие от тъмно масивно дърво и скъпа италианска кожа.

— Какво ви подсказва инстинктът? — Бран погледна към Райли и Сойер.

— Сигурно ще иска да впечатли подчинените си с този изглед — поде Райли. — И може да използва салона и голямата тераса тук за срещи. Но…

— … офисът. И голямото бюро — кимна Сойер към нея. — Това си е команден център. Всичко в него казва: „Аз съм шефът!“. Типично за Малмон.

— Ще „покрием“ и двете места. — Дойл огледа офиса. — Вие ни го описахте добре. Не би работил сериозно на горните етажи — няма да допусне наемниците в личните си „покои“. Терасата на покрива, басейнът, останалото? Изглеждат страхотно, но деловата обстановка е тук долу.

— Значи, два бръмбара тук, един в спалнята. Трябваше да направя повече.

— Каквото и да научим, все ще ни е от полза — успокои го Бран.

— Добре. Значи се разбрахме? — попита Сойер и получи кимвания. — Може да използваме библиотеката зад бюрото. Те обаче ще направят проверка.

— Аз ще се погрижа за това — увери го Бран.

След като огледа лавиците, Сойер избра малка сребърна кутия и я отвори.

— Правена е по поръчка.

Докато пъхаше бръмбара в нея, Бран задържа ръката си отгоре й. За миг тя засия в ясно, студено синьо.

— Нещо като щит — обясни Бран.

Те повториха същото в салона и в спалнята, която според тях щеше да избере Малмон.

— Искам да ги изпробвам. Нека по един от вас застане на всяко от местата. Ще се прехвърля в нашата вила. Дайте ми, да речем, три минути, после искам човекът в офиса да каже нещо, няколко изречения. След десет секунди направете същото от салона, още десет — от спалнята. Ако се чува добре, ще се върна веднага. В противен случай ми дайте около две минути за регулиране и отново повторете всичко.

Повториха го два пъти, преди Сойер да остане доволен. След като се увериха, че са оставили всичко както е било, той ги прехвърли обратно във вилата.

— Изглеждаш изцеден — отбеляза Райли.

— Не, просто поуморен. Събра ми се доста пътуване за кратко време. Това се отразява.

— Ще ти приготвя закуска.

Той се канеше да отклони предложението на Аника, но размисли.

— Знаеш ли, това е страхотно. Имам нужда от енергия.

Докато Аника бързаше към кухнята, а Саша тръгна след нея, за да й помогне, Сойер седна в беседката.

— Сега ще чакаме.

— Пак ще се опитам да разбера къде е разположил хората си. Може да му скроим някой номер. Всъщност аз ще…

Райли спря, когато Аника изтича навън.

— Саша казва, че идват! От небето! Идват!

— Оръжията! — нареди Дойл.

Тренировките им се отплатиха. За по-малко от две минути се бяха събрали в горичката, напълно въоръжени.

— Накарайте ги да дойдат към нас! — нареди Райли. — Накарайте ги да маневрират! Готов ли си, каубой?

— И още как! — отговори Сойер с пистолет във всяка ръка.

Те се спуснаха от небето — не прилепоподобните мутанти от Корфу, а стотици и стотици от странните, злобни птици, с които се бяха сблъскали на лодката.

По-малки, по-бързи, по-пъргави, но не толкова смъртоносни, те се изсипаха в горичката.

Стрелата на Саша прониза три наведнъж и те се превърнаха в пепел.

Сойер стреля с две ръце, докато го атакуваха. Когато едно от създанията сряза листата и пропусна на косъм гърлото му, той откри, че крилете им са също толкова смъртоносни, колкото и ноктите и клюновете.

С крайчеца на окото си видя как Аника се премята във въздуха и атакува тварите с два яростни ритника, а гривните й изстрелват две светкавици. И крилото, което разряза подметката на обувката й.

— Пази се от крилете! — извика той. — Като бръсначи са!

Като приклекна, той стреля вдясно, вляво, реши да смени тактиката. Ако изчакаше да се появи цяла група, можеше да свали няколко наведнъж, както направи Саша. Една от птиците успя да го достигне, докато падаше. Острото крило одраска рамото му, преди да се превърне в пепел. За да избегне следващата, той се наведе, претърколи се и успя да свали дузина, преди да презареди.

От дясната му страна Бран изстрелваше светкавици, за да го прикрива. Зърна Райли, която падна по гръб, за да избегне бръснещия полет на една птица и меча на Дойл, който я прониза, при което Райли се претърколи, за да избегне пепелта от нея, и едновременно с това стреля.

Сойер подуши пепелта, вонята и кръвта. На другите, своята собствена, докато едно трио, в което се бе прицелил, се разпръсна. Той свали две от птиците, но онази, която се бе спуснала по-ниско, го одраска с ноктите по глезена.

Като внимаваше за ръцете си, той използва приклада на пистолета, за да я замае, после й вкара един куршум, докато пърхаше на земята.

Видя как Аника вдигна ръце, завъртя се отново и отново, гривните й проблясваха, докато пепелта се сипеше като дъжд.

В един момент горичката ехтеше от изстрели, в следващия настъпи тишина.

С решителен жест Райли срита купчина пепел, след това обърса кръвта, която се стичаше на тънка струйка от слепоочието й.

— Сега искам закуска.

Аника се обърна и я прегърна.

— Ще ти направя.

Когато забеляза, че тя куца, Сойер я прегърна през кръста.

— Да не са те одраскали по краката?

— Леко. Но ми съсипаха новите обувки.

Докато напрежението от битката преминаваше в смях, Дойл пъхна меча в ножницата.

— На мен ми разрязаха шлифера. Бас държа, че ти можеш да го поправиш — обърна се той към Бран.

— Сериозно ли говориш? Искаш той да използва магия, за да закърпи шлифера ти? — възкликна Райли.

Дойл сви рамене в отговор.

— Харесвам си го.

— Защо не влезем вътре? — Бран повдигна едната от ръцете на Саша — която кървеше — към устните си. — Да направим оценка на щетите. Първо ще се погрижим за раните, после ще се заемем с дрехите и обувките.

— Движението ти беше страхотно. — Сойер не сваляше ръка от кръста на Аника, докато вървяха. — Последното, със завъртането.

— Ядосах се заради обувките. Дойде ми още енергия.

— Отива ти. Имаш няколко драскотини. Тези малки негодници са бързи.

— Разказахме им играта! Не го казвай! — Райли предупреди Дойл. — Не съм идиотка. Нереза искаше само да ни отвори работа, да види дали разполагаме с нещо ново — като нейните дяволски птичета. Самоубийствен взвод, това бяха те.

В кухнята Бран почисти и превърза раните им с помощта на Саша.

— Не сме понесли големи поражения, предвид обстоятелствата.

Смръщен, Дойл вдигна шлифера си и пъхна пръст в разрязания ръкав.

— Харесвам си шлифера. Носил съм го само трийсетина години.

— Ще го погледна. — На кухненската мивка Бран отмиваше кръвта и балсама от ръцете си. — Тъй като вече сте добре, ще ви кажа, че работя върху нещо ново. Светкавиците, куршумите, хладното оръжие и гривните плюс още нещо. До ден-два ще съм готов.

— Звучи добре — отбеляза Райли с пълна със сирене и салам уста.

— Ако всичко върви по план, ще можем да унищожаваме цели ята от тия дяволски изчадия наведнъж.

— Това звучи още по-добре. — Докато се хранеше и усещаше как енергията му се възвръща, Сойер кимна към Райли. — Все пак ще ни трябват още муниции.

— Ще се погрижа.

— Сега ти. — Саша побутна Бран да седне, за да се погрижи за раните му. — Същото е като в Корфу. Подобен кошмар, който се спуска от небето. Ние се бием, кървим, убиваме и никой не забелязва. Случва се само на нас.

— И слава богу. Обясненията може да доведат до усложнения. Аз ще изляза — искам да видя дали някой не се мотае навън — заяви Дойл.

— По дяволите! — Райли напъха нова хапка в устата си и също се надигна. — Идвам с теб.

Бран направи знак с пръст.

— Нека първо погледна шлифера.

След като Дойл му го подхвърли, Бран постави длан върху разреза в ръкава, докато Саша продължаваше да го маже с балсама.

После подаде обратно шлифера — порядъчно износен, но не и скъсан.

— Благодаря.

Когато излязоха, Бран се усмихна на Аника.

— Не ме помоли да ти оправя обувките?

— Не е важно. Шлиферът на Дойл е като… броня. Да, за него е нещо като броня. Аз не мога да кажа същото за обувките си.

— Без тях — изтъкна Саша — краката ти щяха да пострадат повече. — Тя ги вдигна от пода, подаде ги на Бран. — Следователно и те са нещо като броня.

Когато Бран й ги върна и изглеждаха като нови, Аника го прегърна.

— Благодаря ти. Сега ще отведа Сойер в леглото.

Сойер се задави с парче салам. Аника му предложи вода.

— Не го казва, обаче е много уморен. Храната помага, но сега трябва да си почине. Хайде в леглото, Сойер. Можеш да спиш в моето легло. Само да спиш — добави тя и му предложи ръката си.

Докато го извеждаше, я чуха да казва:

— Ако искаш да правим секс, трябва да лежиш спокойно и да ме оставиш да ти доставя наслада.

Бран се ухили и притегли Саша в скута си.

— Каква жена само!

— Само че не е. — Изпълнена със смесени чувства, Саша се загледа подире им. — Тя не е от нашия свят и времето й тук е ограничено. Ограничено е, защото ми спаси живота.

Тя притисна буза към лицето на Бран, към дара, който той беше за нея.

— Аз окуражих това между тях. И двамата го искаха и аз… Виждаше се, че любовта й към Сойер буквално струи от нея. Дълбока, силна и пълна. Но сега мисля само какво ще й се случи — на нея, на сърцето й, когато трябва да го напусне.

— Ще й се случи любов. — Щастлив от своята, той я погали по косата. — Понякога боговете са благосклонни към онези, които й се отдават.

— Досега не видях доказателства за това.

— Под носа ти са. — Той я притегли към себе си и я целуна. — Как да не вярвам в добрината на боговете, когато имам теб? Радвай се за тях.

— И да имам вяра в бъдещето?

— Вече я имаме. Сега и ти трябва да починеш.

— А ако искам секс?

Като се смееше, той стана с нея.

— Ще се радвам да ти доставя наслада.

 

 

Андре Малмон, който се настани в Дели Деи, не беше същият човек, който бе наместил черната си вратовръзка в онази фатална вечер в Лондон. Общо взето, вече не беше и човек.

И това му харесваше.

Харесваха му силата и апетитите, които се зараждаха в него. Дори започна да се наслаждава на болката, която пронизваше рязко и яростно гръбнака му, сякаш две злобни ръце го извиваха като мокър парцал.

Освен че бе развил вкус към кръвта и плътта, сега имаше и възможността да го задоволи. Както бе направил с курвата, която бе убил и чиято кръв бе изсмукал в последната си нощ в Лондон.

Започваше да се променя. Нереза му бе дала този дар и обещанието за вечен живот и власт, щом изпълни задачата си. Можеше също да има и шестимата пазители и да прави с тях каквото си поиска, когато набави звездите.

После той и Нереза щяха да управляват всички светове, вечно. И заедно.

Той вече бе решил какво ще прави с пазителите. Искаше компаса — това бе задължително — също както искаше да убие досадника, който го притежаваше. Разбира се, бавно и мъчително.

Щеше да принуди неоценимата доктор Гуин да го отведе до глутницата си. Мисълта да притежава глутница върколаци го очароваше. Ще продаде част от малките, ще отгледа още и ще има какво да ловува в продължение на векове.

Русалката възнамеряваше да задържи за себе си. Тя щеше да е прекрасен експонат за показване. Магьосника — за него бе избрал бърза смърт. Надяваше се да запази ясновидката, но това не беше сигурно, тъй като Нереза искаше да я унищожи.

И безсмъртният. О, веднъж окован и затворен, подобен екземпляр щеше да му предложи векове забавление в залата за мъчения, която в момента се строеше за тази цел.

Никога повече нямаше да се чувства отегчен.

Сега, докато отпиваше от своето блъди мери, приготвено както го предпочита превръщащият се в демон човек, той се загледа към огрения от слънцето изглед от терасата. Тъй като вените в ръцете му бяха започнали да се издуват и пулсират, той носеше риза с дълъг ръкав и тъмни очила, понеже яркото слънце дразнеше очите му.

Ала това беше малка цена.

Довечера Нереза щеше да го посети и отведе с тялото си на нови места — отвъд болката, отвъд удоволствието.

Но сега имаше работа за вършене.

— Сър.

Главата му се извърна няколко градуса повече от възможното за човек, но прислужникът му не трепна. Онзи, когото бе имал в Лондон, повече не бе видян.

— Пристигна командир Трейк.

— Ще го приема в кабинета си. — Малмон остави полупразната чаша и се надигна.

Прислужникът си позволи съвсем леко потръпване, докато вземаше чашата, за да я отнесе в кухнята.

Джон Трейк — мускулест, на четирийсет, убийствено красив, с виещ се по грапавата му дясна буза белег, който само увеличаваше сексапила му — влезе бързо в кабинета на Малмон с лъснати до блясък ботуши.

Той вярваше в реда и дисциплината и не се колебаеше да наказва подчинените си, ако не отговаряха на стандартите му.

Убиването беше просто страничен продукт от тактиката му на командир и макар да вярваше силно, че му се полага възнаграждение за добре свършена работа, би могъл — и го беше правил — да убие безплатно.

Един договор с Малмон несъмнено щеше да му донесе печалба. За тази работа, толкова засукана, толкова непредсказуема и подлагаща на проверка способностите му, той вече бе получил милион евро в сметката си. Залавянето на всяка от мишените щеше да му донесе още по милион, плюс бонус от десет милиона при успешното завършване на операцията.

Шестимата пленници и трите звезди (той бе решил, че става дума за скъпоценни камъни) Малмон искаше за себе си.

Под свое командване Трейк имаше шейсет души и още двайсет цивилни работници. Когато подписа договора, прие да работи и координира действията си с Ели Ядин и Франц Бергер — и двамата специалисти.

Смяташе Ядин за психопат, а Бергер за недисциплиниран, но уважаваше работата им и резултатите от нея.

Макар лицето му да не издаде нищо, появата на Малмон го изненада. Блед като пергамент и толкова слаб, че ризата му висеше на тялото, Малмон седна зад голямо писалище, очите му бяха скрити от тъмни очила.

— Командире.

— Господин Малмон.

— Надявам се, че всичко върви по план.

— Да. Центърът за задържане ще бъде довършен утре, по график. Ядин пристигна вчера и вече надзирава своите области. Всеки момент очакваме Бергер.

— Отлично. Надявам се много скоро да използвате центъра за задържане.

— Очаквам да докладвам за първия пленник до трийсет и шест часа.

— Жив, командире! Държа на това.

— Разбрано.

— И къде са те сега?

Трейк извади едно устройство от джоба си, погледна го.

— Лодката им е хвърлила котва на югоизточното крайбрежие. Искате ли координатите?

Преди Малмон събираше и проучваше всички подробности, сега просто махна с ръка.

— Не е необходимо. Щом мястото за настаняването им е готово, действайте.

— До трийсет и шест часа, сър.

— Досега не сте ме разочаровали, командире. — Зад очилата на Малмон сякаш запулсира мътен жълт блясък. — Нека тази операция не е изключение от правилото.

— Ще изпълня мисията си.

— Разчитам на това. — Малмон се усмихна, разкривайки по-дълги и по-остри зъби от нормалното. — Обадете ми се, когато аквариумът е готов. Той ме интересува.

 

 

След още един дълъг ден във водата и над нея Сойер си взе душ и бира и се упъти право към предавателя и записващото устройство, които бе монтирал.

Няколко минути по-късно Райли се наведе над рамото му, подпря ръка на гърба му, докато слушаше като него.

— Върни назад. Дойл и Бран разпускат долу с билярд. Ще ги доведа, също и момичетата.

Когато всички се събраха, Сойер вдигна ръка.

— От хола все още нищо, а разговорите от спалнята — просто движение из стаята, вероятно разопаковат багажа му. Но имаме попадение в кабинета. Първият запис е от около единайсет и петнайсет. Малмон и Трейк — мисля, че е Трейк.

— Трейк е — потвърди Райли. — Познах гласа му. И се говори, че вече се наричал „командир“. Сам се е повишил. Върни назад, Сойер!

Звукът беше металически, но думите се чуваха ясно.

— Пленяване, не убиване. — Бран се замисли над това, когато Сойер спря записа. — Разумно, контролирано. Очистят ли ни, ще им е трудно да намерят звездата, която е при нас.

— Затова е Ядин. Мъчения. — Тъй като й беше подръка, Райли отпи от бирата на Сойер. — „Изпяваме“ местонахождението на първата звезда и всичката информация, която имаме за останалите две.

— Но няма да го направим. — Аника огледа лицата им едно по едно. — Положили сме клетва.

— Не казвам, че ще им поднесем всичко на тепсия, но Ядин наистина е добър в мъченията. В никакъв случай не бива да попадаме в този център за задържане. Не бива да позволим на Ядин да се заеме с нас. До трийсет и шест часа — добави Райли. — Почти са изминали.

— Той знае координатите ни — посочи Дойл. — Значи имат джипиес на лодката. Лесно ще ги открием, щом вече знаем за него. — Той погледна към Бран. — На какво разстояние можеш да ги преместиш?

— Какво ще кажеш за Нова Зеландия?

Дойл му отправи една от кратките си, редки усмивки.

— Добър избор.

— Това няма да ги спре — намеси се Сойер. — Обаче е като бръкване в окото, затова ми харесва. Център за задържане. Може да е навсякъде, но залагам парите си на пещерата. Саша усети нещо там.

— Може би Бран трябва да задейства верижна реакция на бръкване в окото — ухили се Райли — и ритник в топките.

— Ако грешим, ритникът ще е напразен — изтъкна Дойл.

— Мога да се прехвърля там, да огледам набързо.

— Не. — Саша рязко отхвърли предложението на Сойер.

— Ти трябва да стоиш далеч от тях. А и моментът не е подходящ. Не мога да ти кажа защо и откъде знам. Просто не е подходящ.

— Добре тогава. Ще си спестим ритника в топките. И ще подслушваме. — Сойер потупа записващото устройство. — Ще продължим да слушаме.

— И още нещо — допълни Бран. — Довечера събираме всички оръжия и муниции. Ще им добавим допълнителна сила и ще използваме лунната светлина, за да я запечатаме.

 

 

Ритуалът, макар и съвсем прост, изискваше присъствието на шестимата, отварата, която Бран приготвяше от дни, и вяра.

— И искаш всички да оставим оръжията си в това голямо гърне, пълно с тая гадост?

Бран изви веждата си с белега към Райли.

— Това е котел и изобщо не е пълен с гадост.

Тя се наведе над големия съд, огледа гъстата синя течност.

— Прилича ми на гадост. Като онази, с която леля ми Селма си маже косата.

— Косата или козината? — зачуди се Сойер и получи изпепеляващ поглед.

— Чиста е — обясни Бран — и пълна с енергия. Като светлинните бомби, но под друга форма. Ще обвие хладното оръжие, куршумите, стрелите и гривните и онова, което ги изстрелва, със светлина и мощ.

Аника постави дясната си ръка върху лявата си гривна — само тя можеше да свали онова, което Бран и Саша бяха създали за нея.

— Трябва да имаме доверие. — Откопча гривната, после другата. Подаде ги.

— Пусни ги вътре с твоята ръка, с твоята вяра.

Аника внимателно сложи гривните върху повърхността на течността, гледаше ги как потъват бавно.

— Е, добре. — Сойер извади бойния си нож, ножа за гмуркане. С известно колебание извади от кобурите и двата си пистолета.

— Трябва да вярваш — напомни му Аника.

— Да. Да. Е, никога не съм вярвал в някого, както вярвам на вас петимата. Затова… — Той пусна оръжията си в котела, прибави мунициите.

Саша пусна вътре стрелите си.

— Арбалетът няма да се побере.

Бран я докосна по ръката.

— Напротив.

Като кимна, тя го вкара в котела по дължина и осъзна, че не е трябвало да се съмнява, когато той се плъзна вътре с лекота и изчезна в синята течност.

— Ето и моите. Ти си дяволски добър магьосник, ирландецо! Ако не вярвах в това, нямаше да съм тук. — Райли пусна ножовете си — три броя, пистолетите — два, мунициите. После извади джобния си нож. — По-добре да ги дам всичките.

— Не помислих за това. — Сойер прибави комбинирания си нож. — Човек никога не знае.

— Притежавам този меч по-дълго, отколкото сте живели вие. По-дълго, отколкото са живели вашите родители, баби и дядовци. Повярвайте ми, наистина е въпрос на доверие. — Дойл поднесе меча си към котела, после лъка и стрелите, ножовете си, пистолета, мунициите.

Накрая пуснаха и подводните оръжия.

— Този котел е бездънен — промърмори Сойер и предизвика гръмкия смях на Райли.

— Доверие — започна Бран. — Обединяване. Сила. — Той посочи към луната. — Трите богини са създали звездите. Богините ни изпратиха на мисия. Те се борят, а сега и ние се борим срещу тъмнината, срещу всички, които искат да унищожат чистотата.

Той вдигна другата си ръка, започна да я издърпва бавно назад, сякаш теглеше огромен товар. Докато дърпаше, над синята течност се разпростря бяла светлина. Сега гласът му проехтя, разтърси въздуха:

— В това място, в този час, призоваваме вашата светлина и власт. Селена, Луна, Арианрод, дъщери на луната, чуйте ни през въздуха, земята и водата и прибавете към тази отвара светлина, ярка и добра. С тези оръжия обещаваме — само злото ще унищожаваме. Кълна се аз, вашият син!

Той погледна към Саша, улови я за ръката.

— Кълна се аз — каза тя, — вашата дъщеря. — И хвана ръката на Дойл.

Всички положиха клетвата, един по един, в кръг около котела, в който гъстата течност бълбукаше леко.

Бран вдигна и двете си ръце.

— И нека желанието ни се сбъдне.

От луната се изстреляха три тънки лъча светлина и пронизаха котела. От него като звезди се разлетяха искри, излитаха нагоре, гмурваха се надолу.

После всичко утихна.

— Заслужаваш аплодисменти, ирландецо — каза Райли. — Шоуто си го биваше.

— За това бяха нужни шестима, така че браво на всички.

— Да се поклоним на публиката. Така, а сега какво ще правим? — зачуди се Райли. — Просто бъркаме в това желе — вълшебно желе — добави тя — и изваждаме всичко?

Бран обърна длани нагоре, повдигна ръце. Изплуваха пистолети, гривни, ножове, лъкове, мечове.

Без колебание Аника посегна за гривните си.

— Все същите са — много са хубави, но не виждам разлика.

— Ще я видиш, когато имаш нужда — увери я Бран.

Сойер улови пистолетите си от въздуха, огледа ги, пъхна ги в кобурите им.

— И това ще се случи след… колко? Трийсет и два часа?

— Мисля… усещам, че са по-малко — каза Саша, докато Дойл прибираше меча в ножницата. — По-малко. Тази вечер те ще се движат в тъмното, майката на лъжите и нейният питомник. А утре идва кръвта. Кръв във водата и смъртта на мъже. И един от нашите, един от нашите, ако изборът е погрешен. Не мога да видя кой е. Не мога… много е мътно. И толкова замъглено от болка и страх.

— Хайде, успокой се. — Бран я притегли в обятията си. — Стигна твърде далеч.

— Каква полза от мен, щом предсказанията ми не са ясни?

— Предсказа, че ще е утре. — Дойл вдигна лъка си. — И ние ще сме готови.