Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пазителите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bay of Sighs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Нора Робъртс

Заглавие: Заливът на въздишките

Преводач: Маргарита Дограмаджян

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 17.11.2016

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Петя Мешкова; Нина Славова

ISBN: 978-954-26-1599-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7165

История

  1. — Добавяне

5

Аника не харесваше новите тренировки. В тях имаше злоба, като в огнестрелните оръжия. Трябваше да се удрят един друг и да се повалят на земята. Да се учат как да разсичат и пробождат с нож.

Искаше да каже „не“, както бе сторила с оръжията, да откаже да го прави. Но знаеше, че трябва. Бран не можеше да й измисли вълшебно оръжие, което да замести това.

Не й харесваше да вижда как Дойл поваля Саша на земята или Райли рита силно Бран в корема. Приятелите й размахваха ножове един срещу друг и макар Бран да ги бе направил безопасни, я болеше да гледа как ги използват.

За да избегне подобни сблъсъци, тя танцуваше, премяташе се, отскачаше, вместо да атакува. Когато не можеше да ги избегне, не бързаше да напада, боеше се да не нарани хората, които обича.

— Хайде, Аника! Можеш и по-бързо! — Леко разкрачен, за по-голяма стабилност, Дойл потупа с юмрук стегнатите си гърди. — Хайде, нападни ме, не ме жали!

Надявайки се да се представи добре, тя се засили, направи кълбо напред, понечи да се преметне, но той я сграбчи за ходилото, използва инерцията й и я бутна назад. Тя едва успя да се закрепи и да се приземи на краката си.

— Хей, по-полека! — Сойер прекъсна рязко спаринга с Райли и получи удар в корема за загрижеността си. — Хей, и ти също!

— Любовно потупване — ухили се Райли.

— Добре че не сме влюбени. — Той пристъпи към Дойл. — Не я пришпорвай толкова.

— Тя не се старае, там е проблемът. Правиш го нарочно, красавице. Факт.

Аника вдигна ръце и го загледа умолително.

— Не мога да наранявам приятелите си.

— Твоята неподготвеност е тази, която ще нарани приятелите ти. Ела тук — промърмори той на Сойер. Ловко му приложи хватка, опря нож в гърлото му. — Как ще ми попречиш да не го убия?

— Ножът не може да го нарани. Бран го е направил безопасен.

— Получи си го, приятел!

Дойл не се впечатли. Изсумтя и запрати ножа в тревата. Миг по-късно държеше Сойер в смъртоносна хватка.

— Хей!

— Нека й покажем.

— Да й покажем… по дяволите! — едва успя да произнесе Сойер през стиснатия си гръклян.

— Ами ако просто му счупя врата? — Мускулите в ръцете на Дойл се надиплиха, докато увеличаваше натиска. — Точната хватка, точния натиск и готово! Бързо и безшумно. Какво ще направиш по въпроса?

— Ти няма да го нараниш.

— Необходим е още съвсем лек натиск.

Когато Сойер започна да се гърчи и извива, очите на Аника се разшириха.

— Престани!

— Накарай ме. Спри ме! Той може да умре всеки момент.

— Казах да спреш! — Като вдигна юмрук, Аника изстреля светлина, удари ръката на Дойл, която стискаше Сойер за гърлото. Хвърли се напред миг преди Дойл да пусне Сойер.

Сойер се закашля няколко пъти, преви се одве и опря ръце на бедрата.

— Светлината не те нарани, защото не си зъл.

— Но я усетих — отвърна Дойл. — А ако бях от лошите, сега щях да съм извън строя. Ето, така се действа. Добре ли си, хлапе?

Сойер преглътна с мъка, поклати глава утвърдително. После се изправи и заби лакът в стомаха на Дойл.

Сега Дойл беше този, който едва си пое въздух.

— Добър удар.

— Заслужи си го, старче.

— Нараняваме се един друг. — Когато в очите на Аника се появиха сълзи, Дойл отстъпи.

— Целият е твой.

— Добре, не плачи. — Сойер обви с ръка раменете на Аника. — Хайде да се поразходим.

— Дойл те нарани. Ти нарани Дойл.

— Няма как да не се нараняваме един друг. Някоя друга цицина, синина и малко наранена мъжка гордост. Виж, Ани, нападателите ни ще имат истински ножове и няма да удрят наужким. Може дори да са по-лоши от предишните, защото ще са хора. Те могат да мислят, да кроят планове, а не само да действат. Те ще ме убият — не съм им необходим. Нямам стойност.

— Не, не, ти…

— За тях имам предвид. Сигурно ще убият и Саша. И Бран, ако успеят да го надвият. Ще задържат теб, Дойл и Райли. Но онова, което ще ви сторят, е много по-лошо.

Тя спря и се обърна, взря се въпросително в очите му.

— Ще те убият?

— Ще се опитат.

— И Саша?

— Вероятностите са две — убийство или плен, а в нашия случай едното е равносилно на другото. Трябва да оцелеем.

— Това е наш дълг.

— Точно така. И трябва да се пазим един друг. Това е повече от дълг. Не се сърдя на Дойл, че ме насини. Той е строг, но е прав.

— Искаш ли да убиваш хора? Да отнемаш живота им?

— Разбира се, че не. Но за да спася теб, нас, себе си, звездите? Няма да се поколебая.

— Тогава ще те наранявам.

Той се засмя, обгърна лицето й с ръце и притисна устни към челото й.

Тя просто изтече към него, стопи се в него, обви го с уханието си — едновременно сладко и загадъчно. Той трябваше само да се отмести малко, да промени съвсем леко ъгъла на главата си и устата му щеше да срещне нейната.

И това отместване, тази промяна в ъгъла щеше да промени всичко.

— Добре тогава. — Той я погали бързо по ръцете, отстъпи назад. Избягваше да гледа в тези мечтателни морскосини очи. — Да видим дали ще успееш да ме нараниш, преди Дойл да обяви, че е време за закуска.

 

 

Прекараха още един ден над водата и под нея, ала не намериха нищо, което да ги насочи към звездата. Но по пътя на връщане имаше джелато и за Аника това бе най-щастливата част от деня.

Когато стигнаха къщата, мъжете се отправиха към горичката. Аника не им обърна внимание и се зае да слага още една кана със слънчев чай.

За разлика от Райли. Обута в оранжевите си кецове, с тениска на „Грейтфул Дед“[1], спусната върху торбест панталон с много джобове, и с подозрително изражение тя застана с ръце на хълбоците.

— Мъжки разговор.

— Според мен отидоха да стрелят по мишена.

— Не мисля. — Райли се извърна, когато Саша се появи със скицника си и голяма кана с пенлива розова течност.

— Реших да се пробвам с този сок — ягода, лимон и газирана вода. Май се получи.

— Сега ще разберем.

— Къде са останалите? — попита Саша, докато Райли наливаше сока във висока стъклена чаша с лед.

— Именно. Всички с пенис отидоха в горичката. Мирише ми на мъжки разговор.

— Да правят каквото щат. „Сварена“ съм, уморена съм и умирам от жажда.

Но щом седна в беседката, Саша погледна към горичката и се намръщи.

— И за какво ще говорят?

— Стратегия. Как да защитят женската част от дуото Нереза-Малмон.

— Това е обидно.

— И още как! Сокът е чудесен.

— И на мен много ми харесва — обади се Аника, докато отпиваше от чашата си. — Ние пък може да си направим женско събрание. Как да защитаваме мъжете.

— Добра идея.

Заради сянката Аника свали очилата, които омекотяваха блясъка на слънцето.

— Мисля, че мъжете се безпокоят, защото аз няма да използвам оръжие, а Саша се нуждае от още тренировки.

— Глупости на търкалета! — Вече намръщена, Райли насочи гнева си към горичката. — И двете сте се доказали, при това неведнъж.

— Съгласна съм с теб — кимна Саша. — Но и Аника е права. Аз не съм бърза и силна като вас. Вече съм по-добра и ще ставам още по-добра. Но ти, Аника, си по-бърза и по-силна. И гривните ти са мощно оръжие.

— Във водата аз съм най-добрата, можем да използваме това. Райли, ти стреляш много точно и умееш да се биеш. Саша, ти си по-добра с арбалета дори от Дойл и виждаш неща, които трябва да знаем. Избрани сме заради това, което сме, което умеем. Което ще направим.

— Не можем да сме един екип, ако се делим на два лагера — изтъкна Саша. — На мъже и жени.

— Нормално е мъжете да се тревожат за жените в семейството. А ние сме едно семейство.

Райли забарабани с пръсти по масата.

— Давай, Ани, просветли ни.

— И ние се тревожим — продължи тя. — Аз бих направила всичко по силите си да защитя и тях, и вас, затова трябва да ви наранявам, когато се упражняваме. Когато ни нападнаха във водата в Корфу, първия път, не бях готова. Толкова се радвах, че пак съм в морето. Но оттогава се ослушвам и оглеждам. За да мога да ви защитя.

Саша протегна ръка, сложи я върху тази на Аника.

— Ти ме спаси.

— В последната битка ти отиде на високата скала заедно с Бран, защото знаеше, че той се нуждае от теб. Всички се нуждаехме от теб. А по време на пълната луна, когато Райли се преобрази, дойде да се бие с нас като вълк. Без други оръжия освен зъбите и ноктите си. Те знаят това, нашите мъже. Но се тревожат за жените си.

— Ти си по-толерантна от мен. — Но Райли сви рамене. — Добре де, ще ги оставя да правят каквото искат, стига да не прекалят.

— Ние притежаваме повече. Ти си най-умната.

— Започваш да ми оправяш настроението, Ани.

— Сойер също е умен, а Дойл е живял много дълго, има голям опит. Бран има своите магии. Но ти си най-умната. Ти откриваш нещата. Изкопаваш ги.

— Досега не съм изкопала нищо за въздишките и песните, но работя по въпроса.

— Ще намериш нещо. Или Саша ще получи видение. Тогава ще знаем. — В думите на Аника, в тона й не се долавяше наивност. Долавяше се вяра. — Знанието е сила и оръжие, а ти ни даваш знание. Мъжете го разбират. И все пак… Сойер ме защити, когато не исках да се науча да стрелям. Дойл не се опита да ме принуди, а Бран ми направи гривните.

Тя повдигна ръцете си и медта заблестя на шарената сянка.

— Той знаеше, че така ще се бия по-добре, ще съм по-силна. Когато ти беше вълк, Сойер ти стъкна огън в дъждовна нощ. Това е доброта и грижа. Дойл се боксира със Саша, но не я поваля силно, както поваля Райли. Защото Райли е по-атлетична.

— И по-зла.

— Само в боя.

Райли отново сви рамене, но думите на Саша я накараха да се усмихне широко.

— Мога да бъда много зла, когато поискам. — Облегна се назад със сока си с газирана вода. — И през ум не ми е минавало, че една русалка ще ми обяснява какво представляват мъжете.

— Греша ли?

— Не. Права си за всичко. Както казах, ти си по-толерантна, но не мога да оспоря доводите ти. Особено след като съм най-умната.

— Май и аз съм грешала — замисли се Саша. — Може би не е зле да се отделяме от време на време. Ние имаме женски поглед върху нещата, те — мъжки. Като ги обединим, постигаме по-добри резултати.

— Може ли да задам един въпрос за мъжете? Не е свързан с битки.

— Разбира се.

— Ти как накара Бран да те целуне за първи път?

— Просто се случи. И двамата бяхме малко ядосани.

— Значи, за да накарам Сойер да ме целуне, трябва да сме ядосани?

С крайчеца на окото си Саша видя как веждите на Райли се повдигат и скриват под дългия й бретон.

— Не е задължително. Хората са различни. Ти имаш чувства към Сойер.

— Той ме изпълва с чувства.

— Тогава направи първата стъпка — посъветва я Райли. — Това позволено ли е в твоя свят? Да целунеш някого първа? — попита тя, за да си изясни нещата.

— О, да. Би било глупаво да не целунеш този, когото харесваш, ако и той го иска.

— Ако питаш мен, Сойер определено го иска.

— Само че не мога. Не ми е разрешено първа да целуна мъж от сушата. Той трябва да ме пожелае, да ми го покаже. Трябва да ме избере.

— И защо така?

— Морските жени умеят да примамват мъжете от сушата. Да ги прелъстяват, така че да нямат избор. Много отдавна, а и не чак толкова, мои посестрими са примамвали мъже, моряци и изследователи.

— Сирените.

— Да. Песента на сирените е красива и неустоима, но може да е опасна за хората. Затова полагаме клетва да не използваме песента и никога да не целуваме първи мъжа, ако получим крака. Клетвата е свещена. Няма да съм достойна за нашето начинание, ако я наруша, защото искам да целуна Сойер.

Тя отправи изпълнени с копнеж очи към лимоновата горичка.

— Но много ми се иска!

— Ама че работа! — Райли погледна Саша. — Аз лично смятам, че той няма да издържи още дълго.

— А аз мисля, че се сдържа от почтеност. Не иска да се възползва от теб, Аника.

— Да се възползва от мен? Ако не исках да го целуна, щях да кажа „не“.

— За хората… от сушата нещата невинаги са черно-бели — обясни й Саша. — Няма нужда да си гадател, за да видиш, че той много би искал да те целуне.

— Наистина ли мислиш така? — Очите на Аника заискриха като напитката, когато погледна към Райли. — А ти?

— Хващам се на бас, че е така!

Аника се засмя и потърка длани.

— Толкова съм щастлива, че поговорих с вас! Това ми дава надежда.

— Значи не можеш да го помолиш да те целуне? — попита Райли.

— Не. Мога само след първия път. След като той ме е избрал.

— А можеш ли да го помолиш да не те целува?

Аника понечи да отговори, намръщи се леко.

— Това е различно. То е… разговор и търсене на отговори. Никой не ми е казвал, че не е разрешено да питам мъж от сушата защо не иска. Само да не го моля да го направи.

Като се засмя отново, тя улови Райли за ръцете.

— Толкова си умна!

— Голям мозък и известен опит с мъжете.

— Веднага ще отида да го попитам!

— По-добре недей. — Саша бързо се пресегна, сложи ръце върху тези на Аника и Райли. — Почакай да останете само двамата. Когато сте сами. Да го попиташ пред мъжете? Ще се почувства неловко.

— О! Ще направя както казваш. Толкова ми помогна!

— Женска солидарност. В замяна ти ще ни разкажеш как е реагирал, след като си го помолила да не го прави.

— Хубаво е, че си поговорихме по женски. Сигурно и мъжете обичат да водят мъжки разговори.

— Този спор вече го спечели. Ето ги, идват.

Райли си помисли, че Саша е права. Нямаше нужда да си гадател, за да видиш, че Сойер си пада по тяхната русалка. Слънчевите очила не скриха факта, че погледът му се насочи право към Аника, преди на лицето му да се появи приятна усмивка, докато приближаваше по моравата към масата.

— Това изглежда добре.

— Значи имате късмет, че направих цяла кана и донесох достатъчно чаши за всички, преди да разбера, че вие тримата провеждате „среща на високо равнище“ в горичката.

Бран пристъпи зад стола на Саша, зарови пръсти в косата й.

— Направихме някои изчисления за най-добрите позиции на светлинната отвара. Първото количество ще е готово след залез-слънце.

Той седна до нея, вдигна каната.

— Какво имаме тук?

— Вид ягодова лимонада.

— Аз ще пия бира. — Забелязвайки пламъчето в очите на Саша, Дойл се поколеба. — Или не. Бясна ли си, русокоске?

— Може и да съм била. Може и Райли да е била. Но за ваш късмет Аника ни изтъкна някои черти на мъжкия пол и инстинкта на мъжете да закрилят жените си. Дори когато те не са безпомощни. А също, че понякога тези мъже се нуждаят от мъжка компания. Иначе нямаше да сме в такова дружелюбно настроение.

— Благодарим ти, красавице. — Дойл си сипа от газираната напитка в една чаша.

— Казах го, защото вярвам, че ни уважавате. Ако не беше така, и аз щях да съм ви сърдита.

— Не само ви уважаваме. Зависим от вас. Обичаме ви. — Бран взе ръката на Саша, поднесе я към устните си. Когато я свали, Саша държеше роза, жълта като слънцето. Бран се усмихна на шумната въздишка на Аника. — А с любовта идва и загрижеността.

— Не видях да целуваш нашите ръце, ирландецо.

Бран се засмя, посегна към Райли.

— Дай я тук.

— Може би по-късно.

— Междувременно май измислих как да изпълня предложението на Дойл за оръжията. Но ще ми трябва твоята помощ, фейд.

— Имаш я.

— А за пробата ще имам нужда от всички.

— За магията? — попита Аника.

— За магията.

Бран щракна с пръсти и в тях се появи роза, розова като бонбон, и друга, бяла като лед. Предложи розовата на Аника, която засия. Бялата даде на Райли.

— И докато оглеждахме горичката, както и района зад нея, за да решим къде да поставим светлинните бомби, на Сойер му хрумна идея.

— Хрумнала ти е идея? — подсмихна се Райли.

— Случва ми се един-два пъти в годината. Говорихме си за отбрана и нападение, за стратегии, как да устоим на атаките. И си помислих, че сега ще си имаме работа с Малмон, както и с наемниците му. Човешкият елемент. Ако съм човек и искам да щурмувам замъка, няма да го приближа отдолу. По-скоро бих… Може ли?

Посегна към скицника и Саша го побутна към него.

— Ние сме тук. Горичката е тук, това е пътят — започна да обяснява той, докато нахвърляше карта. — Най-близките съседи са тук и тук. Лоша стратегия ще е да ни нападнат откъм пътя. Може би няколко души за заблуда, но това ще е загуба на хора и усилия. Най-уязвими сме от запад и отгоре. Мястото е стръмно. Груб терен, планински. Не могат да се появят изненадващо, но…

— Оръжие с голям обхват — предположи Райли, получи кимване в отговор. Стана, излезе от беседката, погледна нагоре. — Доста добро прикритие. Ние можем да се скрием в горичката и донякъде в къщата, но един добър снайперист — а той използва добри — ще ни свали като круши.

— Малмон не ни иска мъртви — каза Саша. — Или поне не всички.

— Упойка. — С ръце в джобовете Райли продължи да се оглежда. — Той знае къде сме и че така или иначе не може да убие Дойл. Ще иска мен и Аника живи. За него ние сме по-ценни живи и пленени. Бран, Саша — може би ще е любопитен и ще ги остави живи и неспособни да се отбраняват, но Сойер? На Малмон му трябва само компасът. Няма проблем да те застреля в главата.

— Не го казвай — промърмори Аника.

— Съжалявам, но той вече се е опитвал да го убие веднъж. Ще се опита отново.

— Само че това няма да му помогне. И да ме убие, пак няма да притежава компаса. Не можеш просто да го вземеш — обясни Сойер. — Трябва да ти е даден. Искам да кажа — да ти е подарен. Иначе просто ще се върне при дядо.

— Хммм. — Райли се върна при масата. — Той знае ли го?

— Би трябвало, но в Мароко много го ядосах, затова изпрати по петите ми наемен убиец. Възможно е да не е проучил достатъчно добре как работи компасът.

— Да, Малмон и неговите гневни изблици. Какъв е планът?

— Трябва да огледаме района, преди Малмон да се появи. Имаш ли новини от контакта си? — попита Сойер.

— Не още, но ще получа — увери го Райли.

— Дойл познава терена.

Райли вдигна вежди към Дойл.

— Минали са неколкостотин години. Толкова ли е силна паметта ти?

— Достатъчно силна. И тъй като е такава, по-добре утре да поемем нагоре, вместо към морето. Не можем да намерим звездата, ако сме мъртви или пленени.

— Няма спор. А когато се качим горе — което ще е повече катерене, отколкото ходене — и разберем къде биха разположили хората си?

— Ще им поставим капани.

Райли вдигна пръст към Сойер.

— Това ми харесва!

— Не можем да използваме светлинните бомби — изтъкна Бран. — Има риск някой турист или местен да задействат някоя и да пострадат.

— Моите гривни няма да ги наранят.

Бран кимна към Аника.

— Точно така. Затова трябва да измисля нещо подобно. Нещо, което ще наранява само злото или някой със зли намерения. Вече имам идеи.

— Тогава довечера си освободен от домашните задължения.

— Аз ще свърша работата на Бран — предложи Аника.

— Благодаря ти. Ще имам нужда от помощта на Саша, затова тя отпада като главен готвач.

— Аз ще я отменя. — Сойер сви рамене. — Не е кой знае какво.

— Да се залавяме за работа тогава.

— Останалите ще потренираме малко в горичката — заяви Дойл, когато Бран и Саша се изправиха.

— Боях се, че ще го кажеш.

Дойл хвърли поглед към Сойер.

— Един час, после ще пием бира.

Макар Аника да не обичаше бира, тя тренира един час. Не й харесаха синините, получени от Дойл, докато й показваше как да се защитава срещу онова, което наричаше различни видове хватки.

Но той й напомни, че синините са за предпочитане пред затварянето в клетка.

Тя обичаше вино и да помага на Сойер в приготвянето на вечерята, затова се наслаждаваше и на двете. Беше се заловила да приготвя нещо, което той нарече брускета — отряза дългия хляб на две, запече го, докато Сойер приготвяше пилето за ястието, наречено алфредо[2].

— Помниш ли как се реже на ситно?

— Да, на малки късчета.

— Много малки, ето ти тези „Рома“[3] домати и чесъна.

Тя се отдаде на работата, представяйки си колко хубаво ще е да готви така с него, без синините от тренировката или мислите за предстоящите битки.

— Пилето мирише хубаво.

— И ще стане много вкусно с фетучините и соса „Алфредо“. Добра работа. Сега босилека, който откъснах от градината. Трябва да нарежеш и него много ситно.

— Разбрах, много ситно. Ако живеех на сушата, щях да имам градина с цветя, билки и зеленчуци. Щях да седя в нея всеки ден и да пия вино.

— Хубава мечта.

Той й показа какво още да направи — с малко вино, зехтин, оцет, сирене, черен пипер и сол.

— Трябва да престои малко така — каза й, докато приготвяше сос в тигана. — За да се смесят ароматите.

Харесваше й как изглеждаше той, докато разбърква нещата — тялото му се отпускаше, в косата му се отразяваше слънчевата светлина, която струеше през прозорците.

— В къщата на сушата щях да имам кухня като тази, с широки прозорци за слънцето, голяма, лъскава кутия за студени неща и такива красиви чинии.

— И голям килер.

— Голям килер — повтори тя.

— Дълъг широк полуостров с плот за закуска.

— Полуостров е земна маса, оградена от трите страни с вода.

— Отваряла си си ушите! — Той размаха закачливо пръст. — В кухнята това е вид плот. За приготвяне на храна и за сядане. Хората могат да се хранят на него или да си правят компания, докато готвят.

— За да не са самотни. Ти имаш ли такава кухня?

— Аз? Не. Мама има хубава кухня, а баба и дядо? Тяхната е смесица от старомодни неща и практически нововъведения. Но сега ние създаваме кухнята мечта от нулата.

Мисълта да мечтае с него накара сърцето й да запее.

— Какъв цвят е?

— Кой е любимият ти?

— О, има твърде много, за да избера любим.

— Тогава нека да е зелено, като очите ти. Прибори от неръждаема стомана, печка с шест газови горелки. Може би тъмносиво за шкафовете.

— Твоите очи са сиви. Харесвам сивото.

— С много витрини, открити или остъклени — за красивите ти чинии. Голям килер, солидна мивка, широки прозорци. С южно изложение, за да имаш билки в саксии през зимата. Добро начало — каза той, докато пълнеше една тенджера с вода.

— Може ли да е близо до морето?

— Хей, това е кухня мечта, забрави ли? Можеш да имаш всичко, което пожелаеш.

— Искам да е в къща край морето. И да готвим заедно в нея всяка вечер.

Той вдигна поглед и тя почувства, че се кани да заговори. Но в кухнята влезе Райли.

— Малмон е в Лондон. — Тя взе една чаша, наля си вино. — Моят човек казва, че е видян да влиза и излиза от една къща край Хайд Парк, принадлежала на някакъв богат тип и третата му жена. А те не били виждани от няколко дни. Друго? Икономът на Малмон се е обесил. Полицията е провела разследване — няма съмнение, че става дума за самоубийство.

— Защо икономът? — учуди се Сойер.

— Не мога да кажа, но са липсвали следи от опиати, борба, употреба на сила. Говори се, че Малмон се кани да наеме вила в Капри и събира част от наемниците си.

— Те знаят къде сме. Но докато той е в Лондон и се организира, имаме още малко време.

— Нереза също знае — намеси се Аника. — Със сигурност знае какво прави този Малмон. Може да дойде по-рано.

— Ние ще сме готови — увери я Сойер. — И като стана дума за това, вечерята е почти готова.

— Райли трябва да сложи масата.

— Какво? О, добре.

— Аз правя бру… сета?

— Брускета — поправи я Сойер.

Аника упражни беззвучно правилния изговор, докато Райли вадеше чиниите.

Докато хапваха заедно и правеха планове, Аника хвърляше по едно око към небето. Нереза щеше да изпрати тварите си оттам.

По-късно излезе и се загледа в морето. Когато Сойер се присъедини към нея, тя си позволи да се облегне на него.

— Опитай се да поспиш. Наистина мисля, че имаме още няколко дни.

— Защо смяташ така?

— Според мен тя първо ще използва Малмон, да види какво ще направи той, дали ще успее да ни навреди. Последния път я наранихме и тя няма да го забрави. Провали се, затова ще опита нещо друго. Това друго е участието на Малмон.

— Не бива да го оставиш да те нарани.

— Нямам такова намерение.

— Обичам да се разхождам в планината. Утре ще оглеждаме хълмовете, но… няма да отидем до морето. На Корфу можех да сляза до него нощем или рано сутрин. Сега е твърде далече.

— Аз мога да те сваля. — Сойер извади компаса си.

— Ще го направиш ли?

— Разбира се. Може да поплуваш, но после трябва да поспиш. Утре ще е горещо и изкачването ще е трудно. След това трябва да се задоволиш с басейна. Хайде, отивай да си облечеш банския.

Когато тя се усмихна и плъзна поглед към него изпод мигли, той кимна.

— Ясно, схванах. Такъв вид плуване. Е, би трябвало да е безлюдно по това време на нощта.

— Ще си сменя краката чак когато вляза във водата и се отдалеча достатъчно.

— Добре. Готова ли си? — попита той и я улови за ръката.

— О, да!

Тя се държеше здраво за него, докато летяха.

Бележки

[1] Американска рок група, сформирана през 1965 г. Музиката им е смесица от рок, блус, кънтри, реге и джаз. — Б.пр.

[2] Паста с пиле и сметанов сос. — Б.пр.

[3] Сорт домати за консервиране. — Б.пр.