Нора Робъртс
Заливът на въздишките (10)

9

Фокусираха се върху източната част на острова, гмуркаха се в заливчетата и дълбоките пещери. Аника не чу въздишки или песни. Само веднъж почувства нещо във водата — достатъчно голямо, за да е човек или акула.

Но беше само друга двойка гмуркачи — мъж и жена — които май повече се интересуваха един от друг, отколкото от морския свят.

След второто гмурване Аника поведе останалите към лодката. Щеше да е много бдителна, докато преживеят нарисуваното от Саша и отново се завърнат живи и здрави.

Излезе от водата, както винаги доволна, че ще свали плавниците — толкова досадни и странни — които трябваше да носи, когато беше с крака.

Саша се появи зад нея, после Сойер. За да е полезна, Аника отвори кутията с изстудени напитки. Саша щеше да иска вода, но Сойер и Райли обичаха кола, а…

Докато вадеше бутилките, една птица се спусна от небето и кацна на перилото. Тя я погледна набързо, усмихна й се.

После остави бутилките, изправи се.

— Ти не си птица.

Саша, заета да сваля ципа на водолазния си костюм, погледна към нея.

— Съжалявам, какво каза?

— Това е едно от нейните създания!

Птицата не помръдна, но завъртя грозната си глава, взря се с лъскавите си жълти очи в Сойер, който посягаше към раницата за пистолета.

— Не стреляй — прошепна Саша. — Изчакай Бран и останалите.

Докато Райли се качваше в лодката, на перилото тежко кацна втора птица.

— Имаме си компания. — Райли извади ножа от канията.

Птиците бяха с размерите на гълъби, но с жилави, почти изсушени тела и едри глави, които се въртяха напред-назад като на кукумявка. Двойката седеше мълчаливо, появи се и трета птица, която кацна до тях. Очите им, мръсно жълти, ги гледаха немигащо. Лъскавите черни пера не помръдваха.

Бран се изтърколи в лодката, изви глава и видя, че зад него Дойл вади ножа си.

— Тя ли ги е изпратила? — Устните му се разтеглиха в мрачна усмивка. — Нейните вестители? Да ни подплашат? Това ли е измислила?

Саша се обърна, притисна ръка към главата си, протегна другата — сигнал да изчакат.

— „Дойди и виж!“ — така пише в книгата на вашия бог. „И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му.“^[1] Затова изпращам блед кон и ездач. Вашата смърт идва! И вашият ад я следва! Птиците ми ще глозгат костите ви, кучетата ми ще пият от кръвта ви!

Тя поклати яростно глава, докато Бран я приближаваше:

— Чакайте! Чакайте! — Задиша дълбоко със затворени очи, а когато отново ги отвори, те горяха като огнени кристали. Когато заговори, гласът й бе силен и отекваше над водата: — А ние казваме — ти никога няма да имаш звездите! Изпрати своя кон, своя ездач, изпрати най-лошото и ние ще го преодолеем, ще преодолеем всичко. И теб също, докато остарееш, докато се сбръчкаш и силите те напуснат. Ние сме твоята смърт, твоето унищожение. Дойди и виж! — Саша отметна назад глава и прилепи ръце към бедрата си с разтворени пръсти. — Дойди и виж!

Птиците изпищяха, разпериха криле и полетяха към Саша.

Аника вдигна ръка, за да предпази лицето й, изстреля лъч от гривната си, докато Бран изпращаше нажежени до синьо светкавици към останалите две.

Телата им се превърнаха в зловонен черен пушек.

— Нараних я! — С треперлив, озадачен смях Саша отново притисна пръсти към слепоочието си. — Нараних я. Почувствах болката й. Нараних я също толкова… не, повече, отколкото тя мен!

— Носът ти кърви — промърмори Аника и го попи внимателно с хавлиена кърпа.

— Всичко е наред. Добре съм. — С блеснали от сълзи ликуващи очи Саша погледна Бран. — Направих го!

— Фейд. — Изпълнен с любов и леко обезпокоен, той я притегли към себе си, прегърна я. — Любима. Поседни, поседни малко. — Докато го казваше, я придърпа в скута си. — Трябва й вода.

— Добре съм. — Отново смях, малко по-уверен. — Не виждате ли? Добре съм! Чух я да пищи от болка, от ярост. Да, може би не е зле да взема нещо за главоболието, но я победих. Победих я, Бран. Бях в главата й!

— Хайде, позволи ми да ти помогна. — Той нежно постави пръсти върху слепоочията й, прокара ръце по черепа й. — Дай ми болката си, за да си отиде.

— Пийни малко. — Като коленичи, Аника подаде настоятелно водата на Саша, хвана ръката й, притисна я към бузата си. — Беше толкова силна, толкова храбра!

— Чувствах се силна. Нарочно й позволих да влезе в мен. Знаех, че е време, знаех, че ще мога да го направя.

— Изобщо не се съмнявам в теб! — Бран я целуна. — Съкрати ми живота с няколко години, но не се съмнявам в теб.

— Сега ще ни атакува по-мощно.

Райли хвърли бърз поглед към Дойл.

— Сега ще ни атакува по-мощно — повтори той, — защото знае, че тази, която е мислела за слаба — аз също го мислех — е много по-силна, отколкото изглежда.

— Затова се опитва да ни пробута „Откровенията“? Четиримата ездачи, глупостите за края на света? Че може да го докара? Бран, защо не вземеш да ни приготвиш повечко „огън и жупел“. Да й покажем какво е ад.

— Малмон не е бледият ездач. — Сойер извади кола, подхвърли я на Райли, взе друга за себе си, предложи бутилка сок на Аника. — Той е психопат, богат главорез.

— Сега е повече от това — напомни му Саша.

— Каквото и да е, ти вече го каза. Ще ги победим. — Той отпи от колата. — Саша Ригс, ти току-що надви богиня. Какво смяташ да правиш сега?

— Смятам да намеря останалите две Звезди, после ще танцувам на слънчев плаж. Знам, че ще успеем.

— Но засега стига толкова гмуркане.

— Добре съм, Сойер, наистина.

— Добре или не, Сойер е прав. Приключваме за днес. — Дойл тръгна към рубката.

Райли се отпусна до Саша, потупа я по рамото.

— Да се порадваме на победата. А и трябва да видя дали моят човек е намерил каквото поиска Сойер.

Когато се увери, че Саша се е успокоила, Аника се отдалечи и седна до Сойер, хвана го за ръката.

— Разбрах.

— Какво разбра?

— Разбрах каквото ми каза ти и каквото знаех с ума си, но не и със сърцето. Когато птицата, която не беше птица, полетя към Саша и аз я унищожих. Щях да направя същото и ако беше човек. Щях да направя същото.

Когато тя се облегна на него, той я прегърна, взе я в обятията си, както Бран бе гушнал Саша, докато лодката пореше водата обратно към сушата.

Щом стигнаха в пристанището, Райли извади телефона си.

— Здрасти — каза и се отдалечи.

— Саша трябва да хапне джелато. За награда — настоя Аника.

— Трудно ми е да откажа джелато, но… Хей, бързо действаш! — възкликна Саша, когато Райли се върна при тях.

— Бързо и успешно. Имаш всичко от списъка, Сойер. Ще го взема след около час.

— Значи си отворих работа.

— Един час. Това е идеално. Тъкмо с Аника и Райли ще отидем на пазар.

— На пазар! — Аника засия и потърка доволно длани.

— На пазар? — Райли се намръщи, избута надолу очилата си, духна в бретона си. — За какво?

— Все едно. — Саша хвана Райли за ръката, стисна я предупредително. — Трите ще отидем на пазар, ще вземем частите на Сойер и… ще купим пица за вечеря.

— Ти имаше дълъг ден — поде Бран. — А и Нереза вече направи първия си ход, по-добре е да останем заедно.

— Днес тя няма да се опитва повече, освен това знаеш, че мога да се справя. Нали няма да ми кажеш, че ние трите не можем да се справим, защото сме жени?

— Не се бъркай, приятел — предупреди го Сойер. — Няма да спечелиш. Но ние бихме могли да се навъртаме наоколо, докато вие…

— Да ви няма! И тримата. Щом ще получавам награда, предпочитам да не ми висите на главата. — За да подсили думите си, Саша се повдигна на пръсти и целуна лекичко Бран. — След два часа ще сме у дома.

— Ако не сте…

— Ще бъдем.

— Стойте заедно.

— Разбира се. — Саша им махна, изчака да се отдалечат достатъчно. — Добре.

— Може да си купя нови обеци!

— Няма да ходим на пазар.

Аника я погледна недоумяващо.

— Но ти каза…

— Искаш ли да говорим за секс?

— Да! — Аника улови Саша за ръката. — Значи е заговор!

— Точно така.

— Ако ще говорим за секс, при положение че аз не правя такъв, искам алкохол. — Райли огледа пристанището. — Хайде да намерим местенце с изглед и белини.

След десетина минути — Райли действаше бързо — те седяха на сенчеста тераса с изглед към морето и лодките. Тя поръча на италиански, флиртувайки с келнера, който веднага откликна.

Райли въздъхна, облегна се назад.

— Само си доказвам, че мога да правя секс, ако искам свалка за една нощ. Така. — Тя махна към Аника. — Докторите са тук. Можеш да започваш.

— Ти и лекар ли си?

— Иска да каже, че сме готови да те изслушаме — обясни Саша.

— О! Значи ще си поприказваме по женски?

— Точно така — кимна Саша.

— Сойер казва, че правилата за секса са сложни. Щом са толкова строги, как хората правят секс?

— Уместен въпрос. Преди мислех, че е по-добре човек да забрави за секса заради всички възможни усложнения. Наистина го вярвах, докато не се появи Бран.

— Защото сте сродни души.

— Да. — И не беше ли това истинско чудо? — Не знаех, че той изпитва същото като мен. Но освен това ме прие такава, каквато съм. Преди него никой не го беше правил. Преди всички вас.

— А аз дори не исках да правя секс с нея. — Райли се усмихна широко на келнера, когато той донесе белинито.

— Но тя е много хубава, мила и умна. Щяхте да правите хубав секс.

Заинтригувана, Райли попита:

— Сред морските хора има ли гейове? Разрешено ли е да спите с някой от същия пол?

— Разбира се — различно е, заради телата ни, и не се ражда поколение, но не можеш да диктуваш на сърцето си, нали така?

— Пия за това! — Райли взе белинито си.

— При вас как е? Имате ли правило, че не може да го правите?

— Вече го елиминираме. По-бавно на някои места, но работим по въпроса.

Аника издиша шумно, смръщи чело над питието си.

— Значи правилата са глупави?

— Може би някои, но като цяло зависят.

Аника разтвори недоумяващо ръце.

— Как така зависят? Нали са правила?

— Ще ни трябва още белини — реши Райли. — И сладкиши.

— Мен не ме брой. Правилата, Ани, зависят от конкретните хора, от ситуацията. Например, ако Бран беше женен или сгоден за друга жена.

— Правилото за необвързаността — поясни Райли.

— Разбирам и съм съгласна. И разбирам, че не бива да е насила. Но да си „чист“ — защо това трябва да е важно при секса?

— Не такова „чисто“. По-скоро да покажеш на партньора си, че си здрав — сексуално имам предвид. — Саша поклати глава. — Но това едва ли е необходимо при теб или Сойер, затова засега ще си спестим по-сложното обяснение. Останалите правила — тези, които зависят? Някои идват от морала или разбиранията на човека.

— Знам какво е морал. Сойер е почтен. Може би твърде почтен. Опитах се да му обясня, че когато онова на рисунката се случи, аз мога да се измъкна. Той да премести останалите — понеже е ранен, и е по-добре да ме остави, за да…

— Глупости на търкалета! Това е изключено!

Аника се извърна безпомощно към Райли.

— Но аз мога да…

— Пет пари не давам какво можеш! И ако Сойер ти е казал нещо друго, ще си разваля мнението за него! Но първо хубавичко ще го насоля.

— Това е обидно, Аника — каза Саша по-внимателно. — Обиждаш ни, като предлагаш подобно нещо.

— Не съм искала да ви обидя. Обичам ви, всички. Наранила ли съм чувствата му? — Сърцето й се сви от болка, умът й се замъгли. — О, извинявайте ме! Ще му кажа, че съжалявам.

— Не се безпокой за това — посъветва я Райли. — И помни: „Един за всички, всички за един!“.

— Един за всички, всички за един — повтори Аника. — Това е закон. Няма да го забравя. Нараних чувствата му, затова той не иска да прави секс с мен.

— Не мисля, че е това. Определено ще поръчам още белини.

С кимване Райли направи знак на сервитьора, подхвана дълъг, закачлив разговор.

Заинтригувана, Аника наблюдаваше как сервитьорът хвърля погледи на Райли.

— Той е готов да прави секс с теб.

— Виждам. Сексът с непознат може да е вълнуващ, а неизвестността е част от вълнението. Но точно сега си имам достатъчно вълнения. А и в момента говорим за теб и Сойер. Уверявам те, че той е правил секс с теб няколкостотин пъти в главата си.

— Но аз искам да прави секс с тялото си.

— Не те виня.

Като кимна на Райли, Аника се наведе напред.

— Сервитьорът е смел и силен, мил и много красив. Но ти не правиш секс с него.

— Хммм! Е, да, сладур е — секси сладур. И е отракан, но… или харесваш някой, или — не, нали така?

— Да. — Доволна, Аника се облегна назад. — Сърцето е загадка. Аз искам Сойер и той иска мен. Неговото… как го нарече ти, не си спомням. — Тя се потупа по скута.

— За това има много имена.

— Ние ще се придържаме към „пенис“ — засмя се Саша и сръчка Райли.

— Неговият пенис става твърд, значи е готов за секс, когато се целуваме, когато ме докосва. Това е желание и виждам желанието в очите му. Но не вкарва пениса си в мен.

— Толкова ли е просто в твоя свят? — зачуди се Саша.

— Може да има ритуал за чифтосване — това е по-сериозно. Или е просто за забавление. За задоволяване на нуждите.

— Значи и при вас не е много по-различно. Виж, това е добър баланс, така мисля. Аз май съм по-разкрепостена от Саша.

— Ей!

— Преди Бран — допълни Райли.

— Добре. Ти печелиш.

— Казвам, че моралът на Сойер прави правилата му по отношение на теб по-сложни. Той не иска да се възползва от теб или от ситуацията. Това не означава, че не иска да те чука или че не си представя как те чука.

— Да ме чука. О! Защото телата… — Очарована, Аника плесна с ръце. — Харесва ми. Забавна дума. Как мога да го накарам — но не насила — да спре да си представя и да започне да ме чука?

— Скочи му.

Райли примигна.

— Леле! Изненадваш ме, Саша.

— А ме нарече „задръстена“.

— Не съм… е, може и да съм. Да, добър съвет.

— Като в бой?

— Не. Ти правиш първия ход. Отиваш при него, поощряваш… чукането — реши Саша. — Затваряш вратата и сваляш дрехите си. После, ако е необходимо, сваляш неговите.

— Продължавай, Саша!

— Вече не съм задръстена — каза тя със самодоволна усмивка. — Не бих го предложила, ако не усещах колко много те желае, Ани. Толкова е силно, че няма как да не го усетя.

— Това е морал, знам. Но ти усещаш желанието му към мен?

— Да. И борбата му да го овладее.

— Значи трябва да направя така, че да престане да се бори. — Сърцето на Аника заби по-силно и тя притисна ръка към него. — Това разрешено ли е?

— Дори се насърчава. — Когато сервитьорът се върна, Райли го посрещна с чаровна усмивчица.

Той вече флиртуваше и с трите, докато им сервираше следващата поръчка заедно с малки чинийки и плато, отрупано с различни видове сладкиши.

— Belle donne^[2] — Той целуна връхчетата на пръстите си. — За мен е удоволствие да ви обслужвам.

Райли го гледаше как се отдалечава.

— Може и да си променя решението…

— Не — отсече Саша.

— Лесно ти е на теб… но си права. Ще трябва да се задоволя със сладките.

— Може ли да помогна на Сойер с борбата му, да му скоча, за да ме чука довечера?

— Ти решаваш. — След бърз оглед Райли си взе един еклер от платото. — Но ни е нужен за бръмбарите.

След като помисли малко, Аника кимна.

— Това е по-важно от чукането. Но когато свърши с бръмбарите?

— Действай. Какъв е този? — Саша посочи един сладкиш.

— Какво ти пука как се казва, щом изглежда добре? Бомболони — върхът на поничките. Ето! — Тя избра един сладкиш — кексче, поръсено със захар, и го сложи в чинията на Аника. — Това ще ти хареса. В момента си правим малък купон.

— Обичам купоните. Благодаря ви, че ми помогнахте да разбера правилата на чукането.

— Едва ли имаш нужда от това пожелание, но… — Саша хвана ръката на Аника. — … успех!

— Сега яжте и пийте, дами. След двайсет минути имаме среща.

— По пътя може ли да се отбием в магазините?

Преди Райли да успее да възрази, Саша кимна.

— Всъщност дори се налага. Не можем да се върнем без доказателство, че сме били където казахме, че ще бъдем.

— По дяволите! Но ще го направим бързо. Много бързо! — настоя Райли.

— О, аз съм бърза!

— Да, да. Ще повярвам, когато го видя.

 

 

Върнаха се отрупани с покупки. Може би Аника не успя да изпълни желанието на Райли за бързо пазаруване, но успя да си купи два чифта обеци, сандали — едните с петнайсетсантиметрови токчета, на които ходеше сякаш бе родена с тях, миниатюрна чантичка, побираща единствено въздух, но с мидена закопчалка, която я очарова, и три нови рокли.

Заедно трите изкачиха хълма, натоварени с торбите, частите за Сойер и три големи пици.

— Къде ще носиш тези токчета, по дяволите? — изсумтя Райли.

— Ще ги носи, когато прелъстява Сойер. Ще си ги сложи, ще свали роклята и ще остане само по токчета.

— Може и да си нова в това, Саша, но определено те бива в стратегиите.

— Толкова се забавлявах! Новите обеци много ти отиват, Райли.

Като сви рамене, Райли прие собствената си слабост.

— В боя всеки противник с удоволствие ще ги хване и дръпне.

— Харесват ми. Също и тези на Саша, а тя ще е много красива в новата си рокля и сандалите. Трябваше да купиш роклята, която ти показах, Райли.

— Аз няма да прелъстявам никого.

— Имаш много хубаво тяло. Дребно, силно и гъвкаво, а гърдите ти са прекрасни.

— Но си нямам гадже, нали? Благодаря ти все пак.

— В моя свят и мъжете, и жените биха искали да те чукат.

Трите влязоха със смях в къщата, слагайки край на безпокойството на Бран.

— Явно добре сте напазарували — отбеляза той.

— Отлично! Носим ви и пица, както обещахме. — Саша повдигна лице за целувка.

— Ще я отнеса в кухнята. Дойл е в горичката… или поне беше. Сойер е отвън, работи върху плановете.

— Райли ще му занесе нещата. — Саша смушка тайничко Аника. — Ние се качваме горе да приберем останалите покупки.

— Това стратегия ли е? — попита Аника, докато тръгваха.

— Нека да усети липсата ти, да се чуди къде си. Не си слагай токчетата. Запази ги за по-късно.

— Прилича на игра.

— Малко, но в нея печелите и двамата.

Пред вратата на стаята си Аника остави торбите и прегърна сърдечно Саша.

— Благодаря ти! Ти и Райли сте моите сестри в този свят, и в моя също!

— Научих какво е семейство от вас. Когато мисията ни свърши, ще се опитам да използвам всичко, което научих, в отношенията ми с мама. Ще се видим долу.

— Облечи си новата рокля!

 

 

Аника разбираше от игри, разбираше и от ритуали. Беше гледала как три от сестрите й изпълняват ритуала на свързване с избрания партньор. Той включваше флиртуване, привидна липса на интерес, отново флиртуване.

Макар да знаеше, че Сойер не може да е неин партньор за цял живот, тя го обичаше, винаги щеше да го обича, така че ритуалът от нейна страна бе позволен.

Тя се преоблече — не в новата си рокля, защото Саша трябваше да блести в своята. Но използва цвета за устни и четчицата за цвят на миглите, както знаеше, че правят жените, за да изглеждат още по-красиви.

След като слезе долу, приготви — както я бе научила Саша — кана с пенлив плодов сок. На една табла подреди каната, чаши и купа с лед, ако някой поиска.

Сойер седеше край масата в беседката с нещата, които Райли му бе намерила, рисунка, която бе направил, и някакъв инструмент, който й заприлича на пистолет.

Тъй като Дойл седеше срещу него и го гледаше как работи, тя се усмихна и остави таблата на масата.

— Приготвих ви студени напитки, защото след малко с пицата ще искате бира. Бран ще я претопли за вечеря. Това ли е „бръмбарът“? — попита тя, докато наливаше сока в чашите.

— Ще бъде. Трябва да прикрепя този кондензатор…

— Да не е като оня, който прави възможно пътуването във времето?^[3] — провикна се Райли от терасата си.

— Много смешно. Тук имам материал за три стайни предаватели, затова трябва да решим къде е най-добре да ги разположим.

— Къде си се научил на това? — учуди се Дойл.

— Просто съм любопитен. Разглобих едно старо радио, после стар телефонен секретар, една от повредените ми колички с дистанционно… такива неща. Сглобявах ги, за да си играя на шпионин. Това ще е малко по-сложно, но ще се справя. — Той вдигна поглед към Аника. — О, изглеждаш добре! Искам да кажа, че винаги изглеждаш добре, но…

— Благодаря. — Тя прокара пръст по рамото му, докато минаваше зад него. После приседна на ръба на масата с гръб към него и с лице към Дойл.

Да, тя разбираше от ритуали.

— Много добре караш лодката.

— Хубаво корито.

— Много хубаво. Ще научиш ли и мен? Обичам да се уча. В замяна мога да те науча да правиш кълбо напред.

— Ако правя кълбо напред, няма да мога да държа меча.

— Ще те науча да го правиш само с една ръка. Ти си силен. — Тя нарочно се протегна, потупа бицепсите му. — Можеш да скочиш само с една ръка, така ще замахнеш с меча към краката, а стъпалата ти ще ударят лицето.

— С една ръка?

— Да, ще те науча. И да тичаш нагоре по стени, и без да използваш ръцете си, да правиш задно салто. Може да използваш тези неща в боя. Искаш ли да ти покажа?

— Разбира се. Обичам новите неща.

Когато той стана, за да отиде с нея до ивицата морава, хвърли поглед назад към смръщения Сойер, после нагоре към Райли. Тя се ухили и се облегна на парапета, за да наблюдава шоуто.

Чу Сойер да ругае.

— Проблем ли има, каубой?

— Нищо. Просто леко се изгорих.

Той гледаше Аника, роклята й, която се смъкваше до главата, великолепните й крака, които се премятаха шеметно във въздуха.

— Ясно — каза и отново се ухили.