Каролайн Линдън
Една нощ в Лондон (27)

Глава 27

Сватбата беше скромна и в тесен кръг. Джорджина присъстваше в нова розова рокля, със сияещи очи и доволна да бъде шаферка на леля си. Елен Хейуд стоеше по-назад, някак несигурна дали е добре дошла, но Франческа я посрещна усмихната. Още я болеше да вижда Джорджина така привързана към Елен, но намираше удовлетворение във вниманието и любовта, които племенничката й засвидетелстваше.

Алкънбъри не се появи. Оправда отсъствието си с неотложни семейни дела. Франческа имаше известни съмнения, а Сали Лъдлоу се кълнеше, че не знае нищо по въпроса. Сали дойде с мъжа си и изпита известно страхопочитание, прекрачвайки прага на семейство Дърам, но се поотпусна, след като Едуард любезно и дълго разговаря с тях. По-късно прошепна на Франческа, че наистина е толкова чаровен, колкото я беше уверявала и ако я обича, коя е тя да възразява.

Франческа се запозна с част от семейството на Едуард. Остана запленена от леля му и чичо му, граф и графиня Даулинг, представителна възрастна двойка. Лейди Даулинг я приветства топло с „добре дошла“ в семейството. Накара Франческа да обещае, че ще се отбие на чай до седмица и смъмри Едуард защо не ги е запознал по-рано.

— Ти и брат ти сте едни… — възнегодува графинята и го погледна с упрек. — Готова съм да ти издърпам ушите заради отношението ти към женитбата. Едуард се усмихна.

— Два пъти ти се извиних, лельо. Не можеш да ме виниш за поведението на Чарли.

— Не говоря за Чарли — промърмори графинята.

— А за Джерард ли? — Едуард свъси вежди. — Какво е направил Джерард по отношение на женитбата? Напусна града преди две седмици и оттогава от него няма ни вест, ни кост.

— Негова светлост, херцога на Дърам! — изкънтя гласът на Блакбридж в салона, преди графиня Даулинг да успее да му отговори.

Всички се обърнаха към входа. Херцогът явно го очакваше, защото се забави за малко на прага. Изглеждаше привлекателен, елегантен и изключително опасен. Дори Сали Лъдлоу, щастливо омъжена за господин Лъдлоу от десет години, се загледа как Негова светлост обхожда помещението грациозно като пантера, независимо от бастуна на който се подпираше.

Едуард видимо се забавляваше.

— Много мило, че дойде, Чарли — поздрави той брат си. — Това е съпругата ми, Франческа. Скъпа, по-големият ми брат.

— Много мило, че ме покани, Едуард — провлечено отвърна херцогът. Впи тъмните си очи във Франческа и се поклони. — Чаках прекалено дълго, за да се запозная с тази дама.

— Но аз съм чувала достатъчно за вас, Ваша светлост — увери го Франческа и направи реверанс.

Дърам още държеше ръката й и я наблюдаваше внимателно през присвитите си очи.

— Надявам се всичко да е било скандално.

— Определено, ваша светлост — увери тя.

— Отлично. — Той се усмихна бавно. — Добре дошла в семейството, скъпа, наричай ме Дърам.

— Радвам се най-после да го чуя — намеси се Едуард.

Херцогът го погледна раздразнено.

— Надявам се, след като не си мръдна пръста.

Едуард само се усмихна и дръпна Франческа настрана.

— Явно най-после титлата го е заинтересувала — доволен й прошепна той.

— Но и ти не си готов да се откажеш от имението — отвърна тя също така тихо.

Независимо от твърденията колко е безразличен към загубата на Дърам, Франческа знаеше, че държи много на имота, за да го даде без бой.

— Не, естествено. Но няма защо Чарли да знае. Ще е добре да се потруди малко.

Тя потисна напушилия я смях, а той й намигна. Франческа се сети за първоначалните си впечатления за него, студен и безцветен и поклати глава. Беше сбъркала изцяло в преценката си. Не приличаше на нея, по-скоро я допълваше идеално. Неговата сила компенсираше нейните слабости, а тя се надяваше, че нейните положителни черти правят същото за него. Определено не бе очаквала да срещне любовта в негово лице и постоянно се изненадваше колко силни са чувствата й към него.

Блакбридж се приближи и възпитано си прочисти гърлото. Държеше доста смачкан плик.

— Това писмо, сър, пристигна току-що.

Едуард го пое. Франческа зърна думите „Изключително важно“, изписани отпред. Той кимна, за да освободи иконома, и разчупи печата. Известно време чете мълчаливо, а после свъси вежди.

— Боже… — промърмори той накрая.

— Какво има?

Тя постави разтревожено ръка върху неговата.

— Брат ми Джерард — обясни той, докато все още четеше. Потърка с палец новия пръстен на ръката й. — Забъркал се е в ужасна каша.

— Трябва ли да отидеш при него?

Едуард вдигна очи и улови погледа на брат си. Размаха писмото.

— От Джерард е.

Херцогът се приближи към тях.

— Убиец ли имаме вече в семейството? — поинтересува се той.

— За теб е.

Дърам го изгледа подозрително.

— Прочети го.

Дърам неохотно го взе. Отегченото му изражение изчезна, докато очите му сновяха по редовете. Накрая изглеждаше променен човек.

— Какво, по дяволите…

— Трябва да вземеш мерки веднага — посъветва го Едуард. — Нужна му е помощ.

— Мили боже — стрелна го брат му през присвити очи. — Адресирал го е до теб!

— Не мога да отида. Младоженец съм. — Едуард се усмихна на Франческа. — Чака ме планирането на сватбено пътешествие. — Херцогът изглеждаше онемял от възмущение. — Побързай и късмет, Чарли.

Едуард го изгледа непреклонно, после взе ръката на булката и поведе всички към трапезарията, където ги очакваше богата сватбена гощавка.