Каролайн Линдън
Една нощ в Лондон (23)

Глава 23

Едуард наблюдаваше как Пърсивал Уотс се суети около ридаещата си сестра. Хлипанията, разтърсващи раменете на Елен Хейуд, не бяха на човек, който губи само състоянието си. Не за пръв път се запита какво би предприела Франческа, ако плановете й се осуетят. Или напълно грешеше, или госпожа Хейуд беше дълбоко привързана към момиченцето, вероятно колкото самата Франческа.

Заподозря го, когато пресрещна Пърсивал Уотс с децата в антрето. Уотс очевидно току-що се връщаше от пазар с пълна кошница пакети в едната ръка, а с другата водеше малчуган. Второ момченце, досущ като първото, държеше ръката на стройно тъмнокосо момиченце. Едуард правилно се досети, че това е Джорджина. Децата изглеждаха добре и бъбреха весело, докато не се чу писъкът на госпожа Хейуд. Уотс вече се бе обърнал да побегне, но Едуард го хвана. Пърсивал погледна през отворената врата, забеляза един от пазачите да се приближава и спря. Набързо, но много ясно, Едуард му обясни положението и Уотс кимна колкото недоволно, толкова и примирено. Докато отпрати момченцата в друга стая и стигне до вратата на всекидневната, Джорджина вече бе припнала към Франческа и Едуард чу радостните възгласи от срещата.

Ала след това госпожа Хейуд излезе. Едуард видя разкривеното й от скръб лице и го обзе леко съмнение. Опита се да предупреди Франческа с поглед, но тя сияеше от щастие и видимо триумфираше, хванала Джорджина за ръка. Затвори вратата и се постара да прогони усещането за неминуемо бедствие.

— Сигурно сте дошли да й помогнете да открадне Джорджи — обърна се внезапно Пърсивал Уотс към него с мрачен поглед.

— Тя… Тя ми предложи две хиляди лири, Пърси — проплака сестра му, лицето й бе подпухнало и зачервено.

Уотс изсумтя.

— Колко изобретателно! Готова е да купи дете!

— Иска да постъпи честно — защити я Едуард.

— Честно? Честно ли е да нахълтва тук като господарка, да предлага пари на нас, бедните и обикновени хора, и да очаква да сме й благодарни за постъпката?

Едуард вдигна вежди.

— А честно ли е да откъсвате дете от семейството му, в противоречие с желанията на баща му?

— Ние сме семейството на Джорджи! — сопна се Уотс. — Кой си ти, по дяволите?

— Едуард де Лейси на вашите услуги — отвърна Едуард и го изгледа ледено.

— Пърси… — Госпожа Хейуд бе престанала да хлипа. — Спри, Пърси… Тя възнамерява да вземе Джорджи и не знам как ще я спрем. Заплаши да се обърне към съда, ако не приема предложението й. Как да постъпим?

Уотс изгледа свирепо Едуард.

— Нямаме средства да се борим срещу нея там — промърмори той.

Сестра му го дръпна за ръкава.

— Ако поговоря с нея… Ако се извиня, може да отстъпи.

— Прекалено себична е да го направи — отсече брат й.

— Разбирам защо е невъзможно вие и лейди Гордън да се разберете цивилизовано — обади се Едуард суховато. — Пълни сте с предубеждения.

— Не сте били свидетел как се държа тя! — сряза го Уотс.

— Вашите постъпки също не са похвални.

— Тогава какво предлагате, сър? — попита госпожа Хейуд и прокара престилката през очите си, за да попие сълзите.

— Ще застане на нейна страна — промърмори Уотс.

— Млъкни, Пърси. Ще приема всякаква помощ, ако това ще ми помогне да задържа Джорджи.

Едуард я изгледа изучаващо. Лицето й изразяваше тъга, но в очите й все още имаше надежда.

— Тя обича Джорджина — заговори той нежно. — Много, при това. Каквито и недоразумения да е имало между вас, тя желае единствено щастието на племенничката си.

Брадичката на госпожа Хейуд потрепери, но все пак тя кимна.

— Ако и вие искате същото, тоест най-доброто за Джорджина, трябва да го признаете. Така целта ви ще е една и съща и няма да стигате до повече сблъсъци.

Госпожа Хейуд затвори очи и залитна. Брат й промърмори нещо и й се притече на помощ, но Едуард не чу думите му. Долавяше високия тон, с който се водеше разговорът във всекидневната. Уотс очевидно също го дочу. Разтърси сестра си, чийто очи се разширяваха, докато го слушаше. В настъпилата тишина в коридора се извиси гласът на Джорджина, макар и неясно през затворената врата. Звучеше раздразнена, дори сърдита. На Едуард му се стори, че се спомена името на Пърси, а после долови тихия глас на Франческа.

— Карат се — прошепна госпожа Хейуд съвсем ненужно.

— Не! — изкънтя гласът на Джорджина. Отекнаха забързани стъпки. — Не! Мамо!

Елен Хейуд пресрещна на колене и с разтворени ръце малката, когато Джорджина изскочи през вратата. Прегърна момиченцето, а по страните й отново закапаха сълзи. Франческа се появи на прага с посивяло лице. Сърцето на Едуард замря.

— Мамо, не искам да те оставям — проплака Джорджина на рамото на Елен. — Не ме карай да отида с нея!

Госпожа Хейуд я люшкаше леко напред-назад и й говореше нежно.

— Не се налага да отидеш с нея, Джорджи — обяви Уотс и погледна самодоволно Франческа.

Едуард не изчака отговора й. Сграбчи господин Уотс за ръката и го задърпа по коридора.

— Пусни ме! — настоя мъжът. — Ще извикам полиция, ако ме изхвърлиш от собствения ми дом!

— Непременно го направи.

Едуард го избута през входната врата и преди да затвори и залости вратата погледна многозначително застаналия наблизо свой прислужник. Уотс започна да тропа, но бързо се отказа.

В коридора хлипанията на Джорджина поутихнаха.

— Мамо, не искам да живея с леля Франи — проплака тя умолително.

— Няма да те насилвам — обеща госпожа Хейуд и попи с кърпичка сълзите на детето.

— Баща й настояваше аз да я отгледам — заяви Франческа овладяно, но Едуард долови тъжните нотки в тона й. — Постъпвам съгласно желанието на родителите й.

— Татко не го е казал, нали? — Джорджина се обърна с надежда към госпожа Хейуд.

Жената прехапа устни.

— Ами, Джорджи, каза го… Но преди много години.

— Преди малко повече от година — поправи я Франческа тихо. — След като Джулиана почина, Джон искаше аз да отгледам Джорджина вместо майка й.

Лицето на госпожа Хейуд пребледня.

— Но той не подозираше колко ще се привържа към нея.

— Татко… Татко е искал да живея с леля Франи ли? — попита момиченцето с несигурен глас, вече беше спряло да плаче.

— Искаше да имаш прекрасен живот, скъпа. Пълен с хора, които те обичат. — Франческа разпери безпомощно ръце. — Искаше да си щастлива.

— Да, Джорджи, така е — потвърди госпожа Хейуд. — Ако решиш, че ще си щастлива да живееш с леля си… — Направи пауза. — Е, искаш ли?

Джорджина погледна плахо Франческа, която й се усмихваше притеснено. Беше възвърнала самообладанието си, но Едуард забелязваше стиснатите й устни и скованите рамене. Макар и с горчивина изпита гордост от самообладанието й в такъв тежък момент.

— Н-е-е-е… — отвърна Джорджина несигурно. — Но тя ми липсва. Искам да й гостувам, ако може.

Последва мълчание. Кокалчетата на ръката на Франческа побеляха, когато хвана дръжката на вратата.

— Много ще се радвам да ми гостуваш, Джорджина — обяви тя тихо накрая. — Винаги, когато поискаш.

Госпожа Хейуд схвана, че това е протегната ръка за примирие.

— Да, Джорджи, винаги можеш да я посещаваш.

— Не й ли съобщи къде се местим, мамо? — Вече не плачеше и Едуард долови част от духа на Франческа в момиченцето, което се измъкваше от прегръдките на госпожа Хейуд. — Тя каза, че не си.

Госпожа Хейуд пребледня, ала успя да отговори:

— Така е, но не бях права.

Джорджина изгледа двете жени.

— Татко наистина ли желаеше леля Франи да ме заведе в Италия, когато порасна?

— Да, истина е — потвърди госпожа Хейуд съсипана.

Детето бавно кимна.

— Ще ми бъде приятно. Ще живея тук с мама и хлапетата и ще гостувам на леля Франи в Лондон. А когато порасна, може да поискам да отида в Италия.

Госпожа Хейуд погледна Франческа с очакване.

— Това приемливо ли е, лейди Гордън?

Пребледняла и напрегната, Франческа погледна Джорджина тъжно. После кимна леко.

Госпожа Хейуд възкликна с облекчение.

— Благодаря ти. Благодаря.

Джорджина погледна плахо Франческа.

— Съжалявам, задето ти се развиках, лельо Франи.

Франческа махна снизходително.

— Прощавам ти, скъпа.

Протегна ръце и втурналата се към нея Джорджина я прегърна през кръста. Франческа също я прегърна и за миг опря глава в бузата на детето.

— Чудесно! Наистина много ми липсваше. Лельо Франи, трябва да те запозная с Ротър. — Обяви го така щастливо, все едно не бе имало никакво спречкване. Навън кучето продължаваше да лае. — Видяхте ли го, когато дойдохте? Мама смята, че Ротър не е подходящо име за куче, но вуйчо Пърси му вика така. Ротър е добро куче, с изключение на моментите, когато е непослушен. Обича да спи под леглото ми нощем. Искаш ли да го видиш?

Франческа кимна. Джорджина изтича до вратата и я отключи. Вътре влязоха Пърсивал Уотс и лаещият черен териер, който се втурна в коридора и после отново изскочи навън, гонен от заливащата се от смях Джорджина. Едуард пристъпи към Франческа и я хвана под ръка. Трепереше, независимо от старанието си да го прикрива. Стисна ръката й с надеждата това да облекчи страданието й.

— Да тръгваме ли?

Тя кимна едва забележимо.

— Значи Джорджи само ще ти гостува? — поиска да се увери Уотс, който шепнешком бе провел трескав разговор със сестра си. — Само толкова, нали?

Франческа вирна брадичка и го изгледа неодобрително.

— Да, господин Уотс. Засега.

Той се ухили победоносно. Едуард разбра защо Франческа ненавижда този човек.

— Господин Уотс — продължи Франческа, — не те харесвам особено. Знам, че и ти не ме харесваш. Заради Джорджина съм готова да запазя приличие, но само ако и ти се държиш така. Най-добре ще е двамата да не се срещаме често.

— Чудесна идея — побърза да се намеси госпожа Хейуд. — Пърси, ще отидеш ли при момчетата за минута?

Той изсумтя недоволно, но тръгна по коридора. Госпожа Хейуд хвърли плах поглед към Франческа.

— Значи наистина я оставяш при мен?

— Тя желае така — отвърна Франческа с безизразен тон. Едуард усещаше потреперването на тялото й. — Не съм имала намерение да я вземам насила, ако е щастлива тук.

— Благодаря, лейди Гордън — промълви Елен и очите й отново се напълниха със сълзи. — Аз… я обичам. Не е моя дъщеря, но… Благодаря ти. Нещата помежду ни вече ще бъдат съвсем различни.

— Искрено се надявам — отвърна Франческа.

Излязоха навън и пресрещнаха Джорджина с териера в ръце. Франческа се усмихна и остави кученцето да близне пръстите й. Племенничката й заръкопляска радостно и обеща следващия път, когато леля й дойде, да покаже какви номера знае Ротър.

— Възхитителни са, убедена съм. — Усмивката на Франческа беше напрегната. — А сега трябва да вървим. Едуард?

— Разбира се.

Направи знак на кочияша. Останалите прислужници вече бяха заели местата си, а един държеше отворена вратата на каретата.

— Довиждане. Нямам търпение пак да се видим. — Отново прегърна Франческа. — Довиждане, сър — обърна се тя по-стеснително към Едуард.

— Довиждане и на теб, госпожице Хейуд. Беше истинско удоволствие да се запознаем — отвърна й той и й се поклони дълбоко. Джорджина прегърна и него и му се усмихна, а той й намигна. После се обърна към Франческа: — Добре ли си, скъпа? — попита той тихо.

Тя кимна.

— До скоро — сбогува се тя с Джорджина.

Пресилената усмивка остана на лицето й, докато се настаняваха в каретата, не изчезна и докато махаше на племенничката си чак до завоя, където къщурката изчезна от погледа им. Тогава устните й бавно се отпуснаха и тя покри лице с ръце. Едуард я придърпа в обятията си и я остави да се потопи в мъката си.