Каролайн Линдън
Една нощ в Лондон (17)

Глава 17

Пътуваха към дома й в пълно мълчание. Франческа по-скоро се досещаше какво си мисли Едуард. Няколкото крадливи погледа към него й казаха всичко. Идеше й да се разплаче толкова отчужден и затворен изглеждаше. Прехапа си устата, за да не заговори. Вече познаваше Едуард достатъчно, за да знае, че той не избухва, не ругае, не налита на бой. Става студен и мълчалив, затваря се в непристъпна крепост, където никой не може да проникне.

В случая го разбираше. Нямаше да забрави пробягалото по лицето му изражение, когато вида бившата си годеница. Да, лейди Луиза Халстън беше красива, но по-важното и по-жестокото бе, че Едуард бе държал истински на нея. Изписаната по лицето му болка беше прекалено дълбока и лична, за да е предизвикана от друго. Той й бе имал доверие. В замяна, когато най-много се е нуждаел от подкрепата й, тя бе развалила годежа им и продала тайната му на Грегори Слоан. Вероятно всичко е било заради пари. Франческа познаваше мъжа, съпровождащ лейди Луиза. Маркиз на Калвертън, малко над петдесетте, горд и доста високомерен, разполагаше с огромно състояние и знатна титла. Вече бе погребал две съпруги и му трябваше нова, защото имаше само три дъщери. Беше посещавал салона й няколко пъти, когато й гостува стара приятелка на майка й. Без да й е несимпатичен, не го харесваше особено. Оказа се прекалено пресметлив за вкуса й и държеше да подчертае общественото си положение. Ни най-малко не приличаше на Едуард. Ако лейди Луиза търсеше нещо повече от пари и социален статус, щеше да остане разочарована от избора си на съпруг.

Не беше обаче нейна работа за кого ще се омъжи лейди Луиза. Ни най-малко не я интересуваше… с изключение на гласчето в сърцето й, което буквално пееше от възторг, задето лейди Луиза е отхвърлила Едуард. Загубата на дамата щеше да е придобивка за друга… А защо не за самата Франческа, поне за известно време.

Стигнаха до дома й. Конете спряха, каретата се наклони, когато лакеят скочи. Отвори вратата, а Едуард излезе, за да й подаде ръка. Истински джентълмен. Тя съзнателно се забави с прибирането на полите си. Напиращите в нея желания водеха люта битка със здравия й разум и хладнокръвната практичност. Но би излъгала, ако отрече, че от известно време очакваше подобна възможност. Въобще не се замисли, реши да се възползва.

— Искаш ли да влезеш за питие?

Погледна го. Светлината на уличната лампа огряваше лицето му, непоколебимо и овладяно, а периферията на шапката криеше очите му. Тя нямаше представа какъв ще бъде отговорът му.

— Може би не тази вечер.

Франческа пристъпи по-близо и го докосна по ръката.

— А може тази вечер да е идеалният момент — промълви тя.

Той я погледна. Светлината попадна в сивите му очи и те станаха сребристи. Проблеснаха леко, когато той схвана подтекста й. Тя задържа погледа му малко по-дълго от необходимото, обърна се и бавно се изкачи по стълбите.

Семейство Хочкис вече си бяха легнали, защото им беше казала да не я чакат. Разполагаха с малък апартамент зад кухнята, близо до конюшнята. Отключи вратата и я остави открехната. Ако не я последва до минута, ще я затвори и ще се престори, че нищо не се е случило. Всъщност наистина не се бе случило и, ако нещата продължават да са такива, тя ще се държи както досега.

Сваляше ръкавиците си, в този момент вратата се затвори. Сърцето й подскочи той застана съвсем близо зад гърба й и докосна шала й. Пръстите му се плъзнаха по голото й рамо и тя потрепери, когато той вдигна копринения шал и студеният въздух облъхна кожата й, след секунда го чу да си сваля палтото и през нея премина друг тип тръпка. Той явно щеше да остане.

Опитвайки се да потисне сладостното предчувствие във вените си, тя влезе в тъмната всекидневна и наля две чаши вино. Ръцете й бяха необичайно послушни, като се има предвид, че току-що покани в дома си мъж, за да го съблазни. Франческа се смяташе за модерна и независима жена, но никога не бе правила подобно нещо. Сесил бе мъртъв от две години и оттогава не беше спала с мъж. Почти се разтапяше от обзелото я горещо желание и то не към друг, а към Едуард де Лейси, на когото почти се натрапи и който сигурно се бе раздразнил от постъпката й. Нали първоначално го сметна за изваян от мрамор, с ледена вода във вените? Преценката й, разбира се, не означаваше, че не я привлича, но тя бе съумяла да, пренебрегне това чувство. Поне… досега.

Извърна се. Той стоеше на прага със скръстени на гърдите ръце. От съсредоточения му поглед сърцето й трепна. Вече не се съмняваше, че тя го привлича не по-малко, отколкото той нея. Вдигна една от чашите.

— Шери? — попита тя с глас по-дрезгав от обикновено.

Той бавно прекоси стаята и пое чашата. Очите му не се откъснаха от нейните, докато оставяше питието върху близката масичка. Тя отметна глава, за да срещне очите му, сега развълнувани като буреносно небе. Погледът му питаше, търсеше отговор, без да е задал въпрос. Франческа бе убедена, че мислите и чувствата й са изписани по лицето й. След миг изучаващият му поглед стана решителен. Свали ръкавиците си и ги пусна на пода. Чу ги как тупнаха на килима. Той вдигна ръка и докосна падналия на слепоочието й кичур.

Усещаше топлината на пръстите му така близо до лицето си и несъзнателно наклони глава, за да усети още по-плътно допира му. Погали бузата си в ръката му. Едуард простена гърлено. С бързи, ловки движения извади гребенчетата от косата й и тя се разпиля по раменете й. После зарови пръсти в косата й и я събра на тила й, за да допре буза до нейната.

Струваше й се, че цяла вечност е чакала точно това. Постави ръце на гърдите му и се приближи, опиянена от топлината и силата на тялото му. Той измърмори нещо неразбираемо, а тя отпусна глава в обятията му. От деня, когато го целуна, копнееше отново да усети как ръцете му я обгръщат, а сърцето му се разтуптява при нейния допир. Идеше й да замърка, да се протегне като котка и да се отърка в него.

Палците му се плъзнаха по скулите й деликатно, сякаш я докосваха криле на пеперуда. Пръстите му на тила й повдигнаха леко главата й. Франческа затвори очи и гърдите й се стегнаха в очакване устните му отново да се слеят с нейните. Моля те!, умоляваше го тя мълчаливо. Нямаше търпение това да се случи, докато пръстите му уверено и целенасочено обхождаха лицето й. Плъзнаха се по слепоочията, по веждите и по брадичката, внимателно изследваха всеки сантиметър. Усещаше дъха му върху бузата си, достатъчно близо, за да долови топлината му, но същевременно и далеч. Беше колкото приятно, толкова и нетърпимо.

Най-накрая устните му докоснаха нейните. Франческа рязко си пое въздух. До този миг не съзнаваше, че почти е спряла да диша. Остави се да я залее водопад от емоции. Отначало той я целуна нежно, почти предпазливо. Притисна се към него в желанието си да задълбочи целувката, ала ръцете му я възпряха. Тя се подчини на желанието му. Толкова много бе копняла за него, че сега се страхуваше да мръдне, за да не развали магията. Дори когато устните му легнаха върху нейните, лека тревога премина през нея да не би да се отдръпне и отново да заяви, че помежду им не може да се получи нищо.

Това, разбира се, бе мнението му преди седмица. Оттогава многократно прочете в очите му, че още пази спомена за целувката. Очевидно не бе успял да убеди нито себе си, нито нея.

Той бавно разтвори устните й, за да усети вкуса й. При първия допир на езика му в нейния тя простена. Устата му още пазеше дълбокия вкус на шери. Сигурно затова се чувствам замаяна и не мога да пазя равновесие, мина й през ума. Подът на стаята се люлееше като палуба на кораб. Тези целувки я опияняваха.

Той я погледна със стрелнали се нагоре вежди. Франческа отвърна смело на вторачения му взор и прокара език по горната си устна. Едуард рязко си пое въздух и в следващия миг отново я целуваше. Този път определено не се контролираше колкото досега. Отпусна ръце от тила й, спусна ги към раменете й, а после ги плъзна по гърба й. Когато стигнаха под талията й, я притисна така, че бедрата й да се опрат в неговите. Притисна раменете й към стената, а тя изви гръб. Коприненият тапет леко одраска оголената й кожа. Забрави обаче напълно усещането, когато ръцете му се спуснаха по извивката на дупето й, повдигнаха я на пръсти и я притиснаха още по-плътно към него. Сега усещаше как ерекцията му жигосва кожата на корема й дори през дрехите им. Обзелият я копнеж нарастваше все повече и, потопена във възприятията си, тя прогони всякаква мисъл и съмнение. Не че се съмняваше особено. Той нямаше да е тук, ако не я желаеше, а тя отдавна си бе дала сметка, че мечтае за допира му. Отмести ръце от раменете му, за да го обгърне през врата. Левият й крак се повдигна несъзнателно, за да се отърка в прасеца му.

Той затаи дъх и тихо се засмя. Пусна дупето й и започнала вдига полите й. Посегна, хвана коляното й и го повдигна почти до кръста си. Франческа потрепери, когато студен въздух обгърна голия и крак и интимните части. Кръвта й вече кипеше само от мисълта, че я докосва.

Токчето на обувката й се закачи в крака на масичката до нея. След кратко поемане на дъх той вдигна още по-високо коляното й и стъпалото й се озова върху масичката. Тя се вкопчи в него, за да запази равновесие. В този момент той прокарваше длан от коляното нагоре. В тъмната стая плъзна ръка по копринения й чорап. Неочаквано пръстите му спряха. Тя потрепери, когато той леко разтвори краката й и намести бедрата си в прегръдката на ходилата й.

При допира на тялото му до нейното Франческа преглътна. Гърбът му се стегна и той започна да поклаща бедра така, че да докосва нейните. И отново я обзе тръпка на сладостно удоволствие, когато членът му се отърка в най-женственото й място. Боже, ще я убие продължава ли с това бавно темпо. Сигурно мина час откакто влязоха, а той само я бе целунал. Тя имаше чувството, че ще пламне всеки момент.

Плъзна ръце по ключиците му и отметна елегантното вечерно сако. Той тихо простена и го съблече безмълвно. Дръпна жилетката му почти яростно и част от копчетата се скъсаха, докато той целуваше слепоочието й, а пръстите му не спираха да се придвижват напред-назад по вътрешната страна на крака й. С треперещи ръце разкопча и последното копче. Започна да дърпа жилетката му. Едуард й помогна, като измъкна последователно ръцете си, но вниманието му беше изцяло заето с изучаването на всеки сантиметър от лицето й.

Най-после тя имаше възможност да го докосне. След няколко невъздържани движения измъкна ризата му от панталоните. Сега беше негов ред да отметне глава назад и да издиша шумно, докато тя прокарваше топлите си длани по гърдите му. Позволи й да го изследва известно време, след което без предупреждение се притисна към нея. Тя се озова заклещена между стената и Едуард, а ръцете й останаха в капан под ризата му. Опитваше се да запази равновесие върху силно треперещия си крак. Осъзнаваше положението си, но признаваше, че му се наслаждава, всъщност това се бе надявала да постигне от самото начало. Искаше да събуди страстта у Едуард, но не очакваше да се развълнува така. Всяка клетка в тялото й потреперваше от допира му.

Едуард продължаваше да я притиска силно. С една ръка хвана брадичката й, за да обърне лицето й и да я целуне. Другата му ръка бавно пълзеше нагоре по бедрото й. Бедрата му продължаваха да се люлеят и да се опират в нейните. Целуна я жадно, сякаш бе на път да обсеби тялото й. Франческа се движеше ритмично с него и всячески се стараеше, уви безуспешно, да му внуши колко силно го желае.

Пръстите му достигнаха жартиера й. В следващия миг го разкопча и плъзна чорапа към коляното й. Погали я по долната част на бедрото, после по-нагоре и накрая най-после между краката. Тя простена тихо от удоволствие. Боже, имаше чувството, че след като чака толкова дълго да я докосне, сигурно ще се пръсне от следващия допир на уверените му, вещи пръсти. Знаеше точно как да я докосне, къде и с каква сила… Как съумя така да я възбуди? Беше на път да стигне до кулминацията секунди след като започна да я гали, а тя не желаеше това. Искаше той да изпита същото удоволствие, същата лудост и същата забрава като нея.

С огромно усилие успя леко да се измъкне от прегръдката му.

— Спри! — изрече тя, едва поемайки си въздух. — Не издържам. Люби ме сега, по дяволите. — Заби нокти в плътта му и той неволно се дръпна малко назад. Тя се възползва от моментното му разсейване и измъкна ръцете си изпод ризата му. — Не можеш цяла нощ да си играеш така с мен. — Започна да разкопчава копчетата на панталона му. — Ще полудея.

Той се усмихна, сякаш точно това бе възнамерявал да направи, да я подлуди. Не каза нищо, докато разкопаваше панталона му, но простена, когато пръстите й най-после обгърнаха ерекцията му. Сърцето на Франческа биеше учестено, чувстваше се замаяна. Сбъдваше се най-необузданата й фантазия, Едуард стоеше полугол пред нея, ръцете му бяха на раменете й, а главата отметната назад от екстаз и клатеше бедра напред-назад, за да приплъзва члена си между пръстите й.

Това не й беше достатъчно. Вдигна ръка, привлече главата му надолу и впи устни в неговите. Този път не прояви никаква деликатност. Отново усети вкуса му, беше по-опияняващ отпреди. Неволно й мина през ум, че лесно би се пристрастила към усещането от устните на този мъж върху нейните. Членът му бе горещ и твърд в ръката й. Тя стисна по-силно пръсти и прокара палец по главичката и надолу по гладкото тяло.

Едуард простена гърлено. Хвана крака й и го постави на кръста си. Тежката червена коприна на роклята й изшумоля, когато я повдигна и краката й се откъснаха от пода. Все така притисната към стената, тя освободи другия си крак от фустата и го вдигна, за да я прегърне с него Едуард през кръста, той проникна в нея.

За момент главата й се замая и се наложи да се вкопчи в раменете му. Чувстваше се напълно покорена. Той започна да се движи. При всяко проникване в нея потреперваше и й идеше да изхлипа! И той бе започнал да диша учестено. Когато прокара ръка по лицето му, то беше влажно. Следващият му тласък беше така силен, че акварелът на стената се заклати. Устните му се впиха в нейните и Франческа усети как сладостта от оргазма се разлива във вените й. Едуард склони глава на шията й и след миг тя усети как тялото му се разтриса от сладостното му освобождение.

Постави треперещите си ръце върху раменете му, за да не залитне. Наложи се да положи голямо усилие, за да обърне глава и да прилепи устни към бузата му. Той дишаше така затруднено, както и тя, но продължаваше да я държи. Най-после бе успяла да го накара да изгуби контрол над себе си.

Франческа опря слепоочие в неговото. Прокара пръсти през късата му тъмна коса и я разроши, нейна мечта от самото начало.

— Не ми се иска тази нощ да свърши — призна тя шепнешком. Не виждаше причина да крие чувствата си повече.

Той вдигна глава и я изгледа. Очите му отразяваха светлината, нахлуваща от прозореца. За пръв път откакто влезе през вратата й, той заговори:

— Това е само началото — увери я той и отново я целуна.