Сюзън Ий
Ангелски свят (72)

72

Дъхът ми свисти треперливо и изобщо не си чувствам пръстите. Не виждам никакъв изход от положението.

Рафи се е изправил над Белиал и наблюдава как воините го обграждат. Погледът му гори, но очевидно се намираме в доста лошо положение. Дори Рафи да е в най-добрата си форма, не би могъл да отблъсне цял легион от своите, ако допуснем, че би пожелал да го стори.

Пейдж и аз сме обградени отвсякъде, също и Рафи. Възможно е сестра ми да крие и други козове в ръкава, но шансовете не са точно на наша страна. Озъртам се да открия процеп в стената от ангели, та да избутам Пейдж към спасението, но такъв няма.

В капан сме.

Ангелите се разгръщат около нас и ни отрязват от всички страни — суша, вода и въздух. Не ми изглежда за пръв път да затварят капан около плячката си. Знаят как да действат в синхрон, признавам им го.

Неколцина се приближават към Рафи с мечове в ръка. Той ги преценява, поглежда към крилата на земята, сякаш да запомни къде се намират, и прекрачва главата на Белиал, за да приеме битката, изправен пред крилата си.

Скорпионите поглеждат изпитателно Рафи, но продължават да изсмукват демона, който съвсем се е спихнал. Ангелските мечове се удрят в сърповете на крилата на Рафи, а чудовищата се стряскат и отлитат.

Очите на Белиал са втренчени в една точка, а кръвта му продължава да изтича през раните и ухапванията. Ако не знаех истината, щях да го сметна за мъртъв.

Рафи се старае да удържи ангелите да не настъпват крилата му, но когато се сражаваш за живота си, възможностите все пак си имат граници.

Навеждам се надолу и измъквам едното снежнобяло крило, преди някой да го настъпи. Бързо го сгъвам и го подавам на Пейдж.

— Подръж го. Не позволявай и перо да падне от него!

Втурвам се от другата страна на Рафи и припълзявам по земята, за да докопам и другото крило, точно когато един ангел се кани да го смачка с крак. Над мен демонските крила секат и блокират в трескав вихър.

Изпълзявам назад, за да не се пречкам на Рафи. Сгъвам и това крило, и го давам на Пейдж. Колкото и да е лек товарът й, практически я покрива цялата, както е стиснала крилата в обятията си.

Отвеждам сестра ми по-назад от схватката. Пътя ни обаче блокира воин с много злокобен поглед.

На светлината на факлите ми се струва, че цветът на крилата му наподобява пламъците, но под уличните лампи, знам, ще изглеждат ръждивооранжеви. Това е Ръждивия — онзи, който отвлече Пейдж от яд.

Изглежда точно като на видеозаписа от камерата на Доктора — кисел и озлобен. Пристъпва към нас.

— Ето къде си била — посяга той към Пейдж. — Най-сетне се оказа полезна за нещо, а? Време беше някой да свали този мизерник на земята!

Избутвам зад гърба ми сестра ми и смъквам играчката от меча. Почти се радвам, че ще имам възможност да се бия с Ръждивия. Изпитвам специална омраза към Похитителя на безпомощни момиченца.