Сюзън Ий
Ангелски свят (13)

13

Превити са и влачат крака. Черните им крила са закърнели. Човешките им иначе силуети са спаружени.

Не знам какво точно представляват тези зверове, но първобитното в мен ги разпознава, понеже дори в съня сърцето ми се разтуптява и инстинктите ми шепнат бягай, бягай, бягай.

Сенките ни се нахвърлят.

Две от тях се сгромолясват върху жена и я събарят. Разкъсват я с нокти. Тя умолително е втренчила ужасените си очи в Рафи.

Един от неговите воини е обичал тази човешка дъщеря. Отдал й е целия си живот. Притеснявал се е за нея, дори когато са го обричали на падение в преизподнята. Причината е напълно непонятна за Рафи, но това не пречи състрадание да изпълни сърцето му.

Той изритва адовото изчадие, стоварило се върху него, и завърта меча си срещу онези, нападащи жената.

После се случва нещо странно.

Странно дори за този сън.

Рафи минава на забавен кадър.

Също и всичко останало — освен мен.

Никога досега не съм имала „бавен“ сън. Виждам почти всяко мускулче на ангела, докато мести меча си и се врязва в адовите бесове, дерящи падналата жена.

Успявам хубавичко да огледам единия, когато надава предсмъртен вик. Лицето му е смачкано и сбръчкано като муцуна на прилеп, зъбите му са остри. Доста грозна твар, мен ако питате.

Тъкмо се каня да вдигна инстинктивно ръка, за да се прикрия от кръвта, пръснала в каданс срещу мен, когато осъзнавам, че и аз държа меча на Рафи, макар че той вече го върти.

Ясно виждам всяка подробност от движенията на ангела, който посича нападащите изчадия. На забавен кадър разглеждам стойката му, проследявам как измества тежестта си и как точно прихваща меча.

Ангелът си просича път през вълната от чудовища и тази част от съня свършва. След това поредицата се повтаря.

Досущ като учебно филмче, само че на живо.

Сигурно съм била сериозно разочарована от липсата си на умения за бой с меч, за да си измисля всичко това. Дори насън главата ме боли само като си го помисля.

Вдигам острието си, възпроизвеждайки стойката на Рафи. Защо не? Той е майстор с меча и е напълно възможно подсъзнанието ми да е запомнило това-онова от онзи път, когато съм го виждала да се бие в реалния свят — неща, които будният ми мозък не е възприел. Опитвам се да замахна, имитирайки ангела. Изглежда го правя грешно, понеже замахът му се повтаря.

Опитвам отново. Рафи завършва удара си, обръща меча и го изнася назад, за да изпълни осмица с острието.

Правя същото.

Режещ удар наляво, завъртане нагоре и в кръг, режещ удар надясно и отново нагоре и встрани. Той го прави няколко пъти, после сменя тактиката и ръгва напред е острието. Вероятно не е лоша идея да се постараеш движенията ти да не са предвидими.

Тук-там мечът се намества, за да подобри техниката ми. Практически сам се върти, като ме оставя да се съсредоточа върху движенията на Рафи с краката. От годините тренировки по различни видове самозащита съм научила, че стъпките са не по-малко важни от действията с ръцете и дланите.

Той се плъзга напред-назад като танцьор, никога не преплита крака. Повтарям танца му.

Жилести ръце изникват взривно от земята в опит да сграбчат жените и наоколо в забавен кадър се разхвърчават буци пръст. Бесовете се измъкват от дълбините, разкъсват почвата и я плюят от устата си по време на катеренето.

Няколко от жените се паникьосват и хукват в нощта.

— Стойте до мен! — крещи Рафи.

Само че е твърде късно. Адовите бесове им се нахвърлят и писъците стават оглушителни.

Рафи сграбчва най-близката жена, която демоничните ръце тъкмо дърпат в земята. Остри нокти се забиват в плътта й, докато тя се гърчи в паника в каданс.

Рафи измъква жертвата от пръстта и едновременно върти меча си, като сече и рита изчадията.

Ето така се бие истинският герой!

Имитирам го, движение след движение, и ми се иска да можех да помогна.

Ние, Рафи и аз, се бием през цялата нощ.

Събуждам се разтреперана в тъмното, в онзи тих час точно преди изгрев. Сънят е толкова истински, все едно физически съм присъствала в него. Нужни са ми няколко минути, та сърцето ми да се успокои до нормалния си ритъм и адреналинът ми да спадне.

Намествам се така, че предпазителят на меча да не ме ръга в ребрата под одеялото. Лежа, вслушана във вятъра, и се чудя къде ли е сега Рафи.