Сюзън Ий
Ангелски свят (26)

26

Майка ми не спира да бръщолеви в приемника. Гласът й преминава в напев и направо ми изкарва ангелите, понеже добива ритъма на нейните молитви. Само че този път се обръща към дявола.

Обикалянето в тъмното между изоставените коли е бавна работа, но се справяме някак си. Минаваме по пътя, по който дойдохме с Рафи, докато шофирахме към града. Този път обаче на шосето няма никого. Няма бежанци, няма дванайсетгодишни шофьори на коли, няма палаткови лагери. Само миля след миля празни улици, търкалящи се по тротоарите вестници и изоставени мобилни телефони, които хрущят под гумите ни.

Къде са всички хора? Дали се крият зад тъмните прозорци на сградите? Независимо от нападението над гнездото, не допускам всички да са напуснали града.

Хващам се, че галя меката козинка на плюшеното мече. Има нещо специално настръхващо в изоставените градски улици и е особено успокоително да си имаш страхотно як меч, преметнат на гърба, дори и да е маскиран с плюшена играчка.

Няколко часа по-късно вече си проправяме път към пристанището.

В малките часове на нощта изкатерваме билото на един хълм. Сан Франциско би трябвало да е град, пълен с бляскави светлини, движение и шум. Преди едновременно предвкусвах посещението тук и се боях от него заради претоварването на сетивата ми. Няколкото пъти, когато сме идвали с приятели или с баща ми, почти винаги се губех, докато обикалях по ветровитите улици.

Сега градът е пустош.

Залязващата луна цеди слаба светлина върху преобърнати контейнери за боклук и щъкащи плъхове, но градът е толкова осажден от бушувалите по време на Голямото нападение пожари, че поглъща повече светлина, отколкото изглежда реално. Прекрасният навремето град се е превърнал в кошмарен пейзаж.

Майка изучава района с опитно око. Сякаш винаги си е знаела, че ще се стигне дотук. Сякаш е виждала подобни неща цял живот.

Но дори тя изпъшква сепнато при вида на остров Алкатраз.

Алкатраз се слави с тамошния затвор, където са държали най-знаменитите престъпници. Намира се в залива и смътно сияе под лунната светлина, която се отразява във водата.

Сигурно си има собствен генератор. Някой го е задействал. Светлините на Алкатраз не са като топлийки от приветствени искри. Островът е обгърнат от мътно, тежко сияние и стига колкото да се вижда в тъмния залив.

И е достатъчно ярко да виждаме рояка неестествено оформени създания, развихрил се във въздуха над него.

Майка поглежда към примигващата светлинка на приемника си. Посочва Алкатраз.

— Там — казва тя. — Пейдж е там.

Страхотно. Как е успяла да стигне чак до там за толкова кратко време? Способна ли е наистина да тича толкова бързо, или някой я е докарал, или пък е долетял с нея?

Поемам си дълбоко дъх и полека издишам.

Поне ангелите не са имали достатъчно чувство за хумор да превземат съседния Ангелски остров вместо този. Ако отговаряше за нападението, Рафи като нищо би постъпил точно така.

В опит да се слее с пейзажа, Клара спира колата ни напряко и насред улицата. На излизане грабвам бинокъла. Намираме се на Кей 39, близо до Фишерманс Уорф. В Предишния свят беше голяма туристическа атракция, претъпкана с магазинчета за тениски, сергии с лакомства и рибни тържища на открито.

— Момичетата ми обожаваха това място — спомня си Клара. — Всяка неделя идвахме тук на обяд. Момичетата смятаха за страхотно да похапнат мидена супа в издълбано хлебче и да гледат морските лъвове. За тях това място е бутилирано щастие… — Тя се взира в далечината с горчив копнеж в очите.

Е, поне морските лъвове са още тук. Чувам ги да реват някъде близо до водата. Те обаче са единственото познато нещо.

Доковете са килнати и натрошени, сякаш са постройки от клечки за зъби. Много сгради са се срутили в купчини дъски. Изглежда пожарите не са стигнали до този район, но гневните води със сигурност са успели.

Бесът на прилива, предизвикан от вълните цунами по целия свят, е бил успокоен много преди да навлезе в залива, но това не е намалило щетите. Само е спасило тази част на града от вълнението и пълната разруха.

На улицата има катурнат на единия си борд кораб. Друг стърчи от покрива на разрушена сграда. Навсякъде са пръснати цепеници с размер на цели дървесни трупи. Твърде жалко, че ангелите не могат да бъдат убити с кол като вампирите. Иначе щяхме да ги примамим насам и да си направим купон.

Във водата е закотвено изненадващо непокътнато увеселително фериботче. Ще ми се да притичам до него, да го прекарам до острова и да викам с все сили името на Пейдж. Вместо това се сгушвам зад купчина строшени сандъци, откъдето наблюдавам, без да ме забелязват.

Надзъртам през бинокъла към Алкатраз.

В нощното небе над острова се вихрят твари, твърде тъмни, за да различа детайли, но силуетите им се очертават на фона на озареното от луната небе.

Силуети на хора.

Крила.

Дебели скорпионови опашки.