Сюзън Ий
Ангелски свят (43)

43

Лицето на Пейдж се изкривява, но този път не бликват сълзи. Вероятно е твърде дехидратирана.

— Подай ми сандвичите.

Тя изпепелява Белиал с поглед.

— Няма да са ти полезни с нищо. Само ще ожаднееш още повече, ако ги изядеш.

Сестричката ми се колебае, после грабва сандвичите и замерва демона с тях.

Той се киска, докато отскачат от гърдите му и падат на парчета върху окървавената му превръзка. Събира частите на един сандвич и отхапва.

— Не си много умна, а?

Пейдж полага глава на ръцете си върху малката масичка и се отпуска там, сякаш се е предала.

Видеозаписът прекъсва.

Успявам да се спра, преди да попитам дали Пейдж е преживяла изпитанието невредима. За момент забравих каква е сега. Не е невредима, разбира се.

Доктора държи пръст над копчето за изваждане на касетата.

— Стига ли ти толкова?

— Не — процеждам през стиснати зъби. — Още не.

Той отпуска ръка.

— Това е наказанието ти. Кой съм аз, че да споря?

Екранът отново оживява.

Минало е известно време. Светлината е отслабнала и сенките са се удължили. Вратата се отваря и влиза ангел. Ръждивия.

Пейдж вдига глава. Вижда кой е дошъл, смъква се от стола и трескаво изпълзява под леглото на Белиал.

— А, ето значи къде си се дянала! — възкликва Ръждивия, загледан в сестричката ми.

— А ти къде се беше дянал? — пита Белиал.

— Не изглеждаше да сме ти нужни. Донесохме ти храна и вода и те оставихме да си отспиш. Как се чувстваш? — Ръждивия се навежда да надзърне към Пейдж.

— Просто фантастично, благодаря, че попита! — Сарказмът в гласа на Белиал не може да се сбърка. — Какво правиш?

Пейдж изпищява, когато Ръждивия я измъква изпод леглото.

— Пусни я! — изревава демонът.

От изумление Ръждивия разтваря пръсти.

— Не смей да правиш нищо без мое разрешение! — Белиал го сграбчва за ръката и го дръпва към себе си. Сигурно в неговото състояние усилието предизвиква адски болки, но демонът не го показва. — Не смей да пипаш това момиче. Не смей дори да дишаш без мое позволение! Уриил те даде под моя власт. Да не смяташ, че ще похаби и секунда от луксозния си живот, за да се чуди какво е станало с теб, ако свършиш като петно кръв на стената?

Ръждивия отвръща на погледа му бунтовно, но с известно притеснение.

— Защо би постъпил така?

— Наистина ли смяташе, че няма да забележа опитите ти да ме умориш от глад и пресушиш от жажда?

— Оставихме ти храна и вода — ръмжи през зъби Ръждивия, докато се опитва да си изтръгне ръката от хватката на Белиал. Демонът го удържа при все болката. — Освен това те прибрахме тук, а нищо не пречеше да те зарежем на улицата да умреш.

— Уриил щеше да ви оскубе живи за такова нещо. Вие, момчета, още нямате смелост да го излъжете, нали? Боите се да не ви сполети някакво божествено наказание. Е, неговото наказание ще ви се стори детска игра в сравнение с онова, което ще сторя, ако втори път се събудя без вечеря под ръка. Ясно ли е?

Ръждивия кима сърдито.

Белиал го пуска.

Ангелът отстъпва крачка назад.

— Донеси ми свястна храна и вода. Прясно месо, сготвено до телесна температура. Не съм дете, та да живея на сандвичи с фъстъчено масло и желе!

С презрителна гримаса Ръждивия се обръща да излезе.

— Донеси обаче няколко сандвича за нея. — Белиал врътва глава към Пейдж. — Мъртва повредена гадинка в ъгъла на стаята ще ти увони целия ден!

Ръждивия поглежда сестра ми, която е изпълзяла обратно под леглото, и след това зяпва Белиал, все едно си е изгубил акъла.

— Проблем ли има? — пита демонът.

Ангелът бавно поклаща глава.

— Много лошо. Значи трябва да изчакам, преди с пръсти да рисувам по стените с кръвта ти!

Ръждивия се обръща отново.

— Донеси кана с вода и вземи и малко мляко за момичето. Припкай, перушан! Нямам цяла седмица да се въргалям в кревата. Колкото по-рано литна, за да говоря със скъпоценния ти архангел, толкова по-скоро ще те освободят от задълженията ти.

Ръждивия излиза.

— Покажи се, Малко червейче. Големият лош ангел си отиде.

Пейдж наднича изпод леглото.

— Добро любимче! — Белиал затваря очи. — Изпей ми някоя песничка, докато си подремна, а? — гримасничи от болката, която е отказал да покаже на ангела. — Давай. Каквато и да е.

Пейдж колебливо започва да тананика „Блести, блести, звездичке малка“.

Екранът потъмнява.