Сюзън Ий
Ангелски свят (55)

55

Докато всички, втрещени, се опитват да проумеят словата му, ордата от скорпиони скакалци връхлита към нас.

Копнея да извикам, че Уриил лъже. Че скорпионите са негови творения, не библейските скакалци. Но изпускам възможността си, понеже тълпата полудява.

Воините вдигат мечове и започват да ги размахват към небето. Надават войнствени викове, които разтърсват здрача.

Крилата им се разтварят и изригват изпод покрилите ги калъфи.

Внимателно натъкмените от Маделин наметки с перушина се разхвърчават навсякъде. Пайети и пух се носят по вятъра и се реят като сцена от старовремски парад с конфети.

Отстъпвам назад, копнея да изчезна. По ирония Анди прави същото, така че продължаваме да изглеждаме синхронизирани кукли.

Жаждата за кръв пулсира наоколо като струи разпръснат феромон. Въздухът е натежал от нея и се сгъстява все повече.

И тогава се случва най-ужасното.

До нас на сцената един воин сграбчва дилъра на ангелски органи и го вдига над главата си. Мъжът се гърчи като дете, а очилата му падат. Ангелът го мята в тълпата.

Стотици ръце сграбчват нещастника и го придърпват в завихрения център на ангелската гмеж. Мъжът пищи и пищи, и пищи…

Множеството се блъска в стремежа си да се докопа до нещастника. От мястото, където е паднал, се разлетяват кървави парчета плат и по-големи, влажни късове — за тях не искам дори да мисля.

Воините ангели беснеят и крещят, и неуморно се блъскат един друг, докато ликуват заедно с онези, които разкъсват дилъра и го давят в изблик на насилие.

Тълпата е прошарена от хора.

От мястото ми те изглеждат още по-мънички и ужасени, вече осъзнали какво се случва. Повечето са жени и те са особено уязвими в оскъдните си рокли и на токчета.

Скорпионите тътнат над нас и затъмняват небето при прелитането си. Вятърът набира сила от безбройните крила и се смесва с крясъците на тълпата. Трескавата енергия развихря жаждата за кръв на пияните воини.

Човеците се паникьосват и побягват.

И като котки, чиито инстинкти се задействат от бягащата мишка, воините им се нахвърлят.

Настава касапница.

Попадналите в капан в средата на тълпата, няма накъде да бягат, макар да се опитват. Твърде претъпкано е, та ангелите да използват мечовете си. Те посягат към хората с голи ръце.

Писъци изпълват нощта, когато ядрото на тълпата се скупчва плътно, а краищата й се разпиляват и хората се втурват в бягство. Ангелите видимо се наслаждават на преследването, понеже оставят жертвите си да се отдалечат из голф игрището, преди да ги връхлетят.

Един воин забива юмрук в корема на някакъв сервитьор и изтегля оттам купчина кървави конци — това могат да бъдат единствено вътрешностите му. Увива ги около пищяща жена — същинска изискана огърлица. Ангелите около него одобрително се разкрещяват и размахват юмруци към небето в луд възторг.

От сцената виждам ясно цвета на кръвта, която пръска над тълпата в нескончаемо кръвопролитие.

В паниката си Анди пищи. Обръща се и побягва, скача от естрадата и се втурва в нощта.

Инстинктите ми крещят да сторя същото, но на подиума не е така претъпкано и тук е най-безопасното място от целия район, който виждам. Да съм на сцената по време на бунт е все едно да съм под невероятно мощен прожектор, когато всяка клетка на тялото ми копнее да се скрие в мрака.

Дори Уриил изглежда изгубил ума и дума. Трескавото въртене на главата му и напрежението, изписано на лицето му, когато се обръща да поговори с асистентите си, ми подсказват, че това не е част от плана.

Имал е намерение тази нощ да напие всички и да ги натопорчи достатъчно, за да нарушат табутата си.

Но очевидно не е очаквал да се развихри касапница. Ако беше боец, а не политик, навярно щеше да предугади реакцията на гостите си. Щеше да знае, че тънкият пласт цивилизовано поведение просто очаква извинение да бъде свален.

Тук-там из тълпата ангелите, които не се блъскат един друг в надпревара да си хванат човек, започват да се бият помежду си.

Партито прераства не само в клане, но и в пиянско сбиване. Част от воините излитат във въздуха, за да си отворят повече пространство, и хаосът се разгръща в три измерения.