Дороти Кумсън
Бонбони за закуска (51)

Петдесета глава

Печен геврек и крема сирене.

Аз бях майка алкохоличка. Не мога да дишам, когато мисля за това.

Не мога да дишам.

Когато мисля какво причиних на децата си, колко пъти шофирах пияна, колко пъти им крещях, защото бях с махмурлук. Колко пъти ги наранявах, защото бях пияна и защото бившият ми съпруг ми казваше, че съм отвратителна. Не помня нищо, но те помнят. Извърших цяла планина от престъпления срещу децата си. Срещу семейството си. Срещу самата себе си.

Едва когато отвлякох децата си — да, наистина го направих — и започнах да пия отново, разбрах каква съм всъщност. Каква съм. И се предадох. Спрях да се боря. Спрях да се боря с истината, да се крия от нея и се върнах тук.

Приех го. За първи път осъзнах, че съм безпомощна пред алкохола. Аз съм алкохоличка. Аз съм като вас. Седях в тези зали и си мислех, че не съм като вас. Не съм толкова лоша. Просто обичах да пийвам, но не съм толкова лоша. А всъщност бях. И още съм. Аз съм алкохоличка.

Когато пиех, бях забавна и красива и можех да разговарям с всеки, мислех си, че мога да се справя с всичко. Но това не беше реалността. Винаги някой друг беше виновен, че пия. Само ако мъжът ми ми беше казал, че ме обича повече, нямаше да имам нужда да пия, за да укрепвам самочувствието си. Ако майка ми не се караше с мен, нямаше да имам нужда да пия, за да мога да говоря с нея. Ако децата ми не бяха толкова енергични, нямаше да имам нужда да пия, за да се справям с тях. Ако клиентите ми не бяха толкова претенциозни, нямаше да ми отнема толкова време да завърша проектите им. Никога не ми хрумна, че именно пиенето ми пречи да функционирам правилно.

Сега най-важното е да остана трезва. Трезва. За мен това е задача номер едно в момента. Ходя на срещи всеки ден. Отначало си мислех, че това е невъзможно, но осъзнах, че щом намирам време да пия всеки ден, значи ще намеря време и да ходя всеки ден на срещите.

А когато настъпи моментът и аз вече съм трезва, ще мога да съм майката, която искам да бъда. Но това ще стане в бъдещето. Ако научих нещо, то е, че трябва да се справям постепенно. Не бях готова да разбера това преди — че просто трябва да решиш да спреш да пиеш ден след ден. Всеки ден трябва да го решаваш отново. Понякога дори момент по момент, защото копнежът е твърде силен. Но се опитвам да мисля, че ако издържа един час или още половин час, или още една минута, без да пия, всичко ще е наред. Или мога да се обадя на някого. Не е нужно да се боря сама. Мога да получа помощ. Ден след ден.

Едва сега започвам да разбирам, че последните няколко месеца съм скърбила. Скърбила съм за човека, който бях, когато пиех. Не ме разбирайте погрешно, не искам това да се връща, но се оказа трудно да открия човека, който съм без алкохолната увереност. Но знаете ли? Спомних си как се казва въображаемият приятел на сина ми. Знам, че дъщеря ми смята, че зърнената закуска има вкус на маршмелоус, когато я ядеш в събота сутрин. Не друг ден, само в събота. Зная, че дъщеря ми вече няма да се буди посред нощ заради кошмари, че повръщам върху нея, защото е усетила, че мириша на алкохол. Зная, че синът ми вече няма да се надвесва над мен и да се плаши, че не може да ме събуди. Аз ходя на работа и вече не е нужно да опитвам да се откъсна от мъглата в главата си, за да се концентрирам.

Едно от най-болезнените неща за мен е, че моят съпруг започна да излиза на срещи. Нищо сериозно, но той е добър мъж и скоро ще срещне някоя специална жена. Мислех, че вече я е срещнал, но те са само приятели. Мисълта, че може да е с друга, ме убива. Убива ме. Но това е добре. Боли, но няма да го използвам като извинение да пия. Имам лош ден, преживявам го. Имам добър ден, преживявам го.

Започвам да живея в реалния свят. Започвам да живея аз самата — не пияна или с махмурлук. А просто добрата стара Ашлин.

Днес е първият рожден ден на моята трезвеност. Една година без алкохол. Мислех, че досега ще е станало по-лесно, но желанието никога не те напуска съвсем. Бившият ми съпруг иска да доведе децата и да прекарат деня с мен. Ще излезем и ще празнуваме, така каза. И щеше да дойде на тази среща, за да е с мен. Да, въпреки че сме разведени. Но аз отказах. Достатъчно се напивах и изтрезнявах в техния живот, в живота на децата ми. Когато ги видя отново, искам да празнуваме само това, че сме заедно. Защото аз съм тяхна майка. Нямам търпение да настъпи моментът, когато ще съм отново с тях.

Казвам са Ашлин и съм алкохоличка. Благодаря ви, че ме изслушахте.