Дороти Кумсън
Бонбони за закуска (27)

Двадесет и шеста глава

„Тя е красива. Точно като на снимките. Красива е.“

Тя седеше в дъното на голямото, ярко осветено кафене в Бекънхам, на три квартала от апартамента. Кафенето беше стилно, със светло дърво, бели стени, хромирани акценти — Ашлин се вписваше добре.

Пред нея имаше четвъртита бяла чаша и пакет цигари, въпреки че тук не се пушеше. Стоях на прага и се преструвах, че търся някого, но добре знаех с кого ще се срещна. Просто отлагах възможно най-дълго момента на първия контакт. Мислех да се приближа, да я поздравя и да се представя; да й кажа, че макар съпругът й да е уредил тази среща, той няма да дойде. Много съжалява, но е потърсил моята помощ и е изразил съвсем ясно, че не може да се види днес с нея, за да обсъдят къде ще живеят децата им.

— Не мога да я видя — беше казал той, докато трескаво крачеше из кухнята. — Не мога да седна и да говоря с нея. — Припомних му, че трябва да го направи, защото децата са най-важни, а той обясни: — Не е защото не искам да говоря с нея, а защото ме е страх, че ще започна да я умолявам да се върне. През повечето време не искам да се връща, но ако я видя, вероятно ще кажа нещо, за да я накарам да се върне. Вече съм го правил. Използвах децата, за да я накарам да се прибере. Няма да постъпя отново така и не искам тя да се връща. И все пак, господи, ако седна срещу нея, ако я погледна, съм загубен. Ще забравя онзи ад, ще помня само другото. Както стана в Ню Йорк. — Скоро след това той излезе с „гениалната“ идея да ида вместо него. И започна да ме умолява. Аз се съгласих да ида и да я изслушам, защото той беше искрено ужасен от тази мисъл, а и защото, трябва да призная, бях любопитна, исках сама да разбера що за човек е Ашлин Гадсбъроу.

След инцидента с Джаксън тя се беше върнала за един дълъг уикенд. Тогава обаче не се видя с Кайл. Взе децата от училище в четвъртък вечерта и остана с тях целия уикенд в къщата на майка си, като позволи на Кайл да ги вземе в неделя следобед и отлетя обратно в понеделник сутринта.

Докато вървях към масата й, забелязах разликите между Ашлин на фотографиите и истинската Ашлин. Беше подстригала карамелената си на цвят коса с няколко сантиметра, на пластове, и тя танцуваше около раменете й. Като всяка жена на нейната възраст имаше бръчици около очите, а кожата й беше съвършена благодарение на грима.

Явно се беше постарала да изглежда добре на тази среща. Беше си сложила преливащи се зелено-сини сенки, за да подчертае зеленото на очите си; имаше и черен туш на миглите и бляскаво червено-розово червило. Беше с кафява копринена блузка с презрамки с малка пеперуда от пайети над сърцето и доста дълбоко деколте. Голите й рамене бяха гладки и матови.

— Здравей — казах аз, когато стигнах до масата и се усмихнах. — Аз съм Кендра, ти сигурно си Ашлин.

Объркана, предпазлива усмивка разцъфна на лицето й, когато вдигна очи към мен. Бях се постарала в облеклото — бях с тъмносини джинси, бяла тениска и червено кадифено сако, но изборът ми бе отнел цяла вечност. Трудно е да решиш какво да облечеш за среща с отчуждената съпруга на хазяина си, за да обсъдите как ще уредите попечителството над децата.

— Кендра — повтори Ашлин. — Кендра… Кендра…? — мърмореше, без да спира, сякаш се опитваше да си спомни къде е чувала това име. — Кенди? — попита тя, най-сетне направи връзката. — Ти си Кенди?

Усмихнах се, трябваше да се сетя, че децата са ме наричали така.

— Да, аз съм.

— О — отвърна тя и ме прониза с разбиращ поглед. — Кайл няма да дойде, нали?

— Не, опасявам се, че не.

Разочарованието й беше съкрушително: светлината в очите й угасна, а лицето й посърна. Беше положила толкова усилия, беше се погрижила да е красива за него, а той нямаше да дойде.

— Седни — покани ме тя. Тънките й бели пръсти посегнаха към пакета и извадиха цигара. Забелязах, че ръцете й леко треперят. Вероятно от нерви.

— Толкова много ме мрази — рече тя, като потупа нервно цигарата по масата.

— Не, нищо подобно. Нищо подобно. Беше много притеснен, поиска да дойда вместо него.

Не беше трудно да се разбере как са се допълвали, как неговата тиха, едва сдържана сила е подхранвала ярката й жизненост. Как нейната ведрост го е вдъхновявала. Никой не знаеше кога се е променило всичко това.

— Предполагам, че ти е казал всичко за мен — рече тя, гласът й издаваше, че се надява да не е така и нейният съпруг все пак да е запазил тайните й от тяхната наемателка.

— Каза ми някои неща — отвърнах дипломатично.

Внимателно начервените устни на Ашлин се извиха в горчива усмивка.

— Имаш предвид, че ти е казал каква беснееща пияница съм била.

Ашлин пи алкохол за първи път, когато беше на четиринайсет.

Беше с приятелката си Теса Брандхоуп, чиито родители се развеждаха. Тя беше единственото дете в цялото училище с разделени родители. Родителите на Ашлин никога не биха помислили за развод. Въпреки че баща и все се държеше лошо с майка й, а тя подозираше, че той има връзка с друга жена, Ашлин знаеше, че хората като тях не се развеждат. Те не показват на външния свят, че нещо не е наред. Те крият проблемите си и живеят с тях. Ашлин живееше с тях. Ашлин и Теса откраднаха алкохола от барчето на родителите на Ашлин.

Напълниха висока чаша с уиски почти до ръба, а после доляха бутилката с вода. В стаята на Ашлин на горния етаж изливаха силната кехлибарена течност в полуизпитите кутийки от кока-кола, докато почти не изпразниха чашата.

Тя се закашля след първата глътка. Уискито изгори гърлото й, спря дъха й и тя започна да кашля и да пръска слюнка.

„Не ми харесва — помисли си. — Отвратително е.“

Пред Теса се престори, че това е най-вкусното нещо на света. Преструваше се, че е като всички онези хора по телевизията, които се наливат с алкохол и обожават вкуса му. Целия следобед прекараха в стаята й и се кикотеха. Теса се напи. Посмя се още минутка, после заспа на леглото. Ашлин се опита да я събуди, разтърсва я с всички сили, но тя беше отпусната като парцалена кукла с глуповата усмивка на лицето.

Когато майката на Ашлин ги извика на вечеря, Ашлин вече беше пияна. Паренето в гърлото се превърна в топло сияние в стомаха и в леко замайване в главата. Беше щастлива, спокойна, въодушевена. За първи път усещаше как кръвта й се движи във вените. Усещаше се жива. Усмихна се на майка си през открехнатата врата и каза, че не са гладни.

Видя как лицето на майка й се изкриви недоволно и знаеше, че ще има проблеми. Майка й не каза нищо, не повиши глас, защото в къщата имаше гостенка, но Ашлин знаеше, че на следващия ден ще си има проблеми. Но не й пукаше. Всичко беше така меко и трептящо, така плавно и лесно. Светът беше по-хубав, по-нежен. Теса още хъркаше на леглото й, от устата й се точеше слюнка, а лицето й беше зачервено. Ашлин седна на ръба на леглото си и допи остатъка от своята кутийка от кока-кола, а след това мина към наполовина пълната кутийка на Теса. Вкусът все още не й харесваше. Но й харесаше замайването. Не й прилоша, беше на себе си, не се отнесе като Теса. Ашлин се качи до нея на леглото с широка усмивка на лицето. Благодат. Това беше благодат. Прекрасното усещане да си някой друг, да не си Ашлин Кларк-Селарс.

Гледах как Ашлин стисна цигарата между палеца и средния си пръст. Ноктите й бяха издължени бели овали, които бяха оформени преди време и сега бяха леко неравни, въпреки че всичко останало беше излъскано.

— Кайл преувеличава — рече тя. — Той преувеличава колко тежко беше състоянието ми.

Събуди се, лежеше напълно облечена в леглото. Очите й бяха подути и ги усещаше като две грапави тенис топки в главата си; устата й беше така пресъхнала, че езикът я болеше. Главата й бумтеше така, сякаш в нея имаше цяла бригада миньори, които се опитваха да си изпълнят надницата. Обърна се и лявата й страна се скова от болка. Вдигна ръка и видя, че дланта и китката й са ожулени, а в раната има мръсотия и камъчета. Тогава се сепна. „Как се е случило?“, запита се, когато установи, че и коляното я боли. Погледна надолу и видя, че черния й чорапогащник е скъсан на коляното, а нагоре и надолу се точат бримки. Инстинктивно докосна лицето си. Беше ожулено. По пръстите й полепна съсирена кръв. Какво се е случило?

Въпреки болката Ашлин остана да лежи по гръб и да се взира в тавана. Беше прекарала вечерта с Теса, Одри Нартън и Лесли Триндейл. Бяха ходили на люлките в местния парк — там се събираха няколко момчета. Джъстин Шарп също се появяваше. Одри изглеждаше най-голяма от тях и беше успяла да открадне шофьорската книжка на сестра си, за да купи няколко бутилки вино „Дива котка“ и бутилка уиски. Дивата котка се стори много сладка на Ашлин — през последните две години беше свикнала с вкуса на уискито и го харесваше разредено със сода, харесваха й и бързите резултати от него. Бяха се издокарали с къси поли. Ашлин мразеше луничавите си крака, затова си сложи чорапогащи. Спомни си как неприятностите от деня — провала й на изпитите, оплакванията на майка й от баща й, който нито веднъж не ги погледна на вечеря, — всичко това беше изличено бързо от алкохола. По-бързо от обикновено. Напоследък не трябваше много, за да дойде замайването. За да стане светът по-хубаво, по-светло място; да стане тя по-хубава, да стане достатъчно хубава, за да говори с Джъстин. Или с някое друго момче. Вече не й трябваше много, за да се превърне света в онова място, в което тя се вписваше, в което се чувстваше желана и важна.

Спомни си как излязоха, четирите с различни на цвят миниполички и широки блузи, които висяха от раменете им над цветни потници, с чорапогащи и гети, косите им бяха вдигнати нагоре и разрошени. Тръгнаха по улицата като царици. Ашлин беше с късото си черно яке и в джоба беше скрила три патрончета — едно с „Малибу“ и две „Бейлис“, — които беше намерила в дъното на барчето у дома.

От този момент спомените й избледняваха, ставаха призрачни сенки, които не успяваше да задържи. Отидоха в парка. Джъстин беше там. Говореше с онзи идиот Ерик. А после… нищо. Губеше й се. Не, чакай, беше говорила с Джъстин. Той й каза някаква шега. Сигурно й е казал, защото тя помнеше, че се смя. Кикоти се. Отметна глава назад и се смя. Дали беше твърде силно? Дали си въобразяваше, или Джъстин я погледна странно? Останалите взираха ли се в нея? Какво стана после? Умът й усилено се опитваше да открие какво се беше случило след този смях. Как се беше наранила така? Как се е прибрала у дома? Нали уж щеше да остане у Теса? Как се беше озовала тук? Чернотата беше дълбока и широка, покриваше цялата изминала нощ.

Страхът от нея я накара да потрепери вътрешно. Какво се беше случило? Защо не можеше да си спомни? Дали беше от алкохола? Никога не беше ставало така. Никога. Страхът пак зашава в нея. Тя издърпа якето над гърдите си, обърна се надясно и се сви.

Всичко ще е наред, каза си. Нямаше да се случи пак. А и щеше да разбере от Теса какво е станало. Всичко щеше да е наред. Разбира се.

Поръчах си кафе и чаша вода и поседяхме в тишина, докато чакахме да ги донесат. Отново бях поразена от сюрреализма на ситуацията. В съзнанието ми се промъкваше съмнение. Наистина не биваше да идвам. Не биваше да се забърквам. Никога не съм се омъжвала, нищо не знаех за брака, по-скоро щях да навредя, отколкото да помогна.

Сервитьорката сложи кафето пред мен, сгъна касовата бележка и я постави в средата на масата. После ни остави сами.

Теса й каза доста неща. Ашлин съвсем откачила. Смеела се, а Джъстин я гледал, все едно е смахната. Ашлин решила да им покаже колко високо може да се залюлее на люлките. И им показала. Издигала се все по-високо и по-високо и накрая се изпуснала и паднала. Всички започнали да се смеят, макар че тя си ожулила ръката и коляното и й потекла кръв. Тя бързо се изправила и побягнала. Изтичала от парка на улицата. Теса викала след нея, опитала да я догони, но Ашлин тичала много бързо, пришпорвана от унижението. Теса казала също и че се притеснила от количеството, което Ашлин изпила. Видяла, че Ашлин държи бутилка и в чина си в училище. Забелязала колко често е бледа, тиха и изморена сутрин. Притеснявала се, че Ашлин не можела да си спомни какво се е случило.

„Ако беше на мое място — помисли си Ашлин, — щеше да разбереш защо имам нужда от малко тонизиране от време на време.“ Лесно й беше на Теса, тя можеше да говори с момчета; майка й не се караше с нея за всяка дреболия; Теса беше красива. Теса имаше всичко, а Ашлин — не. Затова се нуждаеше от малко течна увереност от време на време, колкото да се справя. Теса не разбираше. Ашлин я мислеше за приятелка, но явно бъркаше. Ашлин и Теса спряха да движат заедно. Ашлин вече имаше нови приятели. Хора, които не я съдеха. Хора, които й разказваха какво е правила, без да й четат конско. Ако искаше конско, господи, ако искаше някой да й припомня всяка малка грешка в живота й, щеше да говори с майка си.