Георги Коновски
От деня (70)

* * *

На екрана — столетница. Държелива баба, с нормален външен вид. Да й дадеш, така — осемдесет години най-много. Младичка…

Питат я как е стигнала до 100…

„С много труд. И да внимаваш с кого говориш и какво говориш. Да не спориш…“

Вариант на „Преклонена главичка…“

Иначе беше разбрала нещо от модерния живот — „Партиите разделят хората“…

Най-после взеха и българите да се усещат. Защото партиите НЕ обединяват. „Партия“ означава част. Част от хората, обединени в защита на своите интереси. И, разбира се — срещу интересите на другите.

Защото своето си е най-важно, твоята риза е най-близо до тялото…

Барем на сто се е усетила жената…

Но останалите — дали ще го доживеят…

* * *

Павилион. Отпред — сред рекламите — табло. „Пушенето убива!“.

Човек си купува нещо и мърмори:

— И тоя плакат лъже… Аз колко го черпих шефа с цигари, пък още е живо говедото…

* * *

Говорим си с млад учител. Възмущава се. Бил на някакъв курс, където им втълпявали, че в клас трябва да са по-разкрепостени, да я карат по-леко, с повече разтоварване (от какво?) на учениците, по-атрактивно…

— Абе, аз да не работя в цирка? Има куп изисквания, има цели, задачи… После проверки, контролни входящи и изходящи, матури… И да забавлявам учениците…

Опитвам се да го насоча:

— Бил си в цирка, нали? Сети се как минава един номер. Да речем — жонгльор. Излиза, вика асистентката, взема чиния, върти я на пръчка, после втора, трета… И накрая върти куп чинии. Явно може да започне с пет-шест въртящи се, но не бърза. Хем загрява, хем настройва публиката…

Отговаря ми:

— Така е… Но публиката зяпа и ръкопляска. А от мен искат тая публика също да върти — поне една чиния. Което не става само с гледане и атракция…

И е прав, и не е…

Може да се получи съчетание между обучение и настроение. Може… Но — първо — трудно. Второ — ако има две страни в процеса. Трето — времето. Минути за куп административни дейности, за проверки за нови знания, за затвърждаване, за… Абе, да признаем — и за усмиряване.

Което става. Обаче изисква опит. Много опит. А младите нямат този опит. Възрастните са вече изморени…

Иначе — на хартия звучи добре. Повече атрактивност. Учителят по география с клоунски нос, въртящ обръчи с крака и премятащ се през глава…

Добре, че не са се сетили чиновниците от МОН…

* * *

Рекох да си извъртя едни сармички. И, разбира се — трябва кайма като основа. Отидох в магазина, премериха ми я, платих, прибрах рестото. Продавачката разговаряше с една позната. За почивка от седмица, къде да отиде, как да я изкара.

Намесих се и препоръчах Балкана — Елена, Дряново, Трявна, Тетевен… Заприказвахме се…

А после си тръгнах…

На заранта пак отидох. Продавачката отвори хладилника и извади каймата.

— Остават още четири забравени пакета — каза ми. — Друг път е имало по два, че и три, ама пет за един ден…

Мани, мани… Хептен изкукуригвам… Пак добре, че не съм само аз…

Но беше от полза, все пак. Взех два пакета с воденички и сърца. Стават като идеален пълнеж — де на пиле, де на руло. Накълцват се и със съответните подправки…

А жената почерпих с кафе…