Георги Коновски
От деня (56)

* * *

Мисля си за оптимизма и оптимистите.

Не мога да съм оптимист. Иска ми се да вярвам, да гледам през розови очила, но опитът и най-вече научен от книги, филми, информации, различни умни люде, оставили ни размислите си като поука… Просто спират оптимизма ми.

И смятам, че оптимист е само неинформиран и необразован човек.

С времето идва реализмът, но зад него за непросветения винаги прозира розовата мъгла на оптимизма и надеждата…

А го е казал колегата отдавна (Еклисиаст 1:18): „Защото в многото мъдрост има много тъга; и който трупа знание, трупа и печал.“

Колкото повече знаеш — толкова повече розовата амалгама се изтрива от съзнанието ти и гледаш открито. Трудно е, печално е, но е суров поглед към жестоката действителност…

Така че — не съм оптимист. Реалистичен песимист, по-скоро…

Защо казвам „колегата“? Че то и Иисус е колега. Бил е учител, имал ученици, и проблеми с тях, и един го предал, а после ученици и родители се събрали радостни под кръста, на който бил разпънат тоя, който си позволявал да знае повече и да ги учи…

А те били оптимисти…

* * *

Моят приятел даскалът разправя маса истории за школото. И с него станали, и без него.

Снощи ми разказва случка, станала с негов колега. Рисуване преподавал, художник.

Та решил даскалът да правят илюстрация — обяснил какво е това, показал образци, съобщил, че ще рисуват по „Извора на Белоногата“. Произведение, изучавано от децата.

Е, да — ама те не били го чели. Никой!

Та взел той книжката, почнал да им рецитира… Така — цялата поема.

„Любил Никола Гергана, любил и я задирял…“

Пък някакво образче взело да се смее и да разсейва останалите. Та му се скарал яката. Пък онуй се оплакало на майка си.

Извикали художника да дава обяснения.

И писал — две страници изписал.

Защото бил обвинен — ни повече, ни по-малко — в сексуални разговори!!!

Това „Либил Никола…“ според момчето и неговата мама било сексуално!

Поради което родителката искала най-строго наказание за даскала…

То, че си е за смях — за смях е. И за плач. Защото мамата била завършила същото училище. Кой знае с какъв успех. Но с успех…

И сега аз — вика ми моят приятел — съм на тръни. Днес дадох класно за Ромео и Жулиета.

Пък там майката на Жулиета й казва, че момичето е вече на 14 години. А нейните приятелки са вече омъжени, и деца имат дори…

Ще вземат да ме обвинят в педофилия…

Аз… Какво? Посмях се… И си рекох, че може и да стане… Както е тръгнало…

* * *

Ще ви разкажа за едно девойче, което започна работа в голяма чалгаджийска фирма. Не посочвам названия, нито имена — ясно защо.

Та седнахме да си пийнем чайчето и ми заразказва интересни работи.

Най-напред — беше изненадана, че чалгаджийките не са били прости и елементарни кучки.

„Интелигентни са, господине, дори някои са доста интелигентни. И книги четат — не любовни романчета, и хубави филми гледат. И добре разбират къде са и защо са…“

Просто осъзнали, че това е един от малкото начини да изкарат пари сега — в тази страна, в тази обстановка.

И успешно играели ролята на силиконови куклички…

Каквито публиката иска…

Тая публика, която не желае да чуе какво й обяснява някой интелигентен човек, но си умира да се кефи на ориенталския дивашки ритъм…

И не само у нас са подобни хората.

„Що писма получаваме по електронната поща от САЩ, Канада, Мексико… Не зная — може българи да са, но чак толкова много българи там… Особено в Мексико…

Искат записи, искат автографи, искат телефони…“

И бизнесът се разраства…

Пазар голям — защо да не се заеме.

Пък с днешната техника…

Разправя ми, смеейки се. Имало някакво празненство, след него тя и колежката й сваляли декорите от сцената. И внезапно шефът им казал — така и така са горе, я да попеят…

Нашата — тя си е разтропана доста, веднага започнала да пародира Лили Иванова. Ония се хилили, обаче единият — шеф на известна чалготека, й казал: „Ей, ако дойдеш една седмица на уроци — готова певица си!“.

Но момичето не иска подобни завоевания, има си образование, има си цели, засега се издържа с работата сама.

Разказа ми как се „правят“ песни. И колко е трудно да се ангажират български музиканти — композитори, аранжори, изпълнители. С какво самочувствие се носят… Пък босовете на фирмите взели да наемат хора от Гърция, Македония, дори Албания…

Защо ви го разказах?

Ами… Без цел…

Един непознат за мен свят…

Който предпочитам да си остане тъмна Индия…

Но, все пак, интересно беше да понаучи човек нещо и за тия дебри на масовата кОлтура…

* * *

Зяпам екрана на телевизора и хапвам. Макар че е опасно — мога да се задавя от смях, слушайки дрънканиците на преститутките. Едната сериозно казва: „Мисля, че трябва да помисля…“. Друга поарабчва интонационно френския президент, съобщавайки за Еману Ел Макрон. Трета чете написаното й (повтори го в обедните новини): „Нова порция лошо време“…

После видях позната журналистка и й казвам за неграмотността на колегите й (както изискват джендърите да се омъжестви всичко женско — от завист, предполагам). Обяснявам й, че бедността на езика е една от причините. Внуците ми от Канада понякога не ме разбират — имам много богат речник, а те някои думи не знаят. Така и джурналюгите. Питам я — има ли представа за разликата между „превали“ и „провали“, ако няма сложени ударения. Щото прова̀ли е едно, провалѝ друго, а глаголът е трети в народното слово. „Провали, пък спре“ е близо до „повали, пък спре“, обаче първото е по-звучно, изразява изливане за кратко на дъжда, докато второто е за тих, кротък дъждец. Тънко, според народното вековно виждане.

Журналистката ми заяви, че не знае тая дума „провалѝ“ като глагол. Съгласих се с нея. И обратна страна на Луната няма — щото тя не я е виждала…

А после в интернет видях феерия на неграмотността и тъпата политкоректност. Информация за някакво изказване на Тръмп. И — цитат:

„Тлаиб, която е родена в Детройт, е първият американец от палестински произход, избран за член на Конгреса.

Омар, която като дете е пристигнала в Съединените щати от разкъсаната от войни Сомалия, е първият черен мюсюлманин жена в Конгреса.“

Шарения от родове, бъркотия, хаос в смисъла и изяснеността. Джендърска го̀ла во̀да и кал по гърба. И езика…

* * *

И още идиотщини — този път — може би, ако се вярва на репортерите! — американски. Цитат: „При това директорът на НАСА отбеляза, че по същите причини САЩ рискуват да не се приземят на Марс и през 2024 година. Обновената лунна програма получи името «Артемида» в чест на гръцката богиня на Луната и сестра на Аполон, както бе кръстена предишната американска лунна програма, в хода на която СЕ ТВЪРДИ, че през юли 1969 година е извършено първото кацане на човек на Луната.“

Богинята на Луната е Селена…

Особено ми хареса подчертаното — ТВЪРДИ… Твърди се, вярва се, смята се…

М-да… За факти — заден ход…

* * *

Неграмотните преститутки. „Дубай обяви конкурс «Писмо до космоса» за всички желаещи да изпратят свои стихове, кратки разкази или рисунки заедно с първия космонавт на Емиратите Хазза ал Мансури, чийто полет е паниран за 25 септември. В конкурса могат да участват хора от всякаква възраст и националност, както и хора с ограничени възможности.“

Какъв ли е вкусът на ПАНИРАН полет? От каква националност и на каква възраст са „хората с ограничени възможности“? Ограничени — от какво или кого?

* * *

Оставиха малкият син и снахата близнаците да ги гледаме. На тия дърти години да гоня пълзящо-люлеещи се бебета…

А те си играят и хич не се сещат за майка си и баща си…

Пък аз постоянно мисля за родителите им…

* * *

„Много го закъса българското образование“… си мърмореше Пешо, докато триеше надписа ХОЙ от вратите на гаража си…