Георги Коновски
От деня (44)

* * *

Съсипахме природата…

Първата ми мисъл оная вечер, когато срещнах жена, разхождаща кучето си. Дребно такова. С нахлузена дрешка.

Хладно си беше, да…

Ама мигар дивите кучета, вълците, чакалите обличат дрешки в студената нощ преди лов?

Живеят си — според законите на майката природа…

А „облагородените“ кучета — в дрехи. Не знам какви — манта, шлифери, якета… Но навлечени. За да не изстинат…

Защото човешката селекция ги е направила като хората — изнежени, разчитащи на външното, а не на природното.

Впрочем, по улиците има доста изоставени породисти кучета. И нищо — справят се. Което не устиска… Дарвиновият закон…

Ама и ние яката се опитваме да го променим. Безуспешно. Засега…

* * *

Седя си аз, пийвам чайче, слушам музика (слушалките и на двете уши), зяпам безцелно…

И изведнъж се стряскам…

Нещо не е наред…

Момичетата…

Защото аз тях гледам — мъже, младежи не забелязвам, да не съм педал…

Как вървят…

Леле, как вървят…

Свили рамене, приведени, изгърбени…

Не прегърбени — формата на С, а изгърбени — в S форма…

Ужас!

По-възрастните жени ходят изправени, дори гордо, изпънати, стегнати…

А младите…

Защо така?

Липсата на спорт, игри, физкултура?

Един от факторите. Компютрите, висенето над кафето, небрежността в поведението…

Бабите са били под контрол — „Изправи се!“, „Не седи разкикерчена!“, „Стегни се!“…

И сега шестдесетгодишни жени имат стройни и що-годе стройни фигури, свежа походка, приятен за окото външен вид (е, има болни, прегърбени, с артрити и ревматизми… ама възрастта…)

А внучките…

Отнемат ми част от красотата на деня…