Георги Коновски
От деня (36)

* * *

Виждахме се всеки ден на кафенето. Приказвахме си, спомени разни, обсъждания на съученици и комшии…

И се появи един нашенец — млад, млад, останал още през 90-те.

От тия, дето им викат психодесни. За каквото разговорим — а ние почвахме за какво ли не, избягвайки политиката, той ни прекъсваше и почваше:

„Руснаците изпратили Кулбарс да нареди на цар Милан, та да нападне България…“

„Сашо, викам му, няма Кулбарс — имало е Каулбарс. И сърбите цар не са имали, царе са властвали само в нашето царство. Сърби, гърци, власи, албанци са обявявали крале най-много…“

„Ти, казва, нищо не разбираш от историята…“ Може и така да е — втората диплома от СУ е от Историческия факултет, ама какво ти знам аз…

„Аз, обяснява ми, съм учил още от учебника за единадесети клас как Русия е пратила Сърбия срещу нас през 1885 година…“

„Саше — прекъсвам го, — ти завърши гимназия през 1970 година и е просто абсурдно подобно нещо да има в учебника…“

„Не ми отвличай вниманието! На това са те учили…“

Съгласявам се: „В университета на КГБ още в първи курс се учи как се отвлича вниманието на деца от детската градина. И аз го използвам. Е, в четвърти клас се учи как се спори с възрастни и умни хора, ама ония знания за теб не ми трябват“…

Приятелят се хили и наслаждава, Сашо се мъчи да преглъща — познава ме, знае, че ни с „доводи“ за десни-бесни, ни със злъч може да надделее. А у нашенско в спор надделява тоя, дето реже със замах и направо подмята с подигравки опонента като хартийка върху фонтан…

Така — почти всеки ден. Мазохист ли е станал Сашо — може би. Ама десет дена да се завираш между шамарите…

А, да — все още се пише адвокат. Даже взе да разказва как бил навремето прокурор. „Саше — признавам му, — аз бая мръсотии сигурно съм направил. И ме е срам от това. Ама барем си трая. Пък ти се и хвалиш с гадостите…“

Важното е, че е свеж. Все едно 30 години не са минали, светът не се е променял, хората не са поумнели и всички си стоят в някогашното мислене (ако може да се употреби тая дума, де!) на колективното безумие, глупави надежди и наивно доверие в празните приказки…