Георги Коновски
От деня (57)

* * *

През май месец средните училища изпращаха абитуриентите си.

Шумен и звучен празник…

Викове, фойерверки, балове, речи, цветя, тоалети, шампанско…

Интересното е, че на повечето места учителите изпращат възпитаниците си някак свито, скромно, почти мълчаливо.

Не, не — радват се, че „децата“ са получили диплома.

Защото разбират — основната дума е „получили“.

Не е изкарана, не е заслужена, не е завоювана с труд, знания и умения.

А е получена…

И тая година имаше „сваляне“ на критериите на матурите. И тази година се направи всичко възможно, та „децата“ да не се затрудняват. И тази година нивото за тройка беше под 30 точки… При положение че нормалното е минималните знания да бъдат доказани с покриване на поне половината критерии. Поне 50 точки…

И пак ще станат студенти всички… Които поискат…

Ще се откриват какви ли не специалности, ще се приема Сульо и Пульо… Защото това не е някаква си средновековна или възрожденска просвета, а пазарна. Парите вървят с младежа.

Поради което пак ще констатираме, че нивото на висшето образование е много ниско.

То е ниско, защото нивото на средното е много ниско.

А то е ниско, защото на основното е много ниско.

И т.н…

От години твърдя, че младите хора имат много по-голям хард диск от предните поколения, включително и нас.

Но файловете са празни…

Защото учението е труд. Тежък труд. Много тежък, изискващ себеотдаване. И съзнателна целенасоченост…

Но… Децата не са мотивирани.

Не са мотивирани, защото обществото нито може, нито иска да ги мотивира.

Държавата не влиза в списъка на обвинените. За държавата — чиновници, политикани и всякакви мутри, неукият човек е полезният човек.

Потребител и бачкатор.

Не мислещ, знаещ, можещ… А част от масата, публиката, тълпата, гмежта, паплачта…

Защото мислещият е опасен.

Той знае какво може, има своя цел, търси начини за постигането й, не приема да е винтче в машината. Иска да е личност…

Поради което държавата моделира, манипулира и унифицира младите хора. От детската градина нагоре.

Поразпитайте децата си. И ще разберете, че почти няма учители, които да мислят различно от учебника, от официалните постановки. Които да отведат учениците си в непознатите зони на мисълта. Които да им дадат възможност да се проявят сами…

Отклонение.

Разказвах ви за моя приятел. Който беше леко шашнат, когато дал на нови ученици стихове на Пеньо Пенев и поискал накратко да напишат свое мнение по прочетените за пръв път произведения от непознатия за тях автор.

Основният им въпрос е бил — „Къде да видим какво мислим?“…

И — „А не може ли да питате, а ние да отговаряме с «да» и «не»?“…

Децата още в тази възраст се усещат като работници на конвейер. Имат свое място, идва детайлът, трябва да извършат операция — която нито разбират, нито има значение за тях. И така — цял ден…

Още повече че обществото НЕ МОЖЕ или НЕ ЖЕЛАЕ да предложи образци за успели българи посредством образованост, постоянство и труд.

Защото такива са много малко и не са интересни, не събират медийна публика, не правят рейтингови предавания, не привличат рекламодатели и т.н…

А децата са си деца. И търсят на баницата мекото и на работата лекото.

Лъжейки се, че цял живот ще са в тази позиция — някой да ги подбутва. И да ги оценява по напълно фалшива скала…

Поради което получаваме това, което имаме — ниско образовано население, лесно манипулируемо, осакатена нравственост, неспособност за разбиране на случващото се около него, както в обществото, така и в Природата.

Децата не са глупави — те са невежи…

Не глупави, не мързеливи…

Пази боже! Лошото е, че не са нито едното, нито другото. Лошо е, защото виждаме как се стараят (а повечето се стараят — поне в началото!).

И колкото повече се стараят, сами усещат, колко много неща им липсват, колко много необходими неща не са научили…

И за много от тях положението е неспасяемо.

А би могло и да не бъде така.

Прецакани поколения живеят в нашата държава. По различен начин прецакани, но прецакани.

Нека сме откровени.

Разбира се, че това затъпяване се извършва умишлено. В цялата криза — икономическа, политическа, финансова, най-вече духовна, децата просто са разглезени и презадоволени.

В семейството. Колкото и бедно да е то.

Не се учат да са търпеливи, не се възпитават, не им се предават елементарни познания за закони — правилно и неправилно поведение. Да не говорим за уважение и някаква смиреност.

Стават все по-големи простаци, които живеят с чувство за безнаказаност и недосегаемост. За съжаление…

Все по-рядко се срещат мотивирани младежи, които сами да искат и да са жадни за знания.

Нека да не забравяме, че образованието е на едно друго ниво вече — лектори не са тези, които ще ти диктуват и казват какво трябва да учиш.

Инициативата е у теб.

Единият вариант е да излезеш посредствен среднист или висшист.

Другият е, ако сам си се врял да учиш и учиш, да излезеш истински учен.

Най-напред — научен, сетне — учен…

Засега нашите деца са дипломирани…