Джилиан Филип
Каменно сърце (27)

27

— Ед! Долу! — Рори ядосано забарабани с юмручета по раменете на Джед.

Когато Джед вдигна за пръв път брат си, той въобще нямаше намерение да го пуска. Но му се налагаше, през дългите часове, които бяха изминали след пристигането му тук. Часове? Биха могли да са дори дни. Можеше да разчита само на вътрешния си часовник, тъй като евтината електроника на ръката му така и не се съвзе след потапянето в езерото, а лабиринтът, който обитаваше в момента, нямаше никакви прозорци. Двамата с Рори спяха и се хранеха когато им се приискаше. Никой не се опита да отнесе момченцето и Джед постепенно започна да възвръща увереността си. Позволяваше на Рори да се отдалечи на повече от метър за — охо, по няколко минути дори. Сега неохотно пусна пищящото хлапе на земята и бе възнаграден с мълчание.

Джед не изоставаше от детето, което се затътри по новия коридор. И без това нямаше голяма вероятност да се изгубят. Или щяха да се объркат из заплетените коридори — и в такъв случай Кейт щеше да е принудена да прати Ласло да ги търси — или щяха да намерят път навън, на което, честно казано, не се надяваше много.

Коридорът ги отведе до оголена скална пещера с водопад, който пълнеше чист зеленикав басейн. До ръба му лежеше черен вълк, който не сваляше жълтеникавите си очи от тях. Джед се спря стреснато, но Рори безгрижно продължи да шляпа напред. Едва когато стигна на една крачка от цопването в басейна, Джед се спусна напред, за да го хване. Брандир надигна глава, но не издаде нито звук.

Сет стоеше бос, но напълно облечен под водопада, със затворени очи и подгизнали от водата дънки и бяла риза; и тихо си припяваше нещо — приспивна песен, която майката на Джед обичаше да му пее. Сет ли я беше научил или тя бе научила него? Внезапно Джед повече не можеше да я търпи. Стомахът му се сви от омраза. Сет не му бе оставил нищо от нея накрая, дори тази стара песен. Нищо.

Сет млъкна, стисна очи още по-силно, поднесе лицето си под шибащите водни струи и ги остави да се излеят като фонтан от устата му. Джед започна да отстъпва назад, но после се поколеба и сърцето му заби ускорено. Искаше да разбере как Сет можа да го направи. Да забие нож в гърба на Конал. Да съблазни Мила. Да открадне бебето й, което бе изоставил, и да го даде на тая проклета вещица само заради проклетата й политика.

Сет изплю водата от устата си, приглади косата си с длани и без да отваря очи, рече:

— Носиш ли оръжие със себе си?

Де да носеше. Джед се сети за пистолета в колана си и стисна зъби.

— Не и такова, което да функционира тук.

— Аха. — Сет извъртя главата си към него и отвори очите си, в които проблясваше сребриста светлина. Дясното се отвори както трябва. Лявото все още бе ужасно подуто от удара на Конал. Сет излезе от басейна и погледна към детето, което се въртеше в ръцете на Джед. — С риск за собственото ми гърло ти предлагам да си намериш. И никога не се обръщай с гръб към Ласло. Никога.

Джед се намръщи; любопитството му надви омразата.

— Ласло няма да тръгне да се занимава с мен.

— Напротив. Кейт го знае много добре, но оставя на мен да й върша мръсната работа. — Сет отново се изплю в басейна. — Ласло се страхува от теб. А страхът кара мъжете да вършат ужасни неща.

— Нямам нищо против Ласло — каза Джед. — Ти си друг въпрос.

— Вярно. Добре, в такъв случай — рече Сет със саркастична усмивка, — Ласло никога няма да бъде убит от Ший. Ще бъде убит от някой простосмъртен като него.

— Разбирам. — Джед замълча замислено за миг. — Такива като нас има много.

— Да, макар тук да сте малко. А той е убивал достатъчно в своето време, за да си създаде много врагове. — Сет сви рамене. — Това всичкото са глупости, разбира се. Вещерство, суеверия, други такива. Не ми говори за пророчествата. — Изпълнен с ненавист, той сви устни. — Виждал съм достатъчно, за да ми държат топло в продължение на три шийски живота. Работата е там, че Ласло им вярва.

Думите му накараха Джед да потрепери.

— Той можеше да ме убие по пътя за насам, но не го направи.

— Не би посмял. Скиншанкс те иска.

Джед замръзна.

— Какво?

— Ласло му е омръзнал. Стигнал е предела му. Търси си ново протеже и това си ти; от доста време ти е хвърлил око. Вече е поработил върху теб от разстояние. — Сет сви рамене. — А каквото Скиншанкс пожелае, Кейт го дава. Желая ти късмет.

Джед установи, че притиска Рори силно към гърдите си.

— Но това означава, че Ласло няма…

— О, не, ще го направи, ако му се удаде случай. Ще ти забие кухненски нож между лопатките и ще се извини за неловкостта си.

Джед преглътна с изсъхналото си гърло.

— Защо му е да го прави?

Сет погледна към Рори.

— Мисля, че ти го обясних пределно ясно.

Рори изписка, доволен, че възрастните му обръщат внимание, и зарита да се освободи от стегнатата прегръдка на Джед. Той изруга и се опита да го хване, но хлапето се движеше твърде бързо за толкова малко дете. Блъсна се в краката на Сет и потрепери от удоволствие, когато силните му ръце го вдигнаха.

Дишайки тежко, Джед реши, че ако мъжът дори погледне към Рори не както трябва, той ще му извади очите с голи ръце. Но Сет само задържа детенцето в протегнатите си ръце и се взря в него, сякаш търсеше да открие частица от себе си. Рори отвърна на погледа му с широко отворени и очаровани очи. Той протегна пълничката си ръчица и докосна отеклото око на Сет, а мъжът потрепна от изненада.

— Оле — каза Рори, сграбчи Сет за врата и го прегърна силно.

Сет изглеждаше наистина стреснат и сигурно щеше да изпусне Рори на пода, ако детето не се беше вкопчило здраво във врата му. Той притисна лице към неговото и черните му мигли докоснаха мъничката скула, а ръцете му обгърнаха мъничкото телце много по-здраво, отколкото според Джед бе необходимо.

Сет се наведе да остави детето на земята и леко го побутна към Джед. Момчето го вдигна. Дрехите на Рори бяха вир-вода и той се накани да изтърси нещо злобно за небрежността на Сет, но един поглед към откритото лице на мъжа го възпря. Вместо това рече тихо:

— Защо го направи?

Сет се изправи и го погледна с вледеняващ поглед.

— Колкото и да не ти е приятно да го чуеш, направих го отчасти заради теб. Кейт се опитваше да ме привлече обратно. — Той се ухили иронично. — Тази кучка планира отдалеч. Много е потайна. Но да знаеш, че нямаше да го направя.

— Така ли? — Устата на Джед бе пресъхнала.

— Да. Но тогава се появи ти с онази твоя забележка за гетото. Мислих много за това. Защо да живеем в гето? Вашият вид трябва да бъде управляван и вкаран в кошара, не нашият.

— Но аз си мислех… всички вие ще бъдете унищожени.

— Така е само на теория. Аз лично смятам, че сме достатъчно силни, достатъчно умни, за да преживеем и най-лошото. Но само ако го направим при нашите условия.

Думите му отекнаха в залата. Джед си спомни как прозвучаха от устата на Кейт.

— Знаеш ли, аз видях Белсен, Кулан. Видях как го освободиха. Бях силно впечатлен. Бил съм навсякъде; пътувал съм доста по света. Руанда, Косово, Сиера Леоне. Чувал ли си за тях? Говорят ли ти нещо?

— Малко…

— Малко. Както и да е, уморих се да бъда войник и се записах в полицията, а накрая трябваше да вадя тялото на шестгодишно дете от канавката. — Той се усмихна студено. — Никога няма да се спрете, нали? Ако Воалът изгние, какво, в името на боговете, ще правим ние? Само при мисълта за това ми изстиват червата. Трябва ни някой силен, някой който да ни защити. Някой, който е безмилостен като вас. Защото, боговете са ми свидетели, вие сте наистина безмилостни. Имаш ли представа на какво съм бил свидетел? Вие убивате собствените си деца. Вашите деца убиват деца.

— Не всички сме такива. — Джед реши, че Сет е малко по-луд от Конал.

— Повече от достатъчно. — Сет сви рамене. — Нямаше да го повярвам, ако не бях видял доказателствата. С Кейт начело може и да се оправим. Кейт е абсолютно безскрупулна. Може и да е зла, но е една от нас.

— Изненадан съм, че можеш дори да я докосваш. След мама.

— Не ме предизвиквай, Кулан. — В гърлото на Сет се надигна ръмжене, което постепенно утихна. — Макар че понякога и сам се изненадвам.

— На Кейт не й пука за теб!

— Не съм си и помислял, че й пука.

— Нямам предвид само теб. Не й пука за никой от нас. Интересува се само от себе си.

— Вярно е, и естествено знам много добре защо се цели само в мен, а не в Конал. — Сет погледна към сина си и се усмихна напрегнато. — Не е заради непреодолимия ми чар, нали? Но виждаш ли, Кейт го е схванала правилно. Любовта е толкова надценявана. Живея от доста дълго време, Кулан. — Гласът му започна да изтънява. — Имаш ли представа колко любов можеш да дадеш и да получиш в един толкова дълъг живот?

Джед се напрегна, но мъжът само сви рамене и гласът му отново прозвуча равнодушно.

— Любов. Привързаност. Какво могат да ти донесат освен мъка, ужас и смърт? Конал се привързва и какво му носи това? Изгнание и гняв, който не може да контролира повече. — Сет оголи зъби, но Джед не би могъл да нарече това усмивка. — А беше толкова лесно, Кулан. Дръпвах Воала, сякаш слагаш шапката над очите си. Сега се опитвам да го уловя, а той се разпада на мястото, където го докосвам, или изчезва като фантом. Изразходих последната ми останала доброта опитвайки се да защитя теб и семейството ти. Сега вече ми писна. Това е нашият избор. Предпочитам да рискувам с Кейт, отколкото да чакам Воалът да се разпадне и всичко, което някога съм обичал, да изчезне.

— А аз си мислех, че не си обичал нищо.

Очите на Сет бяха ясни и напрегнати.

— Изплъзна ми се от езика. Но ако настояваш да разбереш, има един човек, когото все още обичам. И накрая той остана единствената ми причина.

— Ти не обичаш Рори — сопна му се Джед.

— Рори ли? О, не, със сигурност. Говоря за благородния глупак, който обича момичето, което го заряза заради възможността да има собствена групичка. Той обича Фин повече от живота си и веднага би го пожертвал заради нея.

— Да. Точно това ме притеснява.

Сет затвори очи и въздъхна.

— Чуй ме, Кулан — Конал никога нямаше да предаде брат ти. Казах ти да му вярваш, а ти не го направи. Пропиля шанса си. Ако беше останал с него, ако му се беше доверил… — Той сви рамене. — Ти не го направи.

Кръвта във вените на Джед се смрази.

— Ти отнесе Рори.

— Но Конал никога нямаше да го направи. Да предаде невинно дете? Това щеше да унищожи душата му. Студено желязо, Кулан — не очаквам от теб да разбереш. Работата е там, че смъртта на Фин щеше да свърши същата работа. Разбираш ли? Аз нямах друг избор. Брат ми никога няма да ми прости, но ще остане себе си. Аз го спасих, Кулан, в замяна на собствения ми син. О, и най-вероятно на душата ми, но тя и без това си беше пътник.

Джед го гледаше. Гласът му отказа да му се подчини, а когато най-после успя да го накара да излезе, прозвуча като скърцаща врата.

— И Фин.

Сет отметна глава назад, под водопада, напълни устата си с вода и я изплю.

— А, да. Представи си как се почувствах, когато се озовах тук. И я видях. Когато тя ми каза.

Джед усети как в гърдите му се надига неочаквана жалост, но изражението на Сет не се промени.

— Но това почти няма значение. Детето е омагьосано. Имам предвид в буквалния смисъл. Заклинанието я е стегнало като вещерско дупе. — Той сви рамене. — Но поне разполага с живота си, а Конал — с душата си. На толкова се бях надявал. А и както вече ти казах, Кейт сигурно е единствената ни надежда. Ще свикна да бъда неин главорез. Вече съм го правил.

— Дори самият ти не си убеден в това — рече Джед, търкайки носа си в главичката на Рори. — Тя ще унищожи всичко, което обичаш.

Сет се подсмихна.

— Има само няколко души, които са наясно с тези неща, Кулан, и ти не си сред тях. Не ми остана никакъв избор — сега Кейт е моята надежда.

Джед искаше да го разтърси, да му изкрещи.

— Само я погледни. Досега смятах твоя приятел, наблюдателя, за ненормалник. Но сега срещнах Кейт и вече знам как наистина изглеждат те.

— Ти си талантливо кутре, наистина. Имаш инстинкти, които аз уважавам, но не знаеш за какво говориш. Тук не става въпрос само за личността на Кейт.

— Да бе, да. Точно така. — Джед вдигна Рори, но се поколеба. — Кажи ми само още нещо. Защо тя просто не го взе сама? През цялото време е бил на нейно разположение.

— А, не. Не, не е можела, не и ако е искала скъпоценното й пророчество да се сбъдне. Искаше всичко да е както трябва, родителите му да го изоставят по собствена воля. — Сет се усмихна студено. — Е, аз го направих. И майка му е щяла да го направи отдавна, ако не си бил ти. Представлявал си голямо препятствие за тях, Кулан. Приеми го като утеха, ако искаш. — И после добави под носа си. — Аз вече го приех.

Джед поклати глава и се извърна настрани.

— Сбогом, Сет.

С крайчеца на окото си той видя как мъжът посяга към тях, но в последния миг Сет стисна ръката си в юмрук и я отпусна до тялото си. Джед не се обърна назад, но можеше да почувства изгарящия поглед на Сет в гърба си и продължи да го усеща дълго след като бяха напуснали залата.