Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (87)

Глава 86

Ударих с чукчето по вратата на „Уестуд Реджистри“ в тази мрачна утрин след завръщането ни от Ел Ей. Кръглолик мъж отвори точно в момента, в който дойде и Конклин. Беше около петдесетгодишен, русоляв с бели кичури и ясни сиви очи, които ме пронизваха през очилата без рамка, закрепени на орловия му нос.

Дали има нещо общо с отвличането на Мадисън Тайлър?

Дали знае къде е тя?

Показах му значката си, представих себе си и партньора си.

— Да, аз съм Пол Ренфру — каза мъжът на вратата. — Вие вероятно сте инспекторите, които са идвали тук преди няколко дни.

Казах му, че сме ние и искаме да зададем няколко въпроса за Паола Ричи.

Ренфру ни покани вътре, а ние последвахме спретнатия домакин по коридора до зелената врата, която миналия път бяхме видели заключена.

— Заповядайте, седнете — обърна се към нас Ренфру.

С Конклин се настанихме на един от малките дивани под прав ъгъл в края на уютния офис. Ренфру придърпа за себе си стол.

— Предполагам, че искате да знаете къде съм бил, когато е била отвлечена Паола — каза ни Ренфру.

— Като начало — каза Конклин.

Изглеждаше уморен. Вероятно и двамата изглеждахме така.

Ренфру извади тесен бележник от джоба на ризата си, тънък бележник, нещо като предшественик на преносимите компютри. Той ни изнесе кратък словесен доклад за ангажиментите си от предишните дни на север от Сан Франциско, без да се запъва, като спомена времето преди, по време и след като Паола беше умряла, както и имената на потенциалните клиенти, с които се беше срещал.

— Мога да ви преснимам това — предложи той.

По скалата за тревога от едно до десет моята интуиция подсказваше седем. Ренфру изглеждаше прекалено добре подготвен и трениран.

Приех предложението му да преснима графика си и го попитах за местонахождението на жена му по това време.

— Тя прави обиколка из Германия и Франция — каза Ренфру. — Нямам точната й програма, понеже тя си я прави при самото пътуване, но очаквам да се върне следващата седмица.

Попитах го:

— Имате ли някаква представа кой би искал да навреди на Мадисън или Паола.

— Никаква — отвърна Ренфру. — Всеки път, щом включа телевизора, виждам поредна история за отвличане. Направо виртуална епидемия. Паола беше очарователно момиче и аз съм дълбоко потресен от смъртта й. Всички я харесваха. Само веднъж съм виждал Мадисън — продължи Ренфру. — Защо някой ще иска да убие такова съкровище? Нямам представа. Смъртта й е ужасна, ужасна трагедия!

— Защо смятате, че Мадисън е мъртва? — сопнах се аз.

— Не е ли? Просто предположих… Извинете, грешка на езика. Надявам се да я намерите жива.

Когато си тръгвахме, Мери Джордан, администраторката на Ренфру, стана от бюрото си и ни последва до вратата.

Щом излязохме навън, където утринният въздух носеше миризмата на риба от близкия пазар, Джордан докосна ръката ми.

— Моля ви — пошепна бързо, — да идем някъде, където можем да поговорим, трябва да ви кажа нещо.