Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (22)

Глава 21

Джейкъби ме последва в офиса ми, а нервите ни бяха така изопнати, че на тях можеше да се свири като на струни. Докато чакахме Бринкли да мине по етапния ред, бяхме подпрели лакти на бюрото ми, пиехме кафе, обсъждахме какво трябва да се направи оттук нататък.

Бринкли си беше признал за стрелбата и отказваше защита. Обаче писмените показания, които ми беше дал, бяха куп щуротии за някаква бяла светлина, за хора плъхове и за някакво оръжие, наречено „Бъки“.

Трябваше да запишем изповедта на Бринкли, за да е ясно, че Алфред Бринкли може да е умствено разстроен, но в момента е с ума си.

След като се обадих на Трачио, звъннах и на Синди, която беше не само моя близка приятелка, но и една от водещите фигури в криминалната рубрика на „Кроникъл“, за да й съобщя добрата новина за залавянето на Бринкли. После закрачих из следствения участък, като поглеждах стрелките на часовника, които се влачеха по циферблата, докато очаквахме появяването на Трачио.

До 9 часа и 15 минути на Алфред Бринкли бяха снети отпечатъци и направени снимки за досието, дрехите му бяха заменени със затворнически, така че неговите можеше да се изследват за петна от кръв или частици от барут.

Помолих Бринкли да позволи на лаборанта да му вземе кръв, като му обясних защо:

— Искаме да сме сигурни, че не сте под влияние на алкохол или наркотици, когато вземаме показанията ви.

— Чист съм — каза Бринкли и си нави ръкава.

Сега той ни очакваше в стая за разпит номер две, кутийка с камера, инсталирана на тавана, която работеше през по-голямата част от времето.

С Джейкъби влязохме при Бринкли в сивата стая, издърпахме си столове от изподрасканата метална маса и се настанихме срещу убиеца.

Кожата ми все още настръхваше, щом погледнех това бледо и мръсно лице.

Спомнях си думите му: Аз го извърших.