Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (133)

Глава 132

Гледах ужасена през малкия кухненски прозорец как Бринкли държи острия нож, притиснат до шията на майка му.

Бяхме въоръжени и готови, обаче нямахме възможност за стрелба, госпожа Бринкли ни пречеше. Ако направехме опит да нахлуем през коя да е от вратите, той щеше да има достатъчно време да я убие.

Обзе ме страх за живота на жената, който сякаш полази по гръбнака ми, идеше ми да закрещя.

Обаче се обърнах към Рей Кевас, шефа на отряда за бързо реагиране. Той поклати глава: не — и отново ми показа, че не би могъл да стреля. Ситуацията можеше да стане мигом неконтролируема, каквото и да предприемехме. Така че, когато той ми направи знак, му кимнах да действа.

Сложихме си маските и очилата, а Рей удари прозореца с дулото на гранатомета, счупи стъклото и стреля.

Гранатата се блъсна в отсрещната стена на кухнята и експлодира с оглушителен шум и ослепителен отблясък.

Специалният отряд разби вратата за половин секунда, а ние влетяхме в изпълнената с пушек стая, като се надявахме само на едно: да обезвредим Бринкли, преди да се е опомнил и да е грабнал оръжието.

Намерих го на пода, проснат по очи, с крака под масата. Притиснах гърба му и извих ръцете му назад.

Почти бях закопчала белезниците, когато той се извъртя и ме отхвърли от себе си. Беше здрав като бик.

Докато се мъчех да се изправя, Бринкли грабна оръжието си, което беше паднало на пода.

Конклин свали маската си и изкрещя:

— Вдигни ръце, така че да ги виждам.

Бяхме в патова ситуация.