Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (11)

Глава 10

От отделението на Клеър на петия етаж слязох по стълбите до интензивното отделение на педиатрията, която се намираше на втория етаж. Окуражавах се за разпита, макар да знаех, че е отвратително и мъчително.

Мислех си за малкия Тони Канело, който е видял майка си простреляна, миг преди да го сполети същото. Трябваше да разпитам това дете дали някога е виждало стрелеца, дали човекът е казал нещо, преди да стреля или след това, дали може да се сети за някаква причина той и майка му да бъдат мишени.

Преместих торбата от дясната в лявата ръка, като минах последната част от стълбището. Осъзнавах, че начинът, по който щях да разпитам момчето, ще остави незаличим отпечатък в ума му.

В полицейския участък има складирани плюшени мечета, които раздаваме на травматизирани малчугани, но малката играчка изглеждаше евтина залъгалка за дете, което току-що бе видяло да убиват майка му по толкова жесток начин. Бях се отбила в работилница „Билд-а-беър“, преди да дойда в болницата, и носех специално изработено за Тони мече. То беше издокарано във футболен екип, а на гърдите му бе пришито сърце от плат с пожеланието ми към Тони да се оправи възможно най-бързо.

Отворих вратата за втория етаж и влязох в боядисания в пастелни тонове коридор на детското отделение. Ободрителни витражи с рисунки на дъги и пикници се редуваха по стените.

Ориентирах се до спешното и показах значката си на сестрата в приемното — жена на около 40 години с прошарена коса и големи кафяви очи. Обясних й, че се налага да говоря със свидетеля и че няма да отнеме много време.

— Имате предвид Тони Канело? Момченцето, което бе простреляно днес на ферибота?

— Имам два-три въпроса, няма да го натоварвам прекалено — отвърнах.

— Съжалявам, лейтенант — отговори сестрата, с очи приковани в моите, — шансът беше едно на хиляда. Изстрелът бе засегнал някои важни органи. Със съжаление ви информирам, че момчето почина преди около двайсет минути.

Потърсих опора върху работния плот на сестрата.

Тя ми говореше, питаше дали искам да видя някой друг и дали имам нужда от нещо. Дадох й чантата с мечето и я помолих да го даде на следващото хлапе, което бъде докарано в спешното.

Успях някак да се добера до паркинга и потеглих към Съдебната палата.