Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (130)

Глава 129

На 6 юни Джейкъби ни извика с Рич в кабинета си. Изглеждаше бесен, никога не го бях виждала такъв.

— Имам лоши новини. Алфред Бринкли се е измъкнал — каза той.

Челюстта ми щеше да падне.

Никой не се беше измъквал от болницата в Атаскадеро. Това беше психиатрично заведение, в което държаха опасните луди, тоест по-скоро представляваше затвор със засилена охрана, отколкото болница.

— Какво е станало? — попита Конклин.

— Треснал си главата в стената на килията…

— Не е ли бил на лекарства? Не са ли го пазили?

Джейкъби сви рамене.

— Не знам. Все едно, обикновено лекарите ходели в килиите, но този лекар на име Картър настоявал затворниците да бъдат водени в неговия кабинет. Под стража. В крилото с минимална сигурност.

— О, не — въздъхнах, досещайки се какво се е случило още преди да ми го каже. — Пазачът е имал оръжие.

Джейкъби продължи към Конклин.

— Пазачите носят оръжие, когато водят пациентите от едно крило в друго. Лекарят поискал да бъдат свалени белезниците на Бринкли, за да му направи неврологично изследване.

Джейкъби продължи с обяснението, че Бринкли грабнал скалпел, обезоръжил пазача, отмъкнал му оръжието. После облякъл дрехите на доктора, използвал ключовете на пазача, за да излезе, и подкарал колата на лекаря.

— Случило се е преди два часа — каза Джейкъби. — Имаме данните на синьото субару на доктор Картър.

— Вероятно вече е зарязал колата — каза Конклин.

— Да — каза Джейкъби. — Не знам за какво може да помогне това — добави той, — но според шефа на болницата Бринкли бил обсебен от някакъв сериен убиец, за когото чел — Едмънд Кемпър.

Конклин кимна.

— Убил е шест млади жени, живеел с майка си.

— Същият — каза Джейкъби. — Една вечер се прибрал от среща, а майка му казала нещо от сорта на: „Вероятно сега ще ме отегчаваш с истории за среднощните си похождения.“

— Майка му знаела ли е за убийствата? — попитах аз.

— Не, Боксър, не е знаела — каза Джейкъби. — Била е просто деспотична майка. Ей, тъкмо бях тръгнал за кенефа, когато ми звъннаха, така че нека довърша, а?

Засмях се.

— Давай, шефе.

— Та майката казва: „Сигурно ще ме отегчаваш.“ Кемпър изчакал тя да си легне, после й отрязал главата и я сложил на камината. След това разказал на главата на майка си какво върши нощем. Сигурен съм, че не й е спестил нищо.

— Онзи психопат се предаде, май си спомням — каза Конклин.

Той взе да пука кокалчетата си, както винаги когато беше развълнуван.

Аз също бях смутена при мисълта, че Бринкли е на свобода, въоръжен и психясал. Спомних си как изгледа Юки след процеса. Той я зяпна и каза: „Някой трябва да плати.“

— Да, Кемпър се предаде. Когато давал показания пред ченгетата, казал, че всъщност е убил момичетата вместо майка си. Разбирате ли? — сега Джейкъби говореше на мен. — Най-сетне е убил точния човек.

— Значи шефът на болницата е казал, че Кемпър е заинтригувал Алфред Бринкли?

— Точно така — каза Джейкъби, стана, издърпа за колана панталона си нагоре и заобиколи дългите крака на Конклин, за да стигне до вратата. — Бринкли е бил обсебен от Едмънд Кемпър.