Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (62)

Глава 61

Юки никога не беше виждала Ленард Паризи толкова бесен. Червеното куче, както го наричаха, червенокос, висок, тежеше към сто кила и обикновено беше добродушен и вежлив. В момента обаче тъмните му очи сякаш изстрелваха куршуми, докато удряше с юмрук по масата в конферентната зала.

Чиниите с остатъци от китайска храна заподскачаха пред него.

Петимата нови помощници около масата изглеждаха шокирани. С изключение на Дейвид Хейл, който си беше позволил да каже, че случаят „Бринкли“ е „лесен успех“.

— Няма подобно нещо — ревеше Паризи, — делото О Джей^[1] беше лесен успех.

— Робърт Дърст — добави Юки.

— Бинго — каза Паризи и се взря във всеки от тях. — Дърст призна, че е убил съседа си, нарязал го на парчета, хвърлил го в океана, а журито, съставено от нему подобни, го обяви за „невинен“. Това е и предизвикателството, пред което ни изправя Бринкли, Дейвид. Имаме писмените му самопризнания и повече свидетели, отколкото можем да преброим. Престъплението е запечатано на запис. Въпреки това няма да е лесен успех.

— Ленард — възрази Хейл, — този запис на престъплението показва убиеца в действие. Той ще се приеме в съда като неоспоримо доказателство.

Паризи направи гримаса.

— Голям булдог си, Дейвид, браво на теб. Всички ли знаят за Родни Кинг? — попита Паризи и разхлаби вратовръзката си. — Родни Кинг, чернокож, пуснат под гаранция, отказва да слезе от колата си, след като е спрян от полицията заради превишена скорост. Бил е изкаран насила от колата си и ударен петдесет и шест пъти от бели ченгета — ужасен побой, всичко е записано с любителска камера. Стигна се до процес. Полицаите бяха оправдани, така започнаха расовите бунтове в Лос Анджелис. Тоест записът не е улеснил успеха. Може би причината е следната: първия път, когато видиш записа, си ужасен. Втория път си възмутен. Но когато го гледаш за двайсети път, мозъкът ти познава всеки кадър, знаеш много добре, че става нещо нередно, но шокът е преминал. Всеки в тази страна, който разполага с телевизор, е гледал записа на Джак Руни с гърмежите на Бринкли срещу тези хора безброй пъти и отново, и отново. Досега ефектът от шока е преминал. Нали? Така или иначе, касетата е налице. Трябва да спечелим това дело. Ще използваме всички средства да притиснем Бринкли. Но имаме насреща си умна и непоколебима защитничка в лицето на Барбара Бланко — Паризи се облегна назад. — Тя определено не се е заела с тази обществена защита заради парите. Тя вярва в клиента си, а заседателите ще го разберат. Трябва да сме подготвени за всичко. С което приключвам днешното си слово.

В конферентната зала се възцари уважително мълчание. Определено Лен Паризи беше тарторът тук.

— Юки, пропуснахме ли нещо?

— Не, според мен се погрижихме за най-важното.

— Добре ли се чувстваш?

— Прекрасно! Нямам търпение да започне!

— Естествено. Ти си на двайсет и осем години. Аз обаче имам нужда от сън. Утре те чакам в седем и половина сутринта. Всички останали бъдете в готовност. Утре ще бъде изтощителен ден.

Юки пожела приятна вечер на колегите си и си тръгна развълнувана и с надежда за късмет на другия ден, когато щеше да е дясната ръка на Ленард Паризи.

Въпреки предпазливостта му обаче тя се чувстваше уверена. Бринкли не беше О Джей, нито пък Робърт Дърст. Нямаше харизматично присъствие, нито звездни прояви. Само преди седмици беше спал по улиците със заредено оръжие. Беше убил четирима непознати.

Никое жури не би пуснало такъв маниак на свобода. Нали?