Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (105)

Глава 104

На следващата сутрин над Сан Франциско се бяха скупчили черни облаци, които предвещаваха библейски потоп.

Конклин паркира патрулната кола в свободна зона на строеж на „Таунсенд“ пред кула номер две на „Бийкън“, жилищен небостъргач, на чийто приземен етаж бяха разположени магазини и заведения, включително кафенето „Старбъкс“, в което се бяха запознали Тенинг и Фокс.

В по-ясно време щяхме да имаме чудесен изглед едновременно към шестетажното здание на „Блейкли Армс“ и тясната пътека от „Таунсенд“ покрай източната му страна в посока към двора и задния вход на сградата.

Днешният дъжд обаче размазваше почти всичко, което можеше да се види от колата.

Инспекторите Чи и Макнийл бяха в колата зад нас, те също се опитваха да видят нещо през пороя. Търсехме да открием с поглед бял мъж, висок около метър и седемдесет, с оредяваща кестенява коса, може би с униформа и със сигурност с колт в джоба си.

Освен ако не си беше променил навиците, Тенинг щеше да се отбие в заведението, после да пресече „Таунсенд“ и да се прибере „вкъщи“ към 8:30-9:00 часа.

Предполагахме, че Тенинг ще тръгне по пътеката към задния вход на сградата, ще отключи задната врата и ще се качи по аварийното стълбище, за да избегне другите обитатели.

Гледах през предното стъкло как пешеходците, облекли шлифери, със засенчени от черните чадъри лица, отскачаха до „Уолгринс“, отбиваха се в химическо чистене „Фанта“, бързаха за влака „Калтрейн“.

С Рич бяхме толкова умрели за сън, че когато един с външност, която пасваше на описанието, пресече „Таунсенд“, без да си носи кафе, не бях сигурна това нашият човек ли е, или просто ужасно ми се иска да е той. Наистина ужасно, ужасно.

— Със сивото яке и черния чадър — казах аз.

Светофарът светна зелено и потокът на уличното движение ни закри видимостта за достатъчно дълго време, та заподозреният да изчезне в тълпата пешеходци в по-далечния край на улицата. Помислих си, че може да се е промъкнал по задната уличка към „Блейкли Армс“.

— Да. Да, мисля, че беше той — каза Конклин.

Обадих се на Чи, казах му, че ще действаме. Изчакахме няколко минути — после с Конклин си вдигнахме яките и се запътихме към парадния вход на „Блейкли Армс“.

Качихме се до петия етаж с асансьора. После с ключа на Поршия Фокс отключих външната врата, без да я отварям.

Извадих оръжието си.

Щом дойдоха Чи и Макнийл, Конклин бутна вратата на жилището. Четиримата влязохме вътре, като проверихме всяка стая в жилището, преди да се запътим към личното пространство на Тенинг.

Долепих ухо до тънката врата, чух затваряне на чекмедже, чух как една след друга на незастлания с килим под падат обувки.

Кимнах на Конклин, а той почука на вратата на Тенинг.

— Полицията на Сан Франциско, господин Тенинг. Имаме заповед за арест.

— Разкарайте се оттук! — отвърна ни ядосан глас. — Нямате никаква заповед! Знам си правата.

— Господин Тенинг, паркирали сте колата си на забранено място, помните ли? На петнайсети август миналата година. Не сте се явили в съда.

— За това ли ще ме арестувате?

— Отворете вратата, господин Тенинг.

Дръжката се завъртя и вратата се отвори. Отегченият вид на Тенинг се превърна в гневен, като ни видя с насочени към него пистолети.

Той тръшна вратата под носа ни.

— Ритни я! — извиках аз.

Конклин удари два пъти до бравата, вратата се сцепи и зейна отворена.

Прикрихме се от двете страни на касата, но успях да видя Тенинг, който стоеше на около три метра от нас с гръб към стената.

И се целеше в нас със своя колт 38.

— Няма да ме арестувате — каза той. — Много съм уморен и сега не ми е до това.