Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (41)

Глава 40

Беше събота вечер, почти полунощ. Синди спеше в спалнята на новия си апартамент в „Блейкли Армс“, когато бе събудена от крясъците на една жена, която беше на път да си изплюе белите дробове на някой етаж над нея.

Тръшна се врата, чуха се бързи стъпки, после скърцане на панти и ново затръшване на врати, сега по-близо до апартамента на Синди.

Може би вратата към стълбите?

Чуха се още викове, този път от улицата.

Мъжки гласове отекнаха чак до прозорците й на третия етаж, а се чу и шум от сбиване.

За първи път на Синди й минаха мисли, каквито никога не й бяха минавали в предишното й жилище.

Дали е в безопасност?

Дали суперизгодната покупка, която беше осъществила, в крайна сметка няма да се окаже грешка?

Тя отметна завивките, излезе от спалнята, през просторната дневна отиде до антрето. Надникна през шпионката — не видя никого. Провери дали добре е заключено, преди да отиде до бюрото си.

Прокара пръсти през косата си, събра я на опашка. Майчице! Ръцете й трепереха.

Може би проблемът не беше само нощният живот в сградата. Може би я побиваха тръпки и заради статията, която пишеше за отвличането. След обаждането на Хенри Тайлър тя потърси информация в интернет. Откри неочаквано много факти за хиляди деца, които всяка година ставаха жертва на отвличане в САЩ.

Повечето от децата се оказваха отвлечени от членове на семейството и бяха открити и върнати по домовете им. Обаче стотици деца всяка година биваха удушавани, наръгвани или погребвани живи от похитителите.

По-голямата част от тези деца бяха убивани през първите часове след отвличането им.

Статистически беше много по-вероятно Мадисън да е била отвлечена от някой, който иска пари, отколкото от психар, който иска да измъчва и убива деца. Проблемът с този сценарий беше, че я смразяваше един кошмарен въпрос.

Защо не се бяха свързали със семейство Тайлър за откуп?

Синди беше на половината път до спалнята си, когато чу звънеца. Тя замръзна, сърцето й заблъска в гърдите. Не познаваше никого в тази сграда.

Кой ли звъни на вратата й?

Звънецът отекна още веднъж, напрегнато.

Синди загърна халата си и отиде да погледне през шпионката. Не можа да повярва на очите си.

Беше Линдси.

Изглеждаше ужасяващо.