Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (34)

Глава 33

Подхвърлих ключовете на Конклин и седнах на мястото до водача на служебната кола.

Конклин подсвирна нервно, щом се изтеглихме по „Брайънт“ и поехме на север по Шеста улица, после по „Маркет“ и накрая на север към Пасифик Хайтс.

— Ако нещо може да те откаже да имаш деца, то е такава история — отбеляза той.

— А иначе?

— Иначе ми се иска да имам цяла тумба.

Обсъдихме отвличането: дали действително е имало убийство и дали бе възможно бавачката да е съучастник в отвличането.

— Тя е била вътре — казах аз. — Знаела е всичко, което става в домакинството. Колко пари са имали, навиците и ежедневните маршрути. Ако Мадисън й е имала доверие, отвличането е било лесна работа.

— Тогава защо да убиват бавачката? — попита Конклин.

— Ами… може би е изпълнила предназначението си.

— Един човек по-малко при подялбата на подкупа. И все пак, да я застрелят пред детето.

— А дали е била бавачката? — попитах аз. — Може би са убили момиченцето?

Потънахме в мълчание, докато завивахме към „Вашингтон“, една от най-красивите улици в Пасифик Хайтс.

Къщата на Тайлър беше в средата на пресечка, обточена с дървета. Тя беше във викториански стил, боядисана в бледожълто и украсена с орнаменти под стрехите. По стените се спускаха посадени в сандъчета растения. Беше като къща от приказките, едно от онези места, на които никога не би ти хрумнало, че може да те сполети нещо лошо.

Конклин паркира до тротоара и поехме по каменната пътека и после по шестте стъпала до предната веранда на къщата.

Вдигнах месинговото чукче и го пуснах да се удари в плочката, монтирана на старинната дъбова врата, с ясното съзнание, че в тази прекрасна къща живеят двама души, напълно смазани от мъка и ужас.