Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (14)

Глава 13

Моят отряд премести столовете си и се скупчи около мен. Те тъкмо подхвърляха — въпроси и пробваха различни теории относно стрелеца от „Дел Норте“, когато мобилният ми иззвъня. Познах номера на Едмънд и вдигнах.

Гласът му звучеше дрезгаво и накъсано:

— Клеър току-що излезе от рентгена. Има вътрешен кръвоизлив.

— Еди, не разбирам. Какво стана?

— Куршумът е засегнал черния й дроб… Трябва да я оперират отново.

Усмивката на доктор Сасун, когато ми заяви, че Клеър се чувства добре, ме беше успокоила. Сега ми прилоша от страх.

Когато пристигнах в чакалнята на спешното, я заварих пълна с приятели и роднини на Клеър, включително Едмънд с Уили и по-големия син Реджи.

Прегърнах всички, седнах до Синди Томас и Юки Кастеляно, най-близки приятелки на Клеър и на мен, с които заедно формирахме пълния състав на клуба, полушеговито наречен от нас „Женски детективски клуб“. Сгушихме се заедно в очакване на новини в това безрадостно помещение.

През дългите напрегнати часове прикривахме страха си, като се надпреварвахме да си разказваме истории за куража на Клеър. Зареждахме се с калпаво кафе и сникърси от автомата, а в ранните часове на утринта Едмънд ни помоли да кажем молитва.

Всички се хванахме за ръце и Еди се помоли Бог да пощади Клеър. Със сигурност вътрешно всички се надявахме, че ако останем близо до нея и имаме вяра, тя няма да умре.

През тези изтощителни часове си припомних времето, когато ме простреляха, спомних си как Клеър и Синди бдяха неотлъчно над мен.

Спомних си и други моменти, в които съм чакала в помещения като това. Когато мама се разболя от рак. Когато мъжът, когото обичах, бе убит при изпълнение на дълга си. Когато майката на Юки бе повалена от инсулт.

Всички бяха починали.

Синди каза:

— Къде е сега онзи кучи син, който я простреля? Дали си е палнал цигара след вечеря? Дали си спи в мекото легло и планира нова стрелба?

— Със сигурност не спи в легло — каза Юки. — Залагам десетачка, че този тип спи в кашон от битова техника.

Към 5 часа сутринта изтощеният доктор Сасун излезе, за да ни съобщи новините.

— Клеър е добре — каза той. — Успяхме да стабилизираме черния й дроб, а кръвното й налягане се вдига. Жизнените й показатели са добри.

Атмосферата се разведри и изведнъж всички започнахме да пляскаме с ръце. Едмънд прегърна синовете си и тримата се просълзиха.

Лекарят се усмихна — не мога да не призная: борбен човек.

Набързо прескочих до вкъщи за сутрешна обиколка из Потреро Хил с Марта, моето бордър коли.

Тогава се обадих на Джейкъби, докато слънцето се издигаше над покрива на колата ми. Срещнах се с него и Конклин при асансьорите в Съдебната палата в осем.

Беше неделя.

Бяха донесли кафе и понички.

Обичах ги тези момчета.

— Да запретваме ръкави — рекох.