Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (43)

Глава 42

Джейкъби се извъртя, за да ме погледне, когато минах покрай него и се сврях на едно кресло в ъгъла на стаята. Лейтенант Маклийн ми хвърли бърз съсредоточен поглед, докато изнасяше фактите. При липсата на каквато и да било информация относно местонахождението на Мадисън Тайлър и Паола Ричи ни спуснаха задачата да разпитаме регистрираните сексуални насилници.

— Патрик Калвин — прочетох в списъка, щом с Конклин се озовахме в колата. — Осъден насилник, скоро пуснат под гаранция, след като е излежал присъда за сексуален тормоз на собствената си дъщеря. Момичето е било на шест години, когато е извършено престъплението.

Конклин запали двигателя.

— Не ги разбирам тези боклуци. И знаеш ли какво? Нямам и желание да ги разбирам.

Калвин живееше в сграда с П-форма с около 20 апартамента на ъгъла на „Палм“ и „Евклид“ откъм Джордан Парк, на около миля и половина от мястото, където живееше и играеше Мадисън Тайлър. Синя тойота корола, регистрирана на негово име, беше паркирана на улицата.

Надуших запечен бекон, докато прекосявахме открития двор и изкачвахме външните стълби. Почукахме на агресивно боядисаната в червено врата на Калвин.

Вратата се отвори, на прага се появи рошав бял мъж, висок не повече от метър и шейсет, който беше по пижама в шотландско каре и бели чорапи.

Имаше вид на петнайсетгодишен, чак ми се прииска да го попитам: „Баща ти вкъщи ли е?“ Но тъмносивата сянка по челюстта му и татуировките по фалангите на пръстите издаваха затворническото му минало.

— Патрик Калвин? — попитах, като му показах значката си.

— Какво искате?

— Аз съм сержант Боксър. А това е инспектор Конклин — осветлих го. — Искаме да ни отговорите на няколко въпроса. Имате ли нещо против да влезем?

— Да, имам. Какво искате?

Конклин умееше да поставя такива като него на място с лекота — способност, за която откровено му завиждах. Бях го виждала да разпитва и маниакални убийци с една особена любезност, невероятен професионалист. А и нали именно той се погрижи за горката котка на семейство Алонсо, когато стана убийството у тях.

— Извинете, господин Калвин — каза сега, — знам, че е рано сутринта, но едно дете е отвлечено и нямаме много време.

— Това какво общо има с мен?

— Нека видим, господин Калвин — обадих се аз, — имали сте присъда…

— Искате да претърсите дома ми? — разкрещя се Калвин. — Живеем в свободна страна, нали? Нямате заповед — изплю той. — Нищо нямате!

— Много се палите за човек, който няма какво да крие — рече Конклин. — Чак започвам да се чудя.

Стоях и слушах как Конклин обясняваше, че би могъл да се обади на надзорника на Калвин, който без никакъв проблем ще ни вкара вътре.

— Или бихме могли да издействаме заповед — каза Конклин. — Ще дойдем с няколко патрулни коли с пуснати сирени, тъкмо да разберат съседите ви що за птица сте.

— Е, имате ли нещо против да влезем? — попитах.

Калвин отговори на смръщения ми поглед с мрачно изражение.

— Нямам какво да крия — каза.

И отстъпи от вратата.