Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Шестата жертва (134)

Глава 133

Към главата на Бринкли бяха насочени дула, но той стискаше оръжието си с две ръце. Стоеше в леко приведена поза — военното му обучение си казваше думата. Беретата му беше прицелена в Конклин. А оръжието на Рич беше прицелено в Бринкли.

И аз бях там.

Ударих го с все сила с пистолета си в тила и изкрещях през маската си: „Да не си мръднал и на милиметър, че си мъртъв!“

Ричи изрита оръжието от ръката му и го запрати на пода.

Шест дула държаха Бринкли на прицел, докато му слагах белезниците. Аз бях във възторг, нищо че той започна да се смее.

Вдигнах маската си и вдишах малко от фосфора във въздуха. Не знам какво му беше толкова забавно на Бринкли.

Бяхме го заловили, и то жив.

— Той щеше да ме убие! — изкрещя Елена Бринкли на Джейкъби. — Толкова ли не можете да го държите заключен?

— Какво стана? — извика Бринкли, като се огледа през рамо към мен.

— Помниш ли ме? — попитах аз.

— О, да — каза той, — моята приятелка Линдси Боксър.

— Арестуван сте за бягство от затвора — казах. — Мисля, че ще има и допълнително обвинение за безразсъдно поведение. Може би и опит за убийство.

Зад мен Джейкъби увещаваше Елена Бринкли да запази самообладание, докато я освободи от мястото й.

— Имате правото да мълчите — казах на Бринкли. Елена се дръпна, скъса плата на единия ръкав, разкопча си блузата и измъкна и другата си ръка. После се изправи пред сина си.

— Мразя те — каза му тя, — ще ми се да те бяха убили. — И го зашлеви с шамар през лицето.

— Леле, какъв удар — дяволито ми каза той.

— Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда — продължих.

— Кого будалкаш — изкрещя ми Бринкли, явно не си даваше сметка, че кухнята е пълна с полицаи, които веднага ще му изкарат душата, ако им даде повод.

— Можеш само да ме върнеш обратно в психиатрията — заяви той. — Никакво обвинение срещу мен няма да издържи.

— Млъквай, задник такъв! — отвърнах аз. — Радвай се, че не си в чувал.

— Не, ти млъквай! — развика ми се Бринкли, пръскайки слюнка, с трескав блясък в очите. — Не съм виновен. Знаеш го. Аз съм невменяем.

Внезапно чух Елена Бринкли да крещи: „Не!“ — миялната машина се включи.