Джефри Арчър
По-силно от меча (45)

42.

За всички свързани с делото за клевета уикендът се оказа дълъг.

След кратко съвещание с мистър Трелфорд веднага след разпускането на съда Джайлс откара Ема до Глостършър.

— Няма ли да е по-добре да дойдеш за уикенда? Марсдън ще се погрижи за теб.

— Много мило от твоя страна — отвърна Ема, — но трябва да съм у дома, ако Хари се обади.

— Не мисля, че е много вероятно — тихо каза Джайлс.

— Защо? — настоятелно попита Ема.

— Вчера сутринта преди съдебното заседание посетих сър Алън на номер десет и той ми каза, че Хари си е взел билет за последния полет миналия петък, но така и не се качил в самолета.

— Значи са го арестували?

— Боя се, че да.

— Защо не ми каза веднага?

— Точно преди да заемеш свидетелското място? Едва ли щеше да ти помогне особено.

— Сър Алън имаше ли други новини?

— Каза ми, че ако не чуем новини от Хари до понеделник сутринта, външният министър ще извика руския посланик и ще настоява за обяснение.

— Каква полза ще има от това?

— Посланикът ще си даде сметка, че ако не го освободят, на следващия ден Хари ще се появи на първите страници на всички вестници по света. А това е последното, което биха поискали руснаците.

— Тогава защо им е било изобщо да го арестуват? — попита Ема.

— Намислили са нещо, но дори сър Алън не може да се досети какво точно.

Джайлс не каза на Ема за неотдавнашните си преживявания, когато се беше опитал да влезе в Източен Берлин, понеже беше предполагал, че Хари няма да мине дори през паспортната проверка, а ще бъде качен на следващия самолет за „Хийтроу“. Виждаше му се безсмислено да задържат президента на Асоциацията на английските писатели без основателна причина. Дори руснаците предпочитаха да избягват по възможност лошата реклама. Подобно на сър Алън обаче Джайлс не можеше да се сети какво са намислили.

 

 

През безсънния уикенд Ема запълни времето си, като отговаряше на писма, четеше, дори се зае да лъсне сребърните сервизи, но нито веднъж не се отдалечи на повече от няколко крачки от телефона.

В събота сутринта Себастиан се обади и когато чу гласа му, тя за момент си помисли, че е Хари.

 

 

„Можем да изгубим“ — беше изразът, който сър Едуард използва по време на консултациите с лейди Вирджиния в кабинета му в петък вечерта. Посъветва я да прекара тих уикенд, да не остава до късно през нощта и да не прекалява с алкохола. Трябваше да е отпочинала, спокойна и готова за битка с Трелфорд, когато излезе на свидетелското място в понеделник сутринта.

— Просто потвърдете, че винаги сте позволявали на майор Фишър като ваш професионален съветник да се занимава с всичко свързано с „Барингтън“ независимо и равнопоставено — повтаряше той. — Никога не сте чували за мистър Бени Дрискол и сте били шокирана, когато сте открили, че Седрик Хардкасъл е пуснал всичките си акции на пазара през уикенда преди годишната среща. Просто като акционер сте сметнали, че мисис Клифтън трябва да каже истината, а не да ви пробутва изтъркани фрази. И в никакъв случай не се хвърляйте на стръвта на Трелфорд, защото ще се опита да ви улови като пъстърва. Плувайте в дълбокото и не се изкушавайте да се издигнете до повърхността, защото ако го направите, ще ви закачи и бавно ще ви изкара на сухо. И накрая, само защото нещата засега вървят добре за нас не означава, че трябва да ставате прекалено самоуверена. Неведнъж съм виждал как дела се губят в последния ден от клиент, който е решил, че вече е победител. Запомнете — повтори той, — можем да изгубим.

 

 

Себастиан прекара по-голямата част от уикенда на работното си място в опит да навакса с кореспонденцията и десетките „спешни“ въпроси, които Рейчъл му беше оставила при входящите документи. Отне му цяла събота сутрин да се справи само с първата купчина.

Въодушевеният избор на мистър Бишара за нов председател на „Фартингс“ беше приет с овации в Сити, което направи живота на Себ много по-лесен. Неколцина клиенти закриха сметките си след оттеглянето на Слоун, но много други се върнаха, когато откриха, че наследникът му ще е Рос Бюканан — опитен и прозорлив човек с ясни цели, както го описа „Сънди Таймс“.

Себастиан се обади на майка си малко преди обяд в сряда и се опита да я увери, че няма за какво да се тревожи.

— Сигурно не е могъл да се свърже. Можеш ли да си представиш какво представляват телефонните услуги на руснаците?

Но самият той не беше убеден в думите си. Баща му ясно му бе казал, че ще се върне за процеса, и Себ не можеше да не си спомни една от любимите му максими: „Има само едно извинение да закъснееш за среща с дама — смъртта“.

Хапна набързо с Вик Кауфман, който също се тревожеше за баща си, но поради друга причина. За първи път спомена Алцхаймер.

— Започвам болезнено да осъзнавам, че баща ми е човекът оркестър. Бие големия барабан, докато на останалите ни се позволява от време на време да ударим цимбалите. Може би е време „Фартингс“ и „Кауфман“ да се замислят за сливане.

Себ не можеше да се преструва, че идеята не му е минавала през ума, откакто бе станал заместник-председател, но предложението на Вик дойде в най-неподходящото време, когато беше затрупан с толкова много неща.

— Да поговорим за това веднага след края на делото. И между другото — добави Себ, — гледай да следиш изкъсо Слоун, защото се носи слух, че той също проявява жив интерес към здравословното състояние на баща ти.

Себ се върна на работното си място малко след два часа и прекара остатъка от деня в борба с купчината неотворена поща. Прибра се у дома едва след полунощ.

Охранителят го пусна в банката в неделя сутринта, но едва в късния следобед той попадна на кремав плик с надпис „ЛИЧНО И ПОВЕРИТЕЛНО“ и с шест марки с лика на Джордж Вашингтон в горния десен ъгъл. Отвори го и прочете писмото от Розмари Улф. Как би могъл точно сега да вземе отпуска, за да иде в Америка? И как би могъл да не го направи?

 

 

Джайлс направи точно така, както му беше казано. В събота сутринта се разхождаше по Броудмийд с голяма празна торба на „Маркс и Спенсър“. Ръкува се с всички, които го спираха да му говорят за ужасното консервативно правителство и онзи отвратителен Тед Хийт. Ако някой повдигаше въпроса за майор Фишър, Джайлс отговаряше дипломатично.

„Иска ми се още да бяхте наш представител.“

„Ако знаех, никога нямаше да гласувам за него.“

„Това е скандално. Този проклетник трябва да подаде оставка.“

На всичко това Джайлс имаше предварително готов отговор: „Това е решение, което трябва да вземат майор Фишър и партията му, така че просто трябва да изчакаме и да видим“.

По-късно седна на бара на препълнен шумен пъб и обядва хляб и сирене с Гриф, прокарани с пинта „Съмърсет сайдер“.

— Ако Фишър подаде оставка и се стигне до извънредни избори — каза Гриф, — вече казах на „Бристол Ивнинг Нюз“, че местната организация на лейбъристите няма да разглежда други кандидатури, освен тази на предишния ни представител.

— Наздраве — вдигна чаша Джайлс. — Как успя да го постигнеш?

— Няколко извити ръце, една-две заплахи, два-три подкупа и обещах на председателя, че ще го уредя с Ордена на Британската империя.

— Значи нищо ново?

— Освен че напомних на комитета, че щом торите ще сложат ново име на бюлетината си, няма да е зле да се придържаме към кандидат, когото избирателите познават.

— Какво правите със засиления шум от въздушния трафик от Филтън? — попита един клиент. — Направо не се живее!

— Вече не съм ваш представител в Парламента — любезно му напомни Джайлс и тръгна към вратата.

— Не знаех. Кога е станало?

Дори Гриф си позволи великодушието да се разсмее. След като излязоха, двамата си сложиха синьо-белите шалчета и заедно с шест хиляди други запалянковци гледаха как „Бристол Роувърс“ биха „Честърфийлд“ с 3:2.

Ема дойде в Барингтън Хол за вечеря, но не беше много добра компания. Тръгна си преди Марсдън да поднесе кафето.

Джайлс се настани в любимото кресло на дядо си в кабинета с бренди в едната ръка и пура в другата. Мислеше си за Карин, когато телефонът иззвъня. Той грабна слушалката с надеждата, че ще чуе гласа на Хари, но беше Гриф. Кой друг можеше да му звъни по това време? Когато Гриф му каза новината за Фишър, Джайлс за първи път през живота си изпита искрено съжаление за него.

 

 

Мистър Трелфорд прекара уикенда в подготовка за разпита на лейди Вирджиния. Не беше лесно. Тя несъмнено се беше поучила от грешката на Фишър и той почти чуваше как Еди Мейкпийс я съветва да запази спокойствие и да не му позволява да я прилъже. Колкото и да се мъчеше, не можеше да измисли начин да пробие защитата й.

Кошчето беше пълно, а листата в бележника А4 свършиха. Как можеше да покаже на журито, че майката на Ема е била права, когато е сравнила Вирджиния със сиамската си котка Клеопатра? „И двете са прекрасни, добре поддържани, суетни, коварни, манипулативни хищници, които смятат, че всички останали съществуват, за да им служат.“

Беше два след полунощ и той преглеждаше някои стари протоколи от заседания на борда на „Барингтън“, когато му хрумна нещо ново.

* * *

Майор Фишър се качи в колата си на паркинга на Парламента малко след като Камарата беше разпусната в петък следобед. Един-двама колеги му пожелаха успех, но не звучаха убедително. Докато караше на запад, той си мислеше за писмото, което трябваше да напише, ако местният изпълнителен комитет не го подкрепи.

Следващия ден прекара в апартамента си, без да обърне първите страници на сутрешните вестници, без да закуси и обядва, докато самотните часове се изнизваха един след друг. Много преди слънцето да залезе започна да отваря и изпразва бутилки. Вечерта седеше до телефона и с нетърпение чакаше да научи как е гласувал комитетът по искането за оттегляне на доверието. Върна се в кухнята, отвори консерва сардели, но я остави недокосната на масата. Седна в дневната да гледа епизод от „Татковата армия“, но не се разсмя нито веднъж. Накрая взе петъчния „Бристол Ивнинг Поуст“ и отново погледна заглавието на първата страница:

МЕСТНИТЕ КОНСЕРВАТОРИ РЕШАВАТ СЪДБАТА НА ДЕПУТАТ. ПОДРОБНОСТИ НА С. 11

Обърна на страница 11. Двамата с редактора открай време бяха в добри отношения, така че се надяваше… но стигна само до заглавието.

ПОСТЪПЕТЕ ПОЧТЕНО, МАЙОРЕ

Захвърли вестника и не включи осветлението, когато слънцето изчезна зад най-високите сгради.

Телефонът иззвъня в десет без дванайсет. Той грабна слушалката и веднага позна гласа на местния партиен председател.

— Добър вечер, Питър.

— Добър вечер, майоре. Няма да говоря общи приказки. Със съжаление трябва да ти кажа, че комитетът не те подкрепи.

— Резултатът почти равен ли беше?

— Боя се, че не — каза Мейнард. — Решението беше взето единодушно. Така че няма да е зле да напишеш оставката си, вместо да чакаш изпълнителният комитет да те отзове официално. Така е много по-цивилизовано, не мислиш ли? Съжалявам, Алекс.

Щом Фишър затвори, телефонът иззвъня отново. Репортер от „Поуст“ го попита дали ще коментира единодушното решение да му се поиска оставката. Той тресна слушалката, без дори да си направи труда да каже: „Без коментар“.

В алкохолната мъгла отиде несигурно в кабинета, седна и скри лице в шепи, докато формулираше оставката си. Извади бланка на Камарата на общините и започна да пише. Когато приключи, изчака мастилото да изсъхне, сгъна листа, сложи го в плик, запечата писмото и го остави на бюрото си.

Наведе се, отвори най-долното чекмедже, извади служебния си револвер, пъхна дулото в устата си и дръпна спусъка.