Джефри Арчър
По-силно от меча (43)

40.

Джайлс седна да закуси и започна да преглежда сутрешните вестници. Беше на втората чаша кафе, когато Себастиан се присъедини към него.

— Какво пишат?

— Мисля, че някой театрален критик би казал, че първият ден е предизвикал смесени отзиви.

— В такъв случай може би е добре, че съдийката заръча на заседателите да не четат вестници — каза Себ.

— Ще ги прочетат, бъди сигурен — каза Джайлс. — Особено след като отказа на Трелфорд да им каже какво пише майка ми за Вирджиния в завещанието си. Налей си кафе, а аз ще ти прочета. — Джайлс взе „Дейли Мейл“ и изчака Себ да се върне на масата, преди да си сложи очилата и да започне да чете. — „Останалото… остава за любимите ми дъщери Ема и Грейс, които да се разпореждат с тях както намерят за добре, с изключение на сиамската ми котка Клеопатра, която завещавам на лейди Вирджиния Фенуик, защото двете имат много общи неща. И двете са прекрасни, добре поддържани, суетни, коварни, манипулативни хищници, които смятат, че всички останали съществуват, за да им служат, в това число и сляпо влюбеният ми син, за когото мога само да се моля, че ще се освободи от магията й, преди да е станало прекалено късно.“

— Браво — каза Себ, когато вуйчо му остави вестника. — Невероятна дама. Да можеше само да заеме мястото на свидетеля. А другите вестници какво казват?

— „Телеграф“ си връзва гащите, макар че хвали Мейкпийс за професионалния му и аналитичен разпит на Ема. „Таймс“ спекулира с въпроса защо Фишър е призован от защитата вместо от обвинението. Материалът е под заглавие „Враждебен свидетел“ — каза Джайлс и плъзна вестника по масата.

— Имам чувството, че Фишър няма да получи смесени отзиви.

— Просто гледай да го зяпаш непрекъснато, докато е на свидетелското място. Това няма да му хареса.

— Странно — каза Себ, — но една жена от журито пък непрекъснато зяпа мен.

— Това е добре — каза Джайлс. — Гледай да й се усмихваш от време на време, но не прекалено често, за да не забележи съдийката — добави той, докато Ема влизаше в стаята.

— Как е? — попита тя и кимна към вестниците.

— Горе-долу толкова добре, колкото очаквахме — отвърна Джайлс. — „Мейл“ превърна завещанието на майка ни във фолклор, а сериозните журналисти искат да знаят защо Фишър е призован от нас, а не от тях.

— Скоро ще разберат — каза Ема, докато сядаше на масата. — С кой да започна?

— Може би с „Таймс“ — отвърна Джайлс. — Не си губи времето с „Телеграф“.

— Няма да ми е за първи път — каза Ема и взе „Телеграф“. — Иска ми се да можех днес да чета утрешните вестници.

 

 

— Добро утро — каза Нейна Чест Лейн, след като журито седна по местата си. — Днешната процедура ще започне с доста необичайно събитие. Депутатът майор Александър Фишър, следващият свидетел на мистър Трелфорд, няма да дава показания по свой избор, а е призован от защитата. Когато мистър Трелфорд поиска изпращането на призовка, трябваше да реша дали основанията му са допустими. Накрая прецених, че мистър Трелфорд има правото да призове майор Фишър, тъй като името му се споменава по време на размяната на реплики между мисис Клифтън и лейди Вирджиния, която е в основата на случая, и следователно той може да успее да хвърли известна светлина върху ситуацията. Не бива обаче — наблегна тя — да си вадите никакви заключения от факта, че майор Фишър не е включен в списъка свидетели на сър Едуард Мейкпийс.

— Но те ще го направят — прошепна Джайлс на Ема.

Съдийката погледна надолу към съдебния секретар.

— Майор Фишър пристигна ли?

— Да, милейди.

— Тогава го извикайте, моля.

— Съдът призовава майор Александър Фишър, депутат — извика секретарят.

Двойната врата в дъното на залата се отвори и се появи Фишър. Движеше се с наперена походка, която изненада дори Джайлс. Явно влизането му в Парламента само бе раздуло и без това голямото му самочувствие.

Той взе Библията в дясната си ръка и изрече клетвата, без нито веднъж да погледне картичката, която му бе дал секретарят. Когато мистър Трелфорд стана от мястото си, Фишър го изгледа, сякаш гледа враг през мерника си.

— Добро утро, майор Фишър — каза Трелфорд, но не получи отговор. — Ще бъдете ли така добър да кажете за съдебния протокол името и заниманието си.

— Казвам се майор Александър Фишър и съм представител на Бристолското пристанище в Парламента — каза Фишър, като гледаше към Джайлс.

— По времето на годишната обща среща на акционерите на „Барингтън Шипинг“, която е тема на това дело, бяхте ли директор на компанията?

— Да.

— Мисис Клифтън ли ви покани в борда?

— Не.

— Тогава кой ви е помолил да го представлявате като директор?

— Лейди Вирджиния Фенуик.

— И защо, ако мога да попитам? Приятели ли бяхте, или става дума просто за професионални отношения?

— Надявам се, че и двете — отвърна Фишър и хвърли поглед към лейди Вирджиния, която кимна и се усмихна.

— И каква по-точно експертиза сте могли да предложите на лейди Вирджиния?

— Преди влизането ми в Парламента известно време бях борсов агент.

— Разбирам — каза Трелфорд. — Значи сте можели да съветвате лейди Вирджиния за акциите й и поради ценните ви съвети тя ви е поканила да я представлявате в борда на „Барингтън“.

— Не бих могъл да се изразя по-добре, мистър Трелфорд — каза Фишър и на лицето му се появи самодоволна усмивка.

— Напълно ли сте сигурен, че това е единствената причина лейди Вирджиния да избере вас, майоре?

— Да, напълно — рязко отвърна Фишър и усмивката му изчезна.

— Просто ми е малко чудно, майоре, как един брокер от Бристол става професионален съветник на лейди от Лондон, която несъмнено има достъп до редица водещи борсови агенти в Сити. Така че може би е по-добре да ви попитам как се запознахте.

— Лейди Вирджиния ме подкрепи, когато се кандидатирах за първи път за Парламента като кандидат на консерваторите от Бристолското пристанище.

— А кой беше кандидатът на лейбъристите в онези избори?

— Сър Джайлс Барингтън.

— Бившият съпруг на лейди Вирджиния и брат на мисис Клифтън?

— Да.

— Е, вече знаем защо лейди Вирджиния е избрала вас за свой представител в борда.

— Какво намеквате? — озъби се Фишър.

— Нещо съвсем просто. Че ако се бяхте кандидатирали за Парламента в който и да било друг избирателен район, никога нямаше да се срещнете с лейди Вирджиния. — Мистър Трелфорд погледна към журито, докато чакаше отговора на Фишър, защото беше сигурен, че отговор няма да има. — След като изяснихме отношенията ви с ищцата, нека разгледаме стойността и важността на професионалните ви съвети. Помните, майоре, че преди малко ви питах дали сте съветвали лейди Вирджиния за акциите й и вие потвърдихте.

— Точно така.

— Тогава бихте ли казали на журито за кои други акции освен тези на „Барингтън Шипинг“ сте я съветвали? — Мистър Трелфорд отново зачака търпеливо отговор, след което продължи: — Подозирам, че отговорът е за никои и че тя е имала интерес от вас единствено като вътрешен човек, който да я държи в течение със ставащото в „Барингтън“, така че и двамата да се възползвате от всяка информация, до която сте имали достъп като член на борда.

— Това е възмутително — каза Фишър и погледна нагоре към съдийката, но тя остана безизразна.

— Ако наистина е така, майоре, ще отречете ли, че на три пъти сте съветвали лейди Вирджиния да продаде акциите си в „Барингтън“ — тук разполагам с датите, часовете и количествата — и при всеки такъв случай само няколко дни по-късно компанията е обявявала някаква лоша новина?

— Точно затова са съветниците, мистър Трелфорд.

— И около три седмици по-късно сте изкупували акциите обратно, според мен поради две причини. Първо, за да направите бърза печалба, и второ, за да сте сигурни, че тя ще запази своите седем и половина процента, за да не изгубите мястото си в борда. В противен случай не бихте могли да имате достъп до вътрешна информация, нали?

— Това е отвратително опетняване на професионалната ми репутация! — викна Фишър.

— Нима? — отвърна Трелфорд и вдигна някакъв лист, за да го видят всички, след което зачете числата на него. — При трите въпросни трансакции лейди Вирджиния е спечелила съответно седемнайсет хиляди и четиристотин, двайсет и девет хиляди триста и двайсет и седемдесет хиляди и сто паунда.

— Не е престъпление да правиш печалба от името на клиент, мистър Трелфорд.

— Определено не е, майоре, но защо е трябвало да използвате брокер в Хонконг, за да изпълни тези инструкции? Някой си мистър Бени Дрискол?

— Бени е стар приятел, с когото работих навремето, а аз съм лоялен към приятелите си, мистър Трелфорд.

— Не се съмнявам, майоре, но били ли сте наясно, че по време на деловите ви отношения ирландските служби са имали заповед за арест на мистър Дрискол за измама и борсови манипулации?

Сър Едуард скочи на крака.

— Да, да, сър Едуард — каза Нейна Чест Лейн. — Нали не намеквате, мистър Трелфорд, че майор Фишър е знаел за тази заповед, но въпреки това е бил склонен да прави бизнес с мистър Дрискол?

— Това щеше да е следващият ми въпрос, милейди — каза Трелфорд и отново погледна като невинен ученик.

— Не, не знаех — запротестира Фишър. — Ако знаех, определено не бих продължил да работя с него.

— Това е окуражаващо — отбеляза Трелфорд, отвори голяма черна папка и извади покрит с числа лист. — Когато купувахте акции от името на лейди Вирджиния, как ви се плащаше?

— С комисиона. Един процент от продажната или изкупната цена, както е обичайната практика.

— Много правилно и уместно — каза Трелфорд и показно върна листа в папката. След това извади втори и го разучи с не по-малък интерес. — Кажете ми, майоре, знаехте ли, че всеки път, когато сте заръчвали на верния си приятел мистър Дрискол да изпълни трансакциите от името на лейди Вирджиния, той е купувал и продавал акции на „Барингтън“ и от собствено име, което със сигурност знаете, че е незаконно?

— Нямах представа, че го прави, и щях да го докладвам на Фондовата борса, ако знаех.

— Наистина ли? Значи сте нямали представа, че той е направил няколко хиляди паунда покрай вашите трансакции?

— Да, нямах.

— И че неотдавна е лишен от права от Фондовата борса на Хонконг заради непрофесионални действия?

— Не знаех това, но пък и от няколко години не съм работил с него.

— Нима? — попита Трелфорд, докато връщаше втория лист в папката и вадеше трети. Намести очилата си и изучи редицата числа, след което попита: — А търгувахте ли на три пъти с акции от свое име, като всеки път правехте печалба?

Трелфорд продължи да се взира в листа в ръцете си, като болезнено си даваше сметка, че ако Фишър отрече, с блъфирането му е свършено. Майорът обаче се поколеба за момент, което позволи на Трелфорд да добави в настъпилото мълчание:

— Вие сте член на Парламента и едва ли е нужно да ви напомням, майор Фишър, че се намирате под клетва и какви са последиците за лъжесвидетелстване. — И продължи да изучава числата пред себе си.

— Но не направих печалба при третата трансакция — изтърси Фишър. — Всъщност изгубих.

Залата ахна, след което всички замърмориха. Трелфорд изчака да настъпи пълна тишина, след което продължи:

— Значи сте направили печалба при първите две трансакции, но сте били на загуба при третата?

Фишър се размърда неспокойно, но не направи опит да отговори.

— Майор Фишър, по-рано заявихте пред съда, че не е престъпление да направиш печалба от името на клиент — каза Трелфорд, като направи справка със записките си, за да цитира точните думи.

— Да — потвърди Фишър, който се мъчеше да дойде на себе си.

— Но като квалифициран борсов агент вие несъмнено знаете, че е престъпление — продължи Трелфорд, докато вземаше от масата дебел том, подвързан в червена кожа и го отваряше на предварително отбелязана страница, — да търгувате с акции на компания, в чийто борд участвате. — Трелфорд прочете точните думи: — „… освен ако това не стане със знанието на председателя на борда на компанията и след правна консултация.“ — Замълча многозначително след последните думи, след което шумно затвори тома и попита тихо: — Уведомихте ли мисис Клифтън и потърсихте ли правна консултация?

Фишър се вкопчи в парапета, за да спре треперенето на ръцете си.

— Можете ли да кажете на съда каква печалба направихте от покупко-продажбата на акции на „Барингтън“? — попита Трелфорд, като продължаваше да гледа хотелска сметка от скорошното си пътуване до Хонконг. Изчака известно време, върна сметката в папката и погледна към съдийката. — Милейди, тъй като майор Фишър явно не желае да отговаря на повече въпроси, не виждам смисъл да продължавам.

Седна и се усмихна на Ема.

— Сър Едуард — каза Нейна Чест Лейн. — Желаете ли да разпитате свидетеля?

— Само два въпроса, ако може — отвърна сър Едуард с необичайно унил тон. — Майор Фишър, има ли нещо, което да намеква, че лейди Вирджиния е знаела, че търгувате с акции на „Барингтън“ от свое име?

— Не, сър.

— Поправете ме, ако греша, но вие сте били просто неин съветник и всички трансакции, извършени от нейно име, са били направени изцяло в рамките на закона, нали?

— Точно така, сър Едуард.

— Задължен съм ви затова разяснение. Нямам повече въпроси, милейди.

Съдийката пишеше яростно, а Фишър стоеше на свидетелското място, вцепенен като заек, попаднал в светлините на автомобил. Накрая тя остави писалката си и каза:

— Преди да напуснете съда, майор Фишър, трябва да ви уведомя, че възнамерявам да изпратя препис от показанията ви в прокуратурата, която да реши дали да предприеме по-нататъшни действия.

Майорът напусна свидетелското място и тръгна към изхода, а журналистите зарязаха пейките си и го последваха в коридора като хрътки, подгонили ранена лисица.

Джайлс се наведе напред и потупа Трелфорд по гърба.

— Чудесна работа, сър. Направо го разпнахте.

— Него да, но не и нея. Благодарение на двата разясняващи въпроса на сър Едуард лейди Вирджиния засега се измъкна.