Джефри Арчър
По-силно от меча (22)

19.

Докато Джайлс седеше на първия ред в Камарата на общините и слушаше изявлението на външния министър за решението на Комитета по крикет за отменяне на турнето в Южна Африка, му връчиха бележка от главния организатор на парламентарната група. „Може ли да поговорим след изявлението?“

Джайлс винаги имаше чувството, че повикване от главния организатор на парламентарната група е като повикване в кабинета на училищния директор — свързано повече с мъмрене и наказания, отколкото с похвали. Макар че ръководителят на групата не влизаше в кабинета, влиянието му бе невероятно голямо. Той бе като старшината на ротата, който се грижи войниците да са стегнати и дисциплинирани, така че животът на офицерите да върви гладко.

Щом външният министър отговори и на последния въпрос на представителя на Лаут за засилване на правителствените санкции против режима на апартейд в Южна Африка, Джайлс се измъкна от залата и тръгна към кабинета на организатора.

Секретарката явно го очакваше, защото веднага го въведе в светая светих.

Щом влезе, от изражението на домакина Джайлс разбра, че го очаква наказание, а не хвалебствия.

— Боя се, че новината не е добра — каза Боб Мелиш, извади от едно чекмедже на бюрото си голям светлобежов плик и му го подаде.

С треперещи пръсти Джайлс отвори плика и извади няколко черно-бели снимки. Прегледа ги една по една и каза:

— Това просто няма смисъл.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Просто не вярвам, че Карин е работила за Щази.

— Тогава за кого? — отвърна главният организатор. — Дори да не е на щат при тях, бог знае какъв натиск са й оказали.

— Трябва да ми повярваш, Боб. Карин просто не е такава. Признавам, че постъпих като пълен глупак и съм злепоставил сериозно правителството и семейството си. Но в едно съм сигурен — Карин не е виновницата.

— Трябва да призная, че Щази използват снимки за пръв път. Преди пращаха само записи. Трябва незабавно да уведомя Външно министерство.

— Уверявам те, не сме говорили по никакви държавни въпроси — каза Джайлс. — И между другото, тя беше по-уплашена и от мен, че могат да я хванат.

Главният организатор повдигна вежда.

— Сериозно? Все пак трябва да се справя с проблема тук и сега. Предполагам, че снимките вече са в ръцете на някой таблоид, така че по-добре се приготви за неприятно обаждане по телефона. И мога да ти дам само един съвет, Джайлс — кажи на Гуинет преди пресата да е гръмнала.

— Трябва ли да подам оставка? — попита Джайлс. Беше се вкопчил в ръба на бюрото, та да не личи, че ръцете му треперят.

— Това не го решавам аз. Но все пак не прави нищо прибързано. Поне изчакай, докато не се срещнеш с премиера. И ми кажи веднага щом пресата се свърже с теб.

Джайлс пак погледна снимките и пак отказа да повярва.

 

 

— Как можа, Джайлс? Да се хванеш на такъв очевиден капан? — попита Гуинет. — Особено след като Хари ти разказа за онази случка в Москва.

— Знам, знам. Едва ли бих могъл да направя по-голяма глупост. Ужасно съжалявам, че ти причинявам такава болка.

— Не помисли ли поне веднъж за мен или за семейството си, докато онази курва те е съблазнявала?

— Не е курва — тихо каза Джайлс.

Гуинет помълча, след което попита:

— Да не искаш да кажеш, че си я познавал преди да се случи всичко това?

— Тя ми беше преводачка.

— Значи ти си съблазнил нея, а не обратното, така ли?

Джайлс не опита да възрази. Това щеше да е една лъжа повече.

— Ако са ти скроили номер, ако си бил пиян или просто си се показал като глупак, Джайлс, сигурно щях да го понеса. Но явно си мислил, преди… — Тя млъкна и стана. — Заминавам за Уелс. Не се опитвай да се свържеш с мен.

Здрачът се спускаше над Смит Скуеър. Джайлс седеше сам и обмисляше последиците от това, че е казал на Гуинет истината. Нямаше да има особено значение, ако Карин беше просто курва на Щази. Колко лесно щеше да му е да каже на жена си, че Карин е проститутка, увлечение за една нощ, че дори не знае името й. И защо не го беше направил? Защото никога досега не беше срещал друга като нея. Нежна, с чувство за хумор, емоционална, мила и умна. Толкова умна. И ако тя не изпитваше същите чувства към него, защо бе заспала в обятията му? И защо му се отдаде отново, когато се събудиха на сутринта, след като можеше с лекота да се измъкне посред нощ — нали си беше свършила работата? Вместо това бе избрала да поеме точно толкова голям риск като него и вероятно в момента също търпеше последствията.

Всеки път, когато телефонът звъннеше, Джайлс очакваше обаждане от журналист. „Сър Джайлс, разполагаме с едни снимки и питаме дали бихте коментирали…“

Телефонът иззвъня и той с неохота вдигна.

— Търси ви някой си мистър Пенгели — каза секретарката му.

Пенгели. Трябваше да е бащата на Карин. Дали и той не участваше в постановката?

— Свържи ме — каза Джайлс.

— Добър ден, сър Джайлс. Казвам се Джон Пенгели. Обаждам се да ви благодаря, че сте помогнали на дъщеря ми при посещението си в Източен Берлин. — Същият лек западноанглийски акцент. — Току-що прочетох писмото, което сте били така любезен да препратите. Първото, което получавам от нея от месеци. Почти бях изгубил надежда.

Джайлс не искаше да му казва защо тази надежда най-вероятно ще се окаже недълговечна.

— Пиша на Карин и майка й всяка седмица, но нямам представа дали писмата ми стигат до тях. След като сте се срещнали с нея, се чувствам по-уверен и ще се свържа отново с министерството.

— Вече говорих с имиграционния отдел на министерството. Обаче…

— Много мило от ваша страна, сър Джайлс. Семейството ми и аз сме ви длъжници, а вие дори не сте мой представител в парламента.

— Мога ли да ви задам един личен въпрос, мистър Пенгели?

— Разбира се, сър Джайлс.

— Възможно ли е според вас Карин да работи за Щази?

— Не, в никакъв случай. Ненавижда ги повече и от мен. Всъщност я предупреждавах, че тъкмо нежеланието й да сътрудничи на властите може да е причина да не й дават виза.

— Но са я назначили за преводачка на международна конференция.

— Само защото не са имали избор. Карин пише, че е имало над седемдесет делегати от повече от двайсет страни и че е извадила голям късмет, че са я прикрепили към вас.

— Не е толкова голям късмет, защото трябва да ви предупредя, че пресата може би разполага с някои снимки, на които сме заедно и които могат да се опишат в най-добрия случай като интимни, а в най-лошия…

— Не мога да повярвам — промълви мистър Пенгели след дълго мълчание. — Карин обикновено е много предпазлива, никога не поема рискове. Какво й е станало?

— Вината в никакъв случай не е нейна, мистър Пенгели — каза Джайлс. — Всичко е заради мен и трябва да ви се извиня лично, защото ако пресата разбере, че сте баща на Карин, ще превърне живота ви в ад.

— Направиха го, когато се ожених за майка й — каза Пенгели. — Но не съжалих нито за миг.

Сега беше ред на Джайлс да замълчи. Чудеше се как да отговори.

— Истината е съвсем проста, мистър Пенгели, а аз не успях да я споделя дори с жена си. — Той отново замълча. — Влюбих се в дъщеря ви. Ако можех да го избегна, със сигурност щях да го направя и искам да ви уверя, че съм готов да мина през същата болка, която несъмнено сте изпитали вие. По-лошото е, че дори нямам представа какво изпитва тя към мен.

— Аз имам — каза Пенгели.

 

 

Обаждането дойде в събота следобед, малко след четири. Бързо стана ясно, че „Сънди Пийпъл“ има изключителни права върху материалите, макар че Джайлс прие, че до полунощ повечето редактори ще променят първите си страници.

— Предполагам, че сте виждали снимките, с които разполагаме, господин министър?

— Да, видях ги.

— Желаете ли да направите изявление?

— Не, не желая.

— Ще подадете ли оставка от правителството?

— Не коментирам.

— Как реагира съпругата ви на новината? Научихме, че е заминала при родителите си в Уелс.

— Не коментирам.

— Вярно ли е, че се развеждате?

Джайлс тресна слушалката. Не можеше да спре да трепери, докато набираше домашния телефон на главния организатор.

— Боб, Джайлс е. Историята ще гръмне в утрешния брой на „Сънди Пийпъл“.

— Много съжалявам, Джайлс. Мога само да кажа, че беше адски добър министър и страшно ще липсваш.

Джайлс затвори. В ушите му отекваше една-единствена дума — беше. Беше адски добър министър. Взе бланка на Камарата на общините от купчината пред себе си и започна да пише.

Уважаеми г-н Премиер,

С огромно съжаление…

 

 

Джайлс влезе в Личния съвет на краля в Уайтхол, за да избегне драскачите от Флийт стрийт, които го дебнеха на Даунинг стрийт, или поне онези от тях, които не знаеха за задния вход към №10.

Един от спомените, който щеше да разправя с удоволствие на внуците си, беше как Харолд Уилсън прави неуспешни опити да запали лулата си.

— Джайлс, много мило, че се отбихте, като се има предвид какво ви се е струпало на главата. Повярвайте, казвам го от известен личен опит, нещата ще се уталожат.

— Може би, господин премиер. Но въпреки това с кариерата ми като сериозен политик е свършено, а това е единствената работа, която наистина искам.

— Не мисля, че съм съгласен с вас — каза Уилсън. — Помислете. Ако успеете да задържите Бристолското пристанище на следващите избори, а аз още съм убеден, че можете да го направите, избирателите ще са изразили мнението си с бюлетините си, а кой съм аз, че да противореча на преценката им? И ако се върна отново на Даунинг стрийт, не бих се поколебал да ви поканя да се върнете в кабинета.

— Две „ако“, господин премиер.

— Джайлс, помогнете ми с едното, а аз ще видя какво мога да направя с другото.

— Но след онези заглавия…

— Вярно, не са много приятни. Още повече че бяхте министър по европейските връзки… — Джайлс се усмихна за първи път от дни. — Но някои от коментарите — продължи Уилсън, — както и един-двама лидери, посочват, че бяхте изключително добър министър. Не друг, а „Телеграф“ напомня на читателите си, че сте награден с Военния кръст след Тобрук. Оцелели сте някак в онази ужасна битка, така че какво ви кара да мислите, че няма да оцелеете и в тази?

— Защото мисля, че Гуинет ще се разведе с мен, а честно казано, тя има основателни причини да го направи.

— Съжалявам да го чуя — каза Уилсън и отново се опита да си запали лулата. — Но въпреки това си мисля, че не е зле да идете до Бристол и да се опитате да водите. И слушайте добре Гриф Хаскинс, защото когато му се обадих сутринта, той твърдо ми даде да разбера, че още държи кандидатът да сте вие.

* * *

— Моите поздравления, майоре — каза Вирджиния. — Успяхте да довършите решително Джайлс Барингтън.

— Точно тук е иронията — отвърна Фишър. — Не съм аз. Не нашето момиче прекара нощта с него.

— Не ви разбирам.

— Отидох в Берлин според инструкциите ви и без особени трудности намерих агенция за компаньонки с офиси от двете страни на стената. Едната беше особено подходяща. Беше й платено добре и й бе обещан бонус, ако успее да осигури снимки на двамата в леглото.

— Ето ги и тях — каза Вирджиния и посочи купчина вестници, които обикновено не биха попаднали в апартамента на Кадоган Гардънс.

— Но на снимките не е тя. На следващата сутрин тя ми се обади и ми каза, че Барингтън е взел бутилката шампанско и е затръшнал вратата в лицето й.

— Тогава коя е била?

— Нямам представа. От агенцията твърдят, че не познават това момиче, и предположиха, че работи за Щази. Всички стаи на делегатите на конференцията са били подслушвани.

— Но защо е отхвърлил вашето момиче, а после е позволил да бъде сниман с това?

— Не мога да обясня това — каза Фишър. — Знам само, че бившият ви съпруг не може да се нарече довършен.

— Но днес сутринта той подаде оставка. Това е основната новина в медиите.

— Като министър да, но не и като депутат. И ако успее да запази мястото си на следващите избори…

— В такъв случай просто трябва да се погрижим да не го запази.

— Как можем да го направим?

— Много се радвам, че зададохте правилния въпрос, майоре.

* * *

— Боя се, че нямам друг избор, освен да се оттегля като твой кандидат за депутат — каза Джайлс.

— Само защото си спал с някаква курва ли? — попита Гриф.

— Не е курва — отвърна Джайлс, както отвръщаше на всеки, който правеше подобно предположение.

— Ако се оттеглиш, като едното нищо ще подарим мястото на торите. Премиерът няма да ти благодари за това.

— Но ако се вярва на социологическите прогнози, торите така или иначе ще победят.

— И преди се е случвало да опровергаваме социологическите прогнози — каза Гриф. — Пък и торите още не са посочили своя кандидат.

— Нищо не може да ме убеди да размисля — каза Джайлс.

— Но ти си единственият, който може да спечели мястото — каза Гриф.

В същия момент телефонът на бюрото му иззвъня. Той вдигна и отсече:

— Който и да е, кажи му да се пръждосва.

— Издателят на „Бристол Ивнинг Нюз“ е — каза секретарката му.

— За него важи същото.

— Но той казва, че има новина, която ще искате да чуете незабавно. Ще е водеща новина в утрешния брой.

— Свържи ме. — Гриф се заслуша за известно време, след което затръшна телефона. — Само това ми трябваше!

— И какви са тия новини, които не могат да чакат?

— Торите са обявили кандидата си.

— Познаваме ли го?

— Майор Алекс Фишър.

Джайлс избухна в смях.

— Не мога да повярвам докъде си готов да стигнеш, за да ме накараш да се кандидатирам, Гриф!