Джефри Арчър
По-силно от меча (18)

15.

— Ще видя дали Нейна Светлост е у дома — каза икономът.

„Ама че нелепа забележка — помисли си лейди Вирджиния. — Мортън много добре знае, че съм у дома.“ Всъщност той искаше да каже: „Ще проверя дали Нейна Светлост иска да говори с вас“.

— Кой е, Мортън? — попита тя, когато икономът влезе в стаята.

— Мисис Присила Бингам, милейди.

— Разбира се, че съм у дома за мисис Бингам — каза Вирджиния и вдигна телефона до себе си. — Присила, скъпа.

— Вирджиния, скъпа.

— От много време не сме се чували.

— От страшно много време, а имам да ти казвам толкова неща.

— Защо не наминеш и не останеш в Лондон за няколко дни? Ще бъде като в добрите стари времена. Ще обикаляме магазините, ще ходим на театър, ще пробваме един-два нови ресторанта и дори ще посетим „Анабел“, където човек просто трябва да бъде видян, скъпа.

— Звучи страхотно. Ще проверя графика си и ще ти се обадя пак.

Вирджиния затвори и се замисли за приятелката си. Не се бяха виждали много след последното й посещение в Мейбълторп Хол, когато съпругът на Присила Робърт се държа така отвратително. И по-лошо, оттогава Робърт бе преминал на страната на врага. Не само че беше в борда на „Барингтън Шипинг“, но и бе изиграл важна роля в освобождаването на представителя й майор Фишър като директор.

И сякаш за да влоши нещата още повече, бе настоял Присила да замине с него на първото плаване на „Бъкингам“ до Ню Йорк, въпреки че Вирджиния й бе споделила, че са й отказали първокласна каюта.

Когато се прибра, Присила каза на Вирджиния, че през първата нощ на плаването нещо много се било объркало, но Робърт отказал да сподели с нея. Вирджиния се зарече да стигне до дъното на историята, но трябваше да чака, защото в момента бе взела на мушка не Ема Клифтън, а Боб Бингам.

Когато няколко дни по-късно се появи в апартамента й, Присила изброи куп бедствия, случили се по време на пътуването, включително една ужасна вечеря, която трябвало да изтърпи с онази кариеристка Ема Клифтън. Храната не ставала за ядене, виното имало привкус на корк, а персоналът сякаш бил взет от квартална кръчма. Присила обаче я увери, че била поставила мисис Клифтън на мястото й, и то няколко пъти.

— А разбра ли какво всъщност се е случило през първата нощ? — попита Вирджиния.

— Не, но чух Робърт да казва на един от другите директори, че ако истината някога излезе наяве, председателят на борда ще трябва да се оттегли и че дори компанията може да се изправи пред банкрут. Това със сигурност ще ти помогне за иска ти за клевета.

Вирджиния не бе казала на приятелката си, че делото е замразено, защото изключително скъпите й адвокати смятаха, че шансовете й да спечели не са по-добри от петдесет на петдесет, а последното й банково извлечение й бе напомнило, че не е достатъчно силна финансово, за да поеме този риск. Но за онова, което беше замислила на Боб Бингам, изгледите й за успех бяха повече от петдесет на петдесет. Той щеше да се раздели поне с половината от състоянието си, а това не бе всичко. И след като се справеше с него, Вирджиния щеше да насочи вниманието си към Ема Клифтън и инцидента с военните. Но ако искаше планът й за Боб Бингам да успее, трябваше отново да прибегне до услугите на майор Алекс Фишър, който мразеше фамилията Барингтън почти колкото нея.

 

 

Боб Бингам не остана очарован, когато Присила заяви, че ще отседне за няколко дни в къщата им в Болтънс, за да прекара известно време с Вирджиния. Усещаше, че онази жена е намислила нещо, и не беше много трудно да се досети какво точно.

Единственото добро в заминаването на Присила за цяла седмица бе, че щеше да може да покани Клайв за няколко дни в Мейбълторп Хол. Клайв наскоро бе повишен и вече не разчиташе на издръжката на Боб. Всъщност трагичната смърт на Джесика беше причината той да стане така яростно независим. Боб почти не бе виждал сина си от онази ужасна нощ, когато Джесика Клифтън бе отнела собствения си живот — а това никога нямаше да се случи, ако Присила не бе поканила онази сплетница да прекара уикенда с тях. Едва по-късно жена му призна, че Вирджиния първоначално отклонила поканата, но размислила, когато чула, че Джесика Клифтън ще е сред гостите и че Клайв възнамерява да й направи предложение през уикенда.

Боб се опита да пропъди онази противна жена от мислите си, тъй като искаше да се съсредоточи върху протоколите от последната среща на борда на „Барингтън“. Беше съгласен с младия Себастиан… ох, трябваше да престане да мисли за него така — в края на краищата той вече се беше доказал като способен директор и мнозина от борда бяха убедени, че след време ще стане следващият председател. И ако можеше да се съди по новия му начин на живот, той явно се справяше добре при Кауфман, въпреки че баща му беше намекнал, че личният му живот е пълна каша.

През последните няколко години Боб Бингам и Хари Клифтън бяха станали приятели, което беше изглеждало малко вероятно, като се имаше предвид колко малко общо имаха помежду си, освен Джесика. Хари беше ренесансов човек, човек на словото, чиято неуморна битка в защита на Анатолий Бабаков бе грабнала общественото мнение. От друга страна, Боб беше човек на бизнеса, на отчетите и балансите и четеше по някоя книга само когато беше на почивка. Може би ги беше сближила просто страстта към крикета, ако не се брояха случаите, когато Глостършър играеше срещу Йоркшир.

Боб насочи вниманието си към доклада, който трябваше да бъде изнесен от Себастиан и в който се обясняваше защо според него компанията не бива да инвестира в нов луксозен лайнер точно сега.

 

 

— Майор Фишър — напевно произнесе икономът, преди да затвори вратата.

— Алекс, радвам се да ви видя отново — каза Вирджиния, докато му наливаше двоен джин с тоник. — Надявам се всичко при вас да върви добре.

— Нагоре-надолу като Тауър Бридж — каза Алекс, докато приемаше питието си. Много добре знаеше, че лейди Вирджиния го кани на гости само когато иска нещо. Не че можеше да се оплаква — не можеше да се каже, че е в цветущо положение, откакто бе изгубил мястото си в борда на „Барингтън“.

Вирджиния мина направо по същество.

— Помните ли успешния ни малък удар с Боб Бингам преди две години?

— Бих ли могъл да забравя? — отвърна Алекс и побърза да добави: — Между другото, това е нещо, което винаги ми се иска да повторя.

— Не, нямам предвид това. Искам обаче да се поровите тук-там. Искам да знам колко струва Бингам. Компанията му, акциите, имотите, най-вече имотите, както и всички други източници на доходи, които може да има и предпочита данъчните да не знаят за тях. Поровете дълбоко и не спестявайте подробности, колкото и незначителни да изглеждат.

— И…

— Ще ви се плаща по пет паунда на час плюс разходите, както и бонус от двайсет и пет паунда, ако съм доволна от работата ви.

Алекс се усмихна. Досега Вирджиния нито веднъж не беше плащала обещания бонус, а представата й за разходи включваше пътуване в трета класа и без преспиване. Но предвид сегашната ситуация той не беше в състояние да откаже пет паунда на час.

— За кога ще ви трябва докладът ми?

— След десет дни, Алекс. И тогава може би ще имам друга работа за вас, по-близка до дома.

 

 

Вирджиния бе планирала посещението на Присила Бингам в Лондон с военна точност. Нищо не бе оставено на случайността.

В понеделник двете бяха откарани до Епсъм, където се присъединиха към лорд Малмсбъри в личната му ложа при финалната линия. На Присила определено й хареса да попадне в кралското крило, където няколко мъже й направиха комплимент за костюма й на Хартнел и шапчицата в стил Джаки Кенеди. От години не беше ставала обект на такова внимание.

Във вторник след лек обяд в „Симпсънс“ двете се отбиха на коктейл в Банкетната зала в Уайтхол, след което отидоха на галавечеря в „Савой“ в подкрепа на Червения кръст, на която гостите бяха забавлявани от Мат Монро.

В сряда бе ред на „Куинс Клъб“, където гледаха мач по поло между отбора на Уиндзор начело с младия принц на Уелс и гостуващи аржентинци, от които Присила не можеше да откъсне поглед. Вечерта имаха запазени места за новия мюзикъл „Коса“, който накара не един или двама от зрителите да повдигнат вежди.

В четвъртък (един бог знае как Вирджиния се бе уредила с покани) присъстваха на градинско парти в Бъкингамския дворец, на което Присила беше представена на принцеса Александра. После вечеряха с херцог Бриджуотър и най-големия му син Бофи, който не можеше да откъсне поглед от Присила. Наложи се Вирджиния да го предупреди, че малко прекалява, въпреки че именно тя го окуражаваше.

В петък Присила бе така изтощена, че прекара сутринта в леглото и стана навреме за часа си при фризьорката, след което отидоха в Ковънт Гардън да гледат постановка на „Жизел“.

В събота сутринта присъстваха на тържественото посрещане на знамето, като наблюдаваха церемонията от Скотиш Офис, гледащ към Конната гвардия. Вечеряха на спокойствие в апартамента на Вирджиния. „Никой в Лондон не би и помислил да излезе в събота вечер — обясни тя. — Улиците са пълни с чужденци и футболни хулигани.“ Но пък, от друга страна, Вирджиния от самото начало възнамеряваше да използва вечерта, за да посее първото семе на съмнението в ума на приятелката си.

— Каква седмица само — каза Присила, докато сядаха да вечерят. — Колко беше забавно. И само като си помисля, че утре трябва да се връщам в Мейбълторп.

— Не е нужно да се връщаш — каза Вирджиния.

— Но Робърт ме очаква.

— Нима? Кажи ми честно, ще забележи ли изобщо, ако прекараш още няколко дни в Лондон?

Присила остави ножа и вилицата си и явно се замисли върху предложението. В действителност Вирджиния не искаше тя да остава в Лондон и един ден повече, тъй като беше уморена и не беше планирала нищо за следващата седмица.

— Замисляла ли си се някога дали да не напуснеш Робърт? — попита тя, докато Мортън отново наливаше вино на Присила.

— Редовно. Но как бих могла да оцелея без него?

— Подозирам, че доста добре. В края на краищата имаш хубав дом в Болтън, да не говорим за…

— Но той не е мой.

— Би могъл да бъде — каза Вирджиния и се приготви за действие.

— Какво искаш да кажеш?

— Чете ли онази статия за Робърт в бизнес секцията на „Телеграф“ преди две седмици?

— Никога не чета бизнес секцията на който и да било вестник.

— Е, материалът беше изключително поучителен. Изглежда, че „Рибен пастет Бингам“ се оценява на около петнайсет милиона, без дългове и със сериозни финансови резерви.

— Но ако напусна Робърт, не бих искала да имам нищо общо с компанията.

— Не е нужно да имаш нещо общо с нея. Мейбълторп Хол, Болтън и вилата в Южна Франция, да не говорим за трите милиона в банковата сметка на компанията, пак ще са по-малко от петдесет процента от стойността й. А петдесет процента са онова, което можеш да очакваш след двайсет и шест години брак и син, когото буквално си отгледала сама заради всички онези часове, които съпругът ти е прекарал извън дома в гонене на кариера.

— Откъде знаеш, че в сметката на компанията има три милиона?

— Всеки може да провери в Търговския регистър. Три милиона сто четирийсет и две хиляди и деветстотин, ако трябва да съм точна.

— Нямах представа.

— Все пак, скъпа, каквото и да решиш, винаги ще те подкрепя.

 

 

Дори Вирджиния се изненада от сълзливото обаждане от Мейбълторп Хол следващия петък.

— Толкова съм самотна — изстена Присила. — Тук просто няма какво да се прави.

— Тогава защо не дойдеш до Лондон да ми погостуваш за няколко дни, скъпа? Бофи Бриджуотър вчера ме питаше дали ще идваш отново в града.

Когато на следващия следобед Присила цъфна на прага на Вирджиния, първите й думи бяха:

— Познаваш ли добър адвокат по бракоразводни дела?

— Най-добрия — отвърна Вирджиния. — В края на краищата тя ме представляваше на два пъти.

След двайсет и два дни Робърт Бингам получи призовка за бракоразводно дело. Но майор Фишър така и не получи бонуса си.

 

 

Всички станаха, когато Нейна Чест съдия Хейвърс влезе в залата. Тя зае мястото си и погледна надолу към двете страни. Беше изчела внимателно заявленията им и след хиляди разводи знаеше много добре какво вижда пред себе си.

— Мисис Евърит.

Адвокатката на Присила веднага стана от мястото си.

— Милейди.

— Разбирам, че между двете страни се е стигнало до споразумение, и се питам дали ще бъдете така добра да ме запознаете с условията му.

— Разбира се, милейди. В този случай представлявам ищцата, мисис Присила Бингам, докато уважаваният ми колега мистър Брук представлява ответника, мистър Робърт Бингам. Милейди, мисис Бингам е омъжена за ответника от двайсет и шест години. През цялото това време тя е била вярна, лоялна и добросъвестна съпруга. Родила е син на име Клайв, когото е трябвала да отгледа на практика сама поради заетостта на съпруга си.

— С помощта на бавачка, готвачка, прислужница и чистачка — прошепна Боб и адвокатът му си го отбеляза.

— Дори през училищните ваканции мистър Бингам рядко е прекарвал повече от седмица с жена си и детето си и винаги е копнял да се върне във фабриката си в Гримсби. Затова предлагаме — продължи известната адвокатка — мисис Бингам да запази семейния дом, в който е живяла през последните двайсет и шест години, наред с къщата в Лондон и вилата при Кап Фера в Южна Франция, където тя и синът й винаги са прекарвали заедно дългите летни ваканции. Мисис Бингам моли също съда за сумата от три милиона паунда, за да може да издържа трите къщи и да продължи да живее според стандарта, с който е свикнала. Следва да посоча, милейди, че това е много по-малко от петдесет процента от значителното състояние на мистър Бингам.

Мисис Евърит си седна.

— Мистър Бингам съгласен ли е с тези условия, мистър Брук?

Адвокатът на Робърт се изправи бавно и подръпна реверите си.

— Милейди, мистър Бингам ще задържи семейната компания „Рибен пастет Бингам“, основана от дядо му преди повече от сто години. Той няма други искания.

— Така да бъде — рече съдията. — Но преди да се стигне до окончателно споразумение, винаги предпочитам и двете страни да потвърдят, че са доволни от подялбата, за да няма после взаимни обвинения или твърдения, че не са разбрали напълно какво е било предложено. Мистър Бингам… — Адвокатът на Робърт го побутна и Боб скочи на крака. — Съгласен ли сте с тази подялба на семейното имущество?

— Да, милейди.

— Благодаря, мистър Бингам. — Съдийката се обърна към другата страна и зададе същия въпрос на мисис Бингам.

Присила стана, усмихна й се и каза:

— Съгласна съм. Всъщност нямам нищо против бившият ми съпруг да избере едно от двете предложения.

— Колко великодушно от ваша страна — заяви съдийката.

Двамата защитници погледнаха смаяно, тъй като изобщо не бяха подготвени за подобна импровизация. Макар че със сигурност това нямаше да окаже влияние върху крайния резултат, един адвокат никога не обича да го изненадват.

— В такъв случай ще върна въпроса отново към мистър Бингам — каза съдийката. — Но тъй като предложението се нуждае от внимателно разглеждане, ще дам време на мистър Бингам да си помисли. Съдът се разпуска до утре сутринта в десет.

Боб скочи на крака.

— Много мило от ваша страна, милейди, но аз вече…

Адвокатът на Боб го дръпна да си седне, защото Нейна Чест съдия Хейвърс вече беше излязла от залата.

За Боб това бе първата изненада за деня. Втората бе, когато видя Себастиан Клифтън да седи тихо в дъното на залата и да си води бележки. Още повече се изненада, когато Себ го попита дали е свободен да вечерят заедно.

— Възнамерявах довечера да се върна в Линкълншър, но след като се налага да се появявам отново в съда утре сутринта, с удоволствие ще приема поканата ти.

Двамата гледаха как Присила излиза от залата, облегната на ръката на Вирджиния. Тя тихо хлипаше.

— Иде ми да убия тази жена — рече Боб. — И да я излежа с чиста съвест.

— Не мисля, че ще е нужно — каза Себ. — Мисля, че намерих много по-добър начин да се справим с лейди Вирджиния.

 

 

В десет на следващата сутрин всички се бяха събрали отново. Нейна Чест съдия Хейвърс влезе в залата, отново зае мястото си и погледна надолу към двете страни.

— Остава да се реши само един въпрос: кое от двете предложения приема мистър Бингам.

Боб се изправи.

— Бих искал да ви благодаря, милейди, за дадената възможност да помисля за решението си, защото реших да избера трите имота и трите милиона паунда. Желая също да благодаря на съпругата си за този изключително великодушен жест и да й пожелая успех в управлението на компанията.

В залата настъпи пълен хаос. Като се изключи Боб Бингам, само двама души не изглеждаха изненадани — съдийката и Себастиан Клифтън.