Джефри Арчър
По-силно от меча (21)

18.

Когато будилникът иззвъня, Гуинет изстена и изобщо не си направи труда да погледне колко е часът. Беше станала майстор в заспиването минути след като Джайлс излезе от спалнята. Той винаги се къпеше преди лягане и приготвяше дрехите си в гардеробната, за да не се налага да пали лампата и да я разсънва.

Джайлс надзърна през прозореца към Смит Скуеър. Колата му вече беше паркирана пред главния вход. Не му се искаше да мисли в колко часа е трябвало да стане шофьорът му, за да е сигурен, че няма да закъснее.

След като се избръсна и облече, Джайлс слезе в кухнята, направи си кафе и излапа купа корнфлейкс и един плод. След пет минути взе куфара и тръгна към вратата. Гуинет му задаваше само един въпрос, когато заминаваше някъде — за колко дни? Два, беше й казал този път и тя бе приготвила багажа му. Дори не му се налагаше да го проверява, преди да го разопакова в Берлин, защото знаеше, че всичко необходимо ще е на мястото си.

Първата му жена беше курва… а втората му се оказа девица. Джайлс се мъчеше да не признае дори пред себе си, че някаква тънка комбинация между двете би му харесала. Вирджиния в спалнята и Гуинет навсякъде другаде. Често се питаше дали и другите мъже имат подобни фантазии. Със сигурност не и Хари, който беше още по-влюбен в Ема, отколкото в деня на сватбата им. Джайлс им завиждаше, макар че и това не би признал за нищо на света, дори на най-близкия си приятел.

— Добро утро, Алф — каза Джайлс, докато сядаше на задната седалка.

— Добро утро, господин министър — жизнерадостно отвърна шофьорът.

Алф караше Джайлс откакто той бе станал министър и често бе по-добър източник на информация за случващото се в реалния свят, отколкото повечето му колеги в кабинета.

— Накъде пътуваме днес, сър?

— Източен Берлин.

— Предпочитам вие, отколкото аз.

— Разбирам как се чувстваш. Е, какво ново?

— Изборите ще са през юни, най-вероятно на осемнайсети.

— Но вестниците продължават да предсказват, че ще са през май. Откъде се сдоби с тази информация?

— От Кларънс, шофьора на премиера.

— Значи трябва веднага да кажа на Гриф. Нещо друго?

— Външният министър днес сутринта ще обяви, че ще се оттегли от кабинета след изборите, независимо от резултата.

Джайлс не отговори, а се замисли върху небрежно пуснатата бомба на Алф. Ако успееше да задържи мястото си от Бристолското пристанище и ако лейбъристите спечелеха общите избори, щеше да има шанс да му предложат външното министерство. Единственият проблем бяха двете „ако“. Усмихна се иронично.

— Не е зле, Алф, никак не е зле — каза той и започна да преглежда документите, които бе взел за срещата.

Винаги предпочиташе да се среща с колегите си от Европа, да разменя мнения по коридори, асансьори и барове, където се правеше реалната политика, вместо да седи на безкрайните официални събирания, за които служителите пишеха протоколите много преди началото на самата среща.

Алф мина през необозначен портал, насочи се към трета писта на „Хийтроу“ и спря пред стълбата на самолета. Ако Джайлс не запазеше мястото си в кабинета след изборите, всичко това щеше да му липсва. Никак не му допадаше идеята да се връща към опашките за багаж, обработка на билети, проверка на паспорти, дълго вървене до портала и безкрайното чакане, преди най-сетне да ти кажат, че можеш да се качиш.

Алф отвори задната врата и Джайлс се качи по стълбата на чакащия самолет. Не свиквай с това, беше го предупредил веднъж Харолд Уилсън. Може да си го позволи единствено кралицата.

Джайлс беше последният качил се на борда и докато вратата се затваряше, той седна на първия ред до постоянния си секретар.

— Добро утро, господин министър — каза секретарят. Не си падаше по празните приказки и продължи направо: — Макар че конференцията не изглежда никак обещаваща, може би има някои възможности, от които да се възползваме.

— Например?

— Премиерът иска да научи дали предстои Улбрихт да бъде сменен като генерален секретар. Ако това стане, ще пускат димни сигнали и ще трябва да разберем кой е избран за негов заместник.

— Ще има ли изобщо някакво значение? — попита Джайлс. — Който и да заеме мястото му, пак ще звъни в Москва за сметка на руснаците, преди да вземе каквото и да било решение.

— Външният министър пък — продължи секретарят, подминавайки забележката му, — иска да откриете дали моментът не е подходящ страната ни отново да кандидатства за ЕИО.

— Да не би Дьо Гол да е умрял, докато съм се бил зазяпал?

— Не, но влиянието му отслабна значително след оттеглянето му миналата година и Помпиду може да сметне, че е дошло време да покаже мускули.

През остатъка от полета двамата преглеждаха официалния дневен ред и какво се надява да изкопчи правителството от конференцията — побутване тук, смигване там, само и само да се стигне до разбирателство.

Самолетът кацна на летище „Тегел“. Британският посланик ги чакаше пред стълбата. Съпровождан от полицейски ескорт, ролс-ройсът мина през Западен Берлин, но внезапно спря, когато стигна Чекпойнт Чарли, както западните съюзници бяха кръстили най-известния пропускателен пункт в стената.

Джайлс погледна грозната покрита с графити преграда с бодлива тел отгоре. Берлинската стена беше издигната през 1961 г., буквално за една нощ, за да спре хората, които бягаха на запад, и Източен Берлин се бе превърнал в един огромен затвор, което не бе особено добра реклама за комунизма. Ако режимът наистина беше утопията, за каквато го представяха комунистите, западните германци щяха да строят стени, за да попречат на нещастните си граждани да избягат на изток.

— Ако имах кирка… — промърмори Джайлс.

— Щях да ви спра — отвърна посланикът. — Разбира се, освен ако не искате да предизвикате дипломатически скандал.

— Ще е нужно нещо повече от дипломатически скандал, за да накарате зет ми да престане да се бори за онова, в което вярва — каза Джайлс.

След проверката на паспортите напуснаха западния сектор, но шофьорът измина само още двеста метра, преди да спре в ничия земя. Джайлс погледна нагоре към кулите и въоръжените стражи, които се взираха мрачно в британските си гости.

Останаха между двете граници, докато не провериха ролс-ройса от предната броня до багажника, сякаш беше някакъв танк „Шърман“. Накрая им позволиха да влязат в Източен Берлин, но без помощта на полицейски ескорт им отне цял час да стигнат до хотела в другия край на града.

След като се регистрираха и получиха ключовете си, златното правило беше министърът да смени стаята си с тази на секретаря, за да не бъде притесняван от проститутки или да внимава за всяка своя дума, защото неговата стая със сигурност се подслушваше. От Щази обаче знаеха за този номер и вече просто подслушваха и двете стаи.

— Ако искате да проведете разговор насаме, най-сигурното място е в банята, на течаща вода — каза посланикът.

Джайлс разопакова багажа си, взе душ и слезе долу за късен обяд с датски и шведски колеги. Макар да му бяха стари приятели, това не им попречи да крънкат информация един от друг.

— Кажете, Джайлс, лейбъристите ще спечелят ли изборите? — попита шведският външен министър Стелен Кристерсон.

— Официално не можем да изгубим. Неофициално се очертава много оспорвана борба.

— А ако спечелите, мистър Уилсън ще ви направи ли външен министър?

— Неофициално, би трябвало да имам шанса.

— А официално? — попита датският министър Ян Хилберт.

— Ще служа в правителството на Нейно Величество на всеки пост, който премиерът сметне за подходящ за мен.

— Аз пък ще спечеля следващото рали „Монте Карло“ — каза Хилберт.

— А аз ще се върна в стаята си да прегледам документите — каза Джайлс, който много добре знаеше, че само новаците се задържат да пият, а на следващия ден се прозяват. Трябва да си съвсем буден, ако искаш да доловиш някое непредпазливо подмятане, което често оправдава часове преговори.

 

 

На следващата сутрин конференцията започна с реч на източногерманския генерален секретар Валтер Улбрихт, който поздрави делегатите. Ясно беше, че съдържанието на речта е написано в Москва, а думите се изричат от съветската кукла в Източен Берлин.

Джайлс се облегна назад, затвори очи и се престори, че слуша превода на реч, която вече бе чувал няколко пъти, но умът му скоро започна да блуждае.

— Нещо с превода ми ли не е наред, сър Джайлс? — попита разтревожен глас.

Джайлс отвори очи. От Външно министерство ги бяха предупредили недвусмислено, че всички министри трябва да внимават с преводачите си. Повечето от тях работеха за Щази и всяка непредпазлива дума или грешка в поведението несъмнено се докладваше на господарите им в източногерманското Политбюро.

Джайлс се изненада не толкова от загрижения тон на младата жена, а от факта, че беше готов да се закълне, че е доловил лек западноанглийски акцент.

— Преводът ви е чудесен — каза той, като се вгледа в нея по-внимателно. — Просто съм чувал тази реч вече няколко пъти, с леки вариации.

Тя беше със сива безформена рокля, която се спускаше почти до глезените и вероятно можеше да се купи във всеки универсален магазин. Но притежаваше нещо, което човек не би могъл да си купи и в „Хародс“ — разкошна кестенява коса, сплетена на плитка и стегната в строг кок, за да скрие всякакъв намек за женственост. Сякаш не искаше никой да я забележи, но големите й кафяви очи и пленителната й усмивка биха накарали всеки мъж, включително и Джайлс, да я погледне отново. Тя бе като едно от онези грозни патета във филм, за които знаеш, че в последната сцена ще се превърнат в лебеди.

Миришеше на постановка. Джайлс веднага прие, че тя работи за Щази, и се запита дали ще успее да я разобличи.

— Имате лек западноанглийски акцент, ако не се лъжа — прошепна й той.

Тя кимна и го дари със същата обезоръжаваща усмивка.

— Баща ми е от Труро.

— Тогава какво правите тук?

— Родена съм в Източен Берлин. Баща ми, офицер от британската армия, се запознал с майка ми през четирийсет и седма.

— Това не може да е било прието с всеобщо одобрение — предположи Джайлс.

— Наложило се да подаде оставка и си намерил работа в Германия, за да е с нея.

— Истински романтик.

— За жалост историята не завършва романтично. Повече в стил Джон Голсуърти, отколкото Шарлот Бронте, защото по време на издигането на стената през шейсет и първа баща ми беше на гости при родителите си в Корнуол и така и не го видяхме повече.

Джайлс реши да е още по-предпазлив.

— Но щом баща ви е британски гражданин, вие и майка ви бихте могли да пуснете молба и да посетите Великобритания по всяко време.

— През последните девет години пуснахме трийсет и четири молби и онези, на които бе отговорено, се върнаха с един и същи червен печат — отхвърлена.

— Съжалявам — каза Джайлс, след което се обърна, нагласи слушалките си и заслуша остатъка от приветствената реч.

Когато след час и двайсет минути генералният секретар най-сетне си седна, Джайлс бе един от малкото, които все още бяха будни.

Излезе от конферентната зала и се присъедини към подкомисията, която обсъждаше възможното вдигане на някои санкции между двете страни. Направи кратко изявление, подобно на колегата си, но по време на срещата имаше ясното впечатление, че преводачката му вмъква тук-там по някое наблюдение, което е дошло от Щази, а не от министъра. Оставаше скептичен и предпазлив, но когато я провери в документите, видя, че името й е Карин Пенгели. Изглежда, беше казала истината за произхода си.

Докато обикаляше от среща на среща, Джайлс скоро свикна със следващата го навсякъде Карин. Тя превеждаше всичко без изражението й изобщо да се промени. Отговорите на Джайлс пък винаги бяха внимателно формулирани.

В края на първия ден Джайлс имаше усещането, че конференцията е постигнала някои положителни резултати, при това не без заслугата на преводачката му. А може би тя просто му казваше онова, което те искаха да чуе?

На официалната вечеря Карин седна точно зад него и превеждаше всяка дума на безкрайните еднакви речи, докато Джайлс най-сетне омекна.

— Ако напишете писмо до баща си, ще му го пусна, когато се върна в Англия. Ще поговоря и с един колега от имиграционната служба.

— Благодаря ви, сър Джайлс.

Джайлс насочи вниманието си към италианския си колега от дясната си страна, който побутваше храната си в чинията и мърмореше, че за една година бил сменил трима премиери.

— Защо сам не се кандидатирате за поста, Умберто? — попита го Джайлс.

— В никакъв случай — отвърна италианецът. — Не искам да прекратя кариерата си преждевременно.

 

 

Когато и последното блюдо от безкрайната вечеря най-сетне беше поднесено и на гостите им бе позволено да си тръгнат, Джайлс изпита облекчение. Пожела лека нощ на някои от делегатите, докато излизаше от салона, след което посланикът го откара обратно в хотела.

Взе ключа си и се прибра в стаята си малко след единайсет. Спеше от около час, когато на вратата се почука. Някой явно беше готов да не обръща внимание на табелката „НЕ БЕЗПОКОЙТЕ“, но това не бе изненадващо — в инструктажа на Външно министерство не беше пропусната дори тази възможност. Затова Джайлс знаеше много добре какво да очаква и, което бе по-важно, как да се справи със ситуацията.

Стана с неохота от леглото, наметна халата си и отиде до вратата. Бяха го предупредили, че ще се опитат да намерят жена, която да прилича на неговата, но да е с двайсет години по-млада.

Отвори и за момент остана поразен. Пред него стоеше най-прекрасната блондинка, с високи скули, тъмносини очи и най-късата кожена пола, която бе виждал.

— Погрешната съпруга — каза Джайлс, след като дойде на себе си, макар че си припомни защо се бе влюбил така безнадеждно във Вирджиния преди толкова много години. — Но все пак ви благодаря, мадам — продължи той, докато вземаше бутилката шампанско. Погледна етикета. — „Вьов Клико“ четирийсет и седма. Моля, предайте комплиментите ми на когото там трябва. Отлична реколта — каза Джайлс и затвори.

Усмихна се, докато си лягаше. Хари щеше да се гордее с него.

 

 

Вторият ден на конференцията ставаше все по-френетичен — делегатите се опитваха да приключат сделки, за да не им се налага да се върнат у дома с празни ръце. Джайлс остана доста доволен, когато източногерманците се съгласиха да махнат вносните мита върху британските лекарства, и бе възхитен, макар че се опита да не го покаже, когато френският му колега намекна, че ако британското правителство прати официална покана на френския президент да посети Великобритания, предложението ще бъде разгледано сериозно. Записа си думите „разгледано сериозно“, за да няма неразбирателства.

Както винаги се случваше на подобни събития, срещите започнаха да се проточват и да продължават до вечерта, така че на Джайлс му се наложи да си определи среща с източногерманския министър на търговията преди вечеря, една по време на самата вечеря с холандския си колега и една след вечеря със западногерманския външен министър Валтер Шел в апартамента в хотела. Покани Карин да присъства на вечерята — беше решил, че ако наистина работи за Щази, тя е по-добра актриса и от Пеги Ашкрофт. А и се надяваше, че може да реши да пусне косата си.

Карин му напомни, че холандският министър знае английски много добре, и предположи, че сигурно ще предпочетат да вечерят сами. Но Джайлс настоя, че няма да е зле да присъства и тя, просто за по-сигурно.

Неволно се запита дали по време на следобедната среща с търговския министър някои от делегатите не са забелязали колко често се обръща назад да поглежда внимателно преводачката си, като се преструва, че слуша внимателно превода, докато всъщност се надяваше да бъде възнаграден с усмивка. А когато тя се появи на вечерята със зашеметяваща червена копринена рокля с голи рамене, която определено не беше купена от универсален магазин, и с разпусната по раменете коса, Джайлс не бе в състояние да откъсне поглед от нея, макар че продължаваше да се преструва, че не я забелязва.

Шел предпочете да не си губи времето, а да кара по същество.

— Вносните ви мита за БМВ, „Фолксваген“ и „Мерцедес“ удрят тежко автомобилната ни индустрия. Ако не можете да ги премахнете, няма ли поне да ги намалите?

— Боя се, че това е просто невъзможно, Валтер, тъй като общите избори са само след няколко седмици, а лейбъристката партия се надява на големи дарения от „Форд“, Би Ем Си и „Воксхол“.

— Няма да имате избор, когато станете член на Европейската икономическа общност — усмихна се германецът.

— Дай боже — отвърна Джайлс.

— Поне съм благодарен за откровения отговор. — Двамата си стиснаха ръцете и докато Шел се обръщаше да си тръгне, Джайлс му даде знак да мълчи и го последва навън. Огледа коридора и попита: — Кой ще смени Улбрихт като генерален секретар?

— Руснаците застават зад Хонекер — каза Шел. — Честно казано, не виждам как някой може да го победи.

— Но той е подлизурко, който през целия си живот не е бил спохождан от оригинална мисъл, и в крайна сметка ще е кукла на конци, точно като Улбрихт — каза Джайлс.

— Именно това е причината Политбюро да го подкрепя.

Джайлс вдигна ръце. Шел се усмихна иронично.

— Ще се видим в Лондон след изборите. — И тръгна към асансьора.

— Да се надяваме — промърмори Джайлс.

Върна се в апартамента. Карин — беше права — отвори чантата си, извади плик и му го подаде.

— Благодаря, сър Джайлс.

Джайлс погледна името и адреса и прибра писмото във вътрешния си джоб.

— Ще го пусна веднага щом се върна в Англия.

— Майка ми ще ви е много благодарна.

— Това е най-малкото, което мога да направя — каза Джайлс, отиде до масичката, взе бутилката шампанско и й я подаде. — Малък знак на благодарност за целия ви усилен труд. Надявам се да му се насладите с майка ви.

— Много мило от ваша страна, сър Джайлс — прошепна тя, докато му връщаше бутилката. — Но няма да успея да направя и две крачки навън, преди Щази да ми я вземат — добави и посочи полилея.

— Тогава нека поне пийнем по чашка.

— Сигурен ли сте, че е разумно, сър Джайлс, като се има предвид…

— След като вече сме сами, можете да ме наричате просто Джайлс — каза той, докато отваряше бутилката и пълнеше две чаши. Вдигна своята. — Да се надяваме, че скоро ще се съберете отново с баща си.

Карин отпи глътка и остави чашата си на масата.

— Трябва да тръгвам — каза и протегна ръка.

Джайлс я пое и я придърпа нежно към себе си. Тя го отблъсна.

— Това не бива да се случва, Джайлс, защото ще ме вземете за…

Той я целуна, преди да е довършила. Докато се целуваха, свали ципа на гърба й и когато роклята се свлече на пода, направи крачка назад. Искаше му се да докосне всяка част от тялото й едновременно. Прегърна я отново и когато се целунаха, устните й се разтвориха и двамата паднаха на леглото. Джайлс погледна кафявите й очи и прошепна:

— Ако работиш за Щази, не ми казвай, докато не свършим.