Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (95)

Помощ от най-високото място

Тази история ми е разказана от покойния режисьор Рихард Езра, един от най-преданите, колоритни и известни левскари в столицата, първият председател на клуба на привържениците на „Левски“. Той е инициатор на събитието, за което става дума:

— Беше през 1964 г. по време, когато чествахме 50-годишнината от основаването на „Левски“. Точно тогава остро изниква въпросът как да запазим за отбора Жоро Соколов, изключителен футболен талант, израснал в клуба. Предстоеше му да влезе в казармата, а според разпоредба на военния министър войниците можеха да играят футбол само в армейски отбор (така ЦДНА обираше каймака на нашия футбол). Ясно ми беше, че за да остане Жоро в „Левски“, трябваше да се наруши министерската разпоредба, а това можеше да стане единствено по нареждане от най-високото място, т.е. от самия Тодор Живков. Трябваше значи да се подготви и устрои среща с него. Сложна, деликатна работа… Формирах прочее достолепна делегация от уважавани хора на изкуството — бай Коста Кисимов, Георги Калоянчев, Илия Йосифов (тогава директор на операта), Васил Мирчовски (земляк на Т. Живков) — все известни артисти. Изготвихме сценария на срещата, репетирахме кой какво ще каже. Калоянчев се обади по телефона на секретарката на Т. Живков с молба за среща на делегация с него — тук малко шантажирахме, казахме, че въпросът е за честването на Васил Левски. Срещата стана още същия ден. Първият ни прие много любезно, покани ни на кафе, после, по сценария, бай Коста Кисимов стана и прочете подготвения адрес до Живков. В адреса ставаше дума за спорт и Тодор Живков се изненада — ама вие за спорта ли, аз мислех, че е за честване на Васил Левски… Пак по сценария думата взе Калоянчев, каза нещо за 50-годишнината на клуба „Левски“, после се обърна към мене — хайде, продължи ти… Казах каквото трябваше — че Жоро Соколов от дете е израснал в „Левски“, молбата ни е като войник той да може да играе в родния си клуб. За наша неизказана радост Тодор Живков веднага се свърза по телефона с военния министър Добри Джуров и нареди да стане така, както бяхме помолили ние! Имаше и други подробности по тази среща на високо равнище, но важното беше, че успяхме да запазим за отбора на „Левски“ един рядък талант, на когото клубът разчиташе и възлагаше много големи надежди (какво се случи с този талант — за това става дума по-нататък).